№ 25931
гр. София, 04.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110130132 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. В. М.
срещу П. Н. К., П. Б. М. и И. Б. М., с която се предявяват искове с правно основание
чл. 135 ЗЗД за обявяване спрямо ищеца на относителна недействителност на договор за
дарение на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ ап. **, намиращ се в гр.
**********************, сключен между ответниците. Ищецът твърди, между него и
ответника П. Н. К. е бил налице брак, прекратен с развод, като по време на брака е
закупен процесният имот от ищеца и ответника П. Н. К.. Твърди, че се явява
изключителен собственик на процесния имот, включително и на частта от имота,
предмет на разпоредителната сделка, тъй като същият е бил закупен изцяло с негово
имущество. Сочи, че е предявил иск за устоновяване на посоченото обстоятелство,
който е предмет на разглеждане в производството по гр.д. № 61260/2021 г. по описа на
СРС, 117 състав.
На основание чл. 135, ал. 1 ГПК, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. С оглед цитирания законов
текст и изложените твърдения в исковата молба съдът счита, че за ищеца не е налице
правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. На първо място,
ищецът не е обосновал качеството си на кредитор спрямо ответника П. Н. К., която се е
разпоредила с процесната идеална част от имота чрез договор за дарение. Целта на
провеждането на иска по чл. 135 ЗЗД е връщането на имущество в патримониума на
длъжника, за да има възможност кредитор на този длъжник да удовлетвори свое
притезателно право. Ищецът не е изложил фактически твърдения, че се явава кредитор на
неудовлетворено притезателно право спрямо ответника П. Н. К., а твърди да е собственик на
частта от имота, с която ответникът П. Н. К. се е разпоредила.
1
На следващо място, процесното дарение не може да бъде квалифицирано като
увреждащо действие спрямо интересите на ищеца. В случай че по гр.д. № 61260/2021 г.
по описа на СРС, 117 състав се установи, че ищецът е изключителен собственик на
процесния имот, то за ищеца ще е налице правен интерес да иска предаването на
фактическата власт върху процесната 1/2 идеална част от имота и от приобретателите
по договора за дарение на имота чрез иск по чл. 108 ЗС, тъй като същите не биха
имали основание да владеят имота, предвид отречените права на прехвърлителя по
договора за дарение.
Следователно, производството по делото се явява недопустимо, тъй като липства
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на
иск – правен интерес. Ето защо, исковата молба следва да бъде върната, а делото –
прекратено.
Ответниците не са представени доказателства за извършването на разноски,
поради което не следва да се ангажира отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 4 ГПК.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена от Б. В. М. срещу П. Н. К., П. Б. М. и И. Б. М.,
по която е образувано гр.д. № 30132/2022 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО,
140 състав, като ПРЕКРАТЯВА гр.д. № 30132/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, III ГО, 140 състав
Определението подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от
съобщението с частна жалба, подадена пред Софийски градски съд.
Препис от определението да са връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2