Решение по КНАХД №2625/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 208–221 АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Мастър Груп 77“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Лозенец, [улица], офис 1, представлявано от управителя Н. К. Т., чрез пълномощника адвокат П. Ю., срещу Решение № 1087/21.09.2025 г., постановено по административно-наказателно дело (АНД) № 3696/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав. С обжалваното решение Районният съд е потвърдил Електронен фиш серия Г № 0067145 от 11.06.2024 г., издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив (ОДМВР – Пловдив). С електронния фиш на „Мастър Груп 77“ ЕООД, в качеството му на собственик на моторно превозно средство [Марка] с рег. № [рег. номер], е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение, без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Електронният фиш е издаден въз основа на данни, получени при заснемане на автомобила на 11.06.2024 г. в 10:36 часа в [населено място], [улица], чрез автоматизирано техническо средство или система тип ARH CAM S1, фабр. № 120ССА8, удостоверено с приложените по преписката документи: протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от последваща метрологична проверка.

Касационният жалбоподател поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при неправилна преценка на доказателствата и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се, че съдът е потвърдил незаконосъобразен електронен фиш, който според жалбоподателя съдържа неясноти относно описанието на нарушението и относно субекта на административнонаказателната отговорност.

В жалбата се твърди, че в електронния фиш хаотично са посочени два различни вида нарушения – за превишена скорост и за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което според него е довело до неясно обвинение и нарушено право на защита.

Навежда се и довод, че в електронния фиш неправилно е изписано името на управителя Н. Т. като собственик на автомобила, което според жалбоподателя представлява съществен процесуален порок, тъй като санкцията следвало да бъде наложена единствено на юридическото лице – действителен собственик. Поддържа се още, че в съдържанието на електронния фиш неколкократно е употребен терминът „глоба“ и е използвано обръщение във второ лице („Ви се налага“), поради което било неясно дали административният орган е санкционирал юридическото лице или управителя като физическо лице.

Жалбоподателят сочи и че разписката за връчване потвърждавала погрешното разбиране на административния орган относно субекта на отговорността, тъй като била оформена като връчване на глоба лично на управителя. Освен това се поддържа, че процесното моторно превозно средство е било предоставено за трайно ползване на търговски пълномощник, поради което управителят не е имал информация за изтеклата застраховка и не е могъл да упражни контрол върху настъпилата ситуация.

С жалбата се иска отмяна на решението на Районния съд – Пловдив и отмяна на електронния фиш серия Г № 0067145, както и присъждане на сторените разноски по делото.

В срока по чл. 213а от Административнопроцесуалния кодекс АПК) е постъпил писмен отговор от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив, чрез старши юрисконсулт М. М., с който касационната жалба се оспорва като неоснователна.

Ответникът поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и постановено след пълно и обективно обсъждане на доказателствата, като съдът е достигнал до фактически и правни изводи, съответстващи на събраните по делото материали. Твърди се, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), по утвърден образец, и съдържа ясно описание на нарушението, а наложената имуществена санкция е определена правилно по чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането. Посочва се, че жалбоподателят безспорно е собственик на моторното превозно средство, за което към момента на заснемане не е бил сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което административнонаказателната отговорност е правилно ангажирана.

Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора при уважаване на жалбата, като се позовава на Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив сочи, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията и извърши проверка по чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Оспореният първоинстанционен съдебен акт е правилен, като постановен при правилно установена фактическа обстановка и след правилно приложение на материалния закон.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 11.06.2024 г. в 10:36 часа, в [населено място], на [улица], в посока от изток към запад, е било заснето движението на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес ГЛБ 200 Д 4Матик“ с рег. № [рег. номер], регистриран на територията на Република България и неспрян от движение. Заснемането е извършено чрез автоматизирано техническо средство или система – преносима система за контрол ARH CAM S1 с фабричен № 120ССА8, за която по преписката са приложени удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, валидно до 07.09.2027 г., и протокол от последваща метрологична проверка № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023 г., удостоверяващи нейната годност за употреба към момента на контрола.

Съгласно протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-14221/13.06.2024 г., техническото средство е било разположено и работило на посочената локация в интервала от 09:00 до 15:00 часа на 11.06.2024 г.

От справка от информационната система на Гаранционния фонд, приложена към административнонаказателната преписка, е видно, че към датата и часа на заснемане – 11.06.2024 г., 10:36 часа – за процесното моторно превозно средство не е бил сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Последният сключен застрахователен договор е бил с период на покритие от 09.06.2023 г. до 08.06.2024 г., като след изтичане на този срок не е сключван последващ договор до момента на извършване на деянието.

От справка за собственост на МПС по данни от АИС-КАТ се установява, че собственик на процесния автомобил е „Мастър Груп 77“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Лозенец, [улица], офис 1. Същото се удостоверява и със свидетелство за регистрация – част I, представено от жалбоподателя.

Въз основа на установените данни Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив е издала Електронен фиш серия Г № 0067145, с който, на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, на „Мастър Груп 77“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

Електронният фиш е връчен на законния представител на дружеството на 06.06.2025 г., а жалбата пред Районен съд – Пловдив е подадена на 20.06.2025 г.

В производството пред районния съд са обсъдени възраженията на жалбоподателя, включително твърдения за допуснати технически грешки относно описание на нарушението, за погрешно изписване на името на управителя в електронния фиш и за предоставяне на автомобила за ползване на трето лице. Районният съд е приел, че тези доводи са неоснователни и е потвърдил електронния фиш като законосъобразен.

Районният съд – Пловдив е постановил Решение № 1087/21.09.2025 г., с което е потвърдил електронния фиш, намирайки жалбата за неоснователна. Съдът е приел за установена фактическата обстановка, съдържаща се в административнонаказателната преписка, като е кредитирал приложените доказателства – протокол за използване на автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от последваща метрологична проверка, справка от Гаранционния фонд и справка от АИС–КАТ относно собствеността на моторното превозно средство. Тези доказателства са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът е приел, че нарушението е установено по несъмнен начин.

Районният съд е анализирал подробно всички възражения на жалбоподателя. По отношение на твърдението за наличие на две различни нарушения, включително за превишена скорост, съдът е приел, че споменатото във фиша отбелязване за „толеранс“ е резултат от техническа грешка, но тази неточност не води до неяснота на обвинението, тъй като липсват каквито и да било данни за измерена скорост. Изложено е, че фишът съдържа всички съставомерни признаци на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, без в него да фигурират параметри за скорост, които са задължителни при нарушение по ЗДвП. Поради това съдът е приел, че твърдението за смесване на нарушения е неоснователно.

По довода за неправилно изписване на управителя на дружеството в електронния фиш съдът е приел, че санкцията е наложена именно на юридическото лице – „Мастър Груп 77“ ЕООД, което е вписано като собственик в АИС–КАТ и в свидетелството за регистрация. Съдът е приел, че изписването на името на управителя изпълнява единствено функция по индивидуализация на юридическото лице, доколкото представляващият е сред данните, вписвани за търговците в Търговския регистър. Посочено е, че липсата на ЕГН или други индивидуализиращи белези на управителя, както и изричното изписване на „собственик: Мастър Груп 77 ЕООД“, изключват възможността управителят да се счете за санкционирано лице.

Районният съд е обсъдил и твърдението, че употребата на термина „глоба“ в електронния фиш води до неяснота относно вида на наказанието. Прието е, че съгласно чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, на юридическите лица може да се налага единствено имуществена санкция. Съдът е отбелязал, че фишът изрично предвижда „имуществена санкция“, а споменаването на „глоба“ е техническо повторение на шаблонен текст, което не променя правната природа на санкцията. Разписката за връчване не е приета като част от съдържанието на електронния фиш и не влияе върху законосъобразността му.

По довода, че автомобилът е бил предоставен за ползване на търговски пълномощник, Районният съд е приел, че това обстоятелство е ирелевантно. Позовавайки се на характера на отговорността по чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането, съдът е приел, че тя е обективна и се носи от собственика на моторното превозно средство, без оглед на това кой фактически го управлява и без да се изследва вина. В тази връзка съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в което е изяснен характерът на имуществената санкция като форма на обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица. Районният съд е отбелязал, че за ангажиране на отговорността няма значение дали управителят е знаел или могъл да знае за изтичането на срока на застраховката, нито дали е възложил на друго лице да следи за валидността ѝ.

Съдът е обсъдил и довода за маловажност на случая и го е отхвърлил, като е приел, че нарушението представлява деяние на поставяне в опасност, свързано с възможно увреждане на трети лица при ПТП, и че отсъствието на конкретни вредни последици не намалява обществената му опасност под обичайната за този вид нарушения. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че застраховката е сключена едва на 19.06.2024 г., след извършване на нарушението, което не може да се възприеме като незабавно отстраняване на последиците.

При тези съображения Районният съд е приел, че електронният фиш е издаден при спазване на материалния и процесуалния закон, съдържа всички изискуеми реквизити и административното нарушение е доказано. Поради това жалбата е отхвърлена, а електронният фиш – потвърден.

Настоящият състав споделя фактическите и правните изводи на районния съд.

Първоинстанционният съд е събрал, анализирал и преценил доказателствата в тяхната съвкупност, обосновавайки правилно приложението както на материалноправните разпоредби на Кодекса за застраховането, така и на процесуалните изисквания при издаването на електронния фиш. Основният спор в касационното производство се свежда до това дали електронният фиш страда от пороци, които да водят до неговата незаконосъобразност, и дали районният съд е направил неправилен правен анализ относно субекта на административнонаказателната отговорност, съдържанието на фиша и естеството на наложената санкция.

По отношение на твърдението, че в електронния фиш били описани „две нарушения“ – едно за превишена скорост и едно за липса на застраховка „Гражданска отговорност“, настоящият съдебен състав намира, че това възражение не намира опора нито в съдържанието на акта, нито в закона. Известното отбелязване за „толеранс“ представлява техническа неточност, произтичаща от използването на бланков формуляр, но не внася неяснота относно нарушението. В акта липсват количествени или описателни елементи, характерни за нарушение, свързано с превишена скорост – нито е посочена измерена стойност, нито разрешена скорост, нито величина на превишението, нито правна квалификация по Закона за движението по пътищата. Фишът съдържа единствено фактически и правни елементи, присъщи на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането – движение на моторно превозно средство без наличие на действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Поради това настоящият състав приема, че твърдението за неяснота на обвинението е неоснователно и не се отразява на правото на защита.

Не може да бъде споделено и възражението, че описването на управителя в електронния фиш създавало впечатление, че той е санкционираното лице. Следва да се подчертае, че електронният фиш изрично и недвусмислено посочва „Мастър Груп 77“ ЕООД като собственик на моторното превозно средство, като са изложени и всички индивидуализиращи белези, характерни за юридическо лице – ЕИК, седалище и адрес на управление. Изписването на името на управителя след наименованието на дружеството изпълнява единствено функция по индивидуализация, тъй като представляващият юридическото лице е негов задължителен атрибут съгласно данните от Търговския регистър. Липсват индивидуализиращи данни, характерни за наказване на физическо лице – като ЕГН или постоянен адрес, а санкцията е формулирана като „имуществена санкция“, която по силата на закона може да бъде наложена единствено на юридически лица. Следователно съдържанието на електронния фиш не поражда никакво съмнение относно субекта на отговорността.

Настоящият съдебен състав не споделя и довода, че употребата на термина „глоба“ в текста на електронния фиш или в разписката за връчване води до неговата незаконосъобразност. На първо място следва да се изясни, че съдържанието на електронния фиш е нормативно регламентирано в чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, като законодателят е предвидил изчерпателно кои реквизити са съществени за валидността му. В този смисъл всяко тълкуване на съдържанието му следва да се извършва в контекста на материалноправния режим, при който се налага санкцията, и по начин, съобразен както с нормативните предписания, така и с общите принципи на административнонаказателното право.

Съгласно чл. 638, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, когато е установено движение на моторно превозно средство без сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, на юридическите лица се налага единствено имуществена санкция. В случая законът е категоричен и не допуска алтернативност между глоба и имуществена санкция. Това означава, че независимо от формулировката, използвана в бланковия текст или в отделни фрази, самото материалноправно основание изключва наказанието „глоба“, което е присъщо единствено на физически лица.

Оттук следва, че евентуални терминологични повторения или лексикални неточности, появили се в текста на фиша вследствие на използването на утвърден формуляр, не могат да изменят вида на наложеното наказание. Видът на санкцията се определя не от отделна дума, а от юридическата същност на акта, от правната норма, въз основа на която е наложено наказанието, и от съдържанието на волеизявлението на административния орган, което в случая е ясно, недвусмислено и съответства на императивните разпоредби на Кодекса за застраховането. Поради това по делото липсва каквото и да е основание да се приеме, че органът е имал намерение да наложи глоба на физическо лице или че е проявил непоследователност в индивидуализацията на наказанието.

Следва да се подчертае и че разписката за връчване не е част от съдържанието на електронния фиш, не е носител на волеизявлението на наказващия орган и не може да се тълкува като доказателство относно вида или субекта на наложеното наказание. Тя изпълнява единствено удостоверителна функция – да установи, че фишът е връчен на законния представител на наказаното юридическо лице. В този смисъл отбелязването на думата „глоба“ в разписката, ако изобщо е налице, представлява чисто технически белег, който няма правно значение за преценката на законосъобразността на фиша. Съдържанието на електронния фиш се определя единствено от самия текст на акта, а не от придружаващите го документи.

При тази правна рамка изводът за незаконосъобразност на електронния фиш на основание използване на термин „глоба“ би означавал поставяне на формата над съдържанието, в противоречие с принципа на целесъобразно и систематично тълкуване на административните актове. Правилното приложение на закона изисква санкцията да се определи според нормативния ѝ режим, а не според случайно възникнала езикова неточност. Ето защо настоящият съд намира довода за изцяло неоснователен.

Настоящият състав намира за напълно неотносими и неоснователни възраженията, че автомобилът бил предоставен за ползване на търговски пълномощник и че управителят на дружеството не е бил информиран за изтичането на застраховката. Подобни доводи не могат да доведат до извод за липса на противоправност или за ненадлежно ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Съгласно чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането, в хипотезата на установяване на нарушение чрез автоматизирано техническо средство или система санкцията се налага на собственика на моторното превозно средство. Законодателят е въвел изрично и категорично правило, според което именно собственикът е адресат на административнонаказателната принуда, независимо от това кой фактически е управлявал автомобила към момента на нарушението. Тази норма е специална и дерогира общите правила, при които отговорността би следвало да се ангажира спрямо конкретния водач. Нейната цел е да обезпечи ефективността на контрола при нарушения, които се заснемат дистанционно, при невъзможност да бъде идентифициран водачът. Именно поради това законът изрично е възложил отговорността на собственика като лице, което контролира състоянието и законността на движението на регистрираното от него превозно средство.

Отговорността, която се носи от юридическите лица, има специфичен правен характер. Както правилно е изяснено в Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, имуществената санкция по Закона за административните нарушения и наказания представлява „обективна, безвиновна отговорност“. В тълкувателния акт изрично е прието, че за реализирането ѝ не се изисква изследване на вина, нито на субективно отношение на управителния орган или на лица, действащи от името на юридическото лице. Достатъчно е да е налице неизпълнение на законово задължение, от което настъпва противоправният резултат.

Прилагането на тази доктрина е особено ясно в хипотези като настоящата, при които задължението да бъде сключен и поддържан действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ произтича пряко от качеството на собственика на МПС. Това е императивно установено задължение, което не може да бъде дерогирано чрез вътрешни отношения между дружеството и негови служители, пълномощници или трети лица. Независимо дали автомобилът е предоставен за фактическо ползване на друго лице, това не променя правното положение на собственика, нито разтоварва юридическото лице от задълженията му по Кодекса за застраховането.

Следва да се подчертае, че представителната власт, учредена с пълномощно, урежда изключително вътрешните отношения между търговеца и упълномощеното лице. Тя не може да измени субекта на административнонаказателната отговорност, който е определен в нормативен акт. Дори пълномощникът да се е задължил да следи валидността на застраховката или да поддържа документацията, неизпълнението на тези вътрешни уговорки би могло да има значение единствено в сферата на гражданските правоотношения, но не и за публичноправната отговорност по ЗАНН и КЗ. Собственикът продължава да е длъжен да гарантира спазването на задълженията, произтичащи от закона, а неговото незнание, невъзможност или липса на контрол не изключват противоправността на деянието.

Поради изложеното не може да бъде възприета тезата, че липсата на уведомяване на управителя или предоставянето на автомобила на търговски пълномощник изключва отговорността на „Мастър Груп 77“ ЕООД. Законът не предвижда подобни основания нито за освобождаване, нито за смекчаване на отговорността. Затова тези обстоятелства са правно ирелевантни при преценката на законосъобразността на издадения електронен фиш.

Настоящият съдебен състав споделя и мотивите на районния съд, че в случая не е налице маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания. Институтът на маловажния случай изисква наличието на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на съответния вид нарушение, като това намалено общественоопасно качество следва да бъде обосновано от липса или незначителност на вредните последици и/или от наличието на изключителни смекчаващи обстоятелства. При формалните нарушения, каквото е и процесното, липсата на настъпили вреди сама по себе си не означава по-ниска обществена опасност, тъй като вредоносността е нормативно предполагаема и обективирана в самия факт на неизпълнение на законово установено задължение.

В случая нарушението е формално и се счита за завършено с установяване на движение на моторно превозно средство, за което към конкретния момент не е бил сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това обективно състояние създава правно значим риск за имуществените интереси на трети лица, които могат да претърпят вреди при евентуално пътнотранспортно произшествие, без да е обезпечен изискуемият от закона застрахователен механизъм за компенсиране. Именно рискът от невъзможност да се обезщетят увредени лица е съществената обществена опасност, която законодателят цели да предотврати чрез строгата регламентация на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

Следва да се подчертае, че по своята същност задължението за сключване и поддържане на застраховката е свързано с непрекъснат и постоянен контрол от страна на собственика на превозното средство. То не допуска прекъсване, нито предоставя възможност на субекта да отлага изпълнението му до настъпване на произшествие или до извършване на проверка от контролните органи. Поради това и последващото сключване на застраховката – било то в кратък или дълъг интервал след датата на нарушението – не може да се тълкува като израз на особена добросъвестност или като смекчаващо обстоятелство, което да обоснове маловажност на деянието.

Освен това не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че нарушението не е преустановено незабавно след изтичането на предходния застрахователен договор, а движението на МПС без валидна застраховка е продължило, което само по себе си изключва по-нисък интензитет на обществената опасност. Нито времевият интервал между изтичане на застраховката и заснемането на автомобила, нито последващото сключване на нов договор представляват факти, които да водят до извод за отклонение от обичайния модел на административното нарушение в по-благоприятна посока за нарушителя.

При тези фактически и правни данни настоящият състав приема, че деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичната за този вид нарушения. То е противоправно по своята същност, застрашава значими обществени отношения и не е налице нито нормативно, нито фактическо основание за квалифицирането му като маловажно.

При съвкупната преценка на всички изложени доводи настоящият съдебен състав приема, че електронният фиш е издаден при правилно приложение на материалния закон, при спазване на процесуалните изисквания и съдържа всички задължителни реквизити. Първоинстанционното решение е обосновано, законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното, съдът приема, че Решение № 1087/21.09.2025 г. по АНД № 3696/2025 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав, е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалноправните разпоредби на Кодекса за застраховането и процесуалните правила по издаване и контрол на електронните фишове по чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата и като такова следва да бъде оставено в сила. Наведените в касационната жалба оплаквания са неоснователни.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, на основание чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 АПК, както и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.), в полза на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лева за касационната инстанция, съобразно минималния размер, приложим за производства по Закона за административните нарушения и наказания.

Воден от горното на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV състав,

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1087/21.09.2025 г., постановено по административно-наказателно дело № 3696/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.

ОСЪЖДА „Мастър Груп 77“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Лозенец, [улица], офис 1, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 130 (сто и тридесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.