О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ / 06.2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на 29.06.2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
въззивно гражданско дело
№1391 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №22432/18.03.2020г. на ГД “Гранична Полиция“ MВР, действащ чрез юрк. К.И., против Решение №788/19.02.2020г.,
постановено по гр. дело №14069 по описа
за 2019г. на РС-Варна, с което, въззивникът е осъден да заплати на П.Г.
Карагъозова, ЕГН ********** сумата 1561,38 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 233,38 часа
за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 02.09.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР. В жалбата се излага, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. На първо място жалбоподателят счита, че
неправилно съдът не е уважил възражението за погасяване по давност на претенцията за възнаграждение за м. август
2016г. По отношение на присъдения размер от 1561.38
лева за 233.38 часа извънреден труд излага, че от мотивите на обжалваното
решение не става ясно защо съдът е приел първия вариант от така изготвеното
заключение. В случай, че ВОС приеме претенцията за доказана по основание, моли
при постановяване на решението си, по отношение на размера да бъде съобразен
втория вариант от ССчЕ. На следващо място излага, че при изчисляване на
времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден
труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. Твърди, че ищецът има качеството държавен служител в системата на МВР по смисъла на
чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като ЗМВР
съдържа специални правни норми, които са относими само към конкретните правни
субекти и правоотношенията с тях, като изключват по отношение на последните
приложението на общите норми, съдържащи се в КТ. Счита, че КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези
от тях, работещи в МВР, в частност, защото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко
препращане към нормите на КТ - че за неуредените в тези закони случаи КТ се
прилага "съответно", а напротив, във всички случаи, в които
законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ,
препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. Напротив, твърди, че предвид качеството на ищеца на
държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото
правоотношение с ответната ГДГП се определя от нормите на ЗМВР и на издадените
въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо
КТ. Счита, че положеният от едно лице
труд в определения от работодателя или от закона отчетен период представлява
съвкупността - сбора от отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от
сумирането установява, дали общо положеният труд е в рамките на нормата за
продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при
което надвишението представлява извънреден труд. По тази причина при лица,
които полагат едновременно и двата вида труд, не може да се говори за
"извънреден нощен труд", както не би могло да се говори и за
"извънреден дневен труд". Трудът или е в нормите за продължителност,
или част от него е извън тях.
В ЗМВР, в който се съдържа специалната правна
уредба на правоотношението на ищеца по повод полагания от него труд не е
предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на
не по-малко 0.25 лв. на отработен нощен час и ясно е определено, как става
установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително
възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. Липсата на такава разпоредба в ЗМВР и наредбите му не съставлява
празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята
в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на
правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ
относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в
държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбите по чл.187,
ал.9 от ЗМВР - няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен,
защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При
паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират
специалните норми, които изключват действието на общите. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания
съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение,
с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените
съдебно-деловодни разноски. Доказателствени искания не са направени.
Въззиваемият
не е депозирал писмен отговор в предоставения му срок.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен
срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по
чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса
за въззивното производство е внесена.
Доколкото
въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба
вх.№22432/18.03.2020г. на ГД “Гранична Полиция“ MВР, действащ чрез юрк. К.И.,
против Решение №788/19.02.2020г., постановено по гр. дело №14069 по описа за 2019г. на РС-Варна.
НАСРОЧВА производството за 22.07.2020г. от 9.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.