РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120103719 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от С. С. К. против „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на
застрахователно обезщетение, ведно с лихва за забанкова за периода 04.04.2024 г. –
06.06.2024 г. и законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата
молба на 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете като неоснователни както по основание, така и по размер.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба
и моли съда да уважи исковите претенции така, както са заявени, като присъди на страната
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че е сключен застрахователен договор по застраховка
„Каско+“ със страни „застрахован“ – ищецът, и „застраховател“ – дружеството ответник, по
отношение на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на ищеца
(за краткост Автомобила). Установява се, че на 18.12.2023 г. е сключен анекс към
застрахователния договор за застраховка на допълнително монтирано стационарно
оборудване „Сплитер“ от карбонови влакна и „Бумпер“ от карбонови влакна на обща
стойност 2488 лева, за което ищецът заплаща допълнително начислена застрахователна
премия в размер на 128,82 лева. Не е спорно, че към дата 29.02.2024 г. договорът е бил
действащ. Към същата дата Автомобилът е преминал годишен технически преглед и е в
изправност.
1
Неразделна част от договора са Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“
(за краткост ОУ). Според т.9.5.1. от ОУ при настъпване на застрахователно събитие
застрахованият е длъжен да уведоми незабавно всички компетентни, според вида на
застрахователното събитие, държавни органи (МВР, службите за противопожарна и
аварийна безопасност и/или др.), да изпълни всички свои задължения, посочени в Закона за
движение по пътищата и другите нормативни актове, както и да изиска издаване на
съответните документи, удостоверяващи събитието, с изключение на случаите, когато такива
не се издават поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна
възможност за осигуряването им.
Според ОУ застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети,
настъпили в резултат на действия на застрахования, които представляват опит за измама или
измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от застрахования или
негов представител, различни от действително случилото се и/или представи документи с
невярно съдържание.
Според ОУ застрахованият има задължение да пази и ползва МПС с грижата на добър
стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва техническите правила за
неговата експлоатация, както и да взема мерки за предпазване на застрахованото МПС от
вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди, включително да
съхранява с грижата на добър стопанин и при спазване на разпоредбите на ЗДвП
документите за собственост и регистрация на МПС.
На 29.02.2024 г. около 23.00 часа ищецът управлява Автомобила в гр. Бургас, в
посока от магазин „Мастърхаус“ към кръгово кръстовище на ул. Крайезерна. В Автомобила
на предното пасажерско място е свидетелят М. Н. М.. Пътната настилка е суха. Автомобилът
навлиза в кръговото кръстовище на ул. Крайезерна в лявата лента със скорост около 25 км/ч.
Пътният участък е във формата на цифрата 8 с последователни ляв и десен завои,
еднопосочен, с три ленти за движение във всяка посока. Максималната разрешена скорост е
50 км/ч. Вляво от лявата лента има алея от чакъл и бордюр, висок 16 см., следва затревен
участък, на който са монтирани електрически стълбове за улично осветление, разположени
на 50 см. навътре от бордюра, ограничаващ пътното платно. Вдясно от дясната лента има
бетонирана ограда.
От тревната площ до пътя излиза куче, като ищецът и свидетелят го възприемат,
когато животното се намира в средната към дясна част на лентата, в която се движи
Автомобилът. В опит да избегне удар с кучето, ищецът задейства крачната спирачна система
на автомобила и завива волана наляво. Автомобилът частично напуска пътното платно
вляво, преминава с предните гуми на чакълената алея и спира с опряна предна броня в
крайпътен стълб за улично осветление, без да се качва с гумите на бордюра.
Автомобилът е нисък, като долната част на предната броня е на 14 см. от асфалта и
тъй като бордюрът е висок 16 см., а стълбът е само на 50 см. навътре в затревения участък,
настъпва удар в бордюра, електрическия стълб и предната част на Автомобила. Ищецът
слиза от Автомобила, за да види какви са повредите след инцидента и тъй като превозното
средство е в движение, той не уведомява органите на КАТ за настъпилото ПТП. Ищецът и
свидетелят продължават пътя си, като след около 10-15 минути Автомобилът е прибран в
гараж.
На 05.03.2024 г. ищецът подава до застрахователя уведомление за щета, в което
посочва в графата „описание на събитието“, че за да избегне изскочило животно на пътното
платно, се удря в стълб. На 05.03.2024 г. е изготвен опис заключение по щета, в който са
констатирани следните увреждания по Автомобила: облицовка предна броня - подмяна и
боя; преден капак – подмяна и боя; фар ляв ксенон – подмяна; лайсна над броня – подмяна;
спойлер предна броня от 3 части – подмяна и боя; декоративна решетка – подмяна; стойка
регистрационен номер преден – подмяна; решетка предна от карбон – подмяна; тампон ляв
(предна маска) – подмяна; кора под предна броня –подмяна; гумен спойлер под предна
броня – подмяна; решетка предпазител камъчета за радиатор – подмяна; греда над радиатора
2
PVC – подмяна; държачи греда над радиатори PVC 2 бр. – подмяна; основа предна броня –
подмяна; дифузьор радиатор – подмяна; амортисьор преден бр. – подмяна; въздуховод ляв –
подмяна; въздуховод десен –подмяна; дифузьор маслен радиатор долен – подмяна; греда
пешеходци – подмяна; стойка дистроник комплект – подмяна; маслен радиатор
(топлообменник) – подмяна; лява стойка на маслен радиатор PVC – подмяна: дифузьор
маслен радиатор горен – подмяна; маслен радиатор на скоростна кутия – подмяна; радиатор
воден за интеркулер – подмяна; букса дистроник – подмяна; водач предна броня десен –
подмяна.
Тъй като Автомобилът се използва от ищеца, той закупува увредените части, като
заплаща следните суми: предна броня – 1305 лева; държачи комплект – общо 120 лева; водач
броня долен десен - 75 лева; въздуховод р-ри - 120 лева; въздуховоди спирачки ляв - 60 лева;
въздуховоди спирачки десен - 60 лева; спойлер предна броня -143 лева; държач предна броня
среден горен - 158 лева; основна предна броня – 605 лева; абсорбер предна броня - 105 лева;
пешеходна греда – 366 лева; държач конзола кулер - д. - 14 лева; радиатор - 750 лева;
предпазна решетка - 70 лева; скоба радиатор - 12 лева; маслен радиатор - 1340 лева; лайсни
кулер – общо 66 лева; уплътнение - 30 лева; ремонтен к-т държачи - 65 лева; радиатор
скорости - 600 лева; преден капак - 1670 лева; кора предна - 64 лева; ремонтен к-т фар ляв -
310 лева; конзола дистроник - 92 лева. Ищецът закупува и предпазна плоча „Мишимото“
под маслен радиатор за 832.50 лева, която монтира вместо кора под предна броня.
Претенцията му е за заплащане стойността на кората под предна броня в размер на 350 лева.
Ищецът заменя „Сплитер“ от карбонови влакна с друг на по-висока стойност и затова
претенцията му е в размер на 1340 лв., колкото е дозастрахованият.
Бояджийските услуги са осъществени в „банкова Кар“ ООД гр. Бургас, за което
ищецът заплаща 1523.38 лева, а в друг сервиз е извършен демонтаж на увредените части и
монтаж на новите, за което ищецът заплаща сумата от 1000 лева.
На 25.03.2024 г. застрахователят уведомява ищеца, че не са налице основания за
изплащане на застрахователно обезщетение, защото съгласно т.9.1.8. Раздел I от ОУ
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, причинени при проява на
умишлени действия или груба небрежност на застрахования, самоубийство или опит за
самоубийство/убийство на: застрахования, членове на неговото семейство, лица, живеещи
заедно с него в едно домакинство, негови работници и служители, лица, работещи под негов
контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват
МПС или да извършват други дейности, или лица, на които застрахованият е предоставил
МПС за ползване по договор за наем, за послужване, на лизинг и други или при умишлено
причиняване на застрахователно събитие от друго лице, имащо право да получи
застрахователно обезщетение.
На 27.03.2024 г. ищецът уведомява застрахователя по електронна поща, че не е
съгласен с отказа да му се изплати застрахователно обезщетение. На 01.04.2024 г.
застрахователят отговаря, че становището му по щетата остава непроменено. На 04.04.2024
г. е съставен нов опис по щетата, в който са удостоверени извършените ремонтни дейности
по автомобила. На 08.04.2024 г. ищецът подава до застрахователя заявление за
дозастраховане на допълнително закупено оборудване.
Според заключението на вещото лице В. П. по първоначалната съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира в тази му част, повредите по Автомобила
са изцяло вследствие на настъпилото ПТП, като заплатените от ищеца суми за
възстановяване на Автомобила отговарят на пазарните.
Според заключението на вещото лице Ж. Е. по назначената повторна съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира, скоростта на движение на Автомобила
не е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Тя е ниска, съобразена с пътния
участък и пътната обстановка. Причина за произшествието е неправилната реакция на
водача с отклоняване на Автомобила вляво, при което превозното средство напуска частично
собствената лента за движение. Правилната реакция при възникване на опасност е
3
намаляване на скоростта или спиране.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени доказателства и от заключенията на вещото лице по
назначената първоначална съдебна автотехническа експертиза (досежно стойността на
вредите по автомобила и връзката между вредите и произшествието), от заключението на
вещото лице по назначената повторна съдебна автотехническа експертиза досежно
причината за настъпване на ПТП и скоростта на движение на Автомобила, както и от
показанията на свидетеля М. Н. М..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.409 от КЗ.
По иска за заплащане на застрахователно обезщетение:
Съгласно чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Според чл. 386, ал. 2 КЗ
обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл. 400 КЗ, а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).
Установи се по делото, че на 29.02.2024 г. в гр. Бургас настъпва ПТП с участието на
Автомобила, като причина за това е неправилна реакция на ищеца в качеството му на водач.
Основанията, на които застрахователят може да откаже да изплати застрахователно
обезщетение са изчерпателно предвидени в чл. 408 КЗ, като безспорно не се касае до
умишлено причиняване на застрахователно събитие.
По отношение на възражението на ответника, че ищецът е проявил груба
небрежност, съдът намира следното:
Установи се от показанията на свидетеля М., както и от заключението на вещото лице
Ж. Е., че ищецът управлява Автомобила преди настъпване на ПТП с ниска, съобразена с
пътния участък и пътната обстановка скорост. Установи се също така, че критичната
ситуация (куче в лентата за движение на ищеца) настъпва внезапно, поради което ищецът
предприема по същество „спасителна маневра“, според която водачът извършва изменение
посоката на движението с цел предотвратяване на произшествие – аргумент от т.1 от
Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК. Вярно е, че според
експерта Е. опасността от настъпване на сблъсък между колата и животното е могла да бъде
избегната и без Автомобилът да излиза извън пътното платно, но „неправилността“ на
реакцията на водача категорично не може да се приеме за проява на груба небрежност от
негова страна. Ето защо възражението на ответника, че е налице груба небрежност от страна
ищеца, е неоснователно.
По отношение на възражението на ответника, че ищецът не е уведомил органите
на КАТ за настъпилото произшествие:
В разпоредбата на чл.123 от ЗДвП е регламентирано какво поведение трябва да има
водач на ППС, който е участник в ПТП. Според нея водачът е длъжен да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи, когато при
произшествието са пострадали хора (която хипотеза не е налице по делото) и когато са
налице само имуществени вреди, но между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, която хипотеза също не е налице, защото в случая
няма други участници в произшествието, освен ищецът. Както се установи, Автомобилът е
бил в движение, т.е. може да бъде преместен без създаване на пречки за останалите
4
участници в движението. В този смисъл, за ищеца като участник в ПТП не съществува
задължение по ЗДвП да уведомява органите на МВР, и той е изпълнил задълженията си по
ЗДвП – спрял е и е установил последиците от ПТП – чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Ето защо и това възражение на ответника е неоснователно.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че не дължи изплащане на
обезщетение за щети, настъпили в резултат на експлоатация и управление на технически
неизправно МПС, поради което в негова тежест бе да докаже (и това му бе указано с доклада
по делото), че преди ПТП Автомобилът не е бил в годно за експлоатация състояние, каквито
доказателства не бяха събрани по делото.
В доказателствената тежест на ответника бе (и това му бе указано с доклада по
делото) да докаже твърдението си, че ищецът е извършил действия, които представляват
измама или опит за измама, в това число деклариране на обстоятелства, различни от
действително настъпилите. По делото не се събраха доказателства ищецът да е дал
заблуждаваща информация относно обстоятелствата по възникване на застрахователното
събитие, поради което и това твърдение на ответника остана недоказано.
Според практиката на ВКС, за да възникне право за застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на неизпълнено задължение на
застрахования, предвидено в застрахователния договор (чл.408, ал.1, т.3 от КЗ),
неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка
с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди
или с възможността те да бъдат доказани. В тези случаи правото на застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна
връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
респективно обема на вредите и/или възможността за доказването им – в този смисъл
Решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015 г., II т. о.
По делото не се събраха доказателства ищецът да е извършвал такива действия, които
да са увеличили риска от настъпване на застрахователно събитие – не е управлявал
неизправен автомобил с несъобразена с пътните и/или с атмосферните условия скорост и
както вече се посочи, появата на кучето на пътното платно е внезапна и ищецът се е опитал
да предотврати настъпване на ПТП, т.е. да предотврати настъпването на вреди по
Автомобила. Няма и доказателства действията на ищеца да са довели до „увеличаване на
вредите“ – напротив, кратко време след произшествието Автомобилът е паркиран в гараж.
Няма доказателства и за съзнателно неточно обявяване или премълчаване на факти.
Ищецът е предоставил Автомобила за оглед на застрахователя, като последният не твърди,
че вредите по Автомобила не могат да бъдат установени поради действия на ищеца или че
вредите не произтичат от описаното от ищеца ПТП, а твърди, че вредите са в резултат от
проявена груба небрежност от страна на ищеца.
Ето защо, застрахователят незаконосъобразно е отказал да изплати застрахователно
обезщетение и ищецът има право на присъждане на такова.
По размера на застрахователното обезщетение:
Ако бъдат представени доказателства за извършен в сервиз ремонт за поправяне на
увреденото застраховано имущество (както е в настоящия случай), застрахователят дължи
плащане на застрахователното обезщетение в размер на направените за ремонта средства
при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на
реалната възстановителна стойност, а именно: цената за възстановяване на имуществото от
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка.
Според заключението на вещото лице П. платените от ищеца средства за ремонт на
Автомобила в размер на 12 413,38 лева отговарят на пазарните. Не следва да се прилага
коефициент за овехтяване (в този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС).
Претендираната сума е по-ниска от застрахователната сума, която според договора е 180 000
лева.
5
Според т.4.6. от ОУ отговорността на застрахователя за застрахователно събитие,
доказано на база писмена декларация по образец от застрахования (процесният случай
попада в тази хипотеза), е в размер до 10 % от застрахователната сума, като за срока на
застраховката общият размер на щетите, признати въз основа на декларация на
застрахования, не може да надхвърли 20 % от застрахователната сума. Тъй като
застрахователната сума е 180 000 лева, то 10 % са 18 000 лева, т.е. повече от претенцията на
ищеца в размер на 12 413,38 лева, поради което искът за главница следва да бъде уважен
изцяло.
По осъдителния иск за заплащане на мораторна лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение:
Според чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забанкова върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 – последната хипотеза касае непредставяне на банкова сметка от лицето,
което желае да получи застрахователното обезщетение. Видно от доказателствата по делото,
собственикът не представя на 05.03.2024 г. данни за банкова сметка, по която да му се
изплати застрахователно обезщетение – графата „банкова сметка“ в уведомление за щета е
празна. Забанкова на кредитора (на ищеца в случая) по чл. 380, ал. 3 КЗ е налице само, ако
неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на непосочване от увредения на
банкова сметка. Когато длъжникът (застрахователят) отказва изпълнение, защото счита
същото за недължимо (такава е процесната хипотеза), не може да се приеме, че причина за
неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този случай е неоправдано за
длъжника да отпадат негативните последици на собствената му забанкова – Решение № 194
от 03.02.2016 г. по т. д. № 1890/2014 г. на I т. о. на ВКС, както и Определение № 1843 от
15.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4129/2023 г., IV г. о.
Тъй като застрахователят незаконосъобразно е отказал да изплати застрахователно
обезщетение, той изпада в забанкова, считано от 25.03.2024 г., но лихвата се претендира от
04.04.2024 г., поради което следва да бъде присъдена за периода от 04.04.2024 г. до
06.06.2024 г., защото от 07.06.2024 г. (датата на входиране на исковата молба в съда)
ответникът дължи законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение като
законна последица от уважаване на иска. Изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК
чрез общодостъпен софтуер лихвата е в размер на 304,32 лева, до който искът следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата до 309,08 лева.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Тъй като
ответникът е въвел надлежно в процеса възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на изплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, съдът
следва да се произнесе по неговата основателност.
Видно от договор за правна защита и съдействие ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1545 лева. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за краткост Наредбата) размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде 1545 лева. Съдът обаче не е обвързан от този
размер и може да определи възнаграждение и под него – аргумент от Определение № 50004
от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г., IV г. о. и решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС.
Спор е налице както по фактите, така и по правото. По делото са проведени шест
открити съдебни заседания, като в тях процесуалният представител на ищеца е взел участие.
Неговото процесуално поведение е активно – ангажират се доказателства за исковете,
респективно се оспорва доказателствената стойност на заключение на вещо лице и се иска
повторна експертиза, каквато бе допусната от съда. Ето защо съдът намира за справедливо
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. С оглед уважената част от исковете
ищецът има право на адвокатско възнаграждение в размер на 1199,55 лева. Ищецът има
право да му се присъди и част от държавната такса, а именно 545,77 лева. Той има право да
6
му се присъдят и пълните размери на изплатените възнаграждения на вещите лица и
свидетеля, разпитан при режим на призоваване, тъй като тези доказателства са ангажирани
за доказване на главния иск, който бе уважен изцяло. Следователно ищецът има право на
разноски в размер на общо 2525,32 лева.
Ответникът също има право на разноски. Тази страна няма право на разноски за
възнаграждение за експерта по първоначалната съдебна автотехническа експертиза, тъй като
това доказателство бе ангажирано за оспорване на главния иск, който обаче бе уважен
изцяло. Ответникът е защитаван от юрисконсулт, като съдът намира за справедливо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК. С
оглед отхвърлената част от исковете страната има право на разноски в размер на 0,07 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, да заплати на
С. С. К., ЕГН – **********, по банкова сметка в лева с титуляр ищецът К. в „БАНКА ДСК“
АД сумата от 12 413,38 лева (дванадесет хиляди четиристотин и тринадесет лева и тридесет
и осем стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка
„Каско+“ на автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** по щета № ***/05.03.2024 г.
по описа на застрахователя, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.06.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, да заплати на
С. С. К., ЕГН – **********, по банкова сметка в лева с титуляр ищецът К. в „БАНКА ДСК“
АД сумата от 304,32 лева (триста и четири лева и тридесет и две стотинки), представляваща
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за периода от 04.04.2024 г. до
06.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 309,08 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, да заплати на
С. С. К., ЕГН – **********, по банкова сметка в лева с титуляр ищецът К. в „БАНКА ДСК“
АД сумата от 2525,32 лева (две хиляди петстотин двадесет и пет лева и тридесет и две
стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН – **********, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 0,07 лева (седем стотинки),
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7