Решение по дело №493/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 септември 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20194120200493
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 314

 

град Горна Оряховица, 12.09.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 493 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.И.Г. обжалва електронен фиш серия К № 1246568, издаден от ОД на МВР-Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Поддържа, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като във фиша не било посочено кой орган и в какво качество го е издал, датата и мястото на издаване, липсвал подпис на издателя и печат на институцията. Към фиша не била приложена фотоснимка с изписани върху нея данни за нарушението. Фишът не съдържал словесно описание на нарушението. Поддържа, че е изтекла абсолютната давност за изпълнение на наложеното административно наказание глоба, предвидена в чл.82, ал.3 във вр. с ал.1, б.“а“ от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.06.2016 г. в 19:06 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 лек автомобил „Ф.” с рег. № ***, движещ се в посока към град Варна със скорост 98 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателя в качеството му на собственик на автомобила бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 1246568, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 95 км/ч.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 14.05.2019 г. (разписката на л.6 и справката на л.11). На 23.05.2019 г. жалбоподателят изпратил по пощата жалбата си против фиша в ОДМВР-Велико Търново (клеймото върху пощенския плик на л.7).

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.

Датата и мястото на издаване, индивидуализиращите данни за органа, който го е издал, подписът на издателя и печатът на институцията не са сред регламентираните в чл.189, ал.4 от ЗДвП задължителни реквизити на фиша. Поради това е неоснователен доводът на жалбоподателя, че липсата на такива реквизити в обжалвания електронен фиш съставлява съществено нарушение на процесуалните правила за неговото издаване.

Неоснователен е и развитият в жалбата довод, че фишът не съдържа словесно описание на нарушението. Включените в първите десет реда от текста на електронния фиш изрази съставляват надлежно словесно описание на нарушението, което позволява на жалбоподателя да установи по недвусмислен начин за кое нарушение е ангажирана отговорността му и съответно да упражни правото си на защита.

Съгласно разпоредбите на чл.189, ал.5, изр.1 и ал.8, изр.3 от ЗДвП на наказаното лице се връчва само електронният фиш, а в случай на подадена жалба на районния съд се изпраща обжалваният фиш с цялата преписка по неговото издаване. В процесния случай на жалбоподателя е връчен екземпляр от фиша, а ведно с подадената жалба против фиша в районния съд е изпратена цялата преписка по неговото издаване. Към изпратената в съда преписка е приложена фотоснимката, на която е заснето нарушението, с възпроизведени на същия хартиен носител данни за точния час и място на нарушението, за измерената скорост, за въведеното ограничение на скоростта, за номера на техническото средство, с което е фиксирана скоростта и е заснето нарушението, за номера на фотоснимката, за посоката на движение и вида на превозното средство, за пътната лента, в която то се е намирало в момента на заснемането, и т.н. Предвид изложеното не е основателен доводът на жалбоподателя, че в преписката няма приложена фотоснимка на нарушението с възпроизведени на същия носител данни за нарушението.

От приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000, в сила към 01.06.2016 г. (л.33 и 34 от делото), се установява, че мястото на заснемане на нарушението е било надлежно означено с пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи” в съответствие с действащата към тази дата разпоредба на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Велико Търново до директора на дирекцията (л.14) се установява, че участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в цитираната по-горе разпоредба на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., действаща към датата на заснемане на нарушението.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

От справките на л.11 и 12 се установява, че обжалваният електронен фиш е издаден на 08.06.2016 г., т.е. седем дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане. При това положение следва да се приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е бил изтекъл шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението.

Към настоящия момент не е изтекла и предвидената в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение (в този смисъл задължителните указания в т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на 01.06.2016 г., когато е извършено нарушението. На основание чл.81, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН същата е прекъсната на 08.06.2016 г., когато е издаден обжалваният електронен фиш (справките на л.11 и 12). От това прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 14.05.2019 г. с връчването на фиша на наказаното лице (разписката на л.6 и справката на л.11). Започналата да тече на 14.05.2019 г. нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла към момента на настоящото произнасяне. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН абсолютната преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на датата на извършване на нарушението 01.06.2016 г.

Не може да бъде споделена развитата от жалбоподателя теза, че към настоящия момент е изтекла регламентираната в чл.82, ал.3 във вр. с ал.1, б.“а“ от ЗАНН абсолютна давност за изпълнение на наложеното с фиша административно наказание глоба. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗАНН давността за изпълнение на наложеното административно наказание тече от влизане в сила на акта, с който то е наложено. Към настоящия момент обжалваният електронен фиш не е влязъл в сила, поради което изпълнителската давност за наложеното с този фиш административно наказание глоба все още не е започнала да тече и съответно не е изтекла.

Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че към настоящия момент административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за описаното в обжалвания електронен фиш нарушение не е погасена по давност.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложената към преписката снимка № 310 (л.10 от делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 01.06.2016 г. в 19:06 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил „Ф.” с рег. № *** се е движел със скорост 98 км/ч. Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000, актуална към посочената във фиша дата на нарушението 01.06.2016 г. (л.33 и 34), посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 метра след мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.16 – 20 от делото) се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.

От съвкупната преценка на обсъжданата снимка 310 и на заснетите непосредствено преди нея снимки с №№ 308 и 309 (л.40 и 41) се установява, че вторият лек автомобил, заснет на снимка № 310 заедно с автомобила „Ф.” с рег. № ***, се е намирал на едно и също място върху десния банкет непосредствено след пътния знак А40 по посока на движението на процесния лек автомобил в 17:56:18, в 17:56:43 и в 19:06:03 часа на 01.06.2016 г., когато са заснети съответно снимки №№ 308, 309 и 310. С оглед тези данни съдът приема, че в момента на заснемането на снимка № 310 изобразеният на същата втори лек автомобил е бил в покой спрямо пътя. При това положение следва да се приеме за установено по несъмнен начин, че скоростта от 98 км/ч, която стационарната видео-радарна система е отчела в момента на заснемане на снимка 310, е скоростта на лекия автомобил „Ф.” с рег. № ***, а не скоростта на втория заснет на снимката автомобил.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.15), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет лекият автомобил „Ф.” с рег. № *** и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

От протокол за проверка № 2-ИСИ/14.01.2016 г. (л.13) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Видно от справката за регистрацията и собствеността на МПС на л.9 от делото, жалбоподателят И.И.Г. е собственикът на заснетия автомобил „Ф.” с рег. № ***. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД на МВР-Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало този автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно средство.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 150 лв. Съобразно правилото на чл.3, ал.1 от ЗАНН за процесното нарушение е приложен действащият към датата на извършването му административнонаказателен закон. Последвалото изменение на разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр.101 от 2016 г., в сила от в сила от 21.01.2017 г., предвижда по-тежко наказание за извършеното нарушение. Поради това в случая няма основание за изменение на фиша с прилагане на последващ по-благоприятен за наказания административнонаказателен закон съобразно правилото на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 98 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 95 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (т.1.4 от цитираните по-горе методически указания на л.16 – 20 от делото). Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.

Правилно е и решението в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 35 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1246568, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на И.И.Г., ЕГН **********,***, с адрес за призовки и съобщения ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….