РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Бургас, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120104860 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. Д. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес *** против Ж. Б. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
за осъждане на ответницата, като собственик на апартамент с площ от 89.16 кв.м., находящ
се в ***, да възстанови вертикално преминаващото през трапезарията и дневната на
собствения й имот коминно тяло в срок до 3 месеца, считано от датата на влизане на
решението по делото в сила.
Твърди се в исковата молба, че ищецът, съгласно нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***, том ***, нот.дело № ***г., е собственик на апартамент № ***,
находящ се в ***, а съгласно нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №
***, том ***, нот.дело № ***, ответницата, заедно с бившия си съпруг Д.И.К., двамата в
качеството си на съпрузи към датата на сделката, са закупили апартамент № ***, находящ се
в ***. Съгласно нотариален акт № ***, том ***, рег. №***, нот.дело № ***г. Д.К. продава
притежавания от него дял в обикновена съсобственост на ответницата, с което тя става
изключителен собственик на гореописания недвижим имот. Този имот е разположен
непосредствено над имота на ищеца, в сградата, в която се намират и двата имота. Ищецът
твърди, че още със закупуването на имота, собственост на ответника и придобиването на
изключителната собственост върху него, в последния са започнали преустройства,
посредством строително-ремонтни дейности, като такива били извършвани неколкократно
през годините. През 2015 г. съпругата на ищеца, заедно със З.Б., която също е собственик на
самостоятелен обект в сградата, депозирали жалба в кметство „***“ Община *** с
оплакване, че ответницата, вследствие на извършени преустройства в недвижимия си имот,
1
посредством строително- ремонтни дейности в трапезарията и дневната на имота си, без
нужните съгласие, одобрение и строителни книжа, самоволно и противоправно, е съборила
изцяло вертикално преминаващото през двете помещения коминно тяло. Твърди се, че по
този начин се пречи на ищеца за пълноценното ползване на собствения му имот, тъй като
вече няма как при необходимост да бъдат отвеждани дим и газове през изградения по
одобрения проект за сградата комин. Сградата е изградена през 60-те години на миналия век,
като проектирането и строителството на сградата е извършено при спазване на
императивното изискване в отделните стаи на жилищата да има изградени коминно тяло
съгласно Строителните правила и норми за изграждане на населените места, издадени от
Председателя на Комитета по строителство и архитектура /обн. ДВ, бр.75 от септември
1959г./. Посоченото изискване е възпроизведено и в следващите във времето подзаконови
нормативни актове. С тези мотиви ищецът счита, че действията на ответницата са
неправомерни и така му създават пречки да упражнява правата си в пълен обем. Моли искът
да се уважи.
Искът е по чл. 109 от Закона за собствеността.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна, с който се
признава, че ищецът е собственик на апартамент в ***, а ответницата е собственик на
апартамента, находящ се над апартамента на ищеца. Ответната страна признава също, че е
закупила имота в режим на СИО през 1996г., а през 2004г. е придобила цялата собственост
върху него. Счита, че искът е недопустим и неоснователен, като твърди, че комините са
негодни за употреба, тъй като нямат капацитет да отвеждат дим от толкова много
апартаменти и не могат да бъдат почиствани. Възразява, като твърди, че не тя е премахнала
комина, а вероятно той е премахнат още от бившите собственици и че същият е разрушен и
в частта над нея, поради тази причина дори да възстанови комина в частта, която преминава
през собствения й апартамент, то той пак няма да може да се ползва. Посочва, че ищецът не
е инициирал действия за възстановяване на комина и неговото възстановяване може да стане
по решение на ОС на ЕС. Прави се възражение за изтекла придобивна и погасителна
давност. Моли производството да бъде прекратено или респ. искът да бъде отхвърлен.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е основателен.
Съгласно чл.109, ал.1 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Следователно, за да се
уважи предявената искова претенция, ищецът трябва да докаже собствеността си върху
процесния имот, както и да установи неправомерните действия на ответника, с които
последният смущава упражняването на правата му като собственик.
В случая не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото документи за собственост, че ищецът е собственик на апартамент № ***, находящ се
в ***, а ответницата е собственик на апартамента, находящ се над апартамента на ищеца –
на третия етаж в сградата на посочения адрес. Следователно ищецът Д., в качеството му на
собственик, е материално легитимиран да иска да бъде прекратено всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява вещното си право. В тази връзка следва да се посочи,
че възраженията на ответницата за недопустимост на иска са неоснователни. В своята
2
практика ВКС трайно и безпротиворечиво приема, че съгласно чл. 38 от Закона за
собствеността коминът е обща част по естеството си, макар да обслужва конкретно
помещение. Невъзможността пълноценно да се ползва комина по предназначение
препятства пълноценното ползване на самостоятелния обект от етажната собственост.
Защитата срещу това смущаване на правото на собственост върху конкретен обект от
етажната собственост е чрез негаторен иск. С този иск разполага и етажният собственик
досежно общите части на етажната собственост, на които той се явява съсобственик, когато
с неоснователни действия се препятства или смущава упражняването на правото му на
собственост върху обекта от сградата (Решение № 351 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1179/2010 г., I г. о., ГК). Предвид това неоснователни са и възраженията за липса на правен
интерес поради факта, че коминът е разрушен и в частта над апартамента на ответницата,
както и поради липсата на решение на етажната собственост относно средствата и реда за
почистването на комина. Решението на етажната собственост не е условие за предявяване на
иска по чл.109 ЗС.
Правото на защита на собствеността включително и чрез негаторен иск, не се
погасява по давност, поради което възражението на ответницата за изтекла погасителна
давност също е неоснователно.
Установява се по безспорен начин, че действително е бил премахнат коминът,
обслужващ трапезарията и дневната в апартамента на ответницата. Премахването на комина
в жилището на ответницата се установява както от ангажираните гласни доказателства –
показанията на св.Д. и св.Л., така и от изготвената съдебно – техническа експертиза, според
която премахването на двата комина в трапезариите на 3-ти и 4-ти етаж е незаконно и не е
извършено съобразно строителните правила и нормативите. По проект е било предвидено, а
в последствие и изградено коминно тяло в трапезарията. След премахване на коминното
тяло в жилището на ответницата, коминното тяло в апартамента на ищеца е станало
неизползваемо. Самата ответница не оспорва факта, че коминът в трапезарията й е
разрушен, но твърди, че е придобила имота в този вид. В тази връзка посочените свидетели
са заявили, че именно ответницата е премахнала коминното тяло при ремонт през 2015г.
Дори и обаче премахването на комина да не е извършено от нея, а от предишен собственик,
това няма значение за казуса. Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост
и тя може да бъде упражнена по отношение на всяко лице, което създава или се ползва
/поддържа/ от създаденото противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи
на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. Предвид това и с
оглед факта, че по делото безспорно се доказа, че именно ответницата се ползва от
разрушаването на комина, в частта преминаваща през апартамента й, и поддържа това
състояние, то и от нея следва да се иска възстановяването му. Изслушаната по делото
експертиза установи, че премахването на коминното тяло в трапезарията на ответницата е в
разрез със строителните правила и нормативи. При това положение, се налага извода, че с
действията си ответницата най-малкото поддържа едно противоправно състояние на
ограничаване на достъпа на ищеца до общи части на сградата – комин в трапезарията и
3
всекидневната на притежаваното от него жилище, с което му пречи да упражнява правото си
на собственост в пълен обем – да отоплява жилището си по избрания от него икономически
изгоден начин.
Възраженията, че комините са негодни за употреба, тъй като нямат капацитет да
отвеждат дим от толкова много апартаменти и не могат да бъдат почиствани, са
неоснователни. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че за доста дълъг
период от време след въвеждането на сградата в експлоатация, комините са били използвани
по предназначение и живущите са се отоплявали на твърдо или течно гориво. В тази връзка
следва да се има предвид изготвеното заключение по съдебно-техническа експертиза,
според която по проект в сградата са предвидени комини в трапезарията, в двете спални и
отдушник в черна кухня. Одобреният проект е осигурявал капацитет за отвеждане на дима
от твърдо гориво от всички апартаменти. Свидетелят Л. посочва, че процесният комин има
едно централно почистване на партерния етаж, което се потвърждава и от заключението на
вещото лице.
Неоснователни са и възраженията за това, че ищецът би могъл да се отоплява, като
използва другите комини в жилището си, тъй като съгласно строителните правила
нормативи, действали както по онова време, така и към момента, във всекидневната
задължително се предвижда комин. В тази връзка цитираното в писмената защита решение
№ 553/15.10.2009г. на ВКС по гр.дело № 1442/2008г. е неотносимо, тъй като касае друга
фактическа обстановка, при която в единия коминен вертикал са налични два отделни
канала, от които свободен е останал единият, който е можел да се ползва.
Недоказани останаха и възраженията за придобиване на процесния комин,
съставляващ обща част на сградата, тъй като промяната на предназначението й може да
стане единствено със съгласието на собствениците, а данни за такова липсват по делото.
Доколкото се касае за обща част, коминът не може да се придобие по давност.
Предвид гореизложеното, за съда се налага извод, че ответницата не е следвало
фактически да премахва комина, който обслужва всекидневната и трапезарията. Коминът е
част от сградата и започва от партерния (първи) етаж. Същият има нормалната си функция
да извежда пушеците от сградата. Като е премахнала физически комина на ниво на трети
етаж, т.е. над апартамента на ищеца, ответницата безспорно е създала пречки най-голямото
помещение в жилището на ищеца да бъде отоплявано по избрания от него начин и да може
да се ползва нормално. Ето защо прекъсването на комина безспорно представлява
неправомерно действие от страна на ответницата, което смущава ищеца при ползването на
собственото му жилище. В конкретния случай нормативната уредба изисква наличието на
комин именно в това помещение от жилището, поради което ответницата следва да бъде
осъдена да възстанови предишното фактическо положение, т.е. да възстанови комина на
ниво трети етаж.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 1400 лева, сбор от
заплатени държавна такса, депозит за експертиза и адвокатски хонорар.
4
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Б. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да възстанови
вертикалното коминно тяло, преминаващото през трапезарията и дневната на собствения й
апартамент, находящ се в ***, който комин обслужва трапезарията и дневната в
апартамента, собственост на Д. Д. Д., ЕГН **********, намиращ се на втория етаж под
жилището на ответницата.
ОСЪЖДА Ж. Б. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Д. Д. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/
съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
5