РЕШЕНИЕ
№ 11689
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20241110140515 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 28.08.2024 г.
(на лист 8 от делото), като производството е частично прекратено с
разпореждане от 10.09.2024 г. (на лист 13 – 14 от делото), на С. Г. Б. срещу Н.
М. Н., с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че последният няма качеството „управител“ на
етажната собственост с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца 1000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди от това, че ответникът го е лишил от достъп до асансьора в жилищната
сграда от 01.09.2023 г., и на 29, 30 и 31 декември 2023 г. кучетата на ответника
щели да нападнат ищеца, като така създавали стрес.
Ищецът твърди, че ответникът се представял за управител на
жилищната сграда, в която ищецът е етажен собственик, като не бил избиран
за това от общото събрание, поради което ищецът иска да се установи този
факт. Твърди, че ответникът въвел система за достъп до асансьора в
жилищната сграда с чип, и тъй като на ищеца не бил даден чип, така на
практика ищецът бил лишен от ползване на асансьора в сградата от 01.09.2023
г., а във връзка със спорове за това на 29, 30 и 31 декември 2023 г. по обяд в
сградата на страните ответникът заплашил ищеца, че ако продължава да има
искания към ответника, кучетата на последния – три каракачански овчарки,
които лаели силно в жилището на ответника, но не били агресивни спрямо
ищеца, щели да го нападнат. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Н. М. Н., с
който предявените искове се оспорва частично като недопустими, частично –
1
като неоснователни. По установителната претенция се поддържа, че е
недопустима, тъй като ответникът никога не се е представял за домоуправител
на сградата и не е имал претенции в това качество. По отношение на
претенцията за неимуществени вреди поддържа, че асансьорът в сградата на
страните е със свободен и неограничен достъп, а заплахи не са били
отправяни, като в тази част искът е недоказан и не се разбира какви са вредите
на ищеца, а дори и да се установят такива, обезщетение от 1000 лева е
прекомерно спрямо тежестта им. Претендира разноски.
В съдебното заседание ищецът поддържа, че отношенията между
страните са лоши и ответникът е заплашителна фигура, която създава стрес у
обитателите във входа му, като използва за целта и кучетата си. Ответникът
поддържа, че в обема на предмета на делото в частта, която не е прекратена,
ищецът не е доказал нито една своя претенция и искът следва да се отхвърли.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 ЗТСУ № ********** г., том ***, на Главна дирекция за изграждане на
София при Столичния народен съвет, ищецът и съпругата му М. К. Б. са
придобили в собственост жилищен имот – апартамент с адрес: С., ж.к. „Л.“ *,
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***. Между страните не е спорно, че ответникът живее
в същия блок, а с определението за насрочване на делото от 18.02.2025 г. (на
лист 25 от делото) съдът е отделил за безспорно, че ответникът не изпълнява
функциите на управляващ етажната собственост, както и че във входа има
асансьор.
В откритото заседание по делото (на лист 35) е разпитана свидетелката
М. Б. – съпруга на ищеца, която дава показания, че страните били в конфликт,
тъй като ответникът, който по рано изпълнявал ръководни функции в етажната
собственост, бил отговарял за ремонт на асансьора в блока, но не дал отчет за
парите и ги бил присвоил. Ответникът имал две големи кучета, от които
свидетелката се страхува, тъй като са я нападали и при друг случай ухапали
сина – свидетеля Б. Г.. Това станало, когато семейството на ищеца се
връщали от почивка, и когато излизали от колата едно от кучетата на
ответника ухапало сина на ищеца. Пратили сигнал в полицията. Освен това
имало бележки във входа, които били писани от ответника, и обиждали ищеца.
Асансьорът в блока на страните е без системи за достъп, всеки натиска
копчето за етажа и го ползва. Кучетата на ответника не били породисти, но
изглеждали като немски овчарки.
В откритото заседание по делото (на лист 36) е разпитан свидетелят Б. Г.
– син на ищеца, която дава показания, че живее с него и куче на ответника го
било ухапало през летния сезон повече от година преди разпита. Кучетата на
ответника са немски овчарки, а асансьорът в блока се ползва без системи за
достъп.
В откритото заседание по делото (на лист 36) е разпитана свидетелката
на ответника С. Н.а – съпруга на ответника, която дава показания, че имат
2
кучета, живеят на седмия етаж във входа на ищеца, като достъпът до
асансьора е без някакъв специален контрол – всеки може да го ползва. Имат
две кучета, немски овчарки, като едното е възрастно, на над 16 години.
Описва кучетата като кротки. Отношенията между страните са били добри, на
са се влошили.
В откритото заседание по делото (на лист 36 – 37) е разпитан свидетелят
на ответника А. Г., който дава показания, че живее в едни вход със страните по
делото, като асансьорът е без система за контрол на достъпа. Кучетата на
ответника приличат на немски овчарки, имат стандартен ръст за тази порода.
Съдът намира, че между показанията на свидетелите няма съществени
противоречия, като единствените такива са между свидетелката С. Н., която
описва кучетата на ответника като спокойни, и двамата свидетели на ищеца,
които ги описват като агресивни. В тази част съдът намира, че става въпрос за
оценки въз основа на индивидуални възприятия, поради което няма да взема
предвид тези оценъчни съждения. Съдът приема за достоверни показанията
относно ухапването на сина на ищеца, тъй като не се оборват от никакви
други доказателства по делото, но тези ухапвания са станали през лятото на
2023 г. според показанията на самия ухапан.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване,
че ответникът не е управител на етажната собственост с правна квалификация
чл. 124, ал. 1, изр. трето ГПК във връзка с чл. 19 ЗУЕС, и за осъждане на
ответника да плати обезщетение за неимуществени вреди от прекратяване на
достъп до обща част на етажна собственост – асансьор, и отправени от
ответника заплахи с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД и частично – чл. 38,
ал. 1 ЗС (за асансьора).
Първият иск – за установяване, че ответникът не е управител на
етажната собственост, се признава, но и не установено ищецът да има интерес
ат предявяването му – ответникът не е твърдял в процеса, че е управител на
етажната собственост, а по показанията на доведените от ищеца свидетели се
установява, че той е имал такива задължения в период, който е далеч преди
процесния. Поради това, доколкото съгласно ч 124, ал. 1, предл. второ ГПК иск
за установяване на правоотношение се разглежда само при наличие на интерес
– при наличие на оспорено право, а спор по въпроса за качеството на
ответника между страните не се доказа да има, то в тази част производството
следва да се прекрати съгласно чл. 130 ГПК.
Съединеният осъдителен иск се уважава, ако съдът установи, че в
асансьора в сградата на страните е инсталирана система с чип, която
ответникът контролира, като препречва достъпа на ищеца – етажен
собственик, съответно – че ответникът е отправял заплахи, като в причинна
връзка с това поведение ответникът е претърпял болки и страдания.
За първия от тези факти се установи по всички свидетелски показания,
че ищецът е имал достъп до асансьора, поради което в тази част искът е
3
неоснователен.
По втората претенция – за вреди от заплашително поведение на кучета,
съдът намира, че с молбата от 28.08.2024 г. (на лист 8 от делото) същата е
уточнена и ограничена до периода между 28 и 31 декември 2023 г., за който не
се събраха никакви конкретни доказателства. По делото не са заявени
претенции за другите събития, за които свидетелите дават показания, нито за
това дали кучетата на ответника са агресивни (въпрос, който не се разглежда
по принцип по иск за обезщетение за вреди, а само във връзка с конкретно
увреждащо действие – причинен на точно посочена дата и място увреждане от
кучета – ухапване или заплашително спускане или лаене, които причиняват
стрес). Поради това искът за обезщетение за вреди е недоказан и следва да се
отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК, като е предоставил доказателства за разноски в размер на
750 лева адвокатско възнаграждение по договор от 11.11.2024 г. (на лист 23 от
делото), който съдържа и разписка за плащане в брой. Ищецът е направил
възражение за прекомерност, което не е основателно, тъй като макар и делото
да е с относително нисък материален интерес, то има в известна степен
повишената фактическа сложност (разпит на четирима свидетели) и се води
по три претенции с много различен предмет на доказване и възможни
възражения на ответника, поради което на ответника следва да се присъдят
750 лева хонорар.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по
гражданско дело № 40515 по описа за 2024 година на Софийския районен съд,
28. състав, В ЧАСТТА, с която С. Г. Б., с ЕГН: *********, и адрес: С., ж.к.
„Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, е предявил иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 23 ЗУЕС за установяване, че Н.
М. Н., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. 7, ап. 235,
не е назначен за управител на етажна собственост с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл.
***, вх. *, към датата на предявяване на иска – 03.07.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Б. иск с правна квалификация чл. 45,
ал. 1 ЗЗД (частично във връзка с чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) за осъждане на Н. М. Н., с
ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. 7, ап. 235, да
заплати на С. Г. Б., с ЕГН: *********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет.
*, ап. ***, сумата от 1000 лева (хиляда лева) – обезщетение за неимуществени
вреди за лишаване от достъп до асансьора в жилищна сграда с адрес: С., ж.к.
„Л.“ *, бл. ***, вх. *, за периода от 01.09.2023 г. до 03.07.2024 г., и за това, че
на 29, 30 и 31 декември 2023 г. кучетата на ответника щели да нападнат
ищеца, като така създавали стрес.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК Н. М. Н., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. 7, ап. 235, да заплати на
С. Г. Б., с ЕГН: *********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***,
сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5