Определение по дело №16100/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 16258
Дата: 9 декември 2019 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Димитър Илиев Димитров
Дело: 20193110116100
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .................. / 09.12.2019 год., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХLIХ-ти състав,  в закрито заседание, проведено в състав:

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от районният съдия гр. дело №16100/2019 г. по описа на ВРС,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от „Е.Б." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Емил Димитров Хаджииванов, чрез пълномощника си адвокат И.З. от САК, против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ТАУЪРС - Г, бул.„Владислав Варненчик" № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет, за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 1141.58 лева, представляваща корекция за потребена, неотчетена и незаплатена електрическа енергия за периода 13.03.2019 г. до 10.06.2019 г., съгласно фактура № **********/01.10.2019 г., и срок на плащане до 11.10.2019 г. за обект, находящ се в гр. Белослав, ул. „Райна Княгиня" № 16, с клиентски № **********, абонатен № ********** по договор за продажба ел. енергия.

В исковата молба се излага, че ищцовото дружество е потребител на ел. енергия в обект, находящ се в гр. Белослав, ул. „Райна Княгиня" № 16, по партида с клиентски № **********, абонатен № **********. Твърди се, че „Е.Б." ООД е получило фактура № ********** от 01.10.2019 г., издадена от „Електроразпределение Север" АД, на стойност 1141.58 лева с основание електрическа енергия за периода от 13.03.2019 г. до 10.06.2019 г. със срок на плащане -11.10.2019 г., както и Справка № 55323_5D65 за корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия, корекция извършена в съответствие с чл.50, ал. 1, т. „а от ПИКЕЕ - при наличие на конкретен измерител на грешката на СТИ от 30.09.2019 г. на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, Констативен протокол от метрологична експертиза за средство за измерване № 1837/18.09.2019 г. на БИМ ГД „Мерки иизмервателни уреди" Регионален отдел - гр. Русе и Констативен протокол № 11105710 от 10.06.2019 г. на „Електроразпределение Север" АД. Оспорва се корекционната процедура, както и начина, и методиката за начисляване на сумата по партидата на ищеца, а също и че последният не е потребил начисленото допълнително количество ел. енергия.

Ответникът - „Електроразпределение Север АД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, релевира възражение за неподведомственост на спора, като се позовава на уговорена арбитражна клауза. Сочи, че между страните е постигато съгласие, обективирано в Заявление № 5022173/10.01.2019г., в което е включена арбитражна клауза, като заявлението е подписано лично от управителя на ищцовото дружество - Емил Димитров Хаджииванов, с което управителят на ищцовото дружество се е съгласил с арбитражната клауза, включена в заявлението, за отнасяне на споровете им за разрешаване пред арбитражен съд – гр. Варна, при Сдружение „ППМ“.

В предоставения му срок за становище, ищцовото дружество заявява, че не са налице основания за изпращане на делото по подведомственост в Арбитраж, поради липса на основания за това, доколкото ищцовото дружество притежава качеството на „потребител“.

Съдът приема, че възражението за неподведоственост е своевременно заявено в срока по чл. 8, ал. 1 ЗМТА, а разгледано по същество - същото е основателно, по следните съображения: Видно от приложеното към отговора на исковата молба заявление №5022173/10.01.2019г. за достъп и пренос през електроразпределителните мрежи на ответното дружество, е налице изрично съгласие от страна на ищцовото дружество, всички спорове, възникнали в отношенията им относно съществуването и действието на договора да се отнасят към съответен Арбитражен съд.

С факта на подписване на заявлението до ответното дружество, ищецът заявява съгласие спорът да бъде разрешен от посочения арбитражен съд.

Последното е достатъчно да се приеме, че е налице арбитражно споразумение, по аргумент от на чл. 7, ал. 2 ЗМТА предвиждаща, че писмена форма на споразумението е спазена, ако то се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения.

Арбитражната клауза е валидна. Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 8/ 24.01.2017г./, е предвидено, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона на защита на потребителите. Съгласно легалната дефиниция на „потребител“, дадена с цитираната норма, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

На първо място – ищецът няма качество на физическо лице, същият е търговец по см. на чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ. Същевременно, в настоящия случай обектът, по отношение на който е извършена процесната проверка е търговски – обект за предоставяне на услуги по пране и химическо чистене, намиращ се на адреса на седалището на дружеството, където е и адреса на абонатния номер на СТИ. След като доставяната в обекта ел. енергия се използва за небитови (стопански) нужди, то не е налице възможност същия да има качество на потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Правилото на чл. 19, ал. 1 ГПК е императивно, като приложението му не може да бъда разширявано признавайки качеството на потребител на ищеца – търговец /В този смисъл  Определение от 18.01.2018г. по въззивно частно търговско дело № 1766 по описа за 2017 година на ВОС/.

            На следващо място спорът е имуществен и е допустимо уговарянето на арбитраж.

            По изложените съображения, следва да се приеме, че Варненски районен съд не е компетентен да разгледа производството по образуваното дело, поради подведомственост на спора, поради което и същото следва да бъде прекратено.

            Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 16100 по описа на Варненски районен съд за 2019 год.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: