Решение по дело №1088/2019 на Районен съд - Севлиево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

         № 102

гр. Севлиево, 22.06.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.Х.

                                                                     

при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията Х. гражданско дело № 1088/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Делото е образувано по искова молба от А.Д.Д., с ЕГН **********,*** срещу Ц.Д.П., с ЕГН **********,*** и М.Г.П.,***.

Ищцата твърди, че е собственик на ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор 65927.501.1545, заедно с построената в него самостоятелна сграда с идентификатор 65927.501.1545.2, по силата на покупко - продажба, обективирана в нотариален акт №14, том III peг. № 2965 нот. д. № 231/2003 г. от 02.06.2003 г. на нотариус И.П., с район на действие PC - Севлиево. Имотът се намирал в гр. Севлиево, общ. Севлиево, област Габровска, с административен адрес ****. Поземления имот бил с площ от 196 кв. м. по скица, а по нотариален акт от 180 кв. м, а по този на ответниците 193 кв. м.. Ответниците били собственици на останалите ¾ идеални части от поземления имот, както и на построената в имота друга самостоятелна сграда с идентификатор 65927.501.1545.1, по силата на нот. акт № 40, том I, нот. дело № 98 от 21.02.1984  г. на PC - Севлиево, както и по силата на наследяване от покойният им роднина (съпруг на първия ответник и баща на втория ответник) Г.Х.П.. Сттраните не могли да постигнат съгласие за разпределяне на ползването на поземления имот между съсобствениците. Входната врата за поземления имот била една, като тя била единственото съсобствено нещо в него, което ищцата ползва. Не можела да ползва дори сервитута за обслужване на сградата си. Иска разпределяне ползването на поземлен имот с идентификатор 65927.501.1545, находящ се в гр. Севлиево, общ. Севлиево, област Габровска, с административен адрес ****, между съсобствениците, съобразно притежаваните идеални части. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответниците са подали отговор срещу предявения иск. Заявяват неоснователност на иска. Признават квотите в съсобствеността на страните. Процесният имот винаги бил преграден с метална мрежа, от преди повече от 60 г., поставена още от покойния Г.Х.П. и ***му Н.Х.П., съобразно идеалните части на всеки един от тях. Имало обособени два входа, а не както твърдяла ищцата един, и респективно съществували два административни адреса, като ответниците били с административен адрес гр. Севлиево, ***, а ищцата с адрес гр. Севлиево, ***. Ищцата закупила имота през 2003 г. от наследниците на покойният Н.Х.П., във вида и състоянието, в което е бил към момента на закупуване, а именно преграден с метална ограда по този начин. Никога не била възпрепятствана да се ползва от имота си. Налице било изменение на площта на процесният имот по сега действащият регулационен план и КККР на гр. Севлиево, а именно целият поземлен имот понастоящем бил с площ от 196,00 кв. м., като дяловете на съсобствениците следвало да се равняват на 1/4 идеална част от Поземлен имот с идентификатор 65927.501.1545, т.е. 49,00 кв.м. за ищцата и 3/4 идеални части от поземления имот за ответниците или равняващи се на 147,00 кв.м.. Построената в южният ъгъл към улица ****, жилищна сграда на ищцата била, с площ 56,00 кв. м., със самостоятелна входна врата и пътека към основното жилище и не следвало да има претенции относно увеличаване на площта на използваната от нея част от съсобствения поземлен имот - Поземлен имот, с идентификатор 65927.501.1545, целият с площ от 196,00 кв. м.. Иска отхвърляне предявеният иск като неоснователен, а в случай, че е основателен, разпределяне правото на ползване така, че да съответства на правата, които страните имат в съсобствеността и да не засяга извършените от тях подобрения в него, на най - целесъобразното му ползване от съсобствениците и то по фактическото му положение, към момента на разрешаването на спора.

В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявеният иск, като заявява становище, че имота следва да се разпредели съобразно първоначалнотозаключение на вещото лице.

