Номер 19412.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000197 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от НЗОК - София срещу
Решение № 34/ 11.03.2020 г. по Т.д. № 262/ 2019 г. по описа на ОС - Русе, с което е
осъдена да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
Медика Русе“ ООД сумата 34 612.80 лв., от която 9047 лв. представлява извършена и
отчетена медицинска помощ, но незаплатена поради достигане на определените
месечни стойности съгласно Приложение № 2 към индивидуален договор за периода
01.08.2016 г. – 31.08.2016 г., 2598.71 лв. – законната лихва върху тази сума за периода
01.10.2016 г. – 31.07.2019 г., 4938 лв. – извършена и отчетена, но незаплатена
медицинска помощ за периода 01.10.2016 г. – 31.10.2016 г., 1334.74 лв. – законната
лихва върху тази сума за периода 01.12.2016 г. – 31.07.2019 г., 1411 лв. – извършена и
отчетена, но незаплатена медицинска помощ за периода 01.11.2016 г. – 30.11.2016 г.,
369.24 лв. – законната лихва върху тази сума за периода 01.01.2017 г. – 31.07.2019 г.,
11 902 лв. – извършена и отчетена, но незаплатена медицинска помощ за периода
01.12.2016 г. – 31.12.2016 г., 3012.11 лв. – законната лихва върху тази сума за периода
01.02.2017 г. – 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27 298 лв.,
считано от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане. Счита решението за постановено
в нарушение на материалния закон и необосновано, като съдът не извършил преценка
на доказателствата, не ставало ясно какви са фактическите му констатации и правните
му изводи били немотивирани, а изцяло декларативни. Съдът неправилно приел за
нищожна като противоречаща на КРБ и императивните разпоредби на чл.5 и чл.35 ЗОО
1
клаузата на чл.37 ал.1 от договора между страните, въвеждаща на ограничения при
отчитането и заплащането на извършените медицински дейности. КРБ имала
декларативен характера другите две норми също не били императивни. Дори и да се
приемела клаузата за нищожна, оставали да действат редица други клаузи на договора,
които съдът не съобразил. В нарушение на чл.20 от ЗЗД съдът извършил изолирано и
фрагментарно тълкуване на договора, позовавайки се на отделни разпоредби и
игнорирайки други. Съдът необосновано игнорирал тезата на ответника, че всички
договорни клаузи са в синхрон с действащата нормативна база и въведените
ограничения не лишават здравноосигурените лица от право на медицинска помощ, а
целят спазването на очертаната от ЗБНЗОК финансова рамка за извършване
заплащането на медицински дейности от НЗОК, определянето на която рамка с
решение на КС било прието, че не е противоконституционно. Необосновано било и
решението в частта за присъдената лихва за забава. Уговореният в чл.45 от договора
срок за заплащане на осъществената медицинска дейност бил приложим само към
отчетена в рамките на отчетния период дейност в рамките на договорения лимит,
какъвто не бил настоящият случай. Не били представени първичните медицински и
финансовоотчетни документи, при което не била налице забава за заплащането на тази
надлимитна дейност. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго,
с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. присъждането на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение Медика Русе“ ООД е подала отговор, в който оспорва
жалбата. Заема становище, че постановеното от ОС – Русе решение е правилно,
законосъобразно и обосновано. Правилно съдът приел, че въведените с договора
ограничения в заплащането на надлимитната деййност не кореспондират със
законовите такива и клаузите в тази насока са нищожни. Моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от легитимирана страна
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният
съд следва да извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваната част. Съдът намира, че съдебният акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
2
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изложена от
съда детайлно и кореспондира със събрания доказателствен материал, при което
оплакването на жалбоподателя, че фактическите констатации, въз основа на които
съдът е изградил правните си изводи, са неясни, е неоснователно. Релевантни за
спора факти са следните: Не е спорно, че на 17.02.2015 г. между страните е сключен
договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 180737/ 17.02.2015 г.,
като правата и задълженията на страните са подробно разписани в договора. Поради
настъпили нормативни промени договорът е изменян с няколко допълнителни
споразумения, като относимо към настоящия казус с оглед периода на исковата
претенция е № 53/ 27.05.2016 г. По силата на договора „УМБАЛ Медика Русе“ ООД
като изпълнител се е задължил да оказва на здравноосигурени лица, на здравно
неосигурени лица по §2 и на лицата по § 7, ал. 1 ЗБНЗОК за 2015 г. болнична
медицинска помощ по изчерпателно изброени клинични пътеки, да разполага по всяко
време на действие на договора с медицински специалисти с квалификация, необходима
за изпълнение на договора, да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на
лечебната дейност, да спазва правата на здравноосигурените лица и на пациента,
регламентирани в ЗЗО и ЗЗ и да осигурява условия, гарантиращи тези права, да
предоставя изискваната от НЗОК отчетна документация в договорените срокове. НЗОК
като възложител се е задължил да закупува дейностите в рамките на стойностите и
обемите, определени от него в съответствие с приетите от НС на НЗОК Правила за
условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗБНЗОК за 2016 г., с Приложения 1
и 2 – неразделна част от договора и да заплаща закупените дейности до 30-то число на
месеца, следващ отчетния, освен когато е предвиден друг срок – чл.45 от договора. В
чл.4 ал.2 е предвидена дължимост на законната лихва при забава в плащането.
Съгласно чл.31 от договора изпълнителят е длъжен да отчита ежедневно по електронен
път оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, най-късно до
17 часа на първия работен ден, следващ отчетния, като неотчетените дейности не се
заплащат. Ежедневните отчети се обработват в информационната система на НЗОК и в
срок до 7-мия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК уведомява изпълнителя с
месечно известие по елентронен път за отхвърлената от заплащане дейност и
основанието за това. В чл.37 е предвидено, че изпълнителят не може да отчита с
финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща определената в
Приложение 2, и отчетените такива се посочват като отхвърлени в месечното известие.
Съгласно чл.39 ал.2 от договора при извършени и отчетени от изпълнител на БМП
случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2, в
сроковете за отчитане изпълнителят следва да подаде писмено заявление до директора
на РЗОК за увеличаване на месечната стойност за тези случаи, a когато се касае до
3
дейности извън случаите на спешна диагностика и лечение на пациенти, в писменото
уведомление до директора на РЗОК той следва да посочи причините за допускане
извършването на такива хоспитализации. Възложителят има право съгласно ал.3 да
вземе решение за закупуване на заявените от всички изпълнители на БМП надлимитни
дейности в рамките на неусвоените стойности за предходни месеци, при което се
увеличават месечните стойности на съответния изпълнител по Приложение № 2.
Предвидено е, че когато и след промяната в приложението останат незаплатени
надлимитни дейности, възложителят извършва проверка на цялостната отчетена
месечна дейност на изпълнителя, изготвя доклад до управителя на НС на НЗОК за
резултатите и прави мотивирано искане за корекция на стойностите, което внася за
разглеждане от НС. Съгласно чл.40 от договора НС на НЗОК утвърждава корекции по
стойностите на разходите за БМП на РЗОК в съответствие с параметрите на средствата
по бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво,
като при достигане или надвишаване на тези средства НС взема решение за корекция
на месечните стойности и закупуване на потвърдените дейности частично или напълно
при осигурена възможност за средства през следващите месеци. В чл.41 изрично е
предвидено, че клаузата на чл.4 ал.2 относно дължимост на лихва за забава не се
прилага в случай на недостиг на бюджетни средства и взето решение на НС на НЗОК
за извършване на частично плащане или отлагане на плащанията.
Не се спори между страните и това е установено от приетите по делото писмени
доказателства, че за исковите месеци УМБАЛ е предоставила медицинска помощ на
здравноосигурени лица по различни клинични пътеки на обща стойност 27298 лв.,
както следва: за м.08. на стойност 9047 лв., за м.10. на стойност 4938 лв.,
за м.11. на стойност 1411 лв. и за м.12. на стойност 11902 лв. Не се спори, че с тези
суми са надвишени утвърдените по Приложение № 2 стойности за съответния месец,
по която причина сумите не са заплатени от НЗОК. Това е видно и от писмо изх. № 29-
02-62/ 10.01.2017 г. на РЗОК – Русе – лист 110 от делото – до управителя на Болницата,
с което са му предоставени справки за отчетената и незаплатена БМП поради
достигане на месечните стойности. С писмо изх. № 29-02-589/ 24.02.2017 г. на РЗОК –
Русе – лист 117 от делото – Болницата е уведомена за отлагане на взето решение от НС
на НЗОК за срока по § 9 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2016 г. и на Болницата са върнати
представените финансово-отчетни документи за м.08., 10. и 11.2016 г. с указания, че
следва да ги представи след решение на НЗОК. По делото са приложени заявления на
управителя на Болницата по чл.39 ал.2 от договора до директора на РЗОК за
увеличаване на месечната стойност по Приложение 2 за м.10. и м.11. От
представените по делото месечни справки, спецификации и фактури и от заключението
на вещото лице по приетата експертиза се установява, че надлимитните дейности са
отчетени в РЗОК по електронен път и надлежно са осчетоводени, като съгласно
4
счетоводните записвания надлимитна дейност по клинични пътеки е в общ размер,
съответстващ на сумата, предмет на иска.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи: Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.59 ЗЗО и чл.86 ал.1 ЗЗД. Спорът пред въззивната
инстанция не е относно наличието на валидно правоотношение, основано на
процесния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с
допълнителното споразумение от 27.05.2016 г., извършването от ищеца през исковите
месеци на дейност, включена в предметния обхват на договора, надлежното й отчитане
пред РЗОК и стойността на същата, а е само по правните въпроси за действителността
на клаузите на договора, лимитиращи заплащането на извършваната от изпълнителя
БМП, респ. относно дължимостта на плащане за такава дейност, когато стойността й
надвишава месечните стойности съгласно Приложение 2, т.е. тя е извън определения
от възложителя лимит за съответния период.
Съдът в настоящия му състав не споделя становището на първоинстанционния
съд за нищожност на клаузата на чл.37 ал.1 от процесния договор, относима към
отчитането на надлимитната дейност, оказана от изпълнителя, поради противоречие с
чл.52 от Конституцията и с чл.5 и чл.35 ЗЗО. Тази клауза не е единствената в договора,
свързана с надлимитната дейност, а съгласно чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите
отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща
в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката
и добросъвестността. Застъпеното от РОС – Русе становище не съответства на
изводите, които се налагат от Решение № 2/22.02.2007 г. на Конституционния съд по к.
д. № 12/2006 г., образувано по искане за обявяване противоконституционност на
разпоредби от ЗБНЗОК за 2007 г. От съдържанието на същото се извежда, че
утвърждаването на лимит на годишна стойност на извършената от изпълнителите на
болнична медицинска помощ дейности не противоречи на Конституцията и на
принципите, на които е изградената системата на здравно осигуряване и предоставяне
на медицинска помощ, защото доколкото правото по чл.52 ал.1 от КРБ е от категорията
социални права, т.е. не е универсално, отнасящо се до всички граждани, и не се ползва
с пряка съдебна защита, се налага по необходимост регулация от Държавата, която по
законодателен път да гарантира достъпа до медицинска помощ и безплатното
предоставяне на такава.
Специалният закон ЗЗО възлага провеждането на държавната политика в
здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения на НЗОК. Това е
юридическото лице, което участва в договорни правоотношения с лечебни заведения –
изпълнители на БМП – като отстоява публични интереси – гарантира достъпността до
5
пакет от здравни дейности, определени по вид, обхват и обем, на всички
здравноосигурени лица и равнопоставеното им третиране при идентични условия в
съответствие с прокламираното в чл.52 ал.1 от КРБ право и в специалните закони –
основни принципи на здравното осигуряване. Обслужването на този публичен интерес
обуславя функциите на НЗОК, на която законодателят е предоставил съответните
правомощия и икономически механизми за осигуряване на необходимия финансов
ресурс за реалното осъществяване на правата на здравноосигурените лица – да планира
собствен бюджет. Бюджет на НЗОК, както бюджетът на всеки орган в системата на
държавната администрация, е лимитиран в рамките на определена крайна сума и
правилното му планиране и правилното управление, разпределение и контрол за
целесъобразното разходване на средствата несъмнено би следвало да обезпечи
заплащането на регламентирания с наредба на министъра на здравеопазването на
основание чл.45 ал.2 ЗЗО пакет от медицински дейности, представляващ съгласно § 1,
т.2 от ДР на ЗЗО определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности,
дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са
достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в
Националния рамков договор. Именно защото се касае до разпределение на лимитиран
бюджет, няма как индивидуалните договори с отделните изпълнители на БМП да бъдат
сключени без да бъдат определени предварително обемът и стойността на
предоставяните дейности. С оглед спецификата на предмета на договора обаче
определените в тези договори обеми и стойности на БМП имат само прогнозен
характер, защото е възможно както да не бъдат достигнати, така и да бъдат
надхвърлени, без изпълнителите на помощта да могат да влияят на това. За
изпълнителя не съществува правна възможност да откаже предоставянето на
медицинска помощ на здравноосигурените лица в рамките на пакета от здравни
дейности, гарантиран от самостоятелния бюджет на НЗОК, на каквото й да е
основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределения му
лимитиран бюджет, защото на здравноосигуреното лице е признато от закона правото
на свободен избор на изпълнител на цялата територия на страната без ограничения от
географско и/или административно естество. По тази причина и в самия договор не е
предвидена възможност при изчерпване на предварително определените стойности,
лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности,
а напротив, то се е задължило да осигурява договорената болнична медицинска помощ
непрекъснато 24 часа, без да може да изисква заплащане или доплащане от здравно
осигуреното лице за дейност в предметния обхват на договора. Отказът да бъде
предоставена на здравноосигурено лице необходимата му медицинска помощ би
съставлявал виновно неизпълнение на поетите с договора задължения и основание за
търсене на отговорност.
Поради прогнозния характер на определените месечни стойности в Приложение
6
№ 2 в нормативната уредба и в съответствие с нея и в чл.39 и чл.40 на процесния
договор са регламентирани механизми за корекция на предварително заложените
стойности. Възможността за коригиране на стойностите е логична последица от
предварителното разпределение на бюджетните средства на НЗОК на базата на
анализи и прогнози без възможност да бъдат предвидени както броят на лицата, които
ще потърсят медицинска помощ от съответния изпълнител, така и конкретната по вид и
като обем дейност, която ще им бъде предоставена в рамките на един месец,
тримесечие, година. Цитираните договорни клаузи изцяло възпроизвеждат чл.16 и
чл.17 от Правила за условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1 и 2 от ЗБНЗОК за 2016
г., приети по делегация от чл.4 ал.3 от ЗБНЗОК. Тези клаузи установяват, че
заплащането на надлежно отчетената медицинска помощ, надвишаваща определената
от възложителя месечна стойност по Приложение № 2, не е изключено, а напротив –
възнаграждение за нея е дължимо при спазване на нарочна процедура. Целеният
резултат е реално извършената от изпълнителя дейност, включена в предмета на
договора, да бъде заплатена, което е в синхрон с принципите на добросъвестност при
изпълнение на насрещните задължения по сключените договори и недопускане на
неоснователно обогатяване. Съгласно чл.51 ЗЗО само медицинската помощ извън
обхвата на чл.45 ЗЗО и договореното в НРД не се закупува от НЗОК. Тези разпоредби
неправилно се тълкуват от жалбоподателя като установяващи принципа за допустими
ограничения при закупуването на медицинска помощ и оттам формирания извод за
освобождаващи го от задължение да заплати недлимитни дейности. Обхватът на
дейностите по чл.45 ЗЗО съставлява пакетът от медицинска помощ, определен
съгласно чл.45 ал.2 ЗЗО с наредба на министъра на здравеопазването. Бюджетът на
НЗОК трябва да гарантира този пакет като ангжимент на държавата към
здравноосигурените лица, а не обратното – пакетът да бъде ограничен от бюджета. В
настоящия казус не се спори, че извършената от ищеца дейност, чието заплащане се
претендира, е в предметния обхват на договора, т.е. е от предвидения пакет. След като
НЗОК носи отговорността да планира своя бюджет и да осъществи целесъобразното му
разходване за целите, за които е предвиден, като гарантира на здравноосигурените
лица достъп до своевременно и качествено здравеопазване по пакета от медицински
дейности, които те да получат от избрания от тях изпълнител на медицинска помощ,
недопустимо неправилните управленски решения, изразяващи се в недооценяване на
определени факти и обстоятелства – невярно отчитане на равнището на потребление
на здравни услуги, несъобразяване с конкретни икономически и социални фактори,
които влияят на броя на пациентите, на движението им, на ценообразуването в сферата
на здравеопазването, да рефлектират върху правната сфера на изправна по договорното
правоотношение страна, която е изпълнила своите задължения, включително
своевременно е подала заявления, че определената от възложителя месечна стойност
по Приложение № 2 е недостатъчна.
7
По така изложените съображения и предвид обстоятелството, че по делото е
доказано извършването за процесните месеци на твърдяната надлимитна дейност на
стойност, претендирана с исковата молба, настоящият състав счита, че липсва
основание да бъде отречено правото на „УМБАЛ Медика Русе“ ООД да получи
договореното възнаграждение за предоставена за процесните месеци БМП на
здравноосигурени лица. Лечебното заведение е извършило дейности в предметния
обхват на договора, отразило ги е в изпратените по електронен път в информационната
система на НЗОК ежедневни отчети до РЗОК, изготвило е редовни финансово-отчетни
документи за тях, като липсват основания за отхвърляне на заплащане по чл.31 ал.12 от
договора, при което то се явява изправна страна по правоотношението и има право да
получи насрещната престация – цената на извършените дейности. Като е достигнал до
същия правен извод за основателност на предявения иск първоинстанционния съд е
постановил правилно решение, което в тази му част следва да бъде потвърдено.
По акцесорния иск за обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
главниците на дължимите суми за исковия период, съдът в настоящия му състав
намира за основателни оплакванията въз въззивната жалба за неприложимост на
договорения между страните срок за заплащане на отчетената в рамките на лимита
дейност към надлимитната такава. Видно е, че договорът ясно регламентира и
разграничава отчетените дейности в рамките на месечна стойност съгласно
Приложение 2 към договора от извършените дейности на стойност, надвишаваща
определения лимит. Както бе изложено по-горе, предвидена е специална процедура за
закупуване на такава надлимитна дейност, която изключва изпадането на НЗОК в
забава след изтичане на определения в чл.45 от договора срок, предвиден за заплащане
на отчетената дейност в рамките на лимита. Тази процедура изисква вземане на
решение от НЗОК по чл.39 ал.3 от договора или вземане след извършване на проверка
на цялостната отчетена месечна дейност на изпълнителя и изготвен доклад на решение
от НС на НЗОК за корекции на стойностите в съответствие с параметрите на
средствата по бюджета на Касата на национално ниво или след осигурена възможност
на средства от бюджета през следващи месеци. В договора между страните не е
предвиден срок за произнасяне на НЗОК и НС с решение за закупуване на
надлимитната дейност, нито е предвиден срок за реализиране на плащане след взето
такова решение, с изтичането на който срок възложителят да изпада в забава. Изрично
в чл.41 от договора е посочено, че клаузата на чл.4 ал.2, предвиждаща дължимост на
законна лихва за забава при неизпълнение на задължението на възложителя да заплати
извършената и отчетена дейност в срока по чл.45 от договора, не се прилага в случай
на недостиг на бюджетни средства на НЗОК и взето решение на НС за извършване на
частично плащане или за отлагане на плащанията. В настоящия казус съдържанието на
представеното като доказателство писмо изх. № 29-02-589/ 24.02.2017 г. на РЗОК –
8
Русе – лист 117 от делото – дава основание на съда да счита, че въпросът за изкупуване
на процесната надлимитна дейност е бил предмет на решение на НС на НЗОК от
17.01.2017 г., като с писмото уведомяват Болницата, че изпълнението на това решение
е отложено, връщат й представените финансово-отчетни документи за м.08., 10. и
11.2016 г. и й указват, че следва да ги представи след решение на НЗОК. С оглед
липсата на договорен срок за изпълнение, възложителят не е изпаднал в забава от
сочения от изпълнителя момент и лихва се дължи по общите правила на чл.84 ал.2 ЗЗД
– след покана, за каквато следва да се приеме исковата молба. Исковата сума е
дължима със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, каквато е присъдена от ОС – Русе.
По тези съображения съдът намира решението на ОС – Русе в частта за
присъдената лихва за забава върху главниците на вземанията за стойността на
оказаната, но незаплатена болнична помощ, за неправилно. В тази му част то следва да
бъде отменено и исковата претенция на Болницата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските: При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за заплатена държавна такса за въззивното производство
съразмерно на уважената част от жалбата му – сумата 146.29 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК, което съдът определя
на 300 лв. и съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция/ уважената част от
жалбата за двете инстанции то възлиза на сумата 126.80 лв. На ищеца – ответник пред
ВТАС следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство
съразмерно на уважената част от иска му – сумата 3602 лв. Решението на
първоинастанционния съд в частта за разноските следва да бъде отменено за
присъдените разноски над този размер до сумата 4566.59 лв. За въззивното
производство на ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба – сумата 1484
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 34/ 11.03.2020 г. по Т.д. № 262/ 2019 г. по описа на ОС –
Русе в частта, с която НЗОК – София е осъдена да заплати на „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение Медика Русе“ ООД законна лихва върху
стойностите на извършена и отчетена медицинска помощ за м.08., 10., 11. и 12.2016 г.,
но незаплатена поради достигане на определените месечни стойности съгласно
9
Приложение № 2 към индивидуален договор – сумите както следва: 2598.71 лв. –
законна лихва за периода 01.10.2016 г. – 31.07.2019 г. върху главница 9047 лв., 1334.74
лв. – законната лихва за периода 01.12.2016 г. – 31.07.2019 г. върху главница 4938 лв.,
369.24 лв. – законната лихва за периода 01.01.2017 г. – 31.07.2019 г. върху главница
1411 лв., 3012.11 лв. – законната лихва за периода 01.02.2017 г. – 31.07.2019 г. върху
главница 11902 лв., като неоснователен в тази му част, както и в частта за
присъдените разноски над 3602 лв. до сумата 4566.59 лв., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение Медика Русе“ ООД против НЗОК – София иск за присъждане на
законната лихва за забава върху стойностите на извършена и отчетена медицинска
помощ за м.08., 10., 11. и 12.2016 г., но незаплатена поради достигане на определените
месечни стойности съгласно Приложение № 2 към индивидуален договор – сумите
както следва: 2598.71 лв. – законна лихва за периода 01.10.2016 г. – 31.07.2019 г. върху
главница 9047 лв., 1334.74 лв. – законната лихва за периода 01.12.2016 г. – 31.07.2019
г. върху главница 4938 лв., 369.24 лв. – законната лихва за периода 01.01.2017 г. –
31.07.2019 г. върху главница 1411 лв., 3012.11 лв. – законната лихва за периода
01.02.2017 г. – 31.07.2019 г. върху главница 11902 лв. /общо 7314.80 лв./, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
Медика Русе“ ООД да заплати на НЗОК – София сумата 146.29 лв. /сто четиридесет и
шест лв. и 29 ст./ - направени разноски за заплатена държавна такса за въззивното
производство и сумата 126.80 лв. /сто двадесет и шест лв. и 80 ст./ - юрисконсултско
възнаграждение за производствата пред РОС и ВТАС.
ОСЪЖДА НЗОК – София да заплати на „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение Медика Русе“ ООД сумата 1484 /хиляда четиристотин
осемдесет и четири/ лв. – направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11