Р Е Ш
Е Н И Е № 1475
гр.Пловдив, 10. 12. 2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на десети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
като разгледа докладваното от Радостина Стефанова
ч.гр.д.№ 2621/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.435
във вр. с чл.460 във вр. с чл. 462 от ГПК.
Образувано е по подадена
жалба от Н.Д.М., ЕГН – **********,***, чрез адв. Б.П., САК, съдебен адрес ***, в
качеството й на присъединен взискател, против Постановление за разпределение от
30.08.2019г. по изп.д.№ 20108250400606 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№
825. Моли да бъде отменено като
незаконосъобразно по съображения изложени в подадената жалба.
„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК – *********, чрез юрк. Д.Г., със съдебен адрес ***, офис –
сграда ***, депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Държавата чрез ТД на НАП
и Община – Брезово, отдел МДТ, в качеството на присъединени взискатели, не
взимат становище.
„Гама 2003“ ЕООД, ЕИК –
*********, в качеството й на длъжник, не взима становище.
От страна на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825
по реда на
чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви,
ведно с пояснения в табличен вид, затова, че подадената жалба е процесуално
допустима, но е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на подадените жалби и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, и следва да се
разгледа по същество.
1.Първото основно
възражение на жалбоподателката се отнася до това, че вземането на главния
взискател в общ размер на 16 957,70
лв. неправилно е разпределено като привилегировано, тъй като не са налице
законовите изисквания затова.
Съдът намира, че
възражението е основателно.
Съгл. чл.136 ал.1 от ЗЗД
– ползуват се с право на предпочтително удовлетворяване в реда, по който са
изброени, следните вземания: т.1 – вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и исковете по чл.134 и 135 - от стойността на имота, за който са
направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски. С ТР
№2/26.06.2015г. по т.д.№ 282013г., ОСГТК на ВКС, т.6, са направени разяснения,
че с право на предпочтително удовлетворяване се ползват разноските на
първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от които се
разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния
взискател за образуване на изпълнителното
дело и за възнагражденията за един
адвокат. Видно е от описанието на разпределението, не се налага извод, че
сумата в общ размер на 16 957,70 лв. е разходвана на някое от
горепосочените основания по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД. От съдържанието на Таблица
№ 3 /неразделна част – пояснение към раздел 1 от Разпределението на суми по
чл.136 ал.1т.1 от ЗЗД се установява, че на практика няма нито една сума, която
да попада в това приложно поле. Сумите, заплатени за разгласа на публична
продан, за регистриране на протоколи за разгласа, за поставяне на актове по
местонахождението на имотите, за транспорт за поставяне на обявление, за
административна такса АВ, за уведомяване на страните по делото, за депозит за
вещи лица, за транспорт за оглед, за призовки за разпределение, за връчвания на
искания за заличаване на възбрани по предходно дело, писмо до Окръжен съд за
статуса на делото, за съобщение за приключване, за налагане и вдигане на запор,
не съставляват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение по смисъла на чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД.
2. На следващо място с
жалбата се прави оплакване, че неправилно
е разпределена сумата в общ размер 793,68
лв. /с ДДС/ в полза на главния взискател- цедента „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, без да бъде съобразено, че не попада в кръга на вземанията,
които имат привилегия по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД, а дори да попадат трябва да са
налице безспорни доказателства тези разноски да са били извършени.
Възражението е
основателно.
От прочита на
разяснителната част на Разпределението, включително и тази в табличен вид, се
налага извод, че сумата 793,68 лв. /с ДДС/ е всъщност сборна сума – начислени
такси, вкл. по предявяване на разпределението, дължими на основание по Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ. Същите такси не се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по реда на чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД, поради което
и неправилно се включени като привилегировани вземания от първи ред.
3.Жалбоподателката
възразява и затова, че съгласно описанието в разпределението за продадения
недвижим имот, а именно ПИ с № 292005 и дворно място, съст. имот с пл.№ 292004,
заедно с построеното фабрично помещение, са получени суми, от които
неоснователно, е била присъдена като привилегия сумата 927 000 лв. в полза
на “Уникредит Булбанк“ АД. Счита, че не следва да се включват на осн. чл.136
ал.1 т.3 от ЗЗД, като „вземания, обезпечени със залог или ипотека“, тъй като те
не са част от изпълнителното дело, а са платени от кредитополучателя при
учредяването на това обезпечение.
Възражението е
неоснователно, тъй като съгл. чл.136 ал.1 от ЗЗД – ползуват се с право на
предпочтително удовлетворяване в реда, по който са изброени, следните вземания:
т.3 – „вземанията, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на
заложените или ипотекирани имоти“. В конкретния случай сключената Договорна
ипотека, вписана на 07.08.2007г., новирана на 27.07.2017г., е за обезпечаване
на вземане от 927 000 лв., учредена в полза на “Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, по отпуснат от банката кредит, и договор за прехвърляне на вземане
към нея, вписан в СВ – Пловдив на 11.01.2019г. в полза на цедента „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Ирелевантно е обстоятелството, че договорната
ипотека е подписана през 2007г. преди
завеждане на изпълнителното дело, което от 2010г.
4.На следващо място
жалбоподателката прави възражение, че в качеството й на присъединен взискател
не е получила съобщения и документи във връзка с извършената цесия между
“Уникредит Булбанк“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Оспорва
осъществената цесия.
Възражението е
неоснователно, тъй като възникналите отношения във връзка с договора за цесия
са относими само към страните по договора – кредитор/и и длъжник, но нямат
никакво отношение към трети лица извън тях.
Обжалваното
Постановление от 30.08.2019г. за разпределение на суми се явява
незаконосъобразно, поради уважени възражения относно неправилно разпределени
суми в общ размер 16 957,70 лв. и 793,68 лв. /с ДДС/ и подлежи на отмяна, тъй като не е съобразено
с нормата на чл.460 от ГПК.
Делото следва да се
върне на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение, което да
съдържа изискуемите данни кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът
за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане
на всяко едно от тях, при съобразяване на правилата, установени с разпоредбата
на чл.136 от ЗЗД.
По мотивите, ПдОС – V
възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Отменя Постановление за разпределение на суми от 30.08.2019г. по
изп.д.№ 20108250400606 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825.
Връща делото на съдебния
изпълнител за изготвяне на ново разпределение съобразно гореописаните
задължителни указания.
Решението може да се обжалва в едноседмичен срок по реда на чл.274 от ГПК пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател:
Членове :