Р
Е Ш Е
Н И Е
№___
гр.София, 09,11,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 13319 по описа за 2016год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Б.И.Б. срещу З. „Л.И.“
АД искове с правна квалификация чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./, вр. с чл. 45, aл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на
26000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод
възникнало ПТП на 21,04,2016год., ведно със законна лихва от
датата на застрахователното събитие до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на
21,04,2016год., около 06:30 часа, в гр. София, в района на бул. „*******, при
управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат”, с рег. № *******,
С.В..П. е нарушил правилата за движение по пътищата /не е спазил светлинен
сигнал на светофар/, вследствие на което е реализирал ПТП с
управляван от ищеца лек автомобил, с марка
„Дачия“, модел „Сандера“, с рег. № *******. В резултат на последното се твърди на ищеца да са
причинени неимуществени вреди, описани в исковата молба. Поддържа се деликтната отговорност на виновния
водач да е застрахована при ответното дружество, поради
което за пострадалия е възникнало право да претендира
обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-З.„Л.И.“АД в указания законоустановен
срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на
предявените искове. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение, с което се покрива
гражданската отговорност на деликвента към датата на застрахователното събитие.
Оспорва механизма на пътно
–транспортното произшествие, причинната връзка между него и твърдените вреди,
както и вида и характера на претърпените увреждания. Оспорва изключителната
вина на деликвента. При условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който не е бил
с правилно поставен обезопасителен колан - нарушение на чл. 137а от ЗДВП. Оспорва размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като изключително завишен и несъобразен с чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва претенцията за лихви.
Съобразно изложеното моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните /видно и от протокол за
ПТП № 1598946/21,04,2016год. на СДВР/ –настъпването на процесното ПТП на 21.04.2016год., около 7.30часа,
в гр.София, на бул.“********, при което водачът
на МПС Фолксваген пасат, с рег.№******* се движи с несъобразена скорост, след
употреба на алкохол, на недостатъчно разстояние
от движещия се пред него участник в ПТП, лек автомобил, с марка Дачия
Сандера, с рег.№*******, управляван от Б.И.Б.,
поради което блъска в задната част лек автомобил Дачия Сандера.
С влязло в сила на
21,12,2016год. определение по НОХД №11993/2016год. по описа на СРС, НО, 18 състав, С.В.П. е признат за
виновен в това, че на 21,04,2016год.
около 6,40часа в гр.София, по бул.Сливница, с посока на движение от ул.“Ф.Ш.“
към ул. „********, управлявал МПС-лек автомобил марка, Фолксваген, модел пасат,
с рег.№*******, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно
1,8 на хиляда-престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
За установено по делото, съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество за релевирания период
/определение постановено по реда на чл. 146 от ГПК в закрито съдебно заседание
проведено на 12.06.2017год. /.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че при ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
Множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб /Дисторзио
коли/ и два травматични кръвоизлива в областта на челото и травматичен оток в дясна теменна област на главата.
Изкълчването и навяхването на ставните връзки на шиен отдел на гръбначен
стълб се дължи на травма причинена от
инерционен механизъм/акцелерация- децелерация/ на предаване на енергия върху шийния
отдел при пасажери в моторно превозно средство. Тази травма се характеризира с изявен болеви синдром в шиен отдел. Болките обичайно се изявяват в рамките на 24-72 часа след травмата
/в процесния случай около 12 часа/.
Времето на тяхната поява в голяма степен зависи
от вида и големината на лезиите в меките тъкани. Честотата на шийните болки при
тази травма според литературни данни е 62% до 98%. Ранна непосредствено след инцидента поява на силни
болки е характерна за костни увреди. Появата на оплаквания при движение в шийния отдел е показателна за
ставни проблеми, докато тези при изометрично съкращение на мускулатурата
говорят за мускулно напрежение или разкъсване. Движенията в шийния отдел на гръбначния стълб са
ограничени и болезнени. Пасивните
движения също са болево ограничени. Неврологичният статус обичайно е в граници на нормата.
При ищеца не се установяват данни за
фрактури или луксации/разместване/ в шийния отдел на гръбначния стълб. След
преглед на 22,04,2016год. в Пирогов са
дадени указания за поставяне на мека
шийна яка, с цел ограничаване подвижността в увредения шиен отдел за срок от 7-10 дни. Назначена е
мадикаментозна терапия за овладяване на болковия
синдром. От проведените високо специализирани
неврорентгенологични изследвания приложени в делото не са установени травматични увреждания на шийния отдел на гръбначния
стълб на ищеца дължащи се на процесната травма.
От компютърната томография на шиен отдел от 13.05.16г. се сочи на дегенеративно дистрофични промени относно някои интервертебрални
дискове. Описаните промени не са в резултат на претърпяната травма, а израз на
естествения процес на дегенерация на
тъканите протичащ с годините при всеки
индивид. Т.е множественото изкълчване
и навяхване на ставите и ставните връзки
на шийния отдел на гръбначния стълб е неврохирургичното увреждане, което причинило на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота и болеви симптом.
Установява се пострадалия да е
носил шийна яка няколко месеца /при показания 7-10дни/, което е
непрепоръчително при тази увреда, тъй като
води до атрофия на мускулатурата и удължаване на възстановителния процес. При извършения личен преглед на
лицето на 19,09,2017год. не се
установява функционален дефицит в движенията на шийния
сегмент на гръбначния стълб. Най-интензивни болки щецът е търпял през първите една –две
седмици след травмата. В бъдеще може да се очаква
ускоряване на дегенеративните промени в шийния отдел и болеви усещания
при промяна във времето. Обичайния възстановителен период е 2-3 месеца.
От изслушаното по делото заключение на Съдебно-автотехническа
експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт се установява механизма на процесното ПТП- настъпило в
гр. София, на бул.Сливница, когато водачът на Фолксваген Пасат е управлявал
същото след употреба на алкохол, като движейки се с посока на движение от ул. Ф.Ш.
към ул. *******, в района на №14, в процес на застигане, със скорост несъобразена с интензитета на движението реализира ПТП с
движещите се в същата посока МПС, включително
управлявания от водача Б.Б. лек автомобил Дачия Сандеро.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на
св.П.П., чиито показания съдът цени съобразно чл.172 от ГПК се установяват
неимуществените вреди за ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед одобрено споразумение по
НОХД №11993/2016год. по описа на СРС,
НО, 18 състав и на осн.чл.300 от ГПК, съдът приема да е осъществено
противоправно деяние, виновно извършено от водача на МПС Фолксваген Пасат.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря -чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи се реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди, претърпени от увреденото лице.
При определяне на размера на
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС
№4/1968год., т.11, според което същите
се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на
ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д.
№ 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 9000лв. При определяне на същите
съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб/Дисторзио коли/ и два травматични кръвоизлива в областта на
челото и травмотичен оток в дясна теменна област на главата. Обичайния възстановителен период за този тип увреждания е около 2-3
месеца, който при ищеца е удължен, тъй като по негова инициатива е носил шийна
яка за срок по-дълъг от указания, причинило атрофични промени на шийната мускулатура.
Съобрази се възрастта на пострадалия /39години – в активна,
работоспособна възраст/, обстоятелството, че и да настоящия момент има
оплаквания. От
значение е и психичното отражение от
реализирания деликт върху увредения-/
при всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психо-емоционално
отражение върху пострадалия, а в конкретния случай свидетелските показания
сочат, че ищеца станал нервен, избухлив и раздразнителен/. Същевременно съдът
съобрази обстоятелството, че констатираните дегенеративни изменения в шийните
сегменти на гръбначния стълб не са в резултат на травмата, към настоящия момент
липсва функционален дефицит, налице е само лека болезненост при движение на главата назад, без
ограничение на движение, при напълно възможни и в пълен обем останали движения. Факт обуславящ по-нисък размер на
обезщетението е и установеното от гласните доказателства, че ищецът не е имал
нужда от чужда помощ. Не е налице обездвижване, фрактура или по-тежко увреждане
на пострадалия.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД относно неизползването
на обезопасителен колан. Заключението на СМЕ сочи за липса на данни за използване
на колан, но становището на вещите лица е ползването на такъв да е препятствало
получаването нараняванията по челото и теменната област, но не се обосновава
извод за предотвратяване на изкълчването и навяхването на ставите и
ставните връзки на шийния отдел, което
има водеща роля при процесните неимуществени вреди.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -21.04.2016год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на разноски на
основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 255,00лв. от общо
750,00лв., представляващи разноски за в.л.
Предвид изхода
от спора, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК разноски се дължат на ищеца, които съдът намира за доказани в
размер на 799,00лв. от общо 2350,00 лв., от които 1040,00лв.-д.т. и 1310,00лв.-адв.възнаграждение./
Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия и брой проведени съдебни заседания. Ето защо и съобразно чл.7, ал.2 от
НМРАВ, с оглед цената на иска, съдът определя адв. възнаграждение в размер на
1310,00лв. /.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 65,00лв. от общо 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“АД, с ЕИК*********, с адрес гр. София,
бул. „*********да заплати на Б.И.Б., с ЕГН: **********, със съд. адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 9000,00лв.
(девет хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени по повод
възникнало на 21.04.2016г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума от 21.04.2016г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 9000,00лв. до пълния
предявен размер от 26000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“АД, с ЕИК*********, с адрес гр. София,
бул. „*********да заплати на Б.И.Б., с ЕГН: **********, със съд. адрес: *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 799,00лв.– разноски.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“АД, с ЕИК*********, с адрес гр. София,
бул. „*********да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 255,00лв. – разноски.
ОСЪЖДА Б.И.Б., с ЕГН: **********, със съд. адрес: *** да
заплати на З.К.„Л.И.“АД, с ЕИК*********, с адрес гр. София, бул. „*********на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 65,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: