РЕШЕНИЕ
№ 5357
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110141624 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Делото е образувано след Решение № 3829/27.06.2024 г. по в. гр. д. №
13987/2023 г. по описа на СГС в производството по чл.240 ГПК. С решението
е постановено връщане на делото и започване на производството от фазата по
чл.131 ГПК.
Производството е образувано от *********, представлявано от ******
А. - Изпълнителен директор и *******- председател на УС срещу Д. В. Н.,
ЕГН:**********, адрес: ***********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация,
както следва:
1. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 544.12 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м,05.2014 г. - м.04.2016
г., ведно със законната лихва от 08.11.2017 г. (дата на подаване на
исковата молба) до изплащане на вземането
2. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 145.01 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2014 г. до
27.07.2017 г., изчислена върху главница от 544.12 лева
3. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 28.20 лева - главница, представляваща стойност на
1
услуга за дялово разпределение за периода м.02.2021 г. - м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 08.11.2017 г. (дата на подаване на
заявлението) до изплащане на вземането
4. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 6.79 лева - мораторна лихва за забава от 08.08.2014 г. до
27.07.2017 г., изчислена върху главница от 28.20 лева
за топлоснабден имот: г**********, ID номер: ********
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: г**********. Твърди,
че на основание чл.150, ал.3 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като
собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че
ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период,
количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството
топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 30-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: ********* BIC:
SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва исковете
по основание и размер. Прави възражение за настъпила погасителна давност.
Твърди, че ищецът не представя документи за въвеждане в експлоатация на
абонатната станция, както и доказателства за потребена енергия.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован се
представлява от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.
Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, се представлява от особен представител
в о.с.з. Оспорва исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач не се явява и не се представлява. Депозира
документи.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
2
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение 51338/18.12.2025 г., съдът е отделил спорни и безспорни
факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване,
респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 13-20 от делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения акт за сключен граждански брак *********в и Д.
В. Н. са сключили граждански брак 20.11.1977 г. (л.111 от делото). От тогава
двамата се намират в граждански брак. Идно от представения договор за
продажба на държавен недвижим имот на 02.05.1990 г. ответникът и
*********в са придобили процесния имот (л.87 от делото). Следователно по
действащия тогава СК 1985 г., всички което е придобито по време на брака е в
съпружеска имуществена общност (СИО). По делото няма данни бракът да е
прекратен, поради което важат правилата на СК 1985 и СК 2009 г. Същият
имот е деклариран от двамата с данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ (л.76-77
3
от делото). При събраните по делото доказателства и установени факти, при
тяхната съвкупна интерпретацията, съдът достигна до извода, че жилището е
семейно и служи за задоволяване на семейни нужди. При това положение
двамата съпрузи отговарят солидарно за задълженията, на основание чл.32
СК. По делото не се установи бракът да е прекратен и съпрузите да отговарят
разделно, не се установи, оборване на презумпцията за задоволяване на
семейни нужди. Ето защо няма значение към кого е насочен искът. Всеки един
от съпрузите отговаря към ищеца.
С оглед изложеното, съдът направи правен извод, че за процесния
период ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот. Като такъв
се явява потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо
съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния
имот.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с
изключение на изброените по-долу.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 68-75
от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно,
обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се
установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество
топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани
процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в
сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите
съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От
заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има
сградна инсталация. От заключението и от представения документ се
установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда,
където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово
разпределение. От заключението се установи, че ищцовото дружество е
доставяло процесното количество топлинна енергия, измерванията са били
правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и
4
цената на ТЕ. От заключението се установи, че уредите са метрологично
точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата
молба. Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета
предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л. 81-83 от делото). Заключението на вещото лице установява размера
на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е доказаната
третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.
Между СТЕ и ССчЕ има разминаване. Видно от ССчЕ, това се дължи на
възстановяване на суми, нулиране на фактури, на намаление цената на енергия
и на прихващане, докато СТЕ отчита само показанията на уредите. При това
положение, по отношение на дължимите суми, съдът кредитира ССчЕ, а не
СТЕ, защото ССчЕ отчита плащанията, възстановявания, прихващания и
други действия, които намаляват дължимата сума.
В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ,
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ищеца – в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на ********* клиентите са длъжни да заплащат цена
за услугата "дялово разпределение", извършвана от лицето по чл. 139а от ЗЕ,
като стойността на тази услуга се формира по определения в общите условия
начин. Безспорно е установено, че в целия процесен период дяловото
5
разпределение е извършвано от третото лице - помагач. Ето защо искът за
сумата за дялово разпределение е основателен.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово
разпределение са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от
ищеца, сумите се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за
м.04.2015 г. Към момента на предявяване на заявлението/исковата молба и
приключване на съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33
ОУ е настъпила. Ето защо вземането за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок
за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и
не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за
дялово разпределение.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
С погасяване на главницата и съответната мораторна лихва се погасява,
на основание чл.119 ЗЗД.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил съдебно-
счетоводна експертиза по давността (л.107-108 от делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на исковата молба –
6
08.11.2017 г., които суми към 08.11.2015 г. са с настъпила изискуемост по чл.33
ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 08.11.2015 г., съобразно исковия
период.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза и по тази за давността, с изключение на частта за лихва върху
топлинна енергия, се получа следното:
Табл.1
123456
Експертиза по давността
Три годишен период, лева
ССчЕ
Период поРазмер по
№иск(доказана
искаИМ, леваот 8.11.2015
част), лева
до 8.11.2017
отм.05.2014
Главница за
1544.12501.34221.59
ТЕ
дом.04.2016
от15.9.2014
Мораторна
2145.0187.1621.36
лихва за ТЕ
до27.7.2017
отм.02.2021
Главница за
328.2028.200.00
ДР
дом.04.2022
от8.8.2014
Мораторна
46.790.000.00
лихва за ДР
до27.7.2017
Общо724.12616.70242.95
При съпоставка на данни се получава:
Искът за главница за ТЕ е основателен за сумата от 221.59 лева за
периода от 08.11.2015 г. до м.04.2016 г., като за разликата от 221.59 лева до
501.34 лева, а именно 279.75 лева, е погасен по давност за периода от
м.05.2014 г. до 07.11.2015 г., на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, като за горницата
от 501.34 лева до пълния претендиран размер от 544.12 лева, а именно 42.78
лева, като недоказан за периода от м.05.2014 г до м.04.2016 г.
Искът за лихва върху ТЕ е основателен за сумата от 21.36 лева за
периода от 08.11.2015 г. до 27.07.2017 г. върху главница от 221.59 лева, като за
разликата от 21.36 лева до 87.16 лева, а именно 65.80 сумата е погасена по
давност за периода от 15.09.2014 г. до 07.11.2015 г., на основание чл.111, б. „в“
ЗЗД, а за горницата от 87.16 лева до 145.01 лева, а именно 57.85 лева, е
недоказан по размер за периода от 15.09.2014 г. до 27.07.2017 г.
Искът за главница за ДР следва да се отхвърли изцяло като погасен по
давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Искът за главница за мораторна лихва върху ДР следва да се отхвърли
7
изцяло като неоснователен и недоказан.
По разноските
С оглед изхода на делото и двете страни имат право на разноски. При
съпоставка на предявена, доказана и погасена претенция се получава:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ724.12
2Доказана част616.70
3Недоказана част107.42
3Уважена част242.95
4Погасена по давност373.75
5Неуважена част - недоказана част и погасена по давност част481.17
Ищецът представя списък по чл.80 (л.114 от делото). Съгласно
дадените указания в т.1 от ТР 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, Съдът следва да признае тези разходи, за които са
представени доказателства. По делото липсват доказателства за направен
разход за 15 лева административни такси, поради което съдът не ги признава.
Липсват доказателства за проведено заповедно производство. Ето защо
претендираните разноски за заповедно производство не следва да се
присъждат. При това положение разходите за ищеца се получава:
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса35100.00
2Юрисконсултско възнаграждение-100.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)241000.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)231000.00
5--0.00
5Съдебни удостоверения6715.00
6Особен представител00.00
7 Общо 2215.00
8Пропорционално на уважената част-743.16
9--0.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК743.16
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
8
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2,
ред 3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Следователно Д. В. Н., ЕГН:**********, адрес: г********** следва да
бъде осъдена да заплати на *********, ЕИК ********, ********** следните
сумата от 743.16 (седемстотин четиридесет и три лева и шестнадесет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 41624/2024 г., на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът също има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Съгласно представен списък по чл.80 ГПК ответникът претендира 200.00 лева
депозит за експертиза по давността и 750.00 лева адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.1, т.3 ЗА.
Разходът за експертиза следва да се признае в пълен размер, защото
ответникът е направил възражение затова кои суми и за кой период са
погасени по давност. Т.е. във възражението за давност ответникът е посочил
периода, за който сумите са погасени по давност. С оглед приетата експертиза,
възражението е напълно основателно. Ето защо не следва да се признава
пропорционално.
Ответникът се представлява от адвокат по чл.38, ал.1, т.3 ЗА. По делото
липсват доказателства ответникът да е някои от лицата, притежаващи
качеството на близък, роднина или юрист. Ищецът е направил възражение по
чл.78, ал.5 ГПК. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК съдът приема за
неоснователно. Адвокатът претендира сумата от 750.00 лева, което е около
375 евро. С оглед свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД), вътрешния пазар на
Общността по чл.101 ДФЕС и свободната стопанска инициатива по чл.19
КРБ, съдът приема, че възнаграждението не е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Служебно известен факт на съда
е, че на свободния пазар на адвокатите в ЕС, най-ниското възнаградения е в
размер на 500 евро за най-лесното дело от фактическа и правна страна. В
процесния случай именно такова представлява настоящото. При това
положение претендираното възнаграждение от 375 евро не е прекомерно с
оглед делото и с оглед пазара на Общността. Следва да се съобрази факта, че
адвокатът е участвал и в производството по чл.240 ГПК пред СГС, поради
което и за него се дължат разноски. С оглед диспозитивното начало по чл.6
ГПК следва да се признае на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на
750.00 лева.
Ето защо ********* следва да бъде осъдена да заплати на Д. В. Н.,
ЕГН:**********, адрес: г********** сумата от 200.00 лева (двеста лева),
представляващи разноски по гр. д. № 41624/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ето защо ********* следва да бъде осъдена да заплати на адв. К. В. А.,
**********, ********, ************ сумата от 750.00 лева (седемстотин и
петдесет лева), представляващи разноски по гр. д. № 41624/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА.
9
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. Н., ЕГН:**********, адрес: г********** да заплати на
********* следните суми:
1. 221.59 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 08.11.2015 г. до м.04.2016 г. ведно
със законната лихва от 08.11.2017 г. (дата на подаване на исковата молба)
до изплащане на вземането, на основание чл.153 вр. чл. 149 ЗЕ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 221.59 лева до 501.34 лева, а именно
279.75 лева, за периода от м.05.2014 г. до 07.11.2015 г. като погасен по
давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от 501.34 лева до
пълния претендиран размер от 544.12 лева, а именно 42.78 лева, като
недоказан по размер за периода от м.05.2014 г до м.04.2016 г.
2. 21.36 лева - мораторна лихва за забава за периода от 08.11.2015 г. до
27.07.2017 г. върху главница от 221.59 лева, на основание чл.86 ЗЗД като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 21.36 лева до 87.16 лева, а именно
65.80 сумата, за периода от 15.09.2014 г. до 07.11.2015 г., като погасен по
давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от 87.16 лева до
145.01 лева, а именно 57.85 лева, за периода от 15.09.2014 г. до 27.07.2017
г., като недоказан по размер
за топлоснабден имот: г**********, ID номер: ********.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „********“ ЕАД, ЕИК ********,
******** срещу Д. В. Н., ЕГН:**********, адрес: г********** обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1. иск с правна квалификация чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 28.20 лева -
главница, представляваща стойност на услуга за дялово разпределение за
периода м.02.2021 г. - м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
08.11.2017 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, като погасен по давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД.
2. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 6.79 лева - мораторна лихва за забава от 08.08.2014 г. до
27.07.2017 г., изчислена върху главница от 28.20 лева, като
неоснователен и недоказан.
за топлоснабден имот: г**********, ID номер: ********.
УКАЗВА на ответника, ме сумите могат да бъдат платени на следната
банкова сметка на ищеца: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО",
IBAN: ********* BIC: SOMBBGSF, на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. Н., ЕГН:**********, адрес: г********** да заплати на
*********, ЕИК ********, ********** следните сумата от 743.16 лева
10
(седемстотин четиридесет и три лева и шестнадесет стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 41624/2024 г., на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА ********* да заплати на Д. В. Н., ЕГН:**********, адрес:
г********** сумата от 200.00 лева (двеста лева), представляващи разноски
по гр. д. № 41624/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ********* да заплати на адв. К. В. А., **********,
********, ************ сумата от 750.00 лева (седемстотин и петдесет
лева), представляващи разноски по гр. д. № 41624/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
******** със седалище и адрес на управление: ******* на страната на ищеца
********“ ЕАД, ЕИК ********, ********, на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители чрез ССЕВ.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11