№ 5142
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100506568 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Й. И. Х., Я. И. Х. и К. И. Х. (чрез особен
представител – адв. И.) срещу решение № 20085814/31.03.2023 г. по гр.д. № 63067/2020
г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, с която са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателите искове с правно основание 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
като е признато за установено, че Й. И. Х., Я. И. Х. и К. И. Х. дължат поравно и
разделно (по 1/3 част) в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:
891,70 лв., т.е по 297,23 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 11.07.2017 г.
до 28.02.2019 г., предоставяна в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. №
66773, ведно със законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до погасяването; 207,72
лв., т.е. по 69,24 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за
периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г.
Жалбоподателите – Й. И. Х., Я. И. Х. и К. И. Х., твърдят, че решението в
обжалваната част е неправилно. Поддържат, че не се явяват потребители на топлинни
услуги в процесния имот, поради което не дължат заплащането на цената им. Ето защо,
1
молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да
постанови друго такова, с което да отхвърли исковете за главница и лихва изцяло.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Т.С.“ ЕООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване, че ответниците дължат поравно и разделно сумите, както следва:
2784,77 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2016 г.
до м.02.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със
законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до погасяването; 51,86 лв., представляваща
цена за дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.01.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 25.09.2020 г. до погасяването; 648,68 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до
01.07.2020 г.; 11,04 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 01.07.2020 г.
Исковете са уважени частично, като е установено, че Й. И. Х., Я. И. Х. и К. И. Х.
дължат поравно и разделно (по 1/3 част) в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
сумите, както следва: 891,70 лв., т.е по 297,23 лв. – главница за топлинна енергия за
периода от 11.07.2017 г. до 28.02.2019 г., предоставяна в имот, намиращ се в гр. София,
ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до
погасяването; 207,72 лв., т.е. по 69,24 лв., представляваща мораторна лихва върху
посочената главница за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г. Исковете за главница
за топлинна енергия са отхвърлени над сумата в размер на 891,70 лв. до пълния
предявен размер от 2784,77 лв., исковете за лихва върху посочената главница – за
разликата над 207,72 лв. до пълния предявен размер от 648,68 лв., а исковете за
главница за дялово разпределение и лихва върху главницата за дялово разпределение –
изцяло.
Решението е обжалвано от ответниците в частта, с която исковете са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
2
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът относно наличието на
облигационно отношение между страните.
Видно от договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт
№ 175/1997 г., процесният апартамент № 54, намиращ се в гр. София, ж.к. *******, е
придобит от И.Н. Х. и А.Л. Х.. С нотариален акт № 175/10.05.2006 г. по н.д. № 152/2006
г. по описа на нотариус М.П., А.Л. Х. е продала притежаваната от нея 1/2 идеална част
по отношение на имота в полза на И.Н. Х., като от този момент последният е станал
едноличен собственик на имота. И. Х. е починал на 28.11.2016 г., видно от
удостоверение за наследници, като е наследен от К. И. Х., Я. И. Х. и Й. И. Х. – деца на
починалия И. Х.. С нотариален акт № 64/23.01.2019 г. по н.д. № 56/2019 г. по описа на
нотариус М.Г., Я. Х. и К. Х. са се разпоредили с притежаваната от всеки от тях 1/3
идеална част по отношение на имота в полза на Й. Х., от който момент Й. Х. е станала
едноличен собственик на имота. Следователно, установява се, че за периода от
28.11.2016 г. до 22.01.2019 г. всеки от ответниците е притежавал по 1/3 идеална част от
имота, а за периода след 23.01.2019 г. имотът е еднолична собственост на ответника Й.
Х..
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота
има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното,
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
3
задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като
ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответниците – да
заплаща цената поравно и разделно в периода до 22.01.2019 г., а след тази дата
задължен е само ответникът Й. Х., предвид факта, че от тази дата е този ответник е
едноличен собственик на имота.
Дължимата цена за топлинна енергия за периода от 11.07.2017 г. до 22.01.2019 г.
е в размер на 823,36 лв., а мораторната лихва върху посочената главница за периода от
15.09.2017 г. до 01.07.2020 г. е в размер на 201,65 лв., като ответниците Я. Х. и К. Х.
дължат по 1/3 част от посочените суми, т.е. по 274,45 лв. – главница, и по 67,21 лв. –
лихва.
При посочените мотивите решението в обжалваната част се явява частично
неправилно, като следва да бъде отменено: по отношение на Я. И. Х. и К. И. Х. над
сумата в размер на 274,45 лв. до присъдената сума в размер на 297,23 лв.,
представляваща 1/3 част от стойността на топлинна енергия за периода от 23.01.2019 г.
до 28.02.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със
законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до погасяването, и над сумата в размер на
67,21 лв. до 69,24 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2017 г. до 01.07.2020 г., както и в частта над 36,01 лв. до 37,71 лв. – разноски за
заповедното производство, и над сумата в размер на 368,48 лв. до 372,99 лв. – разноски
за първоинстанционното производство.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се
присъди сумата в размер на 668,41 лв. – разноски за въззивната инстанция съобразно
отхвърлената част от жалбите, като въззивниците Я. И. Х. и К. И. Х. дължат по 217,54
лв. от посочената сума, а въззивникът Й. И. Х. – 233,33 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20085814/31.03.2023 г. по гр.д. № 63067/2020 г. по описа
на СРС, 28 състав, в частта, с която е признато за установено, че всеки от ответниците
Я. И. Х. и К. И. Х. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД над сумата в размер
на 274,45 лв. до присъдената сума в размер на 297,23 лв., представляваща 1/3 част от
стойността на топлинна енергия за периода от 23.01.2019 г. до 28.02.2019 г. за имот,
4
намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със законната лихва за
периода от 10.07.2020 г. до погасяването, и над сумата в размер на 67,21 лв. до 69,24
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до
01.07.2020 г., както и в частта над 36,01 лв. до 37,71 лв. – разноски за заповедното
производство, и над сумата в размер на 368,48 лв. до 372,99 лв. – разноски за
първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу всеки от ответниците Я. И. Х., ЕГН ********** и К.
И. Х., ЕГН **********, за признаване за установено, че всеки от посочените ответници
дължи на ищеца сумите, както следва: над сумата в размер на 274,45 лв. до
присъдената сума в размер на 297,23 лв., представляваща 1/3 част от стойността на
топлинна енергия за периода от 23.01.2019 г. до 28.02.2019 г. за имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със законната лихва за периода от 10.07.2020
г. до погасяването, и над сумата в размер на 67,21 лв. до 69,24 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20085814/31.03.2023 г. по гр.д. № 63067/2020 г.
по описа на СРС, 28 състав, в частта, с която исковете спрямо ответниците Я. И. Х. и К.
И. Х. са уважени: до сумата в размер на 274,45 лв., главница за топлинна енергия за
периода от 11.07.2017 г. до 22.01.2019 г., предоставяна в имот, намиращ се в гр. София,
ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до
погасяването; до сумата в размер на 67,21 лв., представляваща мораторна лихва върху
посочената главница за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г., както и в частта, с
която исковете спрямо ответника Й. И. Х. са уважени за сумата в размер на 297,23 лв. –
главница за топлинна енергия за периода от 11.07.2017 г. до 28.02.2019 г., предоставяна
в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № 66773, ведно със законната лихва
за периода от 10.07.2020 г. до погасяването; както и за сумата в размер на 69,24 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2017
г. до 01.07.2020 г.
ОСЪЖДА всеки от въззивниците Я. И. Х., ЕГН ********** и К. И. Х., ЕГН
**********, да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 217,54 лв. – разноски за въззивната
инстанция съобразно отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА Й. И. Х., ЕГН **********, действаща чрез Н. Д. Й., ЕГН **********,
да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер 233,33 лв. – разноски за въззивната инстанция съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД,
5
на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6