РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. В., 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20211420104044 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен на 09.11.2021 г. от ”БНП. *******,чрез
”БНП. клон България,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.С.
ж.к.”М.” *******,представлявано от Д.Т. Д.,чрез юк.Н.А.М.,против КР. Н. П.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.В. ******* иск с правно
основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.
Ищецът твърди,че на 14.06.2020 г. между страните бил сключен договор
за потребителски паричен кредит с №*******.Договорът бил сключен за
закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 м. до 15.06.2021 г..
След сключването на договора,сумата за закупуване на стоки била преведена
на търговеца.Ответникът следвало да погаси с 12 месечни вноски по 88.06
лв./главница и възнаградителна лихва/.При забава на вноска дължал
обезщетение в размер на законната лихва.Ответникът не бил заплатил нито
една вноска.
За задълженията на ответника,ищецът бил подал заявление по чл.410 от
ГПК.По образуваното ч.гр. дело №2863/2021 г. на ВРС била издадена заповед
за изпълнение, която не била връчена на ответника поради неоткриването
му.Което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.
1
Иска се да бъде признато за установено,че ответникът дължи на ищеца
сумите по заповедта за изпълнение : 869.82 лв. - главница по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с №*******,сключен на 14.06.2020 г.
между страните;186.90 лв. - възнаградителна лихва за периода от 15.07.2020
г. до 15.06.2021 г.;81.27 лв. - мораторна лихва за забава за периода от
15.08.2020 г. до 16.07.2021 г.;законната лихва върху главницата,считано от
28.07.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
В условията на евентуалност/ако установителният иск бъде
отхвърлен,поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди
депозирането на заявлението/,предявява осъдителни искове за сумите.
Иска се и присъждане на разноските в производствата.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и
съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на
основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника адв.М.Д. от АК В.
е постъпил отговор,с който се оспорва иска,като неоснователен.Предсрочната
изискуемост на кредита не била обявена валидно.Съединяването на исковете
не било допустимо.
Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните
допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно
установено от фактическа страна следното:
На 28.07.2021 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 869.82 лв. -
главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №*******,
сключен на 14.06.2020 г. между страните;186.90 лв. - възнаградителна лихва
за периода от 15.07.2020 г. до 15.06.2021 г.;81.27 лв. - мораторна лихва за
забава за периода от 15.08.2020 г. до 16.07.2021 г.;законната лихва върху
главницата,считано от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата;разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На 29.07.2021 г. е била издадена заповед за изпълнение №679 за
сумите.Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск за
установяване дължимостта на сумата на 13.10.2021 г..
2
Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №2863/2021 г. по описа на
ВРС.
На 16.07.2019 г. между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит №***.С договора на ответника е бил отпуснат кредит в
размер на 869.82 лв./за пералня ЛГ и прахосмукачка К. на обща стойност 798
лв. и застраховка ”Сигурност на плащанията” на стойност 71.82 лв./,който е
следвало да бъде погасен с 12 бр. месечни вноски от по 88.06 лв./общо 1
056.72 лв./,с първа падежна дата 15.07.2020 г./годишен процент на разходите
44.45,лихвен процент 37.34/.
Съгласно договора,кредитът се изплаща пряко на търговеца.При забава
на вноска се дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава за
периода на забавата.При просрочване на две вноски,вземанията стават
предсрочно изискуеми,без да е необходимо кредиторът да изпраща
съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.
Горното е видно от представения договор.
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от
валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по
същество,искът е частично основателен.
Касателно иска за главницата : ищецът е следвало да докаже,че между
страните е възникнало облигационно отношение/договор за заем/,по силата на
което за ответникът е възникнало задължение за връщане на заетата сума в
претендирания размер.
Наличието на валидно сключен договор за заем се установява от
събраните писмени доказателства.
Не се установява ответникът да е върнал заетата сума /било е в негова
доказателствена тежест/.
Затова и Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца 798 лв.
главница.Ищецът претендира като главница и застрахователна премия,като не
е представил полица или друго писмено доказателство,удостоверяващо
сключването на договор за застраховка.
В останалата му част до пълния му размер,искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.Следва да бъде присъдена и законната лихва върху
3
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на главницата.
Касателно иска за възнаградителната лихва : от съдържанието на
договора е видно,че между страните е била уговорена такава.Уговарянето е
допустимо от закона.
При частичната основателност на претенцията за главницата,Съдът ще
приеме обаче,че ответникът дължи на ищеца възнаградителна лихва в по-
нисък от претендирания размер,а именно 171.47 лв..Искът следва да бъде
уважен за сумата,а в останалата му част до пълния му размер-отхвърлен като
неоснователен.
Касателно иска за лихвата за забава : Съдът приема,че не се дължи
такава,доколкото предсрочната изискуемост на главното задължение е била
обявена на ответника едва с връчването на исковата молба/независимо от
уговорката в договора,че предсрочната изискуемост настъпва автоматично
при просрочие на вноска,в какъвто смисъл е тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ВКС ОСГТК в т.18/.Този иск
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Касателно евентуално предявените осъдителни искове/в случай,че
искът по чл.422 ал.1 от ГПК бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост/ : условието се е сбъднало само по отношение на
претенцията за обезщетение за забава.Искът следва да бъде отхвърлен по
изложените съображения - ненадлежно обявяване на предсрочната
изискуемост и поставяне на ответника в забава едва с връчването на копие от
исковата молба.
По горните съображения,Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца
част от сумите по заповедта за изпълнение : 798 лв. главница и 171.47 лв.
възнаградителна лихва.В този смисъл предявеният иск по чл.422 ал.1 от ГПК
следва да бъде уважен частично,респ. отхвърлен частично/за останалите суми
по заповедта за изпълнение/.Изцяло следва да бъде отхвърлен и предявения
осъдителен иск за обезщетение за забава.
При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и разноските по делата, съразмерно уважената част от иска : по
заповедното производство/сторени разноски 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юк. възнаграждение/ - 63.89 лв.,в настоящето производство/75 лв. държавна
4
такса,100 лв. юк. възнаграждение и 309.66 лв. възнаграждение особен
представител/ - 412.89 лв..
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на КР. Н. П. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес гр.В. *******,че дължи на ”БНП.
*******,чрез ”БНП. клон България,ЕИК *******,със седалище и адрес на
управление гр.С. ж.к.”М.” *******,представлявано от Д.Т. Д.,част от сумите
по издадената по ч.гр. дело № на ВРС заповед за изпълнение №679/
29.07.2021 г.,а именно : 798 лв. - главница по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с №*******, сключен на 14.06.2020 г. между
страните;171.47 лв. - възнаградителна лихва за периода от 15.07.2020 г. до
15.06.2021 г.;законната лихва върху главницата,считано от 28.07.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск в останалата му част до
пълния му размер,като неоснователен и недоказан, както и осъдителния иск
за 81.27 лева - мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 16.07.2021 г..
ОСЪЖДА КР. Н. П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес
гр.В. ******* да заплати на ”БНП. *******, чрез ”БНП. клон България,ЕИК
*******,със седалище и адрес на управление гр.С. ж.к.”М.” *******,
представлявано от Д.Т. Д.,63.89 лева деловодни разноски по ч.гр. дело
№2863/2021 г. на ВРС, както и 412.89 лв. деловодни разноски по настоящето
дело.
Банкова сметка,по която могат да бъдат заплатени присъдените суми :
IBAN:
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6