№ 5073
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20201110144360 по описа за 2020 година
Предявени са кумулативни осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 955,97 лева (от
която сумата от 853,80 лева – явяваща се задължения към ЕС за управление и поддържане на
общите части и за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.12.2015г – 31.03.2019г. и
сумата от 102,17 лева – мораторна лихва за периода от 01.01.2016г до 09.05.2019г.) и иск, с
правно основание чл. 45 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата
сумата от общо 757,61 лева, представляваща претърпени от нея имуществени вреди от
злоупотреба с права, във връзка с начислени и събрани такси и разноски в заповедното
производство (които съгласно молба – уточнение от 05.02.2021г са в размер на 282,16 лева )
и изпълнителното дело (които съгласно молба – уточнение от 05.02.2021г са в размер на
475,45 лева) въпреки, че вземането, предмет на съответното производство е било погасено.
Ищцата Р. Д. В., твърди, че със заповед по чл.410 ГПК от 12.06.2019г. по гр.д. №
25692/2019г., по описа на СРС, 161 състав е била осъдена да заплати сумата от 853,80 лева –
задължения към ЕС за управление и поддържане на общите части и за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от 01.12.2015г – 31.03.2019г. със законната лихва от 09.05.2019 до
изплащането и сумата от 102,17 лева – мораторна лихва за периода от 01.01.2016г до
09.05.2019г. и 275 лева разноски в полза на ответника по делото. Въз основа на издаден по
посочената заповед изпълнителен лист е било образувано и.д.№ ............. по описа на MM. В
хода на изпълнението по него била събрана сумата от 1713,58 лева.
Ищцата твърди, че доколкото тя е изпълнила изцяло задължението си като е
заплатила в пълен размер сумите по заповедта за изпълнението и изпълнителния лист, за
което й били издадени квитанции № 2238/26.07.2018; квитанция № 2299/23.11.2018г;
1
квитанция № 2395/26.07.2019, ответникът е злоупотребил с права като е образувал
изпълнително производство и е събрал суми от ищцата принудително, като така е получил
два пъти изпълнение за едни и също вземане. Ето защо иска от съда ответникът да бъде
осъден да й възстанови сумата от 955,97 лева като получена при начална липса на основание
и да й заплати сумата от 757,61 лева - представляваща претърпени от ищцата имуществени
вреди от злоупотреба с права на ответника, във връзка с начислени и събрани такси и
разноски в заповедното производство (които съгласно молба – уточнение от 05.02.2021г са в
размер на 282,16 лева ) и изпълнителното дело (които съгласно молба – уточнение от
05.02.2021г са в размер на 475,45 лева) образувани и водени въпреки, че вземането преди
това е било погасено чрез плащане
Ответникът, с подаден по реда и в срока на чл.131 от ГПК оспорва исковете.Не
оспорва, че ищцата е плащала различни суми в полза на ответника, но с тях са били
погасявани частично, но не и изцяло задължения на ищцата към ЕС, както и твърди, че
сумата от 690 лева, платена съгласно квитанция № 2395/26.07.2019г. е заплатена за друг
период, различен от процесния, а също и че плащането е след подаване на заявлението
(09.05.2019г.) и след издаване на заповедта по чл.410 от ГПК (12.06.2019г.).
Твърди, че ЧСИ M е възстановил на 17.07.2020г в полза на ищцата сумата от 568,18
лева като надвнесена по изпълнението по и.д.№ ..............
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
Съгласно разясненията дадени с Постановление № 1 от 28.05.1979 г, на Пленума на
ВС, първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа
на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след
прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без
наличието на някакво правоотношение. Дадени са още примери за начална липса на
основание - когато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен
размер от едно от солидарно съзадължените лица същото задължение бъде изпълнено и от
друг солидарен съдлъжник; при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в
случаите на чл. 118 ЗЗД, и т.н.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 25692 по описа за 2019г. на 161 състав се
установява, че заявлението по чл.410 от ГПК срещу ищцата е подадено от ответника на
09.05.2019г. за вземания на етажната собственост срещу Р.В. в размер на 853,80 лева за
периода от 01.12.2015г. до 31.03.2019г. и за сумата от 102,17 лева – лихва за периода от
01.01.2016г. до 09.05.2019г. Въз основа на така подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 12.06.2019г., респективно – бива издаден и изпълнителен
лист за сумата по заповедта, доколкото тя е лично връчена на длъжника на 05.08.2019г., но
в законоустановения за това срок не постъпва възражение по чл.414 от ГПК.
2
По делото са представени три квитанции: № 2238/26.07.2018г. за платена от ищцата
сума в размер на 250 лева за задължения към етажната собственост за периода от м.12.2015г.
до м.12.2016г.; квитанция № 2299/23.11.2018г. за платена от ищцата сума в размер на 132,67
лева за задължения за периода от м.12.2016г. до м.08.2018г. и квитанция № 2395/26.07.2019г.
за платена от ищцата сума в размер на 960 лева за задължения за периода от м.12.2015г. до
м.07.2019г.
От удостоверение, издадено от ЧСИ MM с рег.№ 786, КЧСИ, СГС се установява, че
по и.д.№ ............. образувано на 23.01.2020г. по молба на ЕС гр.С, Д-2 срещу Р. Д. В. на
13.03.2020г. от запор върху банкови сметки на Р.В. в УБ АД е постъпила сума в размер на
398,14 лева , които са възстановени на Р.В. на 06.04.2020г. От запор върху трудово
възнаграждение на длъжника В. са постъпили на 20.03.2020г. – 799,85 лева, на 21.04.2020г.
– 788,76 лева; на 22.05.2020г. – 124,97 лева – общо постъпили 1713,58 лева. Те са били
разпределени както следва : 669,95 лева – главница, 49,87 лева – законна лихва, 200 лева –
разноски по изпълнителното дело, 61,20 лева – авансови прости такси, 164,38 лева – такси за
ЧСИ. ЧСИ е констатирал надвнесени суми от длъжника и на 17.07.2020г. е възстановил на
Р.В. сумата от 568,18 лева.
По делото е приложено копие от и.д.№ ............. на ЧСИ MM с рег.№ 786, КЧСИ, СГС.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
АСД
Други релевантни за спора доказателства не са били събрани.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, в тежест на ищцата е да
докаже, че исковата сума в размер общо на 955,97 лева е получена от ответника. В тежест на
ответника е да докаже, че има основание за получаване на сумата – същата е събрана за
осребряване на задължения на ищцата в хода на едно изпълнително производство, въз
основа на законосъобразно издаден срещу нея изпълнителен лист. Не е спорно между
страните, че ищцата е платила сумите, отразени в трите представени по делото квитанции,
но така извършените с тях плащания не се установява безпротиворечиво да покриват
напълно задълженията на ищцата към Етажната собственост по подаденото по чл.410от
ГПК заявление. Заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 25692 по описа за 2019г. на 161 състав се обхващат вземания на етажната
собственост срещу Р.В. в размер на 853,80 лева за периода от 01.12.2015г. до 31.03.2019г. и
за сумата от 102,17 лева – лихва за периода от 01.01.2016г. до 09.05.2019г. С последната
квитанция, от 26.07.2019г. ищцата е платила задълженията си за друг период – от 12.2015г.
до 07.2019г.,като не е изрично отбелязано, че с това плащане се считат погасени именно
старите й задължения за периода , включен в заповедта за изпълнение, който е с крайна дата
м.03.2019г. Освен това по делото се установява, че длъжницата лично се е уведомила за
издадената заповед за изпълнение за задълженията й за периода от 01.12.2015г. до
31.03.2019г. на 05.08.2019г. (видно от разписка на л.21 от ч.гр.д.№ 25692 по описа за 2019г.
3
на 161 състав ), което е след датата на последното извършено от нея плащане с квитанция №
2395/26.07.2019г.Въпреки това, длъжницата не е подала възражение в заповедното
производство по чл.414 от ГПК, нито е завила по реда на чл.414а от ГПК че в хода му е
заплатила дълга си към етажната собственост. При това положение и при наличие на
законосъобразно издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите по
заповедта ответникът има основанието за получаване на сумата, което извежда
неоснователността на претенцията с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, което следва
да бъде отхвърлена.
По предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже,
че е претърпяла имуществени вреди – разходи за сумата от 757,61 лева, които са в причинна
връзка с противоправното деяние на ответника от осъществена от същия злоупотреба с
права, във връзка с начислени и събрани такси и разноски в заповедното производство по
гр.д.№ 25692/2019г, на СРС, 161 състав и изпълнителното дело № ............. на ЧСИ M с рег.
№ 786 КЧСИ, СГС, образувани и водени въпреки, че вземането по изпълнителен лист от
12.09.2019г. по гр.д.№ 25692/2019 на СРС, 161 състав преди това е било погасено чрез
плащане. Доколкото обаче, не се доказа противоправната злоупотреба с права на ответника
при образуване на заповедното и изпълнително дела, неоснователна се явява и претенцията
на ищцата за търпени от нея в следствие на това негово поведение имуществени вреди.
Искът с правна квалификация чл.45 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ответникът има право на направените разноски по делото,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на 350 лева за платено адвокатско
възнаграждение (съгласно договор, находящ се на л.20 от делото).
Воден от горното, Софийски районен съд, 176-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. В. с ЕГН: ********** срещу ЕС гр.С, Д-2 искове с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от общо 955,97 лева (от която сумата от
853,80 лева – явяваща се задължения към ЕС за управление и поддържане на общите части и
за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.12.2015г – 31.03.2019г. и сумата от 102,17
лева – мораторна лихва за периода от 01.01.2016г до 09.05.2019г.)и с правно основание чл.
45 от ЗЗД за сумата от общо 757,61 лева, представляваща претърпени от нея имуществени
вреди от злоупотреба с права, във връзка с начислени и събрани такси й разноски в
заповедното ч.гр.д.№ 25692 по описа за 2019г. на 161 състав и в изпълнително дело №
............. на ЧСИ M с рег.№ 786 КЧСИ, СГС.
4
ОСЪЖДА РД В. с ЕГН: ********** да заплати на ЕС гр.С, Д-2, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 350 лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5