Решение по дело №5038/2018 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 745
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 30 октомври 2019 г.)
Съдия: Станимир Тодоров Ангелов
Дело: 20183230105038
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Добрич, 26.06.2019 г.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                                     

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                                               

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: ***

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 5038 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 4101/2018 г. Добричкият районен съд със заповед № 2312 от 16.10.2018 г. е разпоредил Длъжникът „***” АД, ЕИК ***, да заплати на кредитора ***, следните суми: 1 922,59 лева (хиляда деветстотин двадесет и два лева 59 ст.) - неплатена сума по фактура *** г.; 236,52 лева (двеста тридесет и шест лева 52 ст.) - обезщетение за забава в плащането на сумата от 1 922,59 лева за периода от 26.07.2017 г. до 10.10.2018 г. вкл.; 43,20 лева (четиридесет и три лева и 20 ст.) – неплатена сума по фактура *** г.; 5,17 лева (пет лева и 17 ст.) - обезщетение за забава в плащането на сумата от 236,52 лв. за периода от 07.08.2017 г. до 10.10.2018 г. вкл.; 539,05 лева (петстотин тридесет и девет лева и 05 ст.) – неплатена сума по фактура ***г.; 61,81 лева (шестдесет и един лева и 81 ст.) - обезщетение за забава в плащането на сумата от 539,05 лв. за периода от  25.08.2017 г. до 10.10.2018 г. вкл.; 182,59 лева (сто осемдесет и два лева 59 ст.) – неплатена сума по фактура *** г.; 19,87 лева (деветнадесет лева 87 ст.) - обезщетение за забава в плащането на сумата от 182,59 лв. за периода от 15.09.2017г.  до 10.10.2018 г. вкл.; 104,42 лева (сто и четири лева 42 ст.)- неплатена сума  по фактура *** г.; 10,25 лева (десет лева 25 ст.) - обезщетение за забава в плащането на сумата от 104,42 лв. за периода от 25.10.2017 г. до г. вкл.,     ведно със законната лихва върху главните парични задължения от датата на подаване на заявлението в съда – 11.10.2018г. до окончателното плащане; 62,51 лв. (шестдесет и два лева и петдесет и две  ст.) – платена държавна такса; 450 лв. (четиристотин и петдесет лева 00 ст.) – платено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 07.11.2018 г. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 4101/2018 г./.

В изпълнение на посочените указания „А.“ ООД е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 5038/2018 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание от упълномощения адвокат, между страните са били налице търговски отношения, по силата на които през 2017 година ответникът закупил от ищеца резервни части за машините си, масла, като е извършен и ремонт на машина в поделението си в град Т.. Осъществените търговски сделки са отразени в издадените от „А.” ООД фактури и придружаващите ги работай карти и складови разписки:

Фактура № *** г. на стойност 1 922,59 лева, касаеща закупени части, както и извършен ***, ведно с Предвателно-приемателен протокол и Работна карта № *** г., складова разписка *** г. и складова разписка No ***.

Ищецът сочи, че дейностите, описани в работната карта, кореспондират с вписаното във фактурата, като освен това в картата е вписано мястото и датата на извършване на ремонта-*** Т., 19.07.2018 г., както и самата **.

Издадена била и фактура № *** г. на стойност 43,20 лева за закупено масло, придружена от складова разписка N*** г., както и фактура № ***г. на стойност 539,05 лева за закупени части, масло и смяна на масло на заден диференциал, смяна на *** на ***, ведно с Приемо-предавателен протокол и Работна карта № *** г., в която били описани извършените ремонтни дейности и вложени материали, машината на която е извършен ремонта, мястото и датата на извършване, корепондираща с издадената фактура, както и складова разписка № *** г.

По отношение на фактура № *** г. на стойност 182,59 лева за закупени части (болт, гайка), същата е придружена от складова разписка N*** г., както и фактура № *** г. на стойност 104,42 лева за закупени резервни части-филтър, придружена от складова разписка N*** г.

Въпреки многобройните разговори и обещания от страна на ответника и до настоящия момент ищците не са получили плащане поради и което считаме, че имат интерес от предявяването на настоящия иск.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, „***” АД оспорва предявеният иск по основание и размер.

По искане на ищеца е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице (С.И.) по която докладва, че счетоводството и на двете дружества – страни по делото, са редовно водени във връзка с процесния договор. Според заключението, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, описаните в исковата молба фактури са намирали счетоводно отражение, както при ищцовото дружество, така и при ответника. Вещото лице докладва, че Фактура № *** г. е намерила отражение в Дневника за покупките за данъчен период 07/2017 г. Входящ № на Справката декларация за ДДС *** г.; Фактури № *** г. и №***г. са намерили отражение в Дневника за покупките за данъчен период 08/2017 г. Входящ № на Справката декларация за ДДС *** г.; Фактура №*** г. е намерила отражение в Дневника за покупките за данъчен период *** г. Входящ № на Справката декларация за ДДС *** г.; Фактура № *** г. е намерила отражение в Дневника за
покупките за данъчен период *** г. Входящ № на Справката декларация за ДДС *** г.

В счетоводството на ответника процесните фактури са осчетоводени. Салдото в счетоводна сметка 401-Доставчици,партида на ответника е кредитно и отразява размера на задължението на ответника към ищеца по процесните фактури. Според в.л. няма извършени плащания от ответника по процесните фактури. От приложените по делото от ищеца счетоводни справки, фактури, складови разписки към фактурите и работни карти се установява, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводството на ищеца. Съгласно предоставените от ответника счетоводни документа по отношение на процесните фактури се установява, че същите са намерили отражение в счетоводството на ответника, предвид това по отношение на процесните фактури, експертизата счита, че счетоводството на ответника е водено редовно.

В резюмето на своето заключение експертът приема за установено, съгласно предоставените счетоводни справки от счетоводството на ответника, че процесните фактури описани в исковата молба са осчетоводени и включени в дневниците за покупки по ЗДДС през съответния период. Същите фактури са намерили отражение в справките-декларации за ДДС на ответника през съответния период,подробно описани в констативната част на заключението. Вещото лице докладва, че дължимите към „А.” ООД суми от ответника по процесните фактури в общ размер на 2791,85 лв. са намерили отражение в счетоводството на ***. Предвид това, че в счетоводствата на двете страни процесните фактури са осчетоводени и намерили отражения в счетоводните регистри, експертизата счита, че по отношение на процесните фактури счетоводствата на ищеца и ответника са водени редовно.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено в отношенията между страните, че между „***” АД, като възложител, и „А.“ ООД, като изпълнител, е сключен договор за изработка, с предмет:***; отделно ответникът е закупил от ищеца машинно масло; смяна на масло на заден диференциал; смяна на семеринг на ***, както и за закупени резервни части – ***.

От така сключения договор, който е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален, са възникнали права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на изпълнителя е да изработи нещо съгласно поръчката в срок, без отклонения от същата, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение - чл. 261, ал. 1 от ЗЗД, а според ал. 2-ра на същата разпоредбата изпълнителят дължи и добро качество на изработеното, ако работи със свой материал. Следващото основно задължение на изпълнителя е да предаде изработеното на поръчващия.

По отношения на поръчващия законът е вменил следните задължения: да даде на изпълнителя необходимото съдействие; да приеме изработената съобразно договора работа и да плати уговореното възнаграждение за приетата работа.

В обсъжданата хипотеза безспорно е установено по делото, че ответникът не е погасил задължението си към ответника, предмет на настоящото дело. Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл предявеният установителен иск за сумата от 2 791,85 лв. е основателен и доказан.

По отношение на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана от кредитора, ако няма определен ден за изпълнение, като обезщетението за забава, в размер на законната лихва, се дължи от деня на забавата /чл. 86 от ЗЗД/, т. е. покана би била необходима, когато няма определен срок на изпълнение. В случая ищецът претендира обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забава.

След като ответникът не е оспорил претенцията на ищеца по чл. 86 от ЗЗД, възлизаща на 333,62 лв., предявеният иск е основателен и доказан. В подкрепа на извода за основателност на този иск е служебно изготвената справка за изчисляване на законната лихва, чрез лихвен калкулатор „Calculator.BG”.

Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл предявените установителни искове са  основателни и доказани, и подлежат на уважаване в пълен размер.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на сумата от 852,51 лв. /осемстотин петдесет и два лева и петдесет и една стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите възлизат на 512,51 лв. /петстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

                                      Р  Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „***” АД, ЕИК ***, ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед № 2312 от 16.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4101/2018 г. в полза на кредитора ***, сумите от: 1 922,59 лева (хиляда деветстотин двадесет и два лева 59 ст.) - неплатена сума по фактура *** г.; 236,52 лева (двеста тридесет и шест лева 52 ст.) - обезщетение за забава в плащането на сумата от 1 922,59 лева за периода от 26.07.2017 г. до 10.10.2018 г. вкл.; 43,20 лева (четиридесет и три лева и 20 ст.) – неплатена сума по фактура *** г.; 5,17 лева (пет лева и 17 ст.) - обезщетение за забава в плащането на сумата от 236,52 лв. за периода от 07.08.2017 г. до 10.10.2018 г. вкл.; 539,05 лева (петстотин тридесет и девет лева и 05 ст.) – неплатена сума по фактура ***г.; 61,81 лева (шестдесет и един лева и 81 ст.) - обезщетение за забава в плащането на сумата от 539,05 лв. за периода от  25.08.2017 г. до 10.10.2018 г. вкл.; 182,59 лева (сто осемдесет и два лева 59 ст.) – неплатена сума по фактура *** г.; 19,87 лева (деветнадесет лева 87 ст.) - обезщетение за забава в плащането на сумата от 182,59 лв. за периода от 15.09.2017г.  до 10.10.2018 г. вкл.; 104,42 лева (сто и четири лева 42 ст.) – неплатена сума  по фактура *** г.; 10,25 лева (десет лева 25 ст.) - обезщетение за забава в плащането на сумата от 104,42 лв. за периода от 25.10.2017 г. до г. вкл.,  ведно със законната лихва върху главните парични задължения от датата на подаване на заявлението в съда – 11.10.2018г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, сумите от: 852,51 лв. /осемстотин петдесет и два лева и петдесет и една стотинки/, представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски; 512,51 лв. /петстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 4101/2018 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                        

                                                                             

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: