РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Варна , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина С. Методиева
при участието на секретаря Петя Х. Великова
като разгледа докладваното от Радостина С. Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201097 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба на И. Е. Я. ЕГН ********** от гр.Варна
подадена чрез адв И. З. от АК Сливен, против Заповед № 433зз-
54/30.01.2021г. на ст. полицай от І РУ при ОД на МВР-Варна – Н. И. П., с
която на основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР е разпоредено задържането му за
срок от 24 часа.
В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна,
сочи се, че в заповедта няма изложени мотиви, нито описани фактически и
правни основания за задържането, както и че задържанията бил само
формално запознат с правата си ако и да му била представена за попълване
декларация. Моли заповедта да бъде отменена като претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. И. З.,
който поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в
хода по съществото на делото пледира за отмяна на атакуваната заповед като
излага аргументи за нейната незаконосъобразност сочейки че същата не
съдържа фактически и правни основания за задържането, което водело до
неяснота досежно това какво е имал предвид органа издал заповедта. Отделно
от това сочи, че заповедта не била издадена в момента на фактическото
1
задържане, а в последствие за да се легализират действията на полицейските
служители преди това. Моли Заповедта да бъде отменена като претендира
присъждане на разноски.
Ответникът Н.П. – ст. полицай при І РУ ОД МВР Варна се явява лично
в съдебното производство. Същият заявява, че оспорва жалбата, а във фазата
по същество моли заповедта да не бъде отменяна, тъй както е законна.
Заявява, че същата е съставена в момента на задържане на лицето, както и че
на последното са били разяснени правата. Сочи, че ако на някой не му е ясно
имало книга в която се вписвала точката по която лицето било задържано.
След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по
делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
В нощта на 29/30.01.2021год. жалбоподателят се намирал в заведението
„Дежавю“, находящо се в гр.Варна, като в заведението в приземния етаж,
имало и още множество лица. В заведението се намирали също и свидетелите
Калин Михайлов и Драго Стоянов. В един момент в заведението влезли
полицейски служители в това число и ответника Недков. Полицаите събрали
личните карти на всички присъстващи в заведението и им казали да чакат там
защото ще им пишат актове. Тъй като св. Стоянов имал ангажимент на
следващия ден същият отишъл при полицейските служители да ги попита
кога ще бъде готов неговия акт, но не получил отговор. Разпоредено му било
да седне на една маса на горния етаж, където били и полицейските
служители. След около 10 минути от приземния етаж на горния етаж се качил
и жалбоподателят и също отишъл да говори с полицаите кога ще са готови
актовете. И той не получил отговор, а му било разпоредено да седне при
св.Стоянов. Жалбоподателят изпълнил разпореждането и седнал на масата
при св.Стоянов. Двамата поговори още около 10 минути и отново отишли при
полицаите за да разберат кога ще приключат с актовете. Отново не получили
отговор като им било казано да се върнат на масата и да не се правят на
интересни. След около още 15 минути жалбоподателят и св. Стоянов за трети
път отишли при полицаите които пишели актовете за попитат кога ще бъдат
готови техните. Тогава ответникът разпоредил да двамата да бъдат
задържани. Така и станало, на жалбоподателят и на св. Стоянов били
поставени белезници. Същите били качени в служебен полицейски
автомобил и били отведени в сградата на І РУ ОД МВР Варна. Там
жалбоподателят и св. Стоянов били оставени да чакат във фоайето
пристигането на ответника. Тъй като при качването в полицейския автомобил
жалбоподателят ударил ръката си същият помоли да му свалят белезниците.
Горното било сторено като били свалени белезниците и на св. Стоянов. След
около половин час в сградата на І РУ ОД на МВР Варна пристигнал и
ответника. Тогава жалбоподателят и св. Стоянов били въведени в една стая
където им било обяснено, че са задържани за 24 часа и за да бъдат
освободени възможно най-скоро трябва да подпишат определени документи.
2
Изготвени били заповеди за задържане като заповедта за задържане на
жалбоподателят била изготвена от ответника. На жалбоподателят било
предоставена за попълване и декларация за това, че е запознат с правата си,
която той попълнил. Съставен бил и протокол за личен обиск. След съставяне
на документите жалбоподателят и св. Стоянов били освободено.
Видно от приложената административна преписка атакуваната Заповед
за задържане на лице рег. № 433зз/54/30.01.2021, е била издадена на
30.01.2021год. от Н. И. П. – ст. полицай при Първо РУ Варна, с която на
основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР е разпоредено задържане на
жалбоподателя И. Е. Я. ЕГН **********, за срок от 24 часа в помещение за
временно задържане на Първо РУ Варна като фактически основания не са
изложени. Заповедта е подписана от задържаното лице като в нея е отразено и
връчване на екземпляр от нея на задържания. В заповедта било посочено, че
жалбоподателят Я. е бил задържан в 01:25ч. на 30.01.2021год. и е бил
освободен 03:00ч. на същата дата.
Жалбата е подадена на 11.02.2021год. по пощата.
В преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от
началника на І РУ ОД на МВР Варна с писмо рег.№ 433000-
3160/16.02.2021год., се съдържат Заповед рег.№ 433зз/54/30.01.2021год. за
задържане на лице издадена от Н. И. П. и разписка към нея; декларация
изходяща от И. Е. Я., както и протокол за личен обиск на И.Я. от
30.01.202121год. съставен от Божидар Михайлов Ангелов.
Допълнително в хода на съдебното следствие са представени от
началника на І РУ ОД на МВР Варна и приети от съда Удостоверение УРИ
365р-16234/19.03.2021год. издадено от началник сектор „Човешки ресурси“
ОД на МВР Варна, корекционен месечен график за определяне на
полицейските органи, деня и времето за непосредствено изпълнен ена ППД в
І РУ Од на МВР Варна за месец януари 2021год.; ежедневна ведомост за
разстановка на силите и средствата за 29.01.2021год. за времето от 19:00ч. до
07:00ч.; ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за
30.01.2021год. за времето от 19:00ч. до 07:00ч.
С оглед така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149 ал.1 от АПК.
Същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72,
ал. 1, т. 2 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка (ПАМ) и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на
3
адресата с цел постигане на правно определен резултат. в зависимост от
конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен
или преустановителен характер.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето
му.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган – ст.
полицай при І РУ Варна при ОД МВР, представляващ полицейски орган по
смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл. 6, ал.1,
т.2 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда
нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане,
спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал.3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е
попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си
да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е",
заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта е
била връчена на задържания срещу подпис.
Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в
специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице по чл.63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР.
В оспорената заповед обаче липсва съществен реквизит, а именно - не
са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.72 ал.2
т.2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни
основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на
доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от
ответната страна с допустимите доказателствени средства.
В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея
правно основание е „чл.72, ал.1 т.2 от ЗМВР". Съгласно посочената
разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, което след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
4
задължението си по служба. В заповедта обаче не е посочен нито един факт –
фактически основания изобщо липсват.
Съгласно константната съдебна практика - Решение № 3506/12.03.2012
г. по адм. дело № 15620/2011г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009 г. на
ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., III о. и др. фактическите основания за
издаване на адм. акт са юридическите факти, от които органът черпи
упражненото от него публично субективно право. Затова липсата им не само
не позволява индивидуализираното му, за да бъде то проверено, а сочи пряко
на неговото отсъствие. Липсата на фактическо основание не може да бъде
заместена от посочване на правни основания, какъвто е процесният случай. В
този смисъл следва да се има в предвид Решение от 24.06.2014г. на
Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 –
П. и Профиров срещу България, в което е прието, че единствено посочване на
правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при
липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането,
то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
За да обоснове правото на органа да упражни предоставеното му
правомощия в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване
възможност на адресата на акта да защити правата си е следвало в заповедта
за задържане по чл. 71, ал.1, т.2 от ЗМВР да са описани конкретни
фактически обстоятелства свързани с това коя от дейностите по чл. 6 от
ЗМВР е осъществявал полицейския орган, какво е било поведението на
адресата, в частност с какво то пречи на органа да осъществи правомощията
си по служба, както и надлежно дадено предупреждение в горната насока,
съответно неговото неизпълнение. В случая в заповедта липсват
обективирани каквито и да било факти и обстоятелства релевиращи
наличието на конкретни и обективни данни и обстоятелства, сочещи, че
лицето спрямо което е постановено задържането по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР
след надлежно предупреждение съзнателно е пречело на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба. Следва да се отбележи и това, че в
оспорената заповед дори не е описано какво точно разпореждане на адресата
е било дадено, а това също е задължително с оглед разпоредбата на чл. 64,
ал.4 от ЗМВР.
Действително съгласно трайно установената съдебна практика мотивите
за изготвяне на адм. акт могат да бъдат изложени и в други документи
съдържащи се в административната преписка когато тези документи
изхождат от издателя на акта. В случая обаче доколкото се касае до засягане
на едно от основните права на човека – правото на свобода, обект на
изключителна защита от ЕКПЧ следва да бъде съобразена разпоредбата на
чл.5, §2 от ЕКПЧ съгласно която на всяко арестувано лице следва незабавно
да бъдат съобщени основанията за арестуването му. С други думи ако и
мотивите да са изложени в документ различен от оспорваната заповед то този
документ следва да е бил незабавно доведен до знанието на задържаното
5
лице. В случая към преписката други документи изходящи от ответника от
които може да се изведат мотивите за задържане и да дадат яснота досежно
това какви задължения по служба е изпълнявал към момента пол. служител
дал разпореждането, какво е било поведението на жалбоподателя, съответно
по какъв начин с поведението си той е попречил на пол. орган да изпълни
задълженията по служба, не се съдържат. Такива не са представени и в хода
на съдебното производство.
Следва да се отбележи, че Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции като основните дейности са изчерпателно посочени в нормата на чл.
6 от ЗМВР.
С процесната Заповед е ограничено правото на свобода и сигурност на
жалбоподателя Я. по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ, чиято
конституционна и международноправна защита императивно изисква чрез чл.
30, ал. 2 от КРБ вр. чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР чл. 74, ал. 6 ЗМВР и член 5, § 2
ЕКПЧ основанията за задържането да му бъдат съобщени незабавно.
Обратното, същата тази правна закрила и формираната трайна
юриспруденция на ЕСПЧ по член 5 ЕКПЧ изключва категорично
възможността едно лице да бъде лишено от свобода, независимо под каква
форма и за какъв срок, на неизвестни за него основания. Ето защо, след като
необходимата информация за тях не се съдържа в процесната Заповед
съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чрез връчването на неин препис по реда на
чл. 74, ал. 6 ЗМВР не е доведена до знанието на жалбоподателя Я. при
задържането му съгласно член 5, § 2 ЕКПЧ, фактическите негови основания
не могат да се формулират, предявяват и доказват от постановилия го
полицейски орган пост фактум. В тази връзка следва да се отбележи, че
липсата на фактическо основание не може да се преодолее чрез съобразяване
на данни от административната преписка по документи, които официално
нито са приобщени към нея до задържането на лицето, нито са му били
незабавно съобщени съгласно член 5, § 2 ЕКЧП чрез връчването на неин
препис по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР още по-малко пък чрез обяснения на
ответника дадени в съдебното производство или ангажиране на гласни
доказателства от страна на ответника в съдебното производство. Абсолютно
недопустимо е едва в съдебно производство задържаното лице да узнае какви
са били фактическите основания за задържането му.
Липсата на фактически основания за задържането в обжалваната
Заповед препятства и съдебния контрол по чл. 72, ал. 4 ЗМВР и член 5, § 4
ЕКПЧ, който се упражнява единствено в рамките на индивидуалния
административен акт, чиято законосъобразност се оспорва. Този дефект по
чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР във формата на процесната Заповед е съществен, не е
незабавно отстранен от издалия я полицейски орган до задържането на
жалбоподателя на 30.01.2021г. съгласно член 5, § 2 ЕКЧП, не подлежи на
6
последващо саниране по делото и е самостоятелно абсолютно основание за
отмяната й.
В случая със Заповед № 433зз-54/30.01.2021 г. на ст. полицай от Първо
РУ при ОД на МВР-Варна – Н.П. е ограничено правото на свобода и
сигурност по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ на жалбоподателя
И.Я. при недопустима неопределеност на фактически основания за
временното негово лишаване от свобода.
С оглед на всичко изложено по-горе и след осъществената проверка по
чл. 168 АПК, съдът счете жалбата за основателна – оспорената Заповед №
433зз-54/30.01.2021г. на ст. полицай от І РУ при ОД на МВР-Варна – Н. И. П.
е незаконосъобразно издадена с нарушения по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, поради
което следва да се отмени на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК.
По разноските.
Разноски се претендират само от жалбоподателя, чийто процесуален
представител е представил и списък на разноските.
С оглед изхода на делото искането на пълномощника на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. И като
съобрази, че по делото са налице доказателства за направени разноски в общ
размер на 510.97лв. от които 500лв. за адвокатско възнаграждение (заплатено
от жалбоподателя в брой на 01.02.2021год. – видно от представения договор
за правна защита и съдействие), както и 10.97лв. държавна такса за съдебното
производство пред ВРС, съдът счете, че посочената сума (510.97лв.) следва да
бъде заплатена на въззивника от ОД на МВР Варна.
Водим от горното,настоящият състав на ВРС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И. Е. Я. ЕГН **********, чрез пълномощника
му адв. И. З. Заповед № 433зз-54/30.01.2021 г. на ст. полицай от І РУ при ОД
на МВР-Варна – Н. И. П..
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на И. Е. Я. ЕГН ********** от
гр.Варна, ул. „Студентска“ № 1а, сума в размер на 510.97лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Варна в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните с
връчени преписи.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7