РЕШЕНИЕ
№ 1578
Гр. Пловдив,
21.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Р. П. и прокурор Славена Костова, като разгледа административно дело
№1250 по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдия
Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Настоящото
производство е образувано във връзка с
Решение № 6700/04.06.2020 г., постановено по адм.
дело № 14459/2019 г. по описа на ВАС на Република България, с което е отменено
изцяло Решение № 1809/03.10.2019г. постановено по адм.
дело № 1631/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания по доказателствата и
приложението на закона.
Производството е
образувано след произнасяне е искова молба от И.Д.Т.,*** срещу Областна
Дирекция/ОД/ на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди”№7 за присъждане на обезщетение в размер на общо 300 лева, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди, представляващи
направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по
обжалване наказателно постановление №19-1030-001136 от 26.02.2019г., издадено
от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив срещу ищеца, поради
отмяната му като незаконосъобразно с Решение №751 от 16.04.2019г. по НАХД
№1675/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI-ти състав. Претендира присъждане на законни
лихви и на разноски.
Ответникът – ОД на МВР –
Пловдив в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк.П.
счита исковата претенция за неоснователна и недоказана и моли да бъде
отхвърлена. Алтернативно, счита същата за завишена по размер. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия прокурор при Окръжна Прокуратура – Пловдив
дава заключение за основателност на исковата претенция и счита, че следва да
бъде уважена.
Съдът, като изслуша становището на страните, на база приобщените
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
С наказателно постановление №19-1030-001136 от
26.02.2019г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив,
с което на физическото лице било наложена „Глоба“ в размер на 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.175
ал.1, т.5 ЗДвП за нарушение по чл.123 ал.1,т.1 ЗДвП и „Глоба“ в размер на 200
лева на основание чл.179 ал.2 ЗДвП за нарушение по чл.42 ал.2,т.2 ЗДвП. Недоволен от издаденият акт, той
го е оспорил по съдебен ред. За нуждите на това оспорване бил ангажиран като
защитник адв. С.Х., който депозирал жалба срещу акта,
по която било образувано и проведено съдебно производство по НАХД №1675/2019г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVI-ти. В хода на съдебното производство било представено
единствено пълномощно за адв.Х., но не и сключен
договор за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение. С
Решение №751 от 16.04. 2019г. по посоченото съдебно производство
било отменено като незаконосъобразно атакуваното НП. След като не е обжалвано,
съдебното решение е влязло в сила на 04.05.2019г.. Едва при образуването на
настоящото исково производство за компенсиране на направените разноски, бил
представен и сключен договор за правна защита и съдействие №********** от
19.03.2019година, в който било посочено, че е изплатено в брой и адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, при задължителната преценка по чл. 224 АПК, намира за
установено следното от правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища съобразно
правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно
която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди,
причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за
да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са
изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в
сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е
издадено процесното НП, с което ищецът свързва
претърпените от него имуществени вреди. Предпоставка за завеждане на иск по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение
на изискването да е налице отменен административен акт /респективно прогласен
за нищожен такъв/, претендирана вреда, посочена като
вид и размер и налична причинно-следствена връзка между вредата и отменения
акт. Отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност
в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и
постоянната съдебна практика, посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на
ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай освен тези, са налице и
останалите реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1 от ГПК- посочени са
страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на
определена администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/,
което обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е основателна по
следните за това съображения:
Материалноправното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира
при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на
незаконосъобразни актове.
За да
възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата
между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал,
ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване
стойността на неговото имущество. Налице е първата предпоставка –
незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – наказателно
постановление, отменено с влязло в сила съдебно решение.
Съдът
намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт,
както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт. В
случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300лв., представляващи
платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при
обжалване на незаконосъобразния акт. Сочи се по делото, че именно във връзка с
оспорване на наказателно постановление пред Районен съд-Пловдив, ищецът в
настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в
размер на 300лв., уговорен и изплатен, според сключения договор за правна
защита и съдействие от 19.03.2019г. Преценката за истинността на посоченият
договор и от там на неговата доказателствена сила следва да бъде съобразена и с
изложените мотиви в решението на касационната инстанция, съобразно които
независимо, че не е налице материална доказателствена
сила, с каквато се характеризират официалните свидетелстващи документи, е
налице формална доказателствена сила, каквато
частните диспозитивни документи притежават. Следва да
се съобрази и ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където в т.1 от същото е
посочено, че само когато е доказано извършването на разноски в самото
производство, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК, а когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, което от
своя страна се отнася за производствата по ГПК. Съдът съобрази и
обстоятелството, че в случая производството по обжалване на наказателни
постановления се развива по правилата на ЗАНН и НПК, в чиито действащи към онзи
момент разпоредби за тези производства не е предвидена възможност да се дължи
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо
представянето на договора за правна защита и съдействие едва в производството
по ЗОДОВ пред административния съд, пред който се обжалва наказателното
постановление, не е законово изискуема предпоставка, за да не бъде приет същият
с необходимата формална доказателствена сила за заплатеното адвокатско
възнаграждение. Правната помощ, която извършват адвокатите не е безплатна,
поради което нелогично и в противоречие с установеното в Закона за адвокатурата
(чл. 1 и чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата) е ищецът да е ползвал
адвокатска помощ по отмяната на процесното НП
безплатно. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско
възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление,
като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта. В този смисъл, издаденият
от административния орган акт е необходимо условие за
съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел
защита срещу конкретния акт. Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и е израз на
обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление. Следва да се има
предвид също, че към момента, в който се е развило съдебното производство пред
ПРС, в производствата по Закона за административните нарушения и наказания,
прилаган и при разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, субсидиарно се
прилагат правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на
направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй
като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези
производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, за
осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП,
приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ОД на МВР гр.Пловдив
дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ
/в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на
300 лева, представляващи платените разноски за адвокат по АНД №1675/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, поради което предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен. В тази връзка, основателно се явява и искането за
присъждане на законната лихва върху сумата от 300 лв., считано от датата на
внасяне на исковата молба -31.05.2020 г.,
до окончателното ѝ изплащане.
В отговора
на исковата молба ответникът възразява на тяхното присъждане и за двете съдебни
производства с мотив, че заплатеният адвокатски хонорар не представлява
накърняване на имуществената сфера на ищеца, поради което не може да бъде
изведен като вреда, ето защо той не е пряка и непосредствена последица от
отмененото НП, а произтича от договора за правна помощ и съдействие, който се
сключва между равнопоставени страни по тяхно взаимно
съгласие. По изложените по – горе мотиви така направеното възражение се явява
неоснователно.
С исковата
молба до настоящата инстанция ищецът претендира и присъждане на разноски по
настоящото дело, съставляващи заплатените от него разноски по делото, които
съдът констатира съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от
31.05.2020г. в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение и заплатени
държавни такси пред две съдебни инстанции
в общ размер от 15 лева. Липсват приложени документи, касаещи заплатено
адвокатско възнаграждение в производството пред ВАС. В настоящия съдопроизводствен ред е налице изрична правна уредба
относно присъждане на разноски в производствата по ЗОДОВ и това е разпоредбата
на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съгласно който текст, в случай, че искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо следва изцяло да се
присъдят в полза на ищеца и направените в настоящото съдебно производство
разноски в общ размер от 315.00 лева.
По изложеното
и на осн. чл.172 ал.2 и чл.226 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на
И.Д.Т., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 300.00 /триста/
лева, съставляваща причинени имуществени вреди от незаконосъобразно и отменено
с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление НП №19-1030-001136 от 26.02.2019г., издадено от
Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив, съставляващо заплатено адвокатско
възнаграждение в едно със законната лихва считано от датата на получаване на
исковата молба 31.05.2020г. до окончателното му изплащане;
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на
И.Д.Т., ЕГН********** сумата от 315.00 /триста и петнадесет/
лева, съставляваща разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: