Решение по адм. дело №598/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. И. С. от гр. Русе срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000900/18.08.2025 г., издадена от Началник група сектор Пътна полиция към ОДМВР – Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил Хонда с рег. № [рег. номер] - за срок от 6 месеца, като са отнети свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели.

В жалбата се претендира недействителност, по-конкретно нищожност на издадената ЗПАМ, поради липса на компетентност. В условията на алтернативност се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Моли съда да отмени същата. Претендират се разноски.

Ответникът Началник група сектор Пътна полиция към ОДМВР – Варна, в придружително писмо, моли съда са потвърди оспорената ПАМ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000900/18.08.2025 г., издадена от началник група сектор Пътна полиция към ОДМВР – Варна, на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Видно от отбелязването в заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена на адресата на 29.08.2025г.

В мотивите на заповедта е посочено, че И. И. С. е собственик на лек автомобил Хонда с рег. № [рег. номер], който на 14.08.2025 г., около 17:08 часа, в гр. Варна - по [улица]до № 33 в посока [улица], бил управляван от М. М. К., за без да е придобил правоспособност и да му е издадено СУМПС. Това обстоятелство е установено след справка в автоматизираните информационни системи „Административнонаказателна дейност“ и „Български документи за самоличност“, които не са приложени по преписката. За извършеното нарушение на водача е съставен АУАН серия GA № 1398423 от 14.08.2025 г. за извършено от него нарушение по чл. 150 от ЗДвП, подписан от лицето без възражения.

По делото е приложена Мотивирана резолюция № 25-8703-[рег. номер] от 15.08.2025 г. на ВПД началник група в ОД на МВР – Варна (л.11 от преписката), с която административнонаказателното производство по горепосочения АУАН за това нарушение било прекратено. Като основание за това е посочено, че на 15.08.2025 г. водачът представил СУМПС [номер]-САЩ, което е невалидно, защото не е придружено от легализиран превод на български език. За новоустановеното нарушение на чл. 161, т. 3 от ЗДвП, на водача бил съставен друг АУАН серия GA № 1204696/20.08.2025 г. (л.19 от преписката).

На 26.08.2025 г. М. К. подал жалба за връщане на регистрационните табели и възстановяване регистрацията на процесното МПС, към която приложил превод на СУМПС [номер]-САЩ (л.8 от преписката). С писмо рег. № 819000-45815 от 03.09.2025 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР-Варна (л.7 то преписката), водачът бил уведомен, че не са налице основания за връщане на отнетите регистрационни табели, тъй като органът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане спрямо собственика на МПС на ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. М. К. получил писмото на 03.09.2025 г.

Жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000900/18.08.2025 г., издадена от Началник група Сектор ПП към ОД на МВР-Варна е подадена на 10.09.2025г. директно пред Административен съд – Русе.

От представените шофьорска книжка с превод от „Алваро 22“ ЕООД, гр. Варна (л.12 и л.13 от преписката) и Международно разрешително за шофиране с превод от „Алваро 22“ ЕООД, гр. Варна (от л.14 до л.18 от преписката) се установява, че към момента на проверката М. М. К. е притежавал СУМПС, издадено на 18.11.2022г. от Тексас – САЩ и валидно до 15.01.2030 г. Водачът има издадено и международно разрешително за една година с дата 15.09.2025 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – Началник група Сектор ПП към ОДМВР – Варна, като по делото е представено заверено копие на Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.1.3 са посочени и началниците на групи в сектор ПП при ОД на МВР - Варна (л.4 от преписката). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.6 от преписката), с която министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР – Варна, с горецитираната заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на началник група Сектор ПП при ОД на МВР - Варна. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, поради което не са налице основания същата да бъде обявена за нищожна.

От гледна точка на формата, порокът в обжалваната ЗППАМ, който следва да се отбележи, е този за частично неизпълнение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК – посочен е срока, в който заповедта може да се обжалва, чрез кой орган, но не е съобразено от издателя й, че се ползва регулярна бланка за издаване на ЗППАМ и че в случая, тъй като нарушителят е с постоянният адрес гр. Русе, то компетентен да се произнесе по подадената жалба е АС – Русе, т.е. приложим е чл. 133, ал. 1 от АПК, в редакцията му след изменението обнародвано в ДВ , бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., съгласно препращащата норма на чл. 172, ал. 5 вр. с ал. 1 от ЗДвП. Този недостатък обаче никога не обуславя незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като законодателно порокът се преодолява в полза на адресата на акта, като се прилага разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, съгласно която - когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца, а самостоятелно, ако жалбата е подадена в срок до некомпетентен съд, то е налице хипотезата на чл. 133 АПК.

Спазени са административнопроизводствените правила и не е нарушено изискването за форма на административният акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – заповедта се явява мотивирана, доколкото съдържа данни за адресата, неговото качество и обстоятелствата, за които се прилага. Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Посочени са обстоятелства относими към последната хипотеза.

Настоящият съдебен състав обаче, намира, че оспорената ЗПАМ е материално незаконосъобразна и следва да се отмени.

Видно от мотивите изложени в оспорения акт, същият е издаден предвид съставен АУАН серия GA № 1398423 от 14.08.2025 г. против М. К. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

В тази връзка, по делото е представена Мотивирана резолюция № 25-8703-[рег. номер] от 15.08.2025 г. на ВПД началник група в ОД на МВР – Варна (л.11 от преписката), с която административнонаказателното производство по горепосочения АУАН за това нарушение било прекратено. Основание за това било, че на 15.08.2025 г. водачът представил СУМПС [номер]-САЩ, което е невалидно, защото не е придружено от легализиран превод на български език, за което му бил съставен друг АУАН серия GA № 1204696/20.08.2025 г. (л.19 от преписката) за нарушение по чл. 161, т. 3 от ЗДвП.

По новосъставения АУАН било образувано ново административнонаказателно производство, което завършило с издаване на НП № 25-8703-000614 от 17.09.2025 г. (л.20 от преписката). С посоченото НП, за нарушение по чл. 161, т. 3 от ЗДвП на М. К. било наложено административно наказание – глоба на основание чл. 171, ал. 1 т. 2 от ЗДвП.

Съдът следва да отбележи, че актът за установяване на административно нарушение има констатираща, доказателствена, обвинителна и сезираща функция в административнонаказателното производство, което завършва или с резолюция за прекратяване на наказателното производство по чл. 54 от ЗАНН или с наказателно постановление, срещу което нарушителят има право на жалба. Като част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, с прекратяването на образуваното административнонаказателно производство, се отменя и АУАН, с който това производство е образувано. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с материална доказателствена сила. Този характер на акта - на официален свидетелстващ документ, го прави доказателствено средство, предхождащо актовете на компетентните органи, с които окончателно се решава въпроса за отговорността на дееца.

По делото не е спорно, че административнонаказателното производство, образувано с АУАН серия GA № 1398423 против М. К. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, е прекратено с горепосочената мотивирана резолюция на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която не е обжалвана или протестирана съгласно чл. 54, ал. 3 от ЗДвП. Така, отменен се явява и АУАН във връзка с който е съставена оспорената ЗПАМ, т.е. компетентният орган е извършил проверка и е стигнал до извод, че установеното с АУАН нарушение не е извършено от водача.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се налагат с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В настоящия случай обаче, предвид прекратеното административнонаказателно производство, липсва установено административно нарушение на чл. 150 от ЗДвП от страна на М. К., за което е издадена и процесната ПАМ. Следователно, липсва фактическото основание за издаване на оспорения акт. Адм.орган е установил друго адм. нарушение- по чл.161, т.3 от ЗДвП, за което е издаден нова АУАН. За този вид нарушение не е предвидено в закона прилагане на принудителна административна мярка.

Така от събраните в хода на делото доказателства не може да се приеме, че е доказано наличието на основание за прилагане на ПАМ по отношение на МПС – собственост на жалбоподателката И. И. С.. Именно с прекратяването на административнонаказателното производство, образувано по АУАН GA № 1398423 от 14.08.2025 г. и то с мотивирана резолюция от административния орган, който носи тежестта на доказване на фактическите и правни основания за издаването на оспорения администратвен акт, отпада и условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че не са били налице материалните предпоставки за издаване на процесната заповед в тежест на жалбоподателката.

ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /арг. от чл. 22 и чл.23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на МПС. Следователно процесната ПАМ е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това и като такава следва да бъде отменена.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Същата се явява незаконосъобразно издадена и следва да се отмени.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателката за присъждане на направените в производството разноски, които са в общ размер [рег. номер]., от които: 10 лева - платена държавна такса за образуване на делото (л. 18 от делото) и 1 000 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение (л. 5 от делото).

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Русенският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И. И. С. от гр. Русе Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000900/18.08.2025 г., издадена от Началник група сектор Пътна полиция към ОДМВР – Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил Хонда с рег. № [рег. номер] - за срок от 6 месеца

ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да заплати на И. И. С., [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 6, ап. 3, направените по делото разноски в размер на 1 010 (хиляда и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172 ал.5 от ЗДвП.