Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 14,04,2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№3269 по описа на съда за 2020 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от *** ***, чрез юрк.М., против
***, ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 2571,30 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,07,2017 г. – 30,11,2019 г., и 371,77 лева лихва за забава за периода
04,09,2017 г. – 20,01,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №364/2020 г. по
описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че
имотът, находящ се в ***, е с абонатен №***. В с.з. проц.представител на ищеца – юрк.***,
моли съда да постанови решение възоснова на събраните
по делото доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
писмен отговор чрез назначения му особен представител – адв.А.Д.
от ПАК, в който оспорва предявения иск. Наведени са доводи за недопустимост на
иска, поради липсата на идентитет на страните в
заповедното и исковото производство. Сочи се, че искът е и неоснователен, като
се оспорват представените Препис-извлечение от сметка и Справка за аб.№***. Възразява се срещу искането за СИЕ, като се
твърди, че същата би била допустима едва след установяване на обстоятелството,
че ответницата е ползвала ТЕ и в какъв размер. В с.з. особения представител на
ответника - адв.Д.
от ПАК, поддържа становището си от отговора на ИМ, като сочи, че искът е
недопустим, поради липса на идентитет между страните
от заповедното и исковото производство. Твърди се, че имотът е съсобствен, а претенцията е насочена само срещу единия
съсобственик.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д.№364/2020 г. по описа на ПлРС,
поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от
ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от претендираната
сума за главница, 1089,60 лева са начислени за отопление с ИРУ, 32,12 лева са
начислени за отопление без ИРУ, 394,57 лева са начислени за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, 996,20 лева са
начислени за БГВ, 58,80 лева са за услуга дялово разпределение.
Видно
е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №*** с титуляр ***
и Г.С.К., че през процесния период е била начислена
сума в общ размер на 2571,30 лева главница и 371,77 лева лихва за забава.
От
представените копия от фактури за процесния период се
установяват и начисленията за отделните месеци.
От
представеното копие на нот.акт №122, том 7, дело №К-1452/1994
г. на нотариус при ПлРС се установява, че *** и Г.С.К.
са признати за собственици на недвижим имот – ап.** във *** – в ЕС на ***.
От представеното копие на споразумителен
протокол №3/1105 от 02,10,2016 г. се установява сключването на споразумение за
начина на отчитане на ТЕ между ищеца и собствениците на етажната собственост на
адрес ***. Към протокола са приложени Протокол от ОС на ЕС на процесния адрес от 02,10,2016 г., както и списък на
собствениците, участвали в събранието.
От представената
справка от трето, неучастващо по делото лице – *** ЕАД, се установяват
начисленията за топлоенергия за процесния период по
пера. Видно е от представените карнети за процесния период от дружеството-топлинен счетоводител, че
за адреса на ответника има отразени цифрови данни за реално отчитане на потребената топла вода, а в придружителното
писмо е посочено, че топлинните разпределители се отчитат дистанционно.
От заключението на ВЛ
по изготвената СТЕ се установява, че до сградата, в която се намира процесния имот, е доставяна ТЕ, като абонатната станция е
работила. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата е направено
в съответствие с Методиката за разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение към
чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Посочено
е, че начислените суми са в съответствие с Наредбата за топлоснабядването.
ВЛ по СТЕ не е установило разминаване в изчисленията на фирмата за дялово
разпределение. В с.з. ВЛ сочи, че ответникът има два радиатора, отопление в
банята със щранг-лира, ползва и топла вода.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място, съдът счита за необходимо да
отбележи, че предявеният иск е допустим - няма пречка в исковото производство
като ответник да фигурира само един от длъжниците,
участвал в заповедното производство, още повече че в случая другия длъжник не е
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
В разпоредбата на §1,
т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието
„битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата
тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъденото
по-горе копие на нот.акт може да се направи извода,
че собственици на процесния имот са *** и ответницата
Г.С.К., при равни квоти. Отношенията
между лицата в съсобствеността, във връзка с ползите и тежестите на общата вещ,
следва да се уреждат по друг ред и в друго производство. Ето защо съдът
приема, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на
имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото ответникът е
собственик на имота, то следва да се приеме, че същият се явява клиент на
топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие
на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между
страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.
Ответникът е собственик на апартамент ** във ** в сградата и поради това има
качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от
ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно
е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно
/а в случая е ползвана такава енергия, както и топла вода/, доколкото по
законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана
сграда, за да се счита за потребител.
Предвид
наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност
чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ВП на
ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща
суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Съдът
приема, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответникът е
потребител на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такъв
дължи заплащане на потребената топлоенергия, ползвал
е топлоенергия в качеството си на потребител на такава в размер на предявената
претенция по чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 2571,30 лева съгласно
приложените справки от третото неучастващо по делото лице. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба
на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на
чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003
г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ
/отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в
разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е
видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда
за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления.
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния и с оглед основателността на същия, следва да бъде
уважен като доказан по основание и в предявения размер от 371,77 лева.
На основание гореизложеното съдът намира, че
искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от
ищеца разноски за ДТ в размер на 93,99 лева за държавна такса, 350,00 лева за
депозит за особен представител, 150,00 лева депозит за ВЛ по СТЕ и 100,00 лева
за юрк.възнаграждение.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 58,86 лева за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му
заплати.
Следва
на адв.Д. да се изплати възнаграждение за особено
представителство в размер на внесения за това депозит от 350,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че ***, ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от *** ***, сумата от 2571,30 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,07,2017 г. – 30,11,2019 г., и 371,77 лева лихва за забава за периода 04,09,2017 г. – 20,01,2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда – 24,01,2020 г., до окончателното изплащане на сумите,
за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№364/2020 г. по описа на РС
Плевен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от *** ***, направените разноски в исковото производство в
размер на 93,99 лева за държавна такса, 350,00 лева за
депозит за особен представител, 150,00 лева депозит за ВЛ по СТЕ и 100,00 лева
за юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕГН **********,***, направените разноски в
заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в размер на 108,86 лева.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ на адв.А.Д. от ПАК възнаграждение за особено
представителство в размер на 350,00 лева.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: