№ 694
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нели Маринова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело №
20241100900974 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 95, ал. 1 и чл. 95б, ал. 1, т. 1
и т. 2 ЗАПСП.
Ищецът „Ей Си Пи“ ЕООД твърди, че на 01.08.2017 г. Е сключил с трето
лице - изпълнител договор за актуализиране на използвания в търговската му
дейност интернет сайт. В изпълнение на договора третото лице изготвило и
предало на ищеца снимки, а с анекс от 12.10.2017 г. му отстъпило и
изключителното право да ги използва за срок от 10 години. Четири от тези
фотографски произведения се ползвали от ответника „Д. М. Секюрити Груп“
ООД, който ги поставил на своята интернет страница без съгласието на ищеца.
По този начин ответникът причинил на ищеца вреда, произтичаща от
объркването на клиентите на двете дружества - търговците работели в
конкурентна среда в областта на охраната, а на снимките били изобразени
служители на ищеца, облечени с униформи, които ги отличавали като част от
трудовия колектив на дружество с безупречна търговска репутация в сферата
на охранителната дейност. Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено извършването от ответника на гореописаните
нарушения на авторското право върху процесните четири фотографии, да го
осъди да преустанови извършването им, както и да му заплати обезщетение за
причинените вреди от нарушението в размер от по 2 500 лв. за всяко
фотографско произведение. Претендира разноски.
Ответникът „Д. М. Секюрити Груп“ ООД оспорва да е извършил
нарушение на авторските права върху процесните произведения. Твърди, че
фактът на нарушението не може да се установи с констативен нотариален
1
протокол, тъй като същият бил издаден извън нотариалната компетентност и
отразените в него факти съставлявали свидетелски показания, събрани не по
предвидения в ГПК ред. Оспорва паричните искове и с твърдението, че няма
данни за причиняване на вреди, нито за начина на формиране на размера на
претенцията по тях. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения като доказателство по делото договор за актуализиране
на фирмен сайт и Google оптимизация от 01.08.2017 г. се установява, че
ищецът „Ей Ес Пи“ ЕООД, в качеството му на възложител, и „Бизнес
Форуърд“ ООД, в качеството му на изпълнител, са се уговорили изпълнителят
да извърши срещу възнаграждение конкретно посочени услуги, свързани с
фирмения сайт на възложителя.
На 12.10.2017 г. страните са сключили анекс към договора, с който на
основание чл. 36, ал. 1 ЗАПСП изпълнителят е предоставил на възложителя
изключителното право върху снимков материал и текстове в резултат на
проведена фотосесия и положен труд за срок от 10 г. С анекса не е уговорено
допълнително възнаграждение, а заплащането се определяло според клаузите
на договора.
Като безспорно по делото е отделено обстоятелството, че ищецът е
придобил при условията на чл. 36 ЗАПСП изключителното право да използва
фотографски произведения, сред които и процесните четири снимки.
По делото е приет като доказателство констативен протокол Акт № 72,
том I, рег. № 1208/10.05.2024 г., с който Н.Х. - помощник-нотариус по
заместване при Д.К., нотариус с район на действие - РС - София, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под рег. № 049, е удостоверила лично
съдържанието на посочените в протокола линкове – интернет адреси, които са
се визуализирали, след което са били разпечатани и приложени към
протокола.
В о. с. з. на 08.11.2024 г. е извършен оглед на снимките, находящи се на
л. 15 – 17 от делото.
За установяване на обстоятелствата, свързани със създаването на
процесните снимки, по делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на св. С.Д.С..
От показанията на св. С. се установява, че е служител в ищцовото
дружество от месец май 2013 г., където работи на длъжността „оператор
2
контактен център“. Св. С. посочва, че предявените й снимки, находящи се на
л. 15 - 17 от делото, са направени през лятото на 2017 г. и на тях е изобразена
тя и нейни колеги в работна среда. Споделя, че на процесните снимки са
облечени в служебни униформи с лого и имат поставени баджове. Уточнява,
че е получила униформата си един ден преди фотосесията, защото по принцип
не носела униформа, за разлика от другите колеги, които всеки ден работели,
облечени в тях. Сочи, че на едната снимка са във видеомониторинг център, а
на снимката, на която има мъже пред сграда, били заснети нейни колеги, които
се намирали пред старата сграда на дружеството. Другите снимки били
направени в център за видеонаблюдение. На снимките имало също от
автопатрули и инкасо.
От неоспореното от страните заключение на съдебната компютърно –
техническа експертиза се установява, че към датата на изготвяне на
експертизата /02.04.2025 г./ на интернет страницата на ответното дружество не
са налични процесните снимки.
Вещото лице е установило различия в уебсайта на ответното дружество
https://security-dm.com/bg, към дата 07.02.2024 г. 08:56:30 ч. /Гринуич/,
съгласно анализираните „web библиотеки“ на www архив „web.archive.org”,
като през този период на сайта на ответника били налице процесните снимки.
Към датата на изготвяне на експертизата вещото лице не е установило в
интернет страницата на ответника и в изследваните архиви съдържание
/метаданни и цифрови артефакти/ на действието – премахване на процесните
снимки.
При разпита му в открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че
уеб библиотеките не представляват пълно копие, а са частични и предимно
показват визуализация. Сочи, че пълно копие няма как да се изгради, тъй като
сайтът се състои от програмен код и визуализация и не може да се свали чрез
архивираща машина през уеб интерфейс. Заявява, че това, което се
визуализира, го е посочил с точния адрес на сайта. Посочва, че това е
автоматичен процес, с който архивът следи за известни сайтове, и страниците,
които се зареждат от тези сайтове.
По иска с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП:
Допустимостта на този иск се обуславя от излагането на надлежни
твърдения за притежанието от ищеца на процесните авторски права и за
извършване от ответника на действия, с които те се нарушават.
В случая, такива надлежи твърдения са изложени в исковата молба,
поради което искът за защита на авторското право върху процесните четири
фотографии, свързани с установяване на тяхното нарушаване, е допустим.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че е
носител на авторски права върху процесните четири фотографии, както и че
ответникът използва процесните произведения, разпространявайки екзепляри
от тях сред неограничен кръг лица или по друг, посочен в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП,
начин.
3
С доклада по делото като безспорно е отделено обстоятелството, че
ищецът е придобил при условията на чл. 36 ЗАПСП изключителното право да
използва фотографски произведения, сред които и процесните четири снимки.
Неоснователно е възражението на ответника, че от процесния
констативен протокол не може да се установи използването на процесните
снимки. Съгласно чл. 593 ГПК подобен констативен протокол се съставя от
нотариуса за удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред
нотариуса за извършване на действия пред него от същите лица. В
представения констативен протокол от 10.05.2024 г. се съдържа
удостоверяване за явяването на лицето адв. Л. И. Т., но не е извършено
удостоверяване на лично извършени от лицето действия по отваряне на
Интернет страници и разпечатването им, а са удостоверени подобни действия
на самия помощник-нотариус, което излиза извън обхвата на дължимото
нотариално удостоверяване по чл. 593 ГПК. Липсата на официален характер
на подобно удостоверяване обаче не игнорира напълно доказателствената
стойност на този протокол, а същият следва да се цени като частен
удостоверителен документ, съставен от трето лице, като същият подлежи на
преценка от съда по вътрешно убеждение съобразно всички събрани по
делото доказателства.
В случая, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
– заключението на съдебната компютърно – техническа експертиза и
констативният протокол се установява, че процесните снимки са се намирали
на уебсайт с адрес: https://security – dm.com/bg към 07.02.2024 г., както и към
10.05.2024 г. От заключението на СКТЕ се установява също така, че на по –
късен неустановен момент снимките са отстранени от този уебсайт.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАПСП и чл. 35 ЗАПСП само на авторите на
процесните фотографски произведения принадлежи изключителното право да
използват създадените от тях произведения, както и да разрешават
използването им от други лица, освен в случаите, за които този закон
разпорежда друго.
В случая авторът на процесните снимки е предоставил на ищеца
изключителното право върху снимковия материал за срок от 10 години,
считано от 12.10.2017 г., когато е бил сключен анекс към договор от 01.08.2017
г. за актуализиране на фирмен сайт и Google оптимизации.
Формите на това използване са изброени в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, част от
които са и действия като възпроизвеждането на произведението /чл. 18, ал. 2,
т. 1 и § 2, т. 3 ЗАПСП/, както и публичното показване на произведение на
изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или
аналогичен на него начин /чл. 18, ал. 2, т. 6 ЗАПСП/, последното, от които е
релевантно само, когато е извършено по начин, даващ възможност
произведението да бъде възприето от неограничен брой лица /чл. 18, ал. 3
ЗАПСП/. Публикуването на процесните снимки на интернет сайта на
ответника и във фирмената презентация покрива тези форми на използване,
4
тъй като безспорно представлява публично показване на произведенията на
неограничен кръг лица, а предвид електронния вид на това публикуване
несъмнено е извършено и възпроизвеждане, доколкото произведенията са
запаметени под цифрова форма на електронен носител /сървъра на процесния
сайт/.
Възражението на ответника, че не са събрани доказателства чия
собственост е уеб сайтът, е направено за първи път в последното открито
съдебно заседание, и не следва да се обсъжда, тъй като е преклудирано /арг. от
чл. 133 ГПК/.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че от съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства се установява при условията на пълно и
главно доказване, че ответното дружество е извършило описаните в исковата
молба нарушения на авторското право, като е използвало без разрешение
процесните снимки на интернет сайта си и във фирмената си презентация.
Ето защо, искът за установяване на тези нарушения следва да бъде
уважен като основателен.
По иска с правно основание по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП:
За основателността на иска следва да бъде установено, че е налице
нарушение на авторски права и че същото не е преустановено към момента на
устните състезания по делото.
В случая фактът на нарушението се установява от обсъдените по – горе
доказателства. По отношение на преустановяване на нарушението съдът
кредитира заключението на СКТЕ, от която е видно, че към датата на
изготвяне на експертизата /02.04.2025 г.,/ на интернет страницата на ответника
не са налични процесните снимки.
