Р Е Ш
Е Н И Е
№………… 17.10.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на
ОСЕМНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ две хиляди и деветнадесета година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
Секретар: АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор: …………………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 512 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 976/28.05.2019 г., Районен съд – гр. Плевен по гр. дело № 9214/2018
г. по описа на същия съд е признал за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Г.Г.К. с ЕГН **********, постоянен адрес:г***, дължи на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **, ж.к.
”** *”, Бизнес парк София, сграда 14, следните суми : сумата от 2325,37лв.,
представляваща главница; сумата от 390,26лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.11.2017г. до 11.04.2018г. и сумата от 118,68лв.,
представляваща лихва за забавено плащане на главницата за периода от
11.04.2018г. до 11.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.10.2018г. до окончателното изплащане, които суми
представляват част от вземанията, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 26.10.2018г. по ч.гр.д.№7720/2018г. по описа на ПлРС, като е отхвърлил иска
за установяване дължимостта на възнаградителна лихва за разликата над сумата от
390,26лв. до пълния претендиран размер от 414,26лв, като неоснователен и
недоказан.
Осъдил
е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Г.К. с ЕГН **********, постоянен адрес:г*** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ”**”,
Бизнес парк София, сграда 14, следните суми: сумата от 106,10лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 837,38лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
иска.
Постъпила е въззивна жалба от Г.Г.К. чрез назначения й
особен представител – адв. С.М. *** против горепосоченото решение на ПРС, като
в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се,
че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като договора
за потребителски кредит е недействителен и не отговаря на изискването за форма,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК. Моли, да бъде отменено обжалваното решение, като по
съществото на спора бъде отхвърлен изцяло предявения установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.410 от ГПК със законните от
това последици.
Постъпил е писмен отговор от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж чрез клона си в Република България, гр. София, чрез юрк. П.,
в който се посочва, че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено
решението на ПРС като правилно. Направените възражения от въззивната страна са
изцяло неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени като такива.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд – гр. Плевен е правилно и
законосъобразно.
Пред ПРС са предявени при условията на евентуалност
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.410
от ГПК против Г.К. за признаване за установено по отношение на ответницата
съществуване на вземане на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж чрез клона си
в Република България, гр. София в размер на: 2325,37 лв. като главница по
револвиращ кредит, 414,26 лв. договорна лихва по кредита за посочен период,
118,68 лв. обезщетение за забава също с посочен период, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение пред РС до окончателното изплащане. Ако съдът не приеме
за основателен установителния иск, то при условията на евентуалност, ищецът
претендира ответницата да му заплати горепосочените суми, ведно с направените
деловодни разноски.
Правилно, РС е приел, че предявеният главен
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.410 от ГПК и чл.415
от ГПК е допустим, с оглед развилото се заповедно производство пред ПРС по
ч.гр.д. № 7720/2018 г. по описа на същия съд и издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК под № 4826/26.10.2018 г. Със
същата заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът Г.К. да заплати на кредитора
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж чрез клона си в Република България, гр.
София сума в размер на 2325,37 лв. като главница, 414,26 лв. възнаградителна
лихва за посочен период и лихва за забава в размер на 118,68 лв. за посочен
период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в хода на
заповедното производство.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, съдът е разпоредил заявителят да предяви в
едномесечен срок иск за установяване вземането си, като внесе допълнителна
държавна такса.
Именно, с оглед горепосочените обстоятелства е
предявен и иска по чл.422 от ГПК пред ПРС, като в хода на съдебното дирене са
събрани писмени доказателства, както и е допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза. Изготвено е заключение от вещото лице Теодора
Цанкова Илиева.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно
фактическите обстоятелства по делото, както и правните изводи, въз основа на
събраните доказателства в хода на съдебното дирене.
Безспорно е установено по делото, че на 08.11.2016 г.
е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит,
издаване и ползване на кредитна карта „PLUS-14141370“ между страните в настоящото производство.
Съгласно така сключения Договор и приложените към него Общи условия, неразделна
част от същия, както и приложения към него, представени по делото като писмени
доказателства, на ответницата Г.Г.К. е предоставена кредитна карта с максимален
кредитен лимит в размер на 2500 лв. Съгласно подписаните Договор за
потребителски кредит и Приложение към него за отпускане на револвиращ кредит за
кредитополучателя е възникнало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението. Съгласно Приложението към Договора
за кредит, годишният лихвен процент по револвиращия кредит е 35%, начисляван
върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което е възприето от РС като обективно и
компетентно се установява, че предоставената на ответницата кредитна карта е
била активирана на 12.06.2017 г. с извършено първо теглене на сума по нея. За
периода от 12.06.2017 г. до 13.07.2017 г. Г.К. е усвоила от кредитната карта
сума в общ размер на 2770 лв. За периода 28.06.2017 г. до 01.10.2017 г.
ответницата и въззивница е погасила вноски общо в размер на 900 лв., като
оттогава не са били извършвани погасителни вноски. Вещото лице е дало
заключение и за дължимите суми от страна на ответницата по Договора за
револвиращ кредит към датата на подаване на заявлението пред РС за издаване на
заповед за изпълнение – 25.10.2018 г., а именно: главница в размер на 2325,37
лв., просрочена договорна лихва за периода 01.11.2017 г. до 11.04.2018 г. в
размер на 390,26 лв., просрочена месечна такса обслужване в размер на 24 лв. и
лихва за забава в размер на 118,68 лв. за периода от 11.04.2018 г. до
11.10.2018 г.
Правилни са изводите на РС, че е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, като е налице
регистрация на ищеца и лицензирането му по ЗКИ.
На следващо място е налице действителен договор,
съгласно изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК.
Изпратена е по съответния ред покана за доброволно
изпълнение до длъжницата Г.Г.К. за дължимите суми от нея по сключения Договор
за револвиращ потребителски кредит и използване на кредитна карта „MASTER CARD-14810694“. В поканата е посочено, че плащането на
вноските по договора е преустановено на 01.11.2017 г., като общо дължимите суми
към датата на изпращане на поканата са в размер на 2743,52 лв., като главница,
договорна лихва и обезщетение за забава.
Досежно размера на вземането на ищеца по предявения
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, съдът е възприел
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, като
е уважил иска за сумите, както следва: главница в размер на 2325,37 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 390,26 лв. за посочения период по исковата
молба и лихва за забава в размер на 118,68 лв. също за посочен период, като за
разликата до пълния претендиран размер на възнаградителната лихва от 414,26 лв.
е отхвърлил иска, като неоснователен.
Въз основа на уважената част от предявения иск, РС се
е произнесъл и по направените разноски, както в заповедното, така и в исковото
производство.
Предвид изложеното, Окръжният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, като се
споделят и изложените мотиви от РС в обжалваното решение.
При този изход на делото, въззивницата Г.Г.К. следва
да заплати направените деловодни разноски от въззиваемата страна БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж чрез клона си в Република България, гр. София за
настоящото инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП и Наредбата за
заплащане на правната помощ, както и 430 лв. платен депозит за особен
представител за настоящата инстанция.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272
от ГПК Решение № 976/28.05.2019 г. на
Районен съд – гр. Плевен, постановено по гр. дело № 9214/2018 г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА Г.Г.К. от гр. Плевен, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни
разноски от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж чрез клона си в Република
България, гр. София за настоящата инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП и
Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 430 лв. платен депозит за
особен представител за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: