№ 145
гр. Враца, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. П.
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20221420101965 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. №
10996/26.07.2022 г., депозирани от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
юрисконсулт А. Г., против Ф. Н. А., ЕГН **********.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по чл.
410 ГПК е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1195/2022 г., която е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление и са събрани данни, че
длъжникът е напуснал адреса и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията на дружеството.
Твърди се, че на 25.04.2017 г. между ищцовото дружество като кредитодател и
ответника като кредитополучател е сключен при условията на ЗПФУР Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 168332, по силата на който ищецът
предоставил на ответника сума в размер на 1 800 лева, която ответникът се задължил
да върне на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 150 лева в срок до
20.04.2018 г. Сочи, че договорът за кредит е рефинансиращ и с част от сумата е
погасен предходен кредит - № 154015/28.12.2016 г., като сумата, с която е
рефинансиран погасеният кредит е в размер на 1 531,39 лева. Останалата част от
сумата в размер на 268,61 лева е преведена по банкова сметка на ответника на каса на
„Изи пей“ АД.
1
Заявява, че сключването на договора за кредит става на уеб адрес
www.minizaem.bg, на който адрес са публикувани общите условия, както и подробна
информация за договора. Сключването на договора става след регистрация на клиента
в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с
общите условия“, След това кандидатът за кредит получава и-мейл, в който се съдържа
преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп
до личния му акаунт в сайта. След одобрение на кандидата той получава отново на
личния си и-мейл договор и общи условия за писмено потвърждаване чрез електронно
подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg. Преди извършване на
превода на отпуснатата парична сума кредитодателят се свързва по телефон с
потребителя, като разговорът се записва и по този начин той отново потвърждава
сключването на договора. В случая запис не е извършен, а само откъслечни записи.
Заявява, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната вноска –
20.04.2018 г., като плащания по същия не са извършвани и ответникът е в забава.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
Ф. Н. А., ЕГН **********, дължи „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, следните
суми: сумата от 1 800 лева – главница, представляваща непогасено задължение по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 168332/25.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 06.04.2022
г. до изплащане на вземането, сумата от 472 лева – мораторна лихва за периода от
01.05.2019 г. до 01.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1195/2022 г. по описа на РС – гр.
Враца. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез
назначения му от съда особен представител адв. И. И., с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Възразява против наличието на твърдяната от ищеца
облигационна връзка с ответника, като няма доказателства за лицето, сключило
договора за кредит. Оспорва адреса на посочената като електронна поща на ответника.
Оспорва, че договорът за кредит е подписан от ответника. Липсват положени
електронни подписи, няма данни ответникът да се е запознал и да е приел общите
условия.Оспорва, че ответникът е титуляр на тел. номер **********. Оспорва
получаването на заемната сума. Иска се постановяване на решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1195/2022 г. по
2
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищеца
против ответника заявление е издадена Заповед № 764/08.04.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора следните суми: 1 800 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 168332/25.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 06.04.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 472 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.05.2019 г. до 13.03.2020 г., сумата от 48,50 лева – платена държавна
такса, както и сумата 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са събрани
данни, че същият не живее на регистрираните постоянен и настоящ адрес, поради
което с Разпореждане № 2314/01.06.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение
на дадените му указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
От представения по делото Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
168332 от 25.04.2017 г., сключен между „Изи Финанс“ ЕООД като кредитор и
ответника Ф. Н. А. като кредитополучател, е видно, че кредиторът е предоставил на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 800 лева /чл. 2, ал. 1/, като със
сумата от 1 531,39 лева страните са уговорили да бъдат погасени задълженията по
предходен сключен между тях договор- № 154015/28.12.2016 г. /чл. 2, ал. 2/ чрез
вътрешен превод в деня на сключване на договора /чл. 2, ал. 2, т. 3/. Уговорено е, че
разликата до пълния размер на кредита от 268,61 лева се превежда от кредитора на
потребителя в дена на сключване на договора по посочена банкова сметка или на каса
в офис на „Изи Пей“ АД.
Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в срок от 360 дни,
на месечни вноски съгласно погасителен план, посочен в чл. 4, ал. 3 от договора.
Падежната дата на последната вноска по кредита била уговорена на 20.04.2018 г.
Между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 % и
годишен процент на разходите от 48,30 %. Така общо дължимата по договора сума е в
размер на 2 186,10 лева.
В чл. 4а, ал. 3 от договора страните са уговорили, че признават електронния
подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата, със стойността на саморъчен
подпис в отношенията помежду си по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/.
Договорът е подписан от разстояние на 25.04.2017 г. от 14:43:10 часа до 14:43:30 часа.
Представени са Общи условия към договор за предоставяне на кредит от
разстояние, сключвани от „Изи Финанс“ ЕООД, подписани на всяка страница от
3
потребителя чрез платформата на SignNow.bg /на 25.04.2017 г., от 14:43:38 до 14:44:27
часа/. В ОУ са уговорени начинът за кандидатстване, одобрение и сключване на
договори за кредит, тяхното подписване и правата и задълженията на двете страни.
Представени са електронни писма, изпратени от ищеца до електронен адрес
****************@*****.***, като видно от първи – от 25.04.2017 г., 14:37 часа,
ответникът е уведомен, че е одобрен за рефинансиране на заем, отпуснат му е заем от
1 800 лева, със срок за връщане 360 дни, общ размер на сумата 2 186,10 лева. Посочено
е, че със сумата от 1531,39 лева ще бъде погасен текущия кредит, а разликата от 268,61
лева ще му бъде преведена по избрания начин. Прикачени са 2 файла – договор №
168332 и преддоговорна информация.
С писмо от 18.07.2017 г. ищецът е уведомил ответника на електронен адрес
****************@*****.***, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Представена е Разписка № 2000000125432816/25.04.2017 г., 15:51 часа, видно
от която „Изи Финанс“ ЕООД и превело на Ф. Н. А. сумата от 268,61 лева по договор
за заем № 168332.
От удостоверение изх. № 464/26.01.2023 г., изготвено от „Виваком България“
ЕАД, е видно, че към датата на сключване на договора – 25.04.2017 г. титуляр на
посочения в договор за кредит мобилен номер ********** е ответникът Ф. А..
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът приема като обективно, обосновано и компетентно изготвено.
Видно от същото,на 25.04.2017 г. ищцовото дружество е отпуснало на ответника заем в
размер на 1 800 лева, като е извършен вътрешен превод на сума в размер на 1 531,39
лева, с които са погасени задължения на ответника по предходен договор №
154015/28.12.2016 г. Вещото лице е констатирало, че с разписка №
2000000125432816/25.04.2017 г., 15:51 часа, видно от която „Изи Финанс“ ЕООД и
превело на „Изи Пей“ АД в полза на Ф. Н. А. сумата от 268,61 лева по договор за заем
№ 168332. От „Изи Пей“ АД е получена информация, че е изтекъл срокът за
съхранение на документите и не може да предостави информация и документи за
усвояването на сумата от получателя. Вещото лице е установило, че по договора за
кредит няма извършвани плащания, остатъчната сума е в размер на 1 800 лева –
главница. Размерът на лихвата за забава за периода от 01.05.2019 г. до 13.03.2020 г. и от
15.07.2020 г. до 01.04.20222 г. е общо 472 лева.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът също кредитира с доверие като компетентно и обосновано.
Вещото лице е установило, че потребителят Ф. А. е подписал от разстояние чрез
платформата www.signnow.bg следните документи: Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 168332/25.04.2017 г., декларация за обработване на лични данни и
Общи условия към договора. Според вещото лице ответникът има регистриран профил
4
в системата на дружеството и е предоставил личните си данни – имена, ЕГН, лична
карта, адрес, телефон и и-мейл.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Ф. Н. А., ЕГН **********, дължи „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********,
следните суми: сумата от 1 800 лева – главница, представляваща непогасено
задължение по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 168332/25.04.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
– 06.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 472 лева – мораторна лихва за
периода от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1195/2022 г. по описа
на РС – гр. Враца.
По иска с правно основание с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника А.
по силата на валидно сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
168332/25.04.2017 г., сключен чрез средства за комуникация от разстояние; 2. Реално
предоставяне на заемната сума в твърдяния размер.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че между
„Изи Финанс“ ЕООД и ответника А. е било налице облигационно правоотношение по
силата на валидно сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
168332/25.04.2017 г.
Договорът има правната характеристика на такъв, сключен от разстояние по
смисъла на ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон. Съгласно легалната дефиниция в чл. 6 ЗПФУР,
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната
разпоредба на §1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е
всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без
да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
5
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет представлява средства
за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите
на сключване на процесния договор за кредит, правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1
ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата – ищеца в случая.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕУУ, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен,
усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит,
представлява електронно изявление, записано на предвиден в ЗЕДЕУУ носител с
възможност да бъде възпроизведено, т.е. твърденият за попълнен електронен формуляр
за подаване на заявка за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие
договор, представляват електронен документ. Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната
сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна
на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. страните
могат да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен.
Съдът намира, че с оглед изявлението на потребителя в чл. 4а, ал. 3 от
договора, че признава електронния подпис, положен чрез сайта на доставчика на
услугата – signnow.bg, да има стойността на саморъчен подпис в отношенията му с
кредитора по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/, то процесният договор за
кредит е подписан от ответника с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна
на Директива 1999/93/ЕО. Правната сила на електронния подпис е равностойна на тази
на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, какъвто е настоящият
случай.
Следователно договорът за потребителски кредит е сключен и подписан при
условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, а възраженията на особения представител на
ответника са неоснователни и недоказани.
Установява се и че кредиторът е предоставил на ответника заемната сума в
твърдяния размер, като с част от нея в размер на 1 531,39 лева са погасени задължения
на ответника по предходен договор № 154015/28.12.2016 г. чрез вътрешен превод в
дружеството-ищец.
Следва да се приеме, че остатъкът от сумата в размер на 268,61 лева е получена
6
от ответника А. чрез превод чрез „Изи Пей“ АД. Макар да не може да се установи чрез
разписка, тъй като срокът за съхранение на документите е изтекъл, чрез представените
по делото косвени доказателства, изграждащи верига от логически връзки, може да се
заключи, че сумата е получена от ответника. Същата е преведена от кредитора на „Изи
Пей“ АД с посочен получател именно ответникът и с основание процесния договор за
кредит, като „Изи Пей“ АД има задължение да предаде сумата на получателя.
Дружеството-ищец е уведомило ответника чрез писмо на електронната поща, че е
извършило превода на сумата чрез посочения от потребителя начин, а именно чрез
„Изи Пей“ АД. Няма данни и доказателства, оборващи извода, че ответникът е
получил посочената сума.
Срокът на договора е изтекъл на 20.04.2018 г., т. е. всички погасителни вноски
по погасителния план са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По делото няма спор, че дружеството-кредитор е регистрирано като банка
/кредитна институция/ по смисъла на чл. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга страна, отпуснатият на ответника като физическо лице заем
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП
и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24
ЗПК - и в ЗЗП. В случая съдът намира, че съдържанието на договора отговаря на
изискванията на ЗПК.
След като вещото лице е установило, че по процесния договор няма никакви
плащания, то дължима е цялата главница е в размер на 1 800 лева, т. е. искът е
основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението – 06.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на
претендираната лихва за забава.
Искът е предявен за сумата от 472 лева за периода от 01.05.2019 г. до
7
01.04.2022 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 15.07.2020 г. не е начислявана и не се
претендира лихва за забава при спазване на чл. 6 ЗМДВИП.
Съгласно заключението на вещото лице, за исковия период лихвата за забава
върху главницата е в размер на 472 лева, т. е. искът е основателен и следва да бъде
уважен, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото
дружество. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
Ищцовото дружество претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК,
както следва: 73,50 лева – държавна такса,300 лева – юрисконсултско възнаграждение,
48,50 лева – държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 300 лева – депозит за вещо лице по ССчЕ, 300 лева – депозит за вещо
лице за СТЕ и 300 лева – депозит за особен представител на ответника.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 48,50
лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, които
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
В настоящото производство ищцовото дружество е сторило следните разноски:
държавна такса в размер на 73,50 лева, депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 300
лева, депозит за вещо лице по СТЕ 300 лева и депозит за особен представител – 300
лева. Съгласно доказателствата по делото, претендираните разноски са действително
извършените по делото. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за
настоящото исково производство в размер на 100 лева.
Разноските на ищеца в исковото производство са в общ размер на 1 073,50 лева,
които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф. Н. А., ЕГН **********, с адрес:
***********, ДЪЛЖИ на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, представлявано от управителя Б. Н.,
следните суми: на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 800 лева /хиляда и осемстотин лева/ –
главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 168332/25.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
8
06.04.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 472 лева /четиристотин седемдесети два лева/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2019 г. до
13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 01.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед №
764/08.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
1195/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ф. Н. А., ЕГН **********, с адрес:
***********, ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, представлявано от управителя Б. Н.,
сумата от 1 073,50 лева /хиляда седемдесет и три лева и петдесет стотинки/ - разноски
в настоящото производство, както и сумата от 98,50 лева /деветдесет и осем лева и
петдесет стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1195/2022 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9