№ 1604
гр. Варна , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502430 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 50415/27.07.2020г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Милослава
Лечева, срещу решение № 2869 от 06.07.2020г., постановено по гр.дело № 18623/2019г. на
ВРС, 43-ти състав с което е прието за установено, че Я. Д. К. с ЕГН ********** с адрес: гр.
Варна, ж.к. „*****“ бл.*, вх.*, ап.*, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК
*********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258 – „Варна Тауърс Г”, сумата от
2672,12 лв., претендирани от ответника по фактура № **********/05.11.2019г., за периода
от 25.01.2018г. до 24.01.2019г., представляваща стойността на начислена без правно
основание електроенергия за обект на потребление в гр. Варна, бул. „****“ № *, вх. * ет.*,
клиентски № ********** и абонатен № **********, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
за потребена ел. енергия, на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Отправеното
искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
1
намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от Я. Д. К. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2672,12 лв.,
претендирани от ответника по фактура № **********/05.11.2019г., за периода от
25.01.2018г. до 24.01.2019г., представляваща стойността на начислена без правно основание
електроенергия за обект на потребление в гр. Варна, бул. „****“ № *, вх. * ет.*, клиентски
№ ********** и абонатен № **********
В исковата молбата ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за стопанисван от
него недвижим имот с адрес: гр. Варна, бул. „****“ № *, вх. * ет.*. Твърди, че през
м.11.2019г., при проверка на текущата си сметка, на каса на ответното дружество, е
установил, че му е начислена сумата от 2672,12 лева, по издадена фактура №
**********/05.11.2019г., за периода от 25.01.2018г. до 24.01.2019г. Оспорва да му е било
доставено количеството ел.енергия, посочено в становището за начисление на ел. енергия,
както и правилността на приложената методика за изчислението . Счита, че не е налице
нормативна възможност за ответника да извършва едностранна корекция на потребената ел.
енергия. Оспорва законосъобразността на проведената корекционна процедура, като
извършена произволно и ненамираща опора в нормативната уредба. Въвежда възражение за
наличие на неравноправни клаузи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който се оспорва
предявения иск като неоснователен. Поддържа се, че ищецът е в договорни отношения с
ответника за продажба на ел. енергия, като приетите и одобрени по надлежния ред от КЕВР
Общи условия са задължителни за потребителя. В изпълнение на свое законово и договорно
задължение „Електроразпределение Север” АД е извършило проверка на СТИ на
потребителя. Твърди, че при проверката са установени показания в регистър 1.8.3, като ел.
енергията, отчетена в тези регистри, не е визуализирана на дисплея и не е отчетена и
заплатена от абоната. Сочи се, че процесният електромер е демонтиран и предаден за
експертиза в БИМ, където е съставен констативен протокол, според който е осъществена
намеса в софтуера на електромера. Излага се, че корекционната процедура е изцяло
законосъобразна, като при извършването й е спазен редът по ОУ на ДПЕЕЕМ. Сочи се, че
процесната сума се дължи на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 50 от ПИКЕЕ.
Моли се за отхвърляне на предявения иск по тези съображения и се претендират сторените
по делото разноски.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че ищецът е потребител на електрическа енергия по
смисъла на § 1, т.42 ЗЕ, в стопанисван от него обект с адрес: гр. Варна, бул. „****“ №*, вх.*,
ет.*, кл. № ********** и аб. № **********. Установено е, че между страните е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът доставя,
а ищецът заплаща доставената електроенергия - валиден договор за продажба и доставка на
електрическа енергия.
Видно от констативен протокол № 1105404, на 24.01.2019г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка по измерване на
2
електроенергията, потребявана в обекта на ищеца. При проверката се отчетени следните
показания на тарифните регистри: нощна тарифа /тарифен регистър 1.8.1/ - 002207 kWh,
дневна тарифа /тарифен регистър 1.8.2/ - 005396 kWh, регистър 1.8.3. – 013869 kWh, а в
регистър 1.8.4. - 000000 kWh. Отчетени са показания и по общия регистър 1.8.0., а именно –
021473 kWh. СТИ е демонтирано и подменено с нов уред с показания 0 kWh по всички
тарифни регистри - от 1.8.0 до 1.8.4. вкл. Видно от отбелязванията в КП, тарифният
превключвател е вграден, като същият е точен. Протоколът е подписан от двама свидетели,
които не живеят в обекти, съседни на процесния обект; за същите не е посочено дали са
служители на„Електроразпределение Север“ АД.
След демонтирането му, проверяваният елекромер е поставен в индивидуална
опаковка - плик, запечатан и пломбиран с пломба №588003. Съставеният констативен
протокол е подписан от проверяващите служители и от двама свидетели. СТИ е предадено
на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Варна, за извършване на метрологична
експертиза.
Видно от КП № 2575/31.10.2019 г.-АУ-Е-000029-6420/29.01.2019г. на БИМ, ГД
„Мерки и измервателни уреди“, РО - Варна, проверяваното СТИ е постъпило за проверка в
запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 588003 и е придружен с КП №
1105404/24.01.2019г., като не са установени механични дефекти по кутията, на клемите, на
клемния блок на електромера. Констатирано е наличие на необходимите обозначения на
табелата на електромера. Резултатът от извършената метрологична експертиза сочи, че
проверяваното СТИ съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Констатирано е, че до
вътрешността на СТИ не е осъществяван достъп. При софтуерно четене е установена намеса
в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Iskra MЕ 162 трябва да се
състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3 – 013869,6 kWh.
На 05.11.2019г. от „Електроразпределение Север“ АД е изготвено становище за
начисление на електрическата енергия, видно от което е одобрено да се начисли
допълнително общо количество ел. енергия в размер на 13869 kWh, за периода от
25.01.2018г. до 24.01.2019г. Посоченият период е разделен на два подпериода – от
25.01.2018г. до 30.06.2018г. - 5966 kWh и от 01.07.2018г. до 14.11.2018г. – 7903 kWh. В
документа е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на
паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
На 05.11.2019 г., въз основа изготвената справка за корекция, ответното дружество е
съставило фактура № **********/05.11.2019г. за вземанията към получателя Я. Д. К. ,
представляваща стойност на електроенергия, потребена в обект на потребление с адрес: гр.
Варна, бул. „****“ № *, вх. * ет.*, кл. № ********** и аб. № **********, за периода
25.01.2018г. до 24.01.2019г., на стойност 2672,12 лева с ДДС, със срок на плащане - до
15.11.2019г.
Съгласно заключението на вещото лице по проведената СТЕ, заключението, което
съдът кредитира като обективно, компетентно и неоспорено от страните, СТИ, измерващо
потребената е имота на ищеца електрическата енергия, е произведено през 2015г. и е
монтирано през 2017г. През 2015г. му е била извършена задължителна проверка за годност.
Срокът на метрологична годност изтича през 2021г. Електрическата енергия, натрупана в
регистър 1.8.3. в размер на 13869kWh е отчетена от процесното СТИ. Налице е софтуерно
претарифиране по отделните регистри, като е въздействано чрез инфрачервения порт на
електромера, следствие на човешка намеса. Препрограмирането осъществява прехвърляне
на ел.енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера
при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Процесното СТИ не е „SMART“,
3
поради което не може да бъде установена точната дата на въздействието. Математическите
изчисления по процесната фактура са коректни и са извършени след прочитане на скрития
регистър 1.8.3.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че
СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена
и потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния
месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е
установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване
на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Липсват данни за
показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по визуализираните тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и
последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката
е извършена на 24.01.2019г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 2672,12 лева, претендирана като
стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 25.01.2018г. до
4
24.01.2019г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. Срещу последното
процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно, доколкото заплатеното възнаграждение е в размер, близък
до минималния такъв /417,05 лв./, определен по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2869 от 06.07.2020г., постановено по гр.дело №
18623/2019г. на ВРС, 43-ти състав с което е прието за установено, че Я. Д. К. с ЕГН
********** с адрес: гр. Варна, ж.к. „*****“ бл.*, вх.*, ап.*, не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, с ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258 – „Варна
Тауърс Г”, сумата от 2672,12 лв., претендирани от ответника по фактура №
**********/05.11.2019г., за периода от 25.01.2018г. до 24.01.2019г., представляваща
стойността на начислена без правно основание електроенергия за обект на потребление в гр.
Варна, бул. „****“ № *, вх. * ет.*, клиентски № ********** и абонатен № **********, на
осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
Я. Д. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ж.к. „*****“ бл.*, вх.*, ап.* сумата от 420 лв.
/четиристотин и двадесет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5