Решение по дело №69639/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 април 2025 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20231110169639
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6640
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТ.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110169639 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК ****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано от П. П и М Ц,против А. А. Т.,ЕГН
**********,и Е. Г. П.,ЕГН **********,и двете ответници с адрес гр.С,с искане
да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че
съществува вземане на ищеца,както следва – спрямо ответницата Т. – 1309,53
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021
г.,212,35 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 10.10.2022 г.,30,45
лева сума за дялово разпределение за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г.,6,69
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
31.10.2019 г. до 10.10.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане
на вземането; спрямо ответницата П. – 327,38 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,53,09 лева мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. до 10.10.2022 г.,7,61 лева сума за дялово разпределение
за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г.,1,67 лева лихва за забава за периода
31.10.2019 г. до 10.10.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане
на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в ****,при което ответниците като клиенти на топлинна
енергия са задължени да заплащат стойността на доставена топлинна енергия
в срока по общите условия. Твърди се,че ответницата Т. отговаря за
изпълнение на задължението за 4/6 идеални части,а ответницата П. – за 1/6 от
1
задължението. Ищецът поддържа,че ответниците са допуснали неизпълнение
на своите договорни задължения и е налице незаплатена главница в размер от
1964,30 лева за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. Твърди се,че
претендираната главница съответства на действително доставено количество
топлинна енергия. С оглед обстоятелството,че главницата не е заплатена в
срок,то ищецът претендира присъждането на мораторна лихва. С исковата
молба са претендирани и парични суми за дялово разпределение и мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение. Исковата претенция е основана на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителните
искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.
Ответниците А. А. Т. и Е. Г. П. чрез назначения особен представител
изразяват становище за неоснователност на исковете – оспорено е
съществуването на договорно правоотношение,твърди се,че не е доказано
ответниците да са клиенти на топлинна енергия,твърди се,че е неясно по
какъв начин са определени квотите в съсобствеността. Ответниците молят
съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от А. А.
Т.,Ц Г. Т. и Е. Г. П. сумите от 1964,30 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,318,53 лева мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. до 10.10.2022 г.,45,67 лева сума за дялово разпределение за
периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г.,10,04 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до 10.10.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на исковете до
окончателното изплащане на вземането,при дялове за А. Т. – 4/6,за Ц Т. –
1/6,за Е. П. – 1/6. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 57422/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Видно от удостоверение за наследници,Г И Т е починал на 18.09.2015 г.
и е оставил като наследници по закон съпругата си А. А. Т. и дъщерите си Е. Г.
П. и Ц Г. Т..
С договор за продажба на държавен недвижим имот от 1969 г. Г И Т и А.
А. Т. се легитимират като собственици на апартамент ****.
Съгласно договор № 3549/11.09.2002 г.,сключен между „Т С“ЕООД,като
изпълнител,и етажните собственици в ****,като възложители,е постигнато
съгласие да бъдат обвързани от договорно правоотношение,според което
изпълнителят приема да реализира дейност по дялово разпределение на
топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални
разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от
общото събрание на етажните собственици.
Представени са съобщения към фактури,издадени на 31.07.2020 г. и
31.07.2021 г. от „Т С“ЕАД.
2
С договор,сключен на 03.06.2020 г. между „Т С“ЕАД и „Т
С“ЕООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение за
реализирано дялово разпределение.
Приети са по делото общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
От документи за главен отчет се установява,че същите отразяват
показанията на индивидуални разпределители и водомери,както и носят
подпис за абонат.
Според приетото заключение по съдебно-техническата експертиза
общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след което се
приспадат технологичните разходи,които са за сметка на доставчика,общият
топломер е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие,което позволява да бъде счетено,че представлява годно средство
за търговско измерване,дяловото разпределение е реализирано при спазване
на нормативната уредба,а главницата за процесния период,без да са
включвани задължения извън процесния период възлиза на 1964,28 лева.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че за процесния период е заплатено 1/6 от
задължението от Ц Г. Т.,а няма отразени други плащания,изравнителните
сметки са отразени в счетоводството на ищеца,формирана е сума за
възстановяване в размер от 83,32 лева,непогасената главница възлиза на
1674,98 лева,сумата за дялово разпределение е 45,67 лева,мораторната лихва
върху главницата за топлинна енергия възлиза на 317,18 лева,а върху сумата
за дялово разпределение – 9,82 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай следва да бъде установено дали
съществува между страните договорно правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия,да бъде доказано доставеното количество
топлинна енергия,както и цената на доставената топлинна енергия,а при
установяване на тези обстоятелства е възложено в тежест на ответниците
доказването,че са изпълнили точно своите договорни задължения или са
налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на
24.10.2022 г.
3
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на производството
доказателства се установява,че между страните съществува договорно
правоотношение – дружеството ищец реализира дейност по доставка и
продажба на топлинна енергия,а ответниците се явяват клиенти на топлинна
енергия като съсобственици на топлоснабдения имот – съответно ответницата
Т. – за 2/3 от имота,а ответницата П. – за 1/6 идеална част от имота. За да
приеме,че ответниците притежават право на собственост върху
топлоснабдения имот,съдът взе предвид представения договор за продажба на
държавен недвижим имот,съгласно който ответницата Т. по време на брака си
е придобила право на собственост върху апартамента,както и отчете,че според
представеното удостоверение за наследници съпругът на ответницата Т. е
починал като е оставил като наследници по закон съпруга и две дъщери,при
което съдът намира,че ответницата Т. е собственик на 2/3 идеални части от
имота,а ответницата П. – на 1/6 идеална част от недвижимия имот. Съгласно
чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,а при съобразяване
наличието на доказателства,че ответниците притежават право на
собственост,то ответниците са клиенти на топлинна енергия. Разпоредбата на
чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на страните се
уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не
твърдят да са уговорени индивидуални условия,поради което приложение
намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението
точно,необходимо е да бъде доказано,че цената на доставена топлинна
енергия е заплатена в срока по общите условия. Доказването факта на
плащане представлява доказване точното изпълнение на задължението и е
възложено в тежест на ответниците. В хода на производството ответниците Т.
и П. не са представили доказателства да са изпълнили задълженията
си,поради което съдът намира,че предявените искове за главница за топлинна
енергия подлежат на уважаване. От събраните по делото доказателства се
установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена
система за дялово разпределение на топлинна енергия. Следователно
собственикът на топлоснабден имот е задължен да заплаща стойността на
доставена топлинна енергия,определена от дялово разпределение. Наличието
на документи за главен отчет,които отразяват показанията на уредите в
имота,реализирането на дялово разпределение,което според заключението по
съдебно-техническата експертиза е извършено при спазване на нормативната
уредба позволява на съда да счете,че исковете за заплащане главница за
топлинна енергия се явяват доказани по основание,а по размер подлежат на
уважаване за сумите от 1309,52 лева за ответницата Т. и за сумата от 327,38
лева за ответницата П. при съобразяване стойността на доставена топлинна
енергия,определена според заключението по съдебно-техническата
експертиза. Софийският районен съд намира,че са доказани и исковете за
заплащане сума за дялово разпределение – от общите условия на дружеството
доставчик се установява,че клиентът на топлинна енергия заплаща сумата за
дялово разпределение на продавача на топлинна енергия,който от своя страна
превежда паричната сума на дружеството,което реализира дялово
разпределение. Така мотивиран,съдът приема,че исковете за сума за дялово
разпределение подлежат на уважаване за сумите от 30,45 лева спрямо
ответницата Т. и 7,61 лева спрямо ответницата П..
4
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е
обусловено от доказването,че парична сума не е заплатена,при което
кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва за периода
на забава. Когато задължението има падеж или срок за изпълнение,длъжникът
изпада в забава,считано от деня,следващ последния ден на срока или
деня,следващ падежната дата. Ако задължението няма определен срок или
падеж,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо поканването му
да изпълни задължението си. Съдът намира,че исковете за заплащане на
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежат на
отхвърляне. В общите условия на дружеството ищец не е регламентиран срок
за заплащане на сумата за дялово разпределение,а същевременно ищецът не
доказва да е канил ответниците да изпълнят,поради което исковете подлежат
на отхвърляне. Софийският районен съд приема,че задължението за
заплащане главница за топлинна енергия възниква като срочно – общите
условия регламентират срок от 45 дни за заплащане стойността на доставена
топлинна енергия,считано от изтичане месеца на доставката,срок от 45 дни е
регламентиран и за заплащане задължението по общата фактура. При това
положение съдът намира,че исковете за заплащане мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия подлежат на уважаване – за сумата от 212,35
лева спрямо ответницата Т. и за сумата от 53,09 лева спрямо ответницата П..
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
разноски,съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 79
лева за заповедното производство и в размер от 1655 лева за исковото
производство – държавна такса,юрисконсултско възнаграждение,депозити за
експертизи и депозит за особен представител.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на А.
А. Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК
****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П. П и М Ц,в
размер от 1309,52 лева ( хиляда триста и девет лева петдесет и две стотинки
)главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,212,35
лева ( двеста и дванадесет лева тридесет и пет стотинки ) мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. до 10.10.2022 г.,30,45 лева (тридесет лева четиридесет и
пет стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.09.2019 г. до
м.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на исковете – на 24.10.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
57422/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля иска за главница
върху топлинна енергия за периода над 1309,52 лева до претендирания размер
от 1309,53 лева и за сумата от 6,69 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 31.10.2019 г. до 10.10.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на Е.
5
Г. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК
****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П. П и М Ц,в
размер от 327,38 лева ( триста двадесет и седем лева тридесет и осем стотинки
) главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,53,09
лева ( петдесет и три лева и девет стотинки ) мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. до 10.10.2022 г.,7,61 лева ( седем лева шестдесет и една стотинки
) сума за дялово разпределение за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на исковете – на
24.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 57422/2022 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска за сумата от 1,67 лева лихва за забава за периода
31.10.2019 г. до 10.10.2022 г.
ОСЪЖДА А. А. Т.,ЕГН **********,и Е. Г. П.,ЕГН **********,и двете с
адрес гр.С,да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т
С“ЕАД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от
П. П и М Ц сумите от 79 лева ( седемдесет и девет лева ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и в размер от 1655 лева ( хиляда шестстотин петдесет и пет лева
) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6