Номер 243014.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 14.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело №
20203100502007 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба вх. №42796/02.07.2020г. на ГД „Национална
Полиция“ МВР, адрес: София, против Решение №2219/09.06.2020г., постановено по гр.
дело №17078 по описа за 2019г. на РС-Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на К.
К. И. сумата от 1490.59 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 208.82 лв.-
мораторна лихва за периода т 01.01.2017г-до 21.10.2019г. на осн. чл. 86 ЗЗД. В жалбата се
излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че именно предвид
специфичните дейности и функциите на МВР законодателят е създал специален ред, който
се отнася единствено и само за тази категория служители, а именно държавни служители -
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, от където се
налага изводът, че законодателят е направил ясна диференциация на трите категории
служители, както и при какви условия и по какъв ред се урежда техния статут. Твърди се, че
за служителите на МВР действа Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (
ДВ, бр. 60 от 2 август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), издадена на основание чл. 187, ал. 9
във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. Счита за абсолютно неправилен извода на първоинстанционния съд, че приложение
следва да намерят Кодекса на труда, респективно Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 01.07.2007 г.). Твърди, че за
държавните служители, чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР разпоредбата на чл. 9
НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от нейните четири предпоставки:
продължителност на нощното работно време, по-малка от дневното и трудово
възнаграждение заработено по трудови норми. Предвид спецификата на функционалните
задължения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, свързани с
противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и защитата на
националната сигурност, в случая са налице общ закон - Закона за държавния служител и
специален закон - ЗМВР, които регламентират една и съща материя, а именно работата на
държавни служители. Освен това Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация (обн. ДВ, бр. 49/2012 г., в сила 01.07.2012 г.), приета на основание чл. 67, ал.
3 ЗДСл също не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен.
Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което
да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. По изложените съображения
въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният
съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените
съдебно-деловодни разноски. Моли алтернативно да бъде отменено решението на
първоинстаниионния съд в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на
парично вземане, тъй като Главна дирекция „Национална полиция" - МВР като основна
структура на МВР се счита за държавно учреждение по смисъла на чл. 519 от ГПК, поради
което се ползва от императивна защита срещу изпълнение на парични вземания.
Доказателствени искания не са направени.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което
обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-
776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че
субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на
колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –
потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В
писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №42796/02.07.2020г.
на ГД „Национална полиция“ МВР, действащ чрез юрк. Р. Петров против решение
№2219/09.06.2020г., постановено по гр. дело №17078 по описа за 2019г. на РС-Варна
НАСРОЧВА производството за 14.10.2020г. от 09.00 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________