Решение по дело №4652/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 227
Дата: 8 февруари 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20212120104652
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Бургас, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120104652 по описа за 2021 година

Делото е образувано по повод исковата молба на Д. АС. Д., от гр. София, с която
претендира осъждане на „Перфе“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да му
заплати следните суми: 2000 лева – получено от ответника на 05.03.2021 год. при
неосъществено основание (несключен окончателен договор) стоп-капаро във връзка
покупко-продажба на недвижим имот в с. Л.., ., и 54,44 лева – обезщетение за забава за
периода 23.03.-28.06.2021 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 29.06.2021 год., до
окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
В условие на евентуалност ищецът претендира присъждане на същите суми, като
главницата се дължи от ответника на отпаднало основание – сключен между страните
договор.
Исковете са уточнени с писмени молби от 15-и и 27.07.2021 год., както и устно, в
проведеното на 27.10.2021 год. открито съдебно заседание.
Правните основания на предявените обективно евентуално съединени осъдителни
искове са чл. 55, ал. 1, предл. второ и трето, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете, моли за отхвърлянето им; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че през м. март 2021 год. между него и ответника възникнало
правоотношение във връзка със закупуване на недвижим имот в с. Л.., ., предлаган от
ответника, в качеството му на посредник. Според ищеца, контактите му с ответника се
осъществявали чрез служителя Т.П., на която Д.Д. платил капаро от 2000 лева – съгласно
1
писмена разписка от 05.03.2021 год. Ищецът твърди, че не одобрил предлагания имот,
поради което не се е стигнало до сключване на договор за покупката му, т. е. платеното
капаро следва да му бъде върнато.
Ответникът оспорва исковете с твърдения, че получателят на сумата – Т.П. – не е
негов служител, поради което и не е налице основание за връщане на капарото.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за
основателен. От съставената писмена разписка и от показанията на свидетеля Т.П. се
установява, че на 05.03.2021 год. ищецът е платил капаро в размер от 2000 лева в полза на
ищеца. Сумата е получена от Т.П. не в лично качество, а като служител на ответното ООД,
във връзка с недвижим имот, който е бил част от търговското предлагане на посредника
„Перфе“ ООД. Съдът намира, че при така изложените обстоятелствата ищецът е изпълнил в
полза на надлежно лице, поради което отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана на основание чл. 301, ТЗ (Решение № 60115/13.12.2021 год. по търг. д. №
1827/2020 год. на I ТО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК). В тази насока решението на
съда се основава и на показанията на свид. Б.В., който сочи, че през м. август е узнал за
неправомерните действия на служителя Т.П., след което „я изгонихме“. Това изявление на
свидетеля представлява признание на факта, че до м. август 2021 год. Т.П. е изпълнявала
функции на служител на ответното ООД, вкл. и за получаване на капаро за имот, предлаган
от работодателя й-посредник. От съдържанието на разписката недвусмислено се установява
задължението на ответника да върне сумата „при отказ от сделка“ – липсва конкретизация за
причините за такъв отказ, поради което съдът намира, че мотивът на ищеца да откаже
сключването на окончателен договор е ирелевантен за връщането на капарото. Показанията
на свидетеля П. в обратния смисъл не могат да обосноват друг извод, тъй като няма
доказателства, че между страните е било постигнато съгласие за такива условия за връщане
на платеното капаро.
Съдът намира, че главницата следва да бъде върната на платеца Д.Д., с оглед
несключване на окончателен договор за имота в с. Л.., във връзка с който е платено
капарото. В тази насока следва да се има предвид и фактът, че ответникът не се е
противопоставил на сделката веднага след узнаването й – съгласно нормата на чл. 301, ТЗ.
Видно от писменото пощенско известие за доставяне поканата на ищеца – л. 22 по описа на
делото, съдържащо данни за процесната сделка, то е получено от същия служител на
ответника (Т.П.), но към момент, когато тя все още е работила в търговския офис на
дружеството в гр. София (според показанията на свид. Л..К..и актуалните интернет-данни –
https://perfe.bg/contact-us/ и https://perfeestates.imot.bg/. Приемането на пратката от страна на
Т.П. означава, че функциите й не са били ограничени от ответника, поради което
отговорността на търговеца по чл. 301, ТЗ следва да бъде ангажирана, тъй като той не се е
противопоставил на сделката (и на последиците от несключване на окончателния договор)
след получаване на поканата от 31.05.2021 год. Липсата на противопоставяне мотивира
настоящия съдебен състав за приеме, че сделката е валидна поради мълчаливото й
потвърждаване от търговеца-ООД (Решение № 55/16.05.2017 год. по гр. д. № 60167/2016
2
год. на I ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК).
Неосъщественото основание се състои в непостигане на съгласие от ищеца-купувач
за сключване на окончателен договор, поради което платената сума за капаро подлежи на
връщане (1-79-ППВС). По делото няма данни, а и твърдения на ответника, за извършено
частично или пълно плащане по това парично задължение, или за друг валиден способ за
погасяването му, поради което главният иск следва да бъде уважен, ведно с присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от подаване на исковата молба –
29.06.2021 год. – до окончателното изплащане.
Съдът намира акцесорния иск за обезщетение за забава за периода преди подаване на
исковата молба за доказан по основание. Нормата на чл. 84, ал. 1, ЗЗД сочи, че при липса на
уговорен падеж за плащане забавата на длъжника настъпва от получаване на покана. В
настоящото дело срокът за връщане на сумата е определен в писмената разписка от
05.03.2021 год., поради което не може да се приеме, че ответникът е бил в положение на
забава към 23.03.2021 год. Според съдържанието на разписката, срокът за връщане на сумата
е 14-дневен при „отказ от сделка“. За волята си в тази насока ищецът е уведомил ответника с
писмената си покана по телепоща от 28.05.2021 год. – л. 20 по описа на делото, получена на
31.05. с. г. Изпратените по-ранни по време писма по електронна поща не изхождат от
ищеца, поради което не могат да обвържат ответника, макар първото от тях да е изпратено
на електронния адрес, посочен в собствения на ответника интернет-сайт
(https://perfe.bg/contact-us/). Съдът намира, че забавата на ответника за връщане на
главницата е настъпила на 15.06.2021 год., след изтичане на 14-дневния срок по разписката,
и от този момент ответникът дължи обезщетението по чл. 86, ЗЗД. В изпълнение
разпоредбата на чл. 162, ГПК съдът служебно изчислява размера на акцесорното вземане,
който възлиза на 7,78 лева, т. е. искът следва да бъде частично уважен. За горницата му до
54,44 лева и за периода 23.03.-14.06.2021 год. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид уважаването на главния иск за избраното първо основание, съдът не дължи
разглеждане и произнасяне по въведеното в условие на евентуалност второ правно
основание – връщане поради отпаднало основание.
Предвид частичната основателност на акцесорния иск, в полза на страните следва да
бъдат присъдени деловодни разноски в съответен размер – 519,80 лева за ищеца, 11,40 лева
за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК).

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Перфе“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
3
Б.., ... на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Д. АС.
Д., ЕГН **********, с адрес гр. С.., ......, следните суми: 2000 лева – получено от ответника
на 05.03.2021 год. при неосъществено основание (несключен окончателен договор) „стоп-
капаро“ за покупко-продажба на недвижим имот в с. Л.., .., и 7,78 лева – обезщетение за
забава за периода 15-28.06.2021 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата от 2000 лева, начиная от подаване на исковата молба –
29.06.2021 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за
обезщетение за забава – в частите му за горницата над 7,78 лева до претендираните 54,44
лева, както и за присъждане на обезщетението за периода 23.03.-14.06.2021 год.
ОСЪЖДА „Перфе“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Б.., ..., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Д. АС. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
С.., ..., деловодни разноски в размер от 519,80 лева.
ОСЪЖДА Д. АС. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С.., ..., на основание чл. 78, ал. 3,
ГПК, да заплати на „Перфе“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Б.., у..., деловодни разноски в размер от 11,40 лева.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4