№. 440 / 10.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
10.07.2019 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното о. съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 250 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 о. КТ.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 т.2 о. КТ, 221 ал.1 о. КТ и чл.224 ал.1 о. КТ.
Ищецът Я.Д.К. xxx твърди в исковата молба, че до 27.11.2018 година работел като куриер във „. К. Е., като изпълнявал длъжността „К. в предприятието на работодателя в град Монтана. Поддържа, че ответникът не му заплатил дължимото трудово възнаграждение за времето о. 17.09.2018 година до 27.11.2018 г.. На 27.11.2018 година депозирал заявление вх.№. 32 о. 27.11.2018 година, с което уведомил работодателя, че прекратява трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 о. КТ, считано о. 27.11.2018 година. Твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед №. 39 о. 27.11.2018 година на основание чл.327, ал.1, т.2 о. КТ. Заявява, че в заповедта е посочено, че следва да му се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 о. КТ за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни, както и обезщетение по чл.221, ал.1 о. КТ. При прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят не му изплатил посочените по-горе обезщетения, както и дължимото трудово възнаграждение за месец септември 2018 година - 178,90 лева, за месец октомври 2018 година -395,75 лева и за месец ноември 2018 година – 386,39 лева. Твърди, че общо дължимото трудово възнаграждение е в размер на 958,04 лева. Към датата на подаване на настоящата искова молба, ответникът му дължи трудово възнаграждение в размер на 958,04 лева, обезщетение по чл.224, ал.1 о. КТ за неползван платен годишен отпуск за 3 три дни в размер на 81,14 лева и обезщетение по чл.221, ал.1 о. КТ в размер на 486,82 лева. Предвид гореизложеното и допуснатото изменение на исковите претенции моли съда да постанови решение, с което осъди „. К. Е xxxx със седалище и адрес на управление г. б. ш. №. 2. е. о. 2. п. о. у. Е. С. С. да му заплати следните суми: 915,78 лева - представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2018 година, ведно със законната лихва о. датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 59,86 лева - представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва о. датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 459,00 лева - обезщетение по чл.221, ал.1 о. КТ, ведно със законната лихва о. датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 о. ГПК ответникът „. К. Е xxxx със седалище и адрес на управление г. б. ш. №. 2. е. о. 2. п. о. у. Е. С. С. не е подал отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите претенции.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че ищецът Я.Д.К. е работил при ответника по силата на трудов договор №. 20 о. 17.09.2018 година на длъжност „К. в предприятието на работодателя в град Монтана. На 27.11.2018 година ищецът депозирал заявление вх.№. 32 о. 27.11.2018 година, с което уведомил работодателя, че прекратява трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 о. КТ, считано о. 27.11.2018 година. Със Заповед №. 39 о. 27.11.2018 година е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.327, ал.1, т.2 о. КТ. Със същата заповед е разпоредено да се изплати на ищеца обезщетение по чл.221 о. КТ и обезщетение по чл.224 о. КТ в размер на 3 дни. О. заключението на вещото лице В.П.Т. е установено, че работодателят не е изплатил трудово възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2018 година в общ размер на 915,78 лева, обезщетение по чл.221 ал.1 КТ в размер на 459 лева и обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в размер на 59,86 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава о. събраните по делото писмени доказателствени средства и о. заключението на вещото лице В.П.Т. по назначената съдебно - икономическа експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
О. заключение на вещото лице В.П.Т. е видно, че работодателят е начислил по ведомости за месеците месеците септември, октомври и ноември 2018 година брутно трудово възнаграждение и след направени съответни удръжки е останала за периода чиста сума за получаване в общ размер на 915,78 лева, която не е изплатена на ищеца. С оглед на това и предвид допуснатото изменение на иска, съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца трудово възнаграждение в общ размер 915,78 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано о. завеждане делото – 31.01.2019 година до окончателното й изплащане.
Съгласно изричната разпоредба на чл.221 ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение о. работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327 т.2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Съдът намира, че са налице посочените по – горе условия. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ответната страна изрично е разпоредила да се изплати на ищеца обезщетение по чл.221 о. КТ. Това изявление е признание о. страна на ответника, че дължи на ищеца обезщетение по чл.221 ал.1 о. КТ. Видно о. заключението на вещото лице В.Т., размерът на това обезщетение като чиста сума за получаване е 459,00 лева, която е останала неизплатена на ищеца. С оглед на това и предвид допуснатото изменение на иска, съдът намира, че претенцията по чл.221 ал.1 КТ следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата о. 459,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано о. 31.01.2019 година до окончателното й изплащане.
По силата на чл.224 ал.1 о. КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това обезщетение съгласно чл.224 ал.2 о. КТ се изчислява по реда на чл.177 о. КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
В процесния случай са налице и двете предпоставки за възникване правото на ищеца на претендираното обезщетение по чл.224 ал.1 о. КТ: 1.налице е прекратено трудово правоотношение и 2.налице е неизползван о. ищеца платен годишен отпуск. Видно е о. приетото по делото заключение на икономическата експертиза, че работодателят не е изплатил на ищеца обезщетение по чл.224 ал.1 о. КТ в размер на 59,86 лева. Съдът намира, че този иск следва да бъде уважен в този размер, предвид допуснатото изменение на иска, ведно със законната лихва върху тази сума, считано о. 31.01.2019 година до окончателното й изплащане.
Съобразно този изход на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса в размер на 150,00 лева, разноски в производството за съдебна експертиза в размер на 168,00 лева, както и сумата о. 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата о. 340,00 лева – разноски по делото, съобразно приложения на лист 28 о. делото списък на разноските.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „. К. Е xxxx със седалище и адрес на управление г. б. ш. №. 2. е. о. 2. п. о. у. Е. С. С. да заплати на Я.Д.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата о. 915,78 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2018 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано о. 31.01.2019 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „. К. Е xxxx със седалище и адрес на управление г. б. ш. №. 2. е. о. 2. п. о. у. Е. С. С. да заплати на Я.Д.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата о. 459,00 лева – обезщетение по чл.221 ал.1 о. КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано о. 31.01.2019 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „. К. Е xxxx със седалище и адрес на управление г. б. ш. №. 2. е. о. 2. п. о. у. Е. С. С. да заплати на Я.Д.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата о. 59,86 лева, представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 о. КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано о. 31.01.2019 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „. К. Е xxxx със седалище и адрес на управление г. б. ш. №. 2. е. о. 2. п. о. у. Е. С. С. да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса в размер на 150,00 лева, разноски в производството за съдебна експертиза в размер на 1168,00 лева, както и сумата о. 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на Я.Д.К. сумата о. 340,00 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок о. връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :