Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на десети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 2028 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.А.М. срещу
наказателно постановление № 18-6252-000708 от 15.10.2018 г., издадено от
началник СПС към ОДМВР – Варна, отдел „Охранителна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за това, че на
19.09.2018 г. около 16,30 часа в гр. Варна, на ул. „Христо Смирненски, до ВМА,
в посока ул. „Подвис“ е управлявал лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег. №
Н1918ВТ, като е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете – нарушение по чл. 104а ЗДвП.
Жалбоподателят
С.А.М. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради това,
че деянието представлява маловажен случай. Оспорва фактическата обстановка и
деянието, което му е вменено като нарушение. Твърди се явна несправедливост на
наложеното наказание, доколкото наказващият орган не е взел предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят С.А.М. се представлява от адв. Д.С. от АК – Варна, която моли за отмяна на
наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария върху твърдението,
че деянието, изразяващо се в моментно държане на телефона в ръката на
жалбоподателя, не съставлява административно нарушение. На следващо място
излага съображения за липса на доказателства за извършеното нарушение. Позовава
се на допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушения, изразяващи се в отказ на актосъставителя
да връчи препис от акта на жалбоподателя. На следващо място се твърди, че административнонаказващият орган не е извършил преценка за
маловажност на случая.
Въззиваемата страна сектор „Специализирани полицейски сили”
към ОД на МВР – гр. Варна не изпраща законен или процесуален представител по
време на откритите съдебни заседания по делото.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 19.09.2018 г. св. К.С.С.,
мл. инспектор при сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР – Варна,
изпълнявал служебните си задължения на бул. „Христо Смирненски“ в гр. Варна.
По това време св. С.
настигнал лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег. № Н1918ВТ, управляван от С.А.М.,
който докато управлявал автомобила, говорил по мобилния си телефон.
Св. С. спрял до автомобила и
казал на жалбоподателя да отбие на първото възможно място, където няма да пречи
на движението. Водачът на автомобила спрял на около сто метра, където имало
спирка за градския транспорт. За установеното нарушение, изразяващо се в
използване на мобилен телефон по време на управление на МПС, св. С. съставил на
водача акт за установяване на административно нарушение.
Водачът С.А.М. отказал да
подпише акта, след което случайно спрян от полицейските служители свидетел
положил подпис върху АУАН.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН въззивникът направил възражение срещу съставения
АУАН.
На 15.10.2018 г.
И.П.И. – началник СПС към ОДМВР - Варна (определен от министъра на
вътрешните работи като компетентен орган да издава наказателни постановления),
издал наказателно постановление, с което на жалбоподателя С.А.М. на основание разпоредбата
на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля К.С.С. и писмени доказателства и доказателствени
средства – заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи,
справка за нарушител/водач.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. К.С.С. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на представеното по
делото писмено доказателствено средство – АУАН.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият
се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив
показанията на св. К.С.С. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също
служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за установяване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото.
По
изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства,
съдът основа на същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в
рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 5 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 104а ЗДвП
на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон
по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява, че със своите действия жалбоподателят С.М.
е осъществил състава на нарушението на чл. 104а ЗДвП, като е използвал мобилен
телефон по време на управление на моторно превозно средство.
Съгласно задължителното за
съдилищата тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, преценката за "маловажност
на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл.
93, т. 9 НК, приложима по арг. от чл. 11 ЗАНН,
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (в случая
административно нарушение) с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Относно възражението, че актосъставителят
е отказал да връчи препис от съставения АУАН и това е довело до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице, съдът намира, че същото е неоснователно,
тъй като по арг. от чл. 43, ал. 5 ЗАНН екземпляр от
съставения АУАН се връчва само след подписване на същия, като в конкретния
случай нарушителят е отказал да положи подпис върху документа.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбоподателят С.А.М. е осъществил състава на
нарушението по чл. 104а ЗДвП.
По наказанието:
Санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на
50 лв. за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участието
на ръцете му.
Поради това,
че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, пред съда не е поставен
въпросът за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По
изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-6252-000708 от
15.10.2018 г., издадено от началник СПС към ОДМВР – Варна, отдел „Охранителна
полиция“, с което на С.А.М. на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение по чл. 104а ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: