Присъда по НОХД №713/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 126/19.07.2024 година по НОХД №713/2024г. на
БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство
№ 336/2016г. по описа на РУ - Камено, пр.вх.№ 5783/2016г. и пор. № 3381/2016г. по описа на
Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Х. А. Я.,
ЕГН: **********, роден на ******** с три имена: Н. А. Я., за това че през периода от месец
април 2016г. до месец януари 2023г., включително, в с.Кръстина, общ.Камено, след като е
осъден с влязло в законова сила на 25.02.2016 г. съдебно определение № 1148 от 17.02.2016г.
по гражданско дело №6244/2015г., по описа на Районен съд - Бургас, да издържа свой
низходящ - детето си А. Н. Я., роден на ******, с ЕГН **********, с дължима месечна
издръжка от 250 лева, чрез неговата майка и законен представител - М. С. Я., ЕГН:
**********, от с.Кръстина, общ.Камено, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 82 /осемдесет и две/ месечни вноски от
по 250 лева всяка, за детето му А. Н. Я., роден на 21.04.2014 год., с ЕГН: **********, или
всички месечни вноски в общ размер от 20 500 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Счита, че подсъдимият следа да
бъде признат за виновен за извършване на деянието, във връзка с което му е повдигнато
обвинение, като на същия се наложи наказание около средния размер, предвиден в
разпоредбата на чл.183, ал.4 НК.
Защитникът - адв.К. също излага доводи за доказаност на повдигнатото обвинение,
като моли спрямо подзащитния му да се наложи наказание “Лишаване от свобода” в размер
между минималния и средния , предвиден за процесното престъпление.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият Х. А. Я. с ЕГН: **********, е роден на 18.01.1989г. в гр.Карнобат с три
имена: Н. А. Я.. Oт поисканата справка за идентичност на имена, с приложено
удостоверение №93/05.12.2023г., издадено от Община Карнобат, се установява, че Х. А. Я. и
Н. А. Я. са имена на едно и също лице с ЕГН: **********.
Х. А. Я. и свидетелката М. С. Я. живеели на семейни начала в периода от месец
август 2013г. до месец октомври 2014г. в гр.Улм, Германия. От съжителството между
двамата на ****** се родило детето им - А. Н. Я., с ЕГН: **********. След раздялата на
двамата родители, майката М. С. Я. се върнала с общия им син в Република България през
месец април 2015г.
На 29.09.2015г. свидетелката М. С. Я., в качеството си на майка и законен
представител на А. Н. Я., подала до Районен съд - Бургас искова молба против подсъдимия,
с която поискала той да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето си А. Н. Я. в
размер на 400 лева месечно от 29.09.2014г. до настъпването на законни причини за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
С постигната спогодба между подсъдимия Я. и свидетелката Я., одобрена от съда с
Определение № 1148/17.02.2016г. по гражданско дело № 6244/2015г. на Районен съд -
гр.Бургас, влязло в сила на 25.02.2016г., Я. бил задължен да заплаща на малолетното си дете
А. Н. Я., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител М. С. Я., месечна
издръжка в размер на 250 лева, считано от 29.09.2015г., до настъпване на законни причини
1

за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Издръжката е платима по банкова сметка, открита на името на майката,
до 10-то число на месеца, за който се дължи.
С горепосоченото Определение на БРС подсъдимият Я. бил задължен да заплати на
малолетното си дете А. Н. Я., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител
М. С. Я., месечна издръжка и за минало време в размер на 200 лева, дължима за периода
29.09.2014г. - 28.09.2015г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
издръжката за минало време следва да бъде изплатена на равни месечни вноски за период от
една година, считано от 17.02.2016г.
След одобряване на споразумението подсъдимият Я. превел 960 лева на свидетелката
Я., в качеството й на законен представител на сина им А. Я., във връзка постановената от
съда дължима издръжка за детето им, а на неустановена дата през календарната 2017 година
превел на Я. и 1500 евро, във връзка погасяване на задължения за издръжка към сина му А.
Я..
Поради неизпълнение на задължението си за заплащане изцяло и в срок на
дължимите месечни издръжки спрямо детето си А. Н. Я., постановени съдебно с
Определение № 1148/17.02.2016 г. по гражданско дело № 6244/2015г. на Районен съд -
гр.Бургас, влязло в сила на 25.02.2016г., незаплатени останали дължимите от него месечни
суми за издръжка за периода от април 2016 година до януари 2023 година, вкл. или общо 82
/осемдесет и две/ месечни вноски, всяка в размер от 250 лева или общо всички в размер на
20500 лева, дължими от подсъдимия Х. Я. спрямо сина му А. Н. Я..

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
свидетелските показания на М. С. Я. /л.67 от делото/, от писмени доказателства по делото:
Определение №1148/17.02.2016г. по гражданско дело № 6244/2015г. на Районен съд -
гр.Бургас /л.78-79 от ДП/, банково извлечение /л.12 от ДП/, удостоверение за раждане на
дете /л.31 и л.67 от ДП/, справка от сектор „ПП“ /л.46 от ДП/, справка от Агенция по
заетостта /л.47 от ДП/, справка от Агенция по вписванията /л.48 от ДП/, справка от НАП
/л.51 от ДП/, Изпълнителен лист /л.70 от ДП/, разписка /л.163 от ДП/, удостоверение за
идентичност на лице с различни имена /л.189 от ДП/, справка за съдимост, както и всички
други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.
Съдът дава вяра на всички обсъдени по – горе писмени доказателства, които намери
за непротиворечиви и допълващи се и от които се установява както следва:
Oт поисканата справка за идентичност на имена, с приложено удостоверение
№93/05.12.2023г., издадено от Община Карнобат, се установява, че Х. А. Я. и Н. А. Я. са
имена на едно и също лице с ЕГН: **********.
От удостоверение за раждане на дете /л.31 и л.67 от ДП/ се установява, че на ******
се е родило детето А. Н. Я., с ЕГН: **********, с родители - Х. А. Я. и М. С. Я..
Видно от приложеното по делото Определение №1148/17.02.2016г. по гражданско
дело № 6244/2015г. на Районен съд - гр.Бургас, подсъдимият Я. бил задължен да заплаща на
малолетното си дете А. Н. Я., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител
М. С. Я., месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 29.09.2015г., до настъпване на
законни причини за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. Издръжката е платима по банкова сметка, открита на името
на майката, до 10-то число на месеца, за който се дължи.
От приложените по ДП справки от сектор „ПП“, Агенция по заетостта, Агенция по
вписванията и НАП се установява на свой ред, че подсъдимият е собственик на 2 бр. леки
2

автомобила и е бил регистриран в „Бюро по труда“ от 17.02.2016г. до 18.03.2016г., като не
притежава недвижима собственост и няма декларирани доходи от трудови договори.
На следващо място, видно от показанията на свидетелката М. С. Я., бащата Х. А. Я.
трайно не изпълнява задълженията си по заплащане на издръжка на сина си, като
незаплатена от него е останала сумата от 20500 лева, предствляваща общо 82 /осемдесет и
две/ месечни вноски, всяка в размер от 250 лева. От приложената по делото разписка /л.163
от ДП/ се установява, че в хода на досъдебното производство подсъдимият е заплатил суми,
дължими за издръжка на детето му в размер на 3000лв.
Всички тези доказателства, както и останалите приложени и приети по делото такива
навеждат към единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към
повдигнатото му обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под
съмнение възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от
съда доказателства. От изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на
вмененото във вина на подсъдимия деяние по чл.183, ал.1 от НК, а именно съзнателно
неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка на негов низходящ в размер на
повече от две месечни вноски, а именно: през периода от месец април 2016 год. до месец
януари 2023 год., включително, 82 /осемдесет и две/ месечни вноски от по 250 лева или
всички месечни вноски в общ размер от 20 500 лева

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Непосредствен обект на престъплението по чл.183 НК са обществените отношения, в
рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия
Я. произтича от Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилото
пълнолетие свое дете, независимо дали последното има възможност само да се издържа.
Престъплението по чл.183 НК се осъществява във форма само на бездействие и то
трайно и непрекъснато в определен период от време. Непосредствен обект на посегателство
на престъплението по чл.183, ал.1 НК, съответно на наказателноправна защита, са
обществените отношения в семейството, в конкретния случай породените във връзка с
дължимата от родителя издръжка спрямо неговите непълнолетни низходящи, за
задоволяване на техните ежедневни потребности. Укоримостта в поведението на дееца по
този престъпен състав е именно съзнателното неизпълнение на задължението в размер на
две или повече месечни вноски. Тези обществени отношения се характеризират не само с
правопораждащия ги факт, но и със своите страни и предмет.
От обективна страна в конкретния случай е налице влязъл в сила съдебен акт, с който
деецът е осъден да издържа своя низходящ - Определение № 1148 от 17.02.2016г. по
гражданско дело № 6244/2015г. на Районен съд - гр.Бургас, влязло в сила на 25.02.2016г.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействие -
неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Я.
не е изпълнил задължението си в размер на общо 41 месечни вноски за издръжка на детето
си - А. Н. Я., за периодите от месец април 2016 год. до месец януари 2023 год.включително.
Тук следва да се отбележи, че издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, на което се дължи, поради което същата е изискуема от началото на месеца, за която
3

се дължи (в този смисъл и Определение №9 от 4.II.1977г. по н.д. № 54/77г., I н.о.).
Налице е и особеният субект на престъплението - лице, което е осъдено да издържа
свой низходящ.
От субективна страна деянията са извършени от подсъдимия при форма на вината
„пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като Я. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение. Подсъдимият съзнателно не е
изпълнил алименти /неплащане на издръжка на низходящ/, като е изградил представи за
наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това за какъв период от
време не е внесъл дължимите суми. Същият много добре е знаел, че е осъден да плаща така
посочената издръжка с Определение №1148/17.02.2016г. по гражданско дело № 6244/2015г.
на Районен съд - гр.Бургас, влязло в сила на 25.02.2016г., но съвсем съзнателно е предприел
пасивно поведение, като не е направил месечни плащания в тази връзка.
Следва да се посочи, че липсват основания да се приеме, че в конкретния случай
липсва обществена опасност на извършеното и същото не съставлява престъпление (т.е. за
приложение на чл.9, ал.2 НК), тъй като не се установиха никакви изключителни
обстоятелства, които да са създали обективна невъзможност за подсъдимия да изпълнява
задълженията си. Не се установяват и други обстоятелства, които да сочат, че деянието е
малозначително или че степента му на обществена опасност е явно незначителна.
Разглежданият случай настоящата съдебна инстанция приема за немаловажен, тъй
като се касае за изключителен дълъг период на неплащане на издръжката, а именно от
момента на нейното присъждане до настоящия момент. Всичко това очертава наличието на
едно трайно установено положение по неплащане на издръжка от страна на Я..
На следващо място следва да се отбележи, че в практиката си ВКС последователно
застъпва, че за реализиране на състава на чл.183, ал.1 НК от обективна и субективна
страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения
на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо
съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и
финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права;
предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. /виж Решение
№188/04.07.2011г. на ВКС по н.д. № 1157/2011г., III н.о., НК, докладчик съдията
Севдалин Мавров/.
Действително, в практиката си върховната ни инстанция приема, че за доказване на
субективните измерения на инкриминираното поведение по чл.183, ал.1 НК е необходимо
установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от
непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка. Като такава пречка обаче
ВКС намира например лишаването от свобода през процесния период, в каквато хипотеза
понастоящем не се намираме.
Следва да се посочи също така и че нормата на чл. 183, ал.1 от НК е ориентирана
към защита на семейните правоотношения и нормалното развитие на децата, което именно е
поставено в опасност при неизплащане на дължимата издръжка от задълженото лице, което
безусловно е могло и е следвало да положи нужната активност и да не допусне доказаното
свое виновно бездействие. В светлината на всичко това съдът констатира и несъмнената
субективна съставомерност на коментираното деяние.
С оглед горното съдът счита, че на основание чл.303 НПК следва да признае
подсъдимия за виновен по обвинението – неплащането на издръжка по отношение на детето
му - А. Н. Я..
По наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда
4

наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Пробация“.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 от НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Я. обстоятелство, съдът отчете
наличието на голям брой неплатени месечни суми за издръжка на детето – общо в размер на
20 500лв. и обстоятелството, че той не полага и лични грижи за него. Констатира се също
така трайно установено поведение на подсъдимия, изразяващо се в неплащане на издръжка
на детето му, което започва още през 2016г. и продължава и до днес. Касае се за период от 8
години, през който подсъдимият се е дезинтересирал от своето дете и нито полага грижи за
него, нито заплаща дължимата му издръжка.
Установи се обаче наличие и на смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Като такива съдът отчете обстоятелството, че Я. е възстановил поне отчасти дължимата сума
за издръжка, както и обстоятелството, че изпраща подаръци на детето и поддържа контакт с
него.
С оглед на така изложеното съдът призна подсъдимия за виновен в повдигнатото му
обвинение, като на основание чл.183, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК, му наложи наказание
Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца. Съдът отложи на основание чл.66, ал.1
от НК изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху Я. и възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. При извършване на преценка в тази връзка съдът
отчете също така, че налагането на ефективно наказание „Лишаване от свобода“ ще
възпрепятства подсъдимия да реализира доходи и съответно да заплаща дължимата на
детето си издръжка, както и да полага дължимата по отношения на него грижа в качеството
си на негов родител. В същото време, подсъдимият трайно пребивава извън страната,
поради което и налагането му на наказание „Пробация“ би се явявало неподходящо. Ето
защо, БРС намери, че по – подходящо в случая се явява налагането на предвиденото от
законодателя наказание „Лишаване от свобода“, чието изпълнение да се отложи с
определяне на изпитателен срок.

По делото няма приложени веществени доказателства и направени разноски, във
връзка с които съдът да дължи произнасяне.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	126
Дата:	19 юли 2024 г. (в сила от 6 август 2024 г.)
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20242120200713
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 февруари 2024 г.

Присъда по НОХД №713/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите