Присъда по НОХД №1331/2025 на Районен съд - Перник

МОТИВИ по НОХД № 1331/2025г. на РС-П., НО, 2-ри състав:

Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу Н. Ч. В. за това, че на
03.08.2024 г. пред търговски обект - денонощен магазин, находящ се в гр. П.,
ул. „Търговска“ № 7, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, с цел да набави за себе
си имотна облага възбудил и поддържал у В. И. Е. заблуждение - че ще даде
на В. И. Е. паричната сума в размер на 300 (триста) лева, ако му „уедри“ тази
парична сума от 300 (триста) лева, и с това причинил на В. И. Е. имотна вреда
в размер на 300 (триста) лева, като случаят е маловажен - престъпление по чл.
209, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.
Производството по делото е по реда на глава 27 от НПК с направено от
страна на подсъдимия признаване на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт по реда на чл.371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
прави разбор на доказателствата и счита, че същото е категорично доказано.
Намира, че съответно на случая се явява наказание пробация в завишен размер
или алтернативно лишаване от свобода за срок от три месеца.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г., също намира обвинението за
безспорно доказано, като моли съда да вземе предвид ниската стойност на
предмета на престъплението.
Подсъдимият Н. В. поддържа изложеното от своя защитник
В правото си на последна дума подсъдимият моли съда за по-леко
наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.372, ал.4 НПК и чл.14 НПК и чл.18
НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Н. Ч. В. бил роден на ** **** ** г. в област П., община П.,
гр. П., като на 29.10.2024 г. навършил пълнолетие.
На 03.08.2024 г., докато обвиняемият бил още непълнолетен (17-
годишен), но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, отишъл заедно със свой приятел - св. Д.В.И., пред
търговски обект - денонощен магазин, находящ се в гр. П., ул. „Търговска“ №
7. Пред търговския обект били разположени маси, като обвиняемият В. и св.
И. се разположили на една от тях. На съседна маса били пострадалият В. И. Е.
и негов приятел - св. В.А.В., които консумирали алкохол. В този момент
обвиняемият В. взел решение да набави за себе си имотна облага, като отишъл
1

при пострадалия Е. и започнал разговор с него. Обвиняемият попитал
пострадалия дали има да му „уедри“ 300 лева (триста) лева, след което му
казал: „Дай ми едри пари, за да ти дам дребни!“, каквото намерение изначално
обвиняемото лице нямало. Тогава пострадалият действително си помислил, че
като му „уедри“ 300 (триста) лева, обвиняемият В. ще му даде 300 (триста)
лева на дребно, като Н. В. изначално нямал такова намерение, а искал само да
накара пострадалия да му предаде паричната сума. Продължил да поддържа
заблуждението у пострадалия, като му казал, че ще му даде паричната сума в
размер на 300 (триста) лева, ако му „уедри“ тази парична сума от 300 (триста)
лева. По този начин пострадалият взел решение да му даде процесната сума,
обвиняемият В. взел процесиите 300 (лева) - три банкноти от по 100 лева, и му
казал: „Ей сега ти давам триста лева!“. Обвиняемият влязъл в търговския
обект, като помолил продавача - св. М. И. С. (с когото се познавали), да изтрие
записите от разположените пред магазина камери за видеонаблюдение, които
обективирали действията на Н. В.. Св. М. С. му обяснил, че няма достъп до
тях, след което обвиняемият В. незабавно напуснал обекта и избягал от
местопроизшествието заедно със св. В.В..

По доказателствата:

Изложените факти съдът прие за установени по категоричен
и непротиворечив начин от следните доказателства и доказателствени
средства:

Гласни: показанията на свидетелите В. И. Е. (л. 44 ДП), В.А.В. (л. 45
ДП), Д.В.И. (л. 46 ДП), М. И. С. (л. 47 ДП)
Писмени: Заключението на изготвените в хода на ДП съдебна
видеотехническа експертиза (л. 63-91), съдебна комплексна психиатрична и
психологична експертиза (л. 95- 107), както и останалите писмени
доказателства, събрани в хода на ДП и приобщени по съответния ред.

В посочения доказателствен материал липсват каквито и да било
съществени противоречия, като настоящият съдебен състав счита, че
показанията свидетелите са обективни, правдоподобни и кореспондират с
писмите доказателства. Съдът намира, че събраните по делото доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени
противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота, като подкрепят изцяло направеното от подсъдимия самопризнание.
Видно от показанията на пострадалия В. Е., същият е дал на подсъдимия
три банкноти по 100 лева, тъй като подс. го е убедил, че иска само да му уедри
пари и съответно ще му ги върне на по дребни банкноти. Изложеното от него
се потвърждава категорично и от показанията на свидетеля В.В., който също е
2

присъствал на случая. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Д. И.,
отново очевидец на деянието. Обвинителната теза намира подкрепа и в
показанията на свидетеля М. С., продавач на магазина, до който е извършено
престъплението.
Съдът кредитира посочените доказателства в цялост, доколкото същите
са логични, правдоподобни и се подкрепят взаимно, като същевременно не са
налице противоречия с други доказателства по делото. Съдът намира, че
същите напълно подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание.
Съдът кредитира и заключенията на изготвените по делото съдебна
видеотехническа експертиза (л. 63-91), съдебна комплексна психиатрична и
психологична експертиза, като счита, че същите са изготвени от компетентни
в областта на изследване лица и дават обоснован отговор на поставените
задачи.
Настоящият състав кредитира и писмените доказателства по делото,
като относими към предмета на доказване и кореспондиращи с гласните
доказателствени средства, като прецени, че същите са събрани по надлежния
процесуален ред и не са налице основания за съмнение в тяхната
достоверност.
По изложените причини съдът намери, че категорично е установено
авторството на деянието и обстоятелствата около извършването му и въз
основа на така възприетата фактическа обстановка изгради своите правни
изводи.

От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че
подсъдимият Н. Ч. В. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.
От обективна страна обвиняемият В. на 03.08.2024 г. пред търговски
обект - денонощен магазин, находящ се в гр. П., ул. „Търговска“ № 7, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и
поддържал у В. И. Е. заблуждение - че ще даде на В. И. Е. паричната сума в
размер на 300 (триста) лева, ако му „уедри“ тази парична сума от 300 (триста)
лева, като с това причинил на В. И. Е. имотна вреда в размер на 300 (триста)
лева. Случаят правилно е квалифициран като маловажен, с оглед ниската
стойност на предмета на престъплението.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк
умисъл - обвиняемият съзнавал общественоопасния му характер - а именно,
че деянието му е от естество да засегне обществените отношения, свързани
със свободното формиране на воля от пострадалия при разпореждането му с
движимо имущество, предвиждал сигурното настъпване на
общественоопасните последици, като пряко ги е целял.
3

По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до една година или „пробация“.
Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК не променя предвиденото наказание,
доколкото същото изначално е по-ниско от предвиденото след замяната по чл.
63, ал. 1, т. 4 от НК, което е лишаване от свобода до две години.
При определяне на наказанието „лишаване от свобода“, съдът прецени
като отегчаващо вината обстоятелство наличието на предходни осъждания.
Ниската стойност на предмета на престъплението и направеното
самопризнание не могат да се отчетат като смекчаващи вината обстоятелства,
доколкото същите са обусловили квалификацията на престъплението като
маловажен случай и протичането на производството по реда на съкратеното
съдебно следствие. Предвид изложеното съдът намери за съответно на случая
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и 15 дни.
С оглед протичането на производството по реда на Глава 27 от НПК
приложение в случая намира чл. 58а, ал. 1 от НК, поради което и съдът намали
така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца.
С оглед наличието на предходно наложено наказание лишаване от
свобода, което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, от изтърпяването
на което не са минали пет години, настоящият случай попада в хипотезата на
чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, поради което и на това основание съдът
определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
По разноските:
Предвид изхода на делото съдът счита, че на основание чл.189, ал.3 от
НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 1575,71 лева по сметка на ОД
на МВР – П..

По изложените съображения съдът постанови своята присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

Номер на акта:	36
Дата:	8 октомври 2025 г. (в сила от 24 октомври 2025 г.)
Съдия:	Кристиан Димитров Колев

Дело:	20251720201331
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 септември 2025 г.

Присъда по НОХД №1331/2025 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите