Присъда по дело №915/2022 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 4
Дата: 10 февруари 2023 г.
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20223230200915
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Добрич, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а
и прокурора Р. К. С.
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Наказателно дело от общ
характер № 20223230200915 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. А. С. – роден на ****, ЕГН **********,
За ВИНОВЕН в това, че на 16.08.2022 г., в гр. Добрич, по ул. „***“, до
комплекс „****“, в посока бул. „****“, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „***”, модел „****“ с рег. № ****, след
употреба на наркотични вещества – кокаин, амфетамин и метамфетамин,
поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК във вр. с чл. 57, ал. 2 от НК
във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА и наказание
ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 3 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК, НАЛАГА на подсъдимия Н. А. С. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от
ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
1
СРЕДСТВО ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
16.08.2022 г.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. тест-касета от
„Drager DrugTest 5000” да остане по делото, в срока на съхранение на същото,
след което да се унищожи.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда № 4/10.02.2023 г. по н.о.х.д. № 915 по описа на Добричкия
районен съд за 2022 г.

На 25.08.2022 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане
в Добричкия районен съд обвинителен акт по бързо производство №
606/2022г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич, по който на същата дата е
било образувано производство пред първа инстанция срещу Н. А. С. от с.
**** ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Н. А. С., на
16.08.2022 г., в гр. Добрич, по ул. „***“, до комплекс „****“, в посока бул.
„****“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „***”,
модел „****“ с рег. № ****, след употреба на наркотични вещества – кокаин,
амфетамин и метамфетамин.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат
за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, на основание
чл. 66 от НК, като му бъде наложено и наказание глоба в размер на 800 лева.
Пледира се на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца,
като при изпълнението му се приспадне времето, през което подсъдимият е
бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Н. А. С. дава обяснения по
повдигнатото му обвинение. Същият заявява, че е управлявал моторно
превозно средство, но отрича да е употребявал наркотични вещества.
По пренията подсъдимият С. заявява, че се признава за виновен.
В последната си дума подсъдимият заявява: „Нямам какво да кажа“
(цитат).
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 16.08.2022 г., около 06:00 часа, в град Добрич, полицейските
служители от Първо РУ на МВР - Добрич – свидетелите К. Т. П. и П. Г. П.,
спрели за проверка лек автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № ****,
който се движел по ул. „***“, до комплекс „****“, в посока бул. „****“. При
проверката, свидетелите К. П. и П. П. установили, че автомобилът се
управлява от подсъдимия Н. А. С. от с. ****. Свидетелите К. П. и П. П.
забелязали, че очите на подсъдимия С. са подути и зачервени, поради което
придружили подсъдимия до сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
1
МВР-Добрич. Там свидетелят Б. Р. А. (младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич) извършил проверка на
подсъдимия С. за употреба на наркотични вещества с техническо средство
„Drager DrugTest 5000” с инвентарен № ARМЕ – 0036, като устройството
отчело положителен резултат за употреба на наркотични вещества – кокаин
(СОС), амфетамин (АМР) и метамфетамин (МЕТ). Извършената проверка и
резултатът от нея били обективирани в протокол за извършена проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества от 16.08.2022 г. с рег. №
233/16.08.2022 г. Свидетелят М. А. М. (младши инспектор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Добрич) издал на подсъдимия С. талон за
изследване № **** и той бил придружен от свидетелите К. П. и П. П. до
Спешно отделение при „Многопрофилна болница за активно лечение
Добрич“ АД - гр. Добрич. Там подсъдимият С. отказал да се подложи на
медицинско изследване, който отказ бил обективиран в Протокол № 224 от
16.08.2022 г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Подсъдимият Н. А. С. бил съпроводен до сградата на Първо РУ на МВР -
Добрич, където бил задържан за срок до 24 часа със Заповед по Закона за
Министерство на вътрешните работи.
Свидетелят Б. А. съставил на подсъдимия С. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA, № ****, с който били иззети
свидетелството за управление на моторно превозно средство на подсъдимия
С. и контролния талон към него, свидетелството за регистрация на
управлявания от подсъдимия лек автомобил и двете регистрационни табели
на същия. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран,
подсъдимият заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано:
„Нямам възражения“ (цитат).
Анализ на доказателствения материал:
Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели К. Т. П., П. Г. П., Б. Р. А. и М. А. М..
Посочените гласни доказателства са и базата, на която са изградени
фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите
мотиви. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите К. Т. П., П. Г.
П., Б. Р. А. и М. А. М., които пресъздават свои непосредствени възприятия и
чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви. Няма
основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина, отчитайки, че същите кореспондират както помежду си, така и с
приложените по делото писмени доказателства, като липсва индиция за
тяхната заинтересованост.
Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава
обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия (обвиняемия) са не
само доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява
по свое усмотрение. Както вече бе посочено, подсъдимият Н. А. С. дава
2
обяснения по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. Същият не
отрича факта, че е управлявал процесното моторно превозно средство, но
отрича да е употребявал наркотични вещества.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият (подсъдимият) има право да
дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е
освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на
обясненията им относно фактите от предмета на доказване следва да се
оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени
средства, възприети от съда непосредствено.
В настоящия случай съдът кредитира обясненията на подсъдимия С.
единствено в частта, относно обстоятелството, че същият на посочената в
обвинителния акт дата 16.08.2022 г. е управлявал процесния автомобил, което
обстоятелство не се оспорва. Съдът намира обясненията му в останалата си
част за недостоверни и като израз на защитната му позиция, тъй като същите
се оборват по категоричен начин от гласните доказателства, обективирани
посредством показанията на разпитаните по делото свидетели К. Т. П., П. Г.
П., Б. Р. А. и М. А. М., както и от приложената по делото разпечатка от
фискалната памет на техническото средство „Drager DrugTest 5000” с
инвентарен № ARМЕ – 0036, видно от която, при извършения на 16.08.2022
г., в 07:06:15 часа тест № 233, устройството е отчело положителен резултат за
употреба на наркотични вещества – кокаин (СОС), амфетамин (АМР) и
метамфетамин (МЕТ), отчитайки и, заявеното от самия подсъдим по
пренията, че се признава за виновен.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства. Гласните
доказателства, ценени спрямо изложените съображения, включващи
обясненията на подсъдимия Н. А. С. в кредитираната им част, и показанията
на свидетелите К. Т. П., П. Г. П., Б. Р. А. и М. А. М., дадени в съдебно
заседание, са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните
доказателства са безпротиворечиви и кореспондират с приложените по делото
писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Справка
за съдимост на Н. А. С. от 16.08.2022 г.; Справка УИС от 16.08.2022 г.; АУАН
№ **** г.; Талон за изследване № 072880/16.08.2022 г.; Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 16.08.2022 г.;
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0851-
000324/16.08.2022 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0851-000325/16.08.2022 г.; Разпечатка от паметта на техническо
средство тест „Drager DrugTest 5000“ от 16.08.2022 г.; Справка за собственост
за лек автомобил „*** ****“ с рег. № ****; Справка за нарушител/водач;
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества от 16.08.2022 г.; Справка за съдимост на Н. А. С. от
26.08.2022 г.; Бюлетини за съдимост на Н. А. С. – 2 бр.; Справка за
3
нарушител/водач.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Н. А. С. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 16.08.2022
г., в гр. Добрич, по ул. „***“, до комплекс „****“, в посока бул. „****“,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „***”, модел
„****“ с рег. № ****, след употреба на наркотични вещества – кокаин,
амфетамин и метамфетамин.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Обективираните в АУАН серия GA, № 658425 от
16.08.2022 г. данни, сочат по безспорен начин времето и мястото на
извършване на процесното деяние. Гласните доказателства, включващи
обясненията на подсъдимия Н. А. С. в кредитираната им част и показанията
на свидетелите К. Т. П., П. Г. П., Б. Р. А. и М. А. М. са безусловни, че именно
подсъдимият е управлявал посоченото моторно превозно средство.
Както вече бе посочено, на подсъдимия е бил издаден талон за
изследване № 072880, който му е бил връчен в 07:30 часа на 16.08.2022 г.,
като същият е бил придружен до Спешно отделение при „МБАЛ Добрич“ АД
град Добрич, където отказал да се подложи на медицинско изследване, който
отказ бил обективиран в Протокол № 224 от 16.08.2022 г. за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. При това положение и с оглед
отказа на подсъдимия С. да даде проби за химическо изследване, от правно
значение е единствено резултата от теста за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, извършен с техническо средство
„Drager DrugTest 5000” с инвентарен № ARМЕ – 0036. В настоящия случай е
приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.),
съгласно която, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор
и/или за даване на проби за изследване. Видно от разпечатка от фискалната
памет на техническото средство „Drager DrugTest 5000” с инвентарен №
ARМЕ – 0036, на 16.08.2022 г. в 07:06:15 ч. с техническото средство е
извършен тест № 233, като е отчетен положителен резултат за употреба на
наркотични вещества - кокаин (СОС), амфетамин (АМР) и метамфетамин
(МЕТ).
Ето защо съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за
4
установяване употребата на наркотични вещества - кокаин (СОС), амфетамин
(АМР) и метамфетамин (МЕТ) е съобразно специалните правила на Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл.
изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Кокаинът (СОС), амфетаминът (АМР) и метамфетаминът (МЕТ) са
поставени под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във
връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП).
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното
следствие е както фактът на употреба от страна на подсъдимия на
наркотичните вещества – кокаин (СОС), амфетамин (АМР) и метамфетамин
(МЕТ), така и фактът на управление на моторното превозно средство.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията на
формалните, поради което извършването му е възможно само при наличие на
пряк умисъл. Интелектуалният момент на същия включва съзнаване от страна
на дееца на всички елементи от обективната страна на състава на
престъплението, а именно - това, че управлява моторно превозно средство
след употреба на наркотично/и вещество/а. Липсата на знание за които и да е
от тези обективни признаци на състава на престъплението изключва умисъла
за извършването му поради фактическа грешка на дееца, съобразно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК. Т.е., за да е съставомерно деянието по чл.
343б, ал. 3 от НК, деецът следва да съзнава, че поема управлението на
моторното превозно средство, след като е употребил наркотични вещества.
От теорията и практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди
от цялостното поведение на дееца, обективирано посредством действията му.
В настоящия случай, съдът намира, че подсъдимият С. е поел управлението
на моторното превозно средство с ясното съзнание, че е употребил
наркотични вещества – кокаин (СОС), амфетамин (АМР) и метамфетамин
(МЕТ), което обстоятелство се потвърждава както от приложената по делото
разпечатка от фискалната памет на техническото средство „Drager DrugTest
5000” с инвентарен № ARМЕ – 0036, така и от заявеното от самия него по
пренията, че се признава за виновен.
При така извършения доказателствен анализ и с оглед възприетото от
фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че деянието на
подсъдимия Н. А. С. е съставомерно и от субективна страна, като същото е
извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за
движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.
5
За да определи наказанието на подсъдимия Н. А. С., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
Н. А. С. е роден на ******, ЕГН **********.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира чистото
съдебно минало на подсъдимия и липсата на образувани други наказателни
производства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наличието
на други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които
подсъдимият е бил санкциониран по административен ред, както и
обстоятелството, че подсъдимият е управлявал моторното превозно средство
сред употреба не на едно наркотично вещество, а на три вида наркотични
вещества - кокаин (СОС), амфетамин (АМР) и метамфетамин (МЕТ).
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени и факта,
че е осъществено деяние - управление на моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества, придобило през последните години
изключително широко разпространение в обществото ни.
Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на
инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от
подсъдимия Н. А. С. престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от
НК, но съдът намира, че същото се отличава с висока степен на обществена
опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на
деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените
транспортни престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги,
получили временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези
престъпления, макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за
това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна
обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът
съзнателно поема управлението на моторно превозно средство след като е
употребил алкохол и/или наркотични вещества, пренебрегвайки
неблагоприятните последици от алкохолното опиване и /или въздействието на
наркотичните вещества при осъществяване на една дейност с безспорно голям
риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението
- водачи, пътници и пешеходци.