Тъй като неразрешеното използване на процесните произведения е под
формата на тяхното възпроизвеждане и разпространение сред неограничен
кръг хора, то нарушението продължава, докато неограничен кръг от хора имат
достъп до екземпляри от произведенията, т. е. докато същите се намират на
интернет страницата на ответника.
В случая, установеното нарушение е преустановено и искът с правно
основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП:
Съгласно чл. 95, ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП, който наруши авторско право
дължи обезщетение на носителя на правото за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от нарушението. Основателността на иска
предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е
налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се
използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска
използването независимо от волята на последния.
Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което
5
нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира
негативните последици от нарушението. Размерът на дължимото за тях
обезщетение се определя от съда по критериите, заложени в чл. 95, ал. 3 и 4
ЗАПСП, а при липса на точни данни – при условията на чл. 95а ЗАПСП.
За да бъдат уважен искът с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП,
следва да са налице следните предпоставки: 1/. да съществува обект на
авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; 2/. да е
налице нарушение от страна на ответника на авторското право, чиято закрила
търси ищецът; 3/. вреди, възникнали от извършеното нарушение за авторите
на произведенията, за които ищецът претендира обезщетението; 4) размер на
обезщетението.
С оглед на изложеното по - горе, съдът намира, че искът по чл. 95, ал. 1
ЗАПСП е доказан по основание. Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 1, т. 1
от ЗАПСП – когато искът е установен по основание, но няма достатъчно
данни за неговия размер, ищецът може да иска обезщетение, като конкретният
размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4 от
ЗАПСП. Посочените разпоредби предвиждат, че при определяне на размера
на обезщетението, съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с
нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и
приходите, реализирани от нарушителя, вследствие на нарушението, като
обезщетението трябва да въздейства възпиращо и предупредително на
нарушителя и на останалите членове на обществото.
В случая в резултат на нарушението на правата на ищеца са настъпили
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – възнаграждения,
които дружеството би могло да получи при законосъобразно уреждане на
правата върху процесните снимки. С факта на използване на процесните
снимки нарушението е осъществено, като в резултат на действията на
ответника ищецът е лишен от възнагражденията за изключителното си право.
От събраните по делото доказателства не се установява времетраенето на
извършеното от ответника нарушение, а само, че към 07.02.2024 г. то е било
осъществено.
Ето защо, съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се
определи съобразно чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП - в минималния размер,
предвиден от законодателя, а именно – по 500 лева за всяко едно от
процесните фотографски произведения.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 95, ал. 1
ЗАПСП следва да се уважи като основателен за сумата от 2000 лв. /по 500
лева за всяко едно от процесните фотографски произведения/. За разликата до
пълния предявен размер от 10 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноски за производството, съразмерно на уважената
6
част от исковете в общ размер на 1584 лв., както следва: държавна такса в
размер на 200 лв., възнаграждение за вещо лице по СКТЕ в размер на 280 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 1104 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 900 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за
защита и правно съдействие от 10.04.2025 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1
ЗАПСП, че „Д. М. Секюрити Груп“ ООД, ЕИК: *********, е извършило
нарушение на притежаваните от „Ей Ес Пи“ ЕООД, ЕИК: *********,
авторски права върху четири фотографски произведения, на които били
изобразени служители на ищеца, облечени с униформи, чрез поставянето им
на своята интернет страница.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ей Ес Пи“ ЕООД, ЕИК: *********, срещу
„Д. М. Секюрити Груп“ ООД, ЕИК: *********, иск с правно основание чл.
95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за осъждането на „Д. М. Секюрити Груп“ ООД да
преустанови нарушаването на притежаваните от „Ей Ес Пи“ ЕООД, авторски
права върху четири фотографски произведения, на които били изобразени
служители на ищеца, облечени с униформи, чрез поставянето им на своята
интернет страница.
ОСЪЖДА „Д. М. Секюрити Груп“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „Хаджи Димитър“,
ул. „Васил Кънчев“ № 26, вх. Д, ет. 3, ап. Бизнес сграда „Стефан Караджа“, да
заплати на „Ей Ес Пи“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ж. к. „Павлово“, ул. „Пирин“ № 6, на
основание чл. 95, ал. 1, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, сумата от 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за вреди, настъпили в резултат от неправомерно
използване на четири фотографски произведения, на които били изобразени
служители на ищеца, облечени с униформи, чрез поставянето им на своята
интернет страница, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА „Д. М. Секюрити Груп“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „Хаджи Димитър“,
ул. „Васил Кънчев“ № 26, вх. Д, ет. 3, ап. Бизнес сграда „Стефан Караджа“, да
заплати на „Ей Ес Пи“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ж. к. „Павлово“, ул. „Пирин“ № 6,
сумата в размер на 1584,00 лв. – разноски по делото.
7
ОСЪЖДА „Ей Ес Пи“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ж. к. „Павлово“, ул. „Пирин“ № 6, да
заплати на „Д. М. Секюрити Груп“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „Хаджи Димитър“, ул.
„Васил Кънчев“ № 26, вх. Д, ет. 3, ап. Бизнес сграда „Стефан Караджа“, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 900,00 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8