О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./…………...2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. №
2245 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 34870/25.05.2018 г. на Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита на
населението” – МВР, чрез гл. юрк. Н.Я., срещу Решение №
1970/09.05.2018 г. по гр.д. № 19379/2017г. на ВРС, 34-ти състав, В ЧАСТТА, в която въззивникът е осъден
да заплати на Ж.И.Я., ЕГН **********,***,
сумата от 1260.13 лева /хиляда двеста и
шестдесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 206 часа за периода от
01.04.2015г. до 30.11.2017г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно, с
доводи за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост. Конкретно твърди, че не е налице приетата от
първоинстанционния съд законодателна празнота, поради приложимост към спора на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадени от Министъра на вътрешните
работи. Счита се, че съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, при което 8:8 е равно на коефициент 1, а не както по смисъла на КТ съдът
е приел 7: 8 – коефициент 0,143. Намира, че ВРС неправилно е приложил КТ, а не
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, доколкото същата не била обявена за
противоконституционна. Сочи, че законодателят ясно е разграничил извънреден от
нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а за
нощен труд – в заповед на министъра на вътрешните работи, които доводи и
представени доказателства районният съд не съобразил. По тези съображения моли
за отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Ж.И.Я..
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, и е процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне
на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2245/2018
г. по описа на ВОС за разглеждане
в о.с.з. на 04.12.2018г.
от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извъсъдебен ред, както и за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.