Иначе казано - подсъдимият е осъществил деяние с висока степен на
обществена опасност.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи (с оглед правната теория), както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
6
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия Н. А. С. деяние
са лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда
и петстотин лева.
Предвид изложеното досежно личността на дееца и особеностите на
конкретното деяние, съдът намира, че наказанията на подсъдимия не следва
да бъдат индивидуализирани с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко.
Това мотивира съда да приеме, че справедливо и относимо към
извършеното от С. деяние ще бъде налагането на наказание от вида лишаване
от свобода малко над минималния, предвиден в санкцията на приложимата
материално правна норма размер, отчитайки, че подсъдимият е управлявал
моторното превозно средство сред употреба не на едно наркотично вещество,
а на три вида наркотични вещества - кокаин (СОС), амфетамин (АМР) и
метамфетамин (МЕТ).
Предвид това съдът с присъдата определи наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца. Съдът намира, че наказание
лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било
несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по
чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението, така и
обществената опасност на дееца.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му
наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
Съдът в настоящия случай счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – една година и шест месеца лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
7
законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и
общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има
определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се
игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият С. да
изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца.
В нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК съобразно редакцията, действала към
момента на извършване на престъплението (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г. в
сила от 30.09.2015 г.), законодателят е предвидил кумулативно наред с
наказанието лишаване от свобода, и наказание глоба.
При определяне на наказанията при условията на чл. 57, ал. 2 от НК
съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес размерът на всяко едно от наказанията, така, че в
своята съвкупност те да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.
В настоящия случай с оглед обстоятелството, че подсъдимият С. е бил
наказван по административен ред за други нарушения на правилата за
движение по пътищата, съдът счита, че персоналната превенция на
наказателната репресия по отношение на подсъдимия С. не би могла да бъде
постигната без налагане на наказание глоба, т.е. разпоредбата на чл. 55, ал. 3
от НК не следва да намери приложение. Разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК не
би могла да намери приложение и с оглед обстоятелството, че основното
наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимия не е определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Отчитайки тези обстоятелства, високата степен на обществена опасност
на деянието, както и невисоката степен на обществена опасност на дееца,
съдът индивидуализира наказанието глоба, съобразно разпоредбата на чл. 54,
ал. 1 от НК, налагайки такава в минималния, предвиден от законодателя
размер, а именно - 500 лева, който размер съдът намира за съобразен и с
имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че наложените в тези размери наказания лишаване от
свобода и глоба, в своята съвкупност отговарят на целите, посочени в чл. 36
от НК.
При съобразяване разпоредбата на чл. 343г във вр. чл. 343б, ал. 3 във
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът намира, че подсъдимият Н. А. С. следва да
бъде осъден на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
определен срок, в рамките на предвидения от закона. По отношение на този
срок и при преценяване на всички доказателства по делото, имащи значение
за тази преценка (наличието на други нарушения на правилата за движение по
пътищата, за които е бил санкциониран по административен ред,
обстоятелството, че е управлявал моторно превозно средство след употреба
на три вида наркотични вещества, както и с оглед на останалите
8
благоприятни за личността на подсъдимия обстоятелства), съдът намира, че
същият този срок следва да се определи към средния размер и малко под него,
а именно - една година и шест месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК при
изпълнение на това наказание, съдът приспадна времето, през което
подсъдимият е бил лишено по административен ред от възможността да
упражнява това право, считано от 16.08.2022 г.
Този срок съдът намира за съобразен и с материалния закон – чл. 49, ал.
2 от НК. Съгласното визирана норма и обвързващата императивна съдебна
практика – ПП 1/1983 г. и ТР 61/1980 г. ОСНК, и двете на ВС на Република
България, размерът на наказанието лишаването от права не може да бъде по-
малък от този на наложеното заедно с него наказание лишаване от свобода.
Съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
С присъдата съдът постанови приложеното по делото веществено
доказателство – 1 бр. тест-касета от „Drager DrugTest 5000“ да остане по
делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

Районен съдия:
(Данчо Димитров)
9