В съдебно заседание ответниците, лично и чрез процесуалния си представител оспорват иска, като заявяват становище, че иска следва да се отхвърли, евентуално имота следва да се разпредели съобразно допълнителното заключение на вещото лице. Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от нотариален акт № 138, т. ІІ, д. № 623 от 29.09.1983 г. на Севлиевски районен съдия, че Н.Х.П. и П.Х.П.. са признати за собственици по давност, наследство и Семейния кодекс на следния недвижим имот: 1/4 идеална част от дворно място в гр. Севлиево, имот пл. № 1545, в кв. 152, по плана на града, цялото от 180 кв. м., при съседи: Х. П., Горско стопанство и ***, заедно със застроената в него, в южния ъгъл към *** едноетажна жилищна сграда от 56 кв. м., от който имот Н.Х.П. е собственик на 1/4 идеална част от дворното място и на 1/2 идеална част от жилищната сграда, а П.Х.П.. е собственик на 1/2 идеална част от жилищната сграда.

Установява се от нотариален акт № 9, т. І, д. № 39 от 1989 г. на Севлиевски районен съдия, че П.Х.П.. е дарила на М.Н.Н.: 1/4 идеална част от едноетажна жилищна сграда от 56 кв. м., построена в дворно място в гр. Севлиево, имот пл. № 1545, в кв. 152, по плана на града, цялото от 180 кв. м., при съседи: Х. П., Горско стопанство и ***, в южния ъгъл към ***.

Установява се от нотариален акт № 14, т. IIІ, рег. № 2965, д. № 231 от 02.06.2003 г. на нотариус, с рег. № 300 на НК, че П.Х. П. и М.Н.Н. са продали на А.Д.Д. следния недвижим имот: 1/4 идеална част от дворно място в гр. Севлиево, представляващо п.и. № 1545, в кв. 51, по плана на града, цялото от 180 кв. м., при съседи: изток - ***, запад – УПИ XXXIII – Х. Р. П., север – УПИ XIX – 1543, юг - ***, заедно с  построената в него, едноетажна масивна жилищна сграда от 56 кв. м., от който имот Н.Х.П. е собственик на 1/4 идеална част от дворното място и на 1/2 идеална част от жилищната сграда, а П.Х.П.. е собственик на 1/2 идеална част от жилищната сграда.

Установява се от нотариален акт № 167, т. І, д. № 131 от 1948 г. и от нотариален акт № 122, т. ІІІ, д. № 589 от 29.09.1957 г. на Севлиевски народен съдия, че М.Х.П.Д. е призната за собственик по давност, след което е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на Г.Х.П. следния недвижим имот: 1/2 идеална част от къща и дворно място находящи се в гр. Севлиево, парцел VII – 641, кв. 71, по плана на града, от 193,50 кв. м., при съседи: Р. Х. *** и М.К..

Установява се от нотариален акт № 40, т. І, д. № 98 от 21.02.1984 г. на Севлиевски районен съдия, че Г.Х.П. и Ц.Д.П. са признати за собственици по давност и наследство на следния недвижим имот: 1/4 идеална част от дворно място в гр. Севлиево, парцел 1545, в кв. 152, по плана на града, цялото от 193 кв. м., заедно с ¼ идеална част от постоената в него къща на един етаж с дървен гредоред и лятна кухня от 26 куб. м., при съседи: Х. П., **** и ***.

Видно от удостоверение за наследници от 01.11.2018 г. на Г.Х.П., че същият е починал на ****. и е оставил като наследници Ц.Д.П. - * и М.Г.П. - *.

От показанията на разпитания свидетел Е.Н.Б. се установява следното: свидетеля познава М.П. и Ц.П.; животът на свидетеля е свързан с квартала, където е процесния имот, като го помни от 60 - те – 70 – те години; къщата на Ц. и М. е била собственост на двама братя Н. и Г.; Г. е ** на Ц., а на М. е **; в имота има две къщи и винаги е имало два входа, две порти; като застанеш срещу къщата лявата страна е на Н., а дясната е на Г.; двора е преграден с ограда, с телена мрежа и колове; мрежата и входовете, са откакто са спомените на свидетеля за имота; свидетеля не е чувал между братята да има спор за имота, няма спомен оградата дали е местена, но в последно време е сигурен, че не е пипана.

Установява се от заключението на вещото лице по първата съдебно - техническата експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание следното:

площта на процесния имот е 197,70 кв. м., частта, която се ползва от ищцата по делото, общо застроена и незастроена е 74,40 кв. м.; има само един вариант за разпределяне правото на ползване на незастроената част от ПИ с идентификатор 65927.501.1545 между страните по делото (показан  на приложение  2, към заключението); не се налага да се обособяват части за общо ползване от всички съсобстваници; площта на незастроената част от съсобствения имот е 85,00 кв. м.; вещото лице предлага свободната площ да се разпредели, както следва: ¼ или 21,20 кв. м. за ищцата, щрихован в червен цвят и обозначен с надпис „дял 1“ на приложение 2, към заключението, а 63,80 кв.м., съответстващи на ¾ ид. ч. за ответниците, щрихован в зелен цвят и обозначен с надпис „дял 2“ на приложение 2, към заключението ; площта за ползване от ищцата е разположена северно от жилищната сграда, която е нейно притежание, за ползване от ответниците остава останалата незастроена част на юг и изток от тяхната жилищна сграда; границата преминава на равни разстояния между двете жилищни сгради и не засяга съществуващите входове в имота, използвани поотделно от страните; на скицата, приложение 2 към заключението съществуващата в имота на страните ограда между ползваните части от имота от страните, е обозначена с черна линия, преминаваща между двата дяла и впоследствие през щрихования в червен цвят дял, обозначен с надпис „дял 1“.

          Установява се от заключението на вещото лице по допълнителната съдебно - техническа експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание следното:

площта на съсобствения имот с идентификатор 65927.501.1545 е 197,70 кв.м.; площта на сграда с идентификатор 65927.501.1545.2, собственост на ищцата е 58,90 кв. м.; площта на частта от имота (застроена и незастроена), която при квота 1/4  може да ползва ищцата е 49,40 кв.м., като при тези условия, вещото лице счита, че е невъзможно да се определи част за ползване с такава площ, тъй като тя е по-малка от застроената площ на сградата, собственост на ищцата; на приложение 1- комбинирана скица от извадка от кадастралната карта на гр. Севлиево за ПИ с идентификатор 65927.501.1545 и с условен знак за полумасивна ограда е показано местоположението на съществуващата в момента ограда в общия имот, която разделя частите, които ползва всяка от страните по делото; линията на съществуващата ограда преминава последователно през точки с номера 4, 5 и 6 и разделя имота на две части; границата между частите, които ползват страните по делото в западната част преминава на почти равни разстояния между двете жилищни сгради; северната част от имота се ползва от ответниците по делото, като площта на тази част е 123,30 кв.м.; южната обособена част с площ 74,40 кв. м. се ползва от ищцата по делото; според разположението на сградите, притежавани от страните, на входовете в тях и на съществуващите отделни входове от улицата в имота за всяка от тях, този вариант осигурява възможност за достъп и ползване на обособените части от общия имот и на сградите в него; съществуващото разпределение на ползването на съсобствения имот позволява обслужване, поддържане и извършване на текущи ремонти по сградите от всяка от страните по делото; на скицата, приложение 1 към заключението вещото лице е защриховало с червено свободната площ, която в момента се ползва от ответниците, а със зелено свободната площ, която в момента се ползва от ищцата, като същите са разделени от съществуващата на място ограда от бетонни колове с оградна мрежа.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявеният иск, за осъществяване на спорна съдебна администрация относно ползване на съсобствен недвижим имот, с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, предполага установяването на следните предпоставки: страните да са съ
собственици на описания в исковата молба имот на соченото основание, както и да не може да се образува мнозинство от съсобствениците за вземане на решение за ползване на общият имот.

Когато е предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най - целесъобразно ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна администрация е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира. Този иск имплицитно включва в съдържанието си произнасяне и по правата на собственост, притежавани от съсобствениците, които претендират определяне на начина на ползване, с оглед отредените им площи от съсобствен имот, които да съответстват на притежаваните от тях идеални части.

Между страните по делото няма спор по отношение квотите на страните в съсобственото дворно място – ищцата е собственик на ¼
идеална част, а ответниците общо са собственици на другите ¾ идеални части от процесното дворно място. Не се спори между страните по делото и по  отношение идентичността на дворното място, описано в подробно обсъдените по – горе документи за собственост, като извод за възприетите квоти  от процесното дворно място за ищцата и за ответниците следва и от приложените по делото писмени доказателства. Спорът по делото е относно конкретния начин на разпределянето на дворното място.

Ищцата е изявила желание при разпределяне на ползването същото да се извърши, съобразно първоначалното заключение на вещото лице, а ответниците съобразно съществуващото фактическо разпределение на имота.

Разпределянето ползването на дворното място, следва да е в съответствие с принципът за съразмерност, който изисква по възможност да се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроена, така и незастроена част, която да съответства на квотата в съсобствеността, като застроените сгради, представляващи подобрение към земята съдът включва към обема права на съответния съсобственик. В посочения смисъл е съдебната практика - решение № 430 от 03.04.2012 г. по гр. д. № 1565/2010 г., г. к., І г. о. на ВКС и решение № 467 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 166/2010 г., г. к., І г. о. на ВКС. В цитираните решения на ВКС се приема, че правилна е практиката, съгласно която при разпределяне на ползуването на незастроената площ между съсобствениците на парцела, заетата площ от постройките, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици, се счита като пряко, непосредствено използувана от същите и се съпоставя на общо основание към правата им от дворното място. В този смисъл е и по-новата съдебна практика. В решение № 418 от 29.06.2009 г. на ВКС, ІІ г. о. по гр. д. № 1338/2008 г. е прието, че съществуващото фактическо положение на неравенство в застроената площ на всяка от страните, при притежаваните от тях равни права от съсобствения имот, следва да бъде съобразено при разпределение на ползуването на незастроеното пространство от съсобствениците. При разпределянето по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС на ползването на дворно място, трябва да се спазва принципът за съразмерност като по възможност се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността. Сградите са подобрение върху земята и затова застроената част следва да се включи към обема права на съсобственика.

Предложения вариант за разпределение от първоначалното заключение на вещото лице не отговаря на посоченият принцип за съразмерност и цитираните по – горе постановки в практиката на ВКС. Същият не осигурява правото на страните да ползват площ, включваща както застроена, така и незастроена част, която да съответства на квотата в съсобствеността на всяка от страните. Площтта на сградата с идентификатор 65927.501.1545.2, собственост на ищцата е 58,90 кв. м., а площта на частта от имота (застроена и незастроена), която при квота 1/4  може да ползва ищцата е 49,40 кв.м.. Съобразно първоначалното заключение ищцата би ползвала незастроена площ 21,20 кв. м..  При съществуващото фактическо разпределение на имота шщцата ползва общо застроена и незастроена площ 74,40 кв. м., от която при изваждане площта на сградата (58,90 кв. м.) е видно, че незастроената площ е 15,50 кв. м..

Съдът намира, че най - целесъобразното ползване на общата вещ е на ищцата да се предостави за ползване дял, разположен в южната част на имота, южно от  линията на съществуващата ограда от колове с оградна мрежа, преминаваща последователно през точки с номера 4, 5 и 6, с реална площ 74,40 кв. м., защрихован в незастроената  си част със зелен цвят, по приложената скица - приложение 1, към допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, а на ответниците да се предоставят за ползване: дял, разположен в северната част на имота, северно от  линията на съществуващата ограда от колове с оградна мрежа, преминаваща последователно през точки с номера 4, 5 и 6, с реална площ 123,30 кв. м., защрихован в незастроената  си част с червен цвят, по приложената скица - приложение 1, към допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.

Този начин на разпределение съответства на притежаваните от страните идеални части в съсобствеността на имота - реалните части по квадратурата съответстват максимално, съобразно конкретните възможности на притежаваните идеални части, обсъждания начин на разпределение съответства и на реално ползваните части от страните, като е съобразен и с ползваните към настоящият момент индивидуално от страните сгради в дворното място, за чието ползване няма спор по делото, като без значение в случая е законно или незаконно са построени някои от тези сгради (решение № 1197 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 4916/2007 г., г. к., І г. о. на ВКС).

Установи се от заключението на вещото лице по допълнителна съдебно - техническата експертиза, че според разположението на сградите, притежавани от страните, на входовете в тях и на съществуващите отделни входове от улицата в имота за всяка от тях, възприетия по – горе вариант осигурява възможност за достъп и ползване на обособените части от общия имот и на сградите в него. Съществуващото разпределение на ползването на съсобствения имот позволява обслужване, поддържане и извършване на текущи ремонти по сградите от всяка от страните по делото (решение № 159 от 03.09.2012 г. по гр. д. № 1205/2011 г. на Върховен касационен съд, второ гражданско отделение).

Не е възможно по делото да се извърши разпределяне ползването на процесното дворно място, съобразно първоначалното заключение на вещото лице по съдебно - техническата експертиза по подробно изложените по – горе съображения. При определяне конкретната площ подлежаща на разпределение по делото съдът съобрази фактическото положение и правилото, че не може да се разпореждат и да се вземат предвид никакви промени в имота в настоящото производство (решение № 71/19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., ІІ г.о., на ВКС).

С оглед всичко изложено ползването на съсобствения имот следва да бъде разпределено, като на страните, следва да се определят за реално ползване дяловете подробно обсъдени и посочени по – горе, като скицата към допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, подписана от настоящия съдебен състав, следва да се счита за неразделна част от решението.

С оглед изхода на спора по разноските, съдът намира следното:

В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и всички страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. (В този смисъл решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., ІІ г. о. на ВКС и определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр. д. № 4351/2014 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение). Общите разноски по делото за държавна такса 25,00 лв., следва да се понесат от страните, съобразно квотите в съсобствеността, а възнагражданията за вещо лице за експертизите са внесени съобразно тези квоти. На ищцата, внесла за държавна такса сума надхвърляща съразмерният й дял от посочените по – горе, подлежащи на присъждане  разноски, съобразно практиката на ВКС и направила искане за присъждане на такива, следва да й бъдат заплатени разноски от ответниците в размер 18,75 лева. Както бе посочено по – горе, в споделената и от настоящият състав практика на ВКС, съдебното решение по настоящото дело ползва  всички страни и затова същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, като такива не следва да им се присъждат.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на съсобствения недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 65927.501.1545 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. Севлиево, ****, при граници: имоти с кадастрални идентификатори 65927.501.4342; 65927.501.1543 и 65927.501.1546, както следва:

На А.Д.Д., с ЕГН **********,*** определя за ползване дял, разположен в южната част на имота, южно от  линията на съществуващата ограда от колове с оградна мрежа, преминаваща последователно през точки с номера 4, 5 и 6, с реална площ 74,40 кв. м., защрихован в незастроената  си част със зелен цвят, по приложената скица - приложение 1, към допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.

На Ц.Д.П., с ЕГН **********,*** и М.Г.П.,*** определя за общо ползване дял, разположен в северната част на имота, северно от  линията на съществуващата ограда от колове с оградна мрежа, преминаваща последователно през точки с номера 4, 5 и 6, с реална площ 123,30 кв. м., защрихован в незастроената  си част с червен цвят, по приложената скица - приложение 1, към допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.

Скицата представляваща приложение 1, към допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, подписана от настоящия съдебен състав, да се счита неразделна част от решението.

 

ОСЪЖДА Ц.Д.П., с ЕГН **********,*** и М.Г.П.,***, да заплатят на А.Д.Д., с ЕГН **********,*** разноски в размер 18,75 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: