Решение по дело №92/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 125
Дата: 22 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Бисер Цветанов Петров
Дело: 20231700500092
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Перник, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500092 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. Д., чрез пълномощника му адв. С. Р., срещу
Решение № 169/05.12.2022 г. по гр.д. № 430/2022 г. на Районен съд - Радомир, с което е
отхвърлен предявеният от Д. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД иск с
правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 113 ГПК за признаване за установено, че не дължи на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, сумата 783.50 лв., представляваща цена на
преизчислено количество ел.енергия, начислена въз основа КП № *** и фактурирана с
данъчна фактура № *** за имот с клиентски номер ***, находящ се в ***.
В жалбата се твърди, че съдът е достигнал до неправилни фактически и правни изводи,
вследствие на което е постановил незаконосъобразно решение. Излагат се съображения, че
не се доказват по делото да са налице облигационни отношения съгласно изискванията на
ЗЕ и ОУ на ответното дружество. Последното не е и материално правно легитимирано, тъй
като такъв се явява доставчика по договор за продажба на ел. енергия, а не ответното
дружество. Като тези две дружества следва да са правно и организационно независими с
оглед разпоредбата на § 17 от ДР, на ЗЕ. Допълнително ако съществува колизия между
ПТЕЕ и ПИКЕЕ, то тъй като първите уреждат сделката свързана с доставка на ел. енергия,
се явяват специални спрямо вторите и да дерогират противоречиви норми.
Сочи се на следващо място, че в настоящия случай, неправомерно е направено
изчисление за 92 дни, без да се вземе предвид, че за процесното СТИ има отчет и то
направен от ответното дружество. Допълнително вещото лице по СТЕ, сочи, че
изчисленията са математически верни, но по отношение на корекцията, въпроса е за ССЕ, а
такава не е поискана от ответника. Допълнително се твърди, че преизчислението е
1
неправилно и компрометирано, а така формираната сума е оспорена в този й неправилен
вид, като по делото няма искане от ответното дружество, съгласно чл.154 от ГПК да се
установи действително количество преизчислена ел. енергия, която да съответства на
методиката от ПИКЕЕ и одобрените цени на енергията от КЕВР за процесния период,
предвид, че доказателствената тежест му е разпределена от съда. Сочат се конкретни
нарушения в реда и основанието за издаване на корекционната фактура. Оспорва се
относимостта на ПИКЕЕ.
Въззиваемата страна, с писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК, чрез процесуалния
си представител, юрк. Ф., оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни
съображения, че решението на РС-Перник е правилно, съобразено с процесуалните и
материални норми на закона и моли да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела, и допустимо - съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран - по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и
заявения петитум.
Правилно е дадена материално - правната квалификация на иска. Налице са всички
положителни процесуални предпоставки за постановяване на решението и липсват
отрицателни такива. Въззивната проверка за правилност се извършва само в обжалваната
част на решението и само на поддържаните основания.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни
основания, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетата от районния съд фактическа обстановка съответства изцяло на приобщените
доказателства и тя е следната:
С писмо рег. № 3016/25.07.2022 г. от „Електрохолд Продажби“ АД става ясно, че към
21.05.2022 г., като лице, регистрирано в клиентската система на дружеството с бизнес
партньор № ***, за обект представляващ къща, находящ се в ***, фигурира ищеца Д. И. Д..
Не е спорно, че този обект, към който е монтиран електромера, въз основа на чиито
показатели се формира исковата претенция, е бил присъединен към електроразпределителна
мрежа.
По делото са представени и Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /сега
„Електроразпределителни мрежи Запад“/, както и доказателства за публикуването им в бр.
67/15.06.2021 г. на вестник „Съперник“.
С писмо с изх. № УРИ 105810-615/04.08.2022 г. на Министерство на вътрешните
работи, Дирекция „Национална система 112“ се посочва, че в ответното дружество е налице
постъпило обаждане относно неправомерно ползване на ел. енергия на 25.01.2022 г. на
адрес: *** По този повод била извършена проверка за която е съставен констативен
протокол.
От констативен протокол № *** г. се установява, че на посочената дата е извършена
проверка на средство за търговско измерване с фабр. номер № ***, на адреса на ищеца, при
която е констатирано, че липсва пломба на щита на таблото, електромерът е с тъмен дисплей
и при реален товар от 1,0 А диодът за натоварване не мига. Електромерът е демонтиран и
изпратен за извършване на метрологична експертиза. Проверката е извършена от И.Н. И. и
2
Б.Х.Б. - служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, в присъствието на свидетеля
Д.В.Д. от Федерацията на потребителите.
С писмо с изх. № NTZ170241/26.01.2022 г. ищецът е уведомен за извършената
проверка и за съставения констативен протокол, както и че СТИ е демонтирано и изпратено
за метрологична експертиза в БИМ, като писмото е получено лично от ищеца на 04.02.2022
г., видно от известие за доставяне от 26.01.2022 г.
По делото е представен и констативен протокол на БИМ от 07.03.2022 г., от който се
установява, че при включване на процесния електромер с цел изследване той не се захранва
и не могат да се изследват метрологичните му характеристики. При оглед на вътрешността
не се констатират видими промени в конструкцията. Електромерът не съответства на
техническите характеристики.
С писмо с изх. № NTZ174906/10.05.2022 г. ищецът е уведомен за извършената
метрологична експертиза на СТИ с фабричен номер ***, като писмото е получено лично от
ищеца на 16.05.2022 г., видно от известие за доставяне от 10.05.2022 г.
С оглед на констатираното в консумацията на ищеца била направена корекция.
Районния съд е приобщил справка за преизчислени количества ел. енергия за аб. № ***, с
клиент Д. Д., от която е видно, че преизчислението е извършено на база една трета от
пропускателната способност на измервателната система и общата корекция е в размер на
3386 kWh.
С писмо с изх. № **********/13.05.2022 г. ищецът е уведомен на основание чл.83,
ал.1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ за съставения констативен протокол № *** г., както
и за размера на преизчисленото количество ел. енергия.
Съответно на това е изготвена корекционна фактура на стойност 783.50 лв.
С оглед установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира от
правна страна следното:
Пред районния съд е бил предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в
тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно: че в резултат
на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ /респ.
ПТЕЕ/ и ОУ е изчислил и остойностил количеството енергия - предмет на иска, в
действителния му размер, като посоченото количество електроенергия реално е потребено
от ищеца.
Предвид обсъдените по-горе доказателства, въззивният съд изцяло споделя изводите
на районния съд относно фактическата обстановка, установена в хода на
първоинстанционното производство.
Относно възраженията релевирани във въззивната жалба, съдът намира следното:
В мнозинството си тези възражения са били поставени и пред районния съд и
последния им е дал обоснован и законосъобразен отговор. Поради това настоящия състав
препраща към мотивите на първия съд по реда на чл.272 ГПК.
Няма спор, че ищеца е бил регистриран в клиентската мрежа на Електрохолд, като
бизнес клиент със съответен номер именно на процесния адрес.
Предвид разпоредбата на § 1, т. 27 г (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), вр. т. 27б, от ДР на ЗЕ, "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за
собствено ползване. Според действащата т. 41б (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от § 1 на същите ДР, "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който
купува енергия и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването
му с енергия. В аналогичен смисъл е и текста от приложимите ОУ на ищцовото дружество-
чл.3, т.1 и 8 от ОУ. Респективно, задължено лице за заплащане цената на доставена
електрическа енергия по договор по чл.98а ЗЕ е потребител на енергия, който притежава
някое от горните качества по приложимите разпоредби от § 1 от ДР на ЗЕ и ОУ. По делото,
3
от събраните доказателства се установява категорично, че Д. е ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството ответник, регистриран
като клиент със съответен номер, като видно от посочените законови разпоредби е, че за
това не е необходимо задължително наличието на вещно право върху този имот.
В същия смисъл са и задължителните указания дадени с ТР № 2/2018 г. т.1 на ОСГК,
ползвани в случая по аналогия. В този смисъл неоснователни са възраженията по жалбата за
липса на облигационна връзка между страните.
Неоснователни са и възраженията относно приложимите правила и сочените
нарушения във връзка с това по съставяне на констативния протокол и издаване на
процесната фактура.
С оглед разпоредбата на § 2 от ПЗ на ПИКЕЕ обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г. -
релевантният момент за определяне на приложимата нормативна уредба по отношение на
процедурата по корекция на сметки на потребителите на електроенергия е този на съставяне
на констативния протокол, който в настоящия случай е с дата на съставяне 25.01.2022 г. и
приложимата в настоящия случая нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на Закона
за енергетиката, в Правилата за измерване на количеството електрическата енергия,
издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, (ПИКЕЕ) и
Правила за търговия с електрическа енергия, издадени от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (Обн. ДВ. бр.66 от 26 юли 2013г., в сила от 26.07.2013г.). Актуалната
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК по множество подобни правни
спорове, обективирана в решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на III-то гр.
отд. на ВКС, решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС,
решение № 144/12.03.2021 г. по гр. д. № 1251/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №
54/24.03.2021 г. по гр. д. № 1843/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 50/12.05.2021
г. по гр. д. № 1737/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 82/12.05.2021 г. по гр. д. №
2844/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 60210/07.10.2021 г. по гр. д. № 4110/2020
г. на IV-то гр. отд. на ВКС, и пр ., приема, че по силата на чл. 83, ал.1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т.
6 ЗЕ в редакцията след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., за периода
след влизане в сила на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ) е предвидено законово основание крайният снабдител едностранно да коригира
сметката на клиента (потребителя) само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. В установената практика на
ВКС е разяснена и правната същност на коригирането на сметката на потребител при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него
електрическа енергия едностранно от доставчика в периода след влизане в сила на
промените на чл.98а, чл. 98в и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, които разяснения запазват значението си
и след приемането на сега действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ от 30.04.2019 г./ (в този смисъл и
Определение № 60737 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2021 г., III г. о., ГК).
Следователно със ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012г.) и приетите въз
основа на законовата делегация по чл.83, ал.2 ЗЕ правила съгласно чл.50, ал. 4 ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г.) е предвидена възможност за оператора на електропреносната
мрежа да коригира едностранно сметките на ползвателите във всички случаи на
неизмерване, неправилно и/или неточно измерени и/или изчислени пренесените количества
електрическа енергия. Начините за извършване на пренесените до ползвателя количествата
електрическа енергия е уредено в зависимост от конкретните причини за неизмерване или
неточно измерване на пренесените количества електрическа енергия. В редица решения на
ВКС (решение № 97 от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 115 от
20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 19 от 21.02.2014 г. по т. д.
№ 2014/2013 г. на ВКС, II ТО, решение № 228/10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС,
IV ГО, решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, IV ГО и др.) е
посочено, че при неправомерно въздействие върху СТИ потребителят дължи заплащане на
реално доставеното, но неотчетено количество електрическа енергия, ако доставчикът
докаже наличието на потребление и действителния му размер. Източникът на задължението
4
за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е от
договорно естество и разпоредбите на Закона за енергетиката не изключват общите правила
на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока,
включително правилото на чл.183 ЗЗД, че когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е заплатено
по-малко от реално дължимото, купувачът следва да доплати разликата като цена на
потребеното количество електрическа енергия. С новите правила е установено, че титуляр
на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа.
Това негово право се извежда от изричните норми на чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ, титуляр на
вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в случая
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, което е легитимирано и да отговаря по
предявения отрицателен установителен иск, а задължено лице е "ползвателят на мрежата".
Нормативната разпоредба е ясна и недвусмислено сочи субектът, в полза на който възниква
вземане за сумата на преизчислените при спазване на чл.50 ПИКЕЕ количества електрическа
енергия - операторът на електроразпределителната мрежа съобразно дефиницията на § 34б,
б. а) от ДР на ЗЕ, или предвид издадения му и приложен по делото лиценз, а и сключен
договор между страните, ответникът - „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД.
Нормативно установеното право не следва да бъде мотивирано и обосновано, нито от
ответника, като страна в процеса, нито от съда, като последната нормативна воля е израз на
основното конституционно заложено правомощие на законодателната власт, включително в
хипотезата на делегиране на правомощия по издаване на подзаконови нормативни органи на
други държавни органи, предвид на което и всичките оплаквания по жалбата на ищеца за
липса на правна възможност ответникът да претендира суми за цена на електрическа
енергия като противни на ясната и специална уредба по чл.56, ал.2 ПИКЕЕ се явяват
неоснователни. В този смисъл в Решение № 137/12.07.2022 г. по гр.д. № 2578/2021 г. на
ВКС се посочва, че дейностите по пренос, по разпределение и по снабдяване с електрическа
енергия, съответно - и по тяхното лицензиране /тъй като за извършването им законът
установява разрешителен режим/ са уредени законодателно в разпоредбите на чл.43 и чл.44
от Закона за енергетиката, като на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на
електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране
по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители
/чл.44, ал.4 ЗЕ/. Съгласно чл.94а, ал.1 ЗЕ, енергийното предприятие- краен снабдител /т.28а,
б.”а” ДРЗЕ/ осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти /т.27 ДРЗЕ/, които обекти са вече присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна
територия, като съгласно разпоредбите на чл.97, ал.1, т.2 и т.4 и чл.98а ЗЕ продажбата на
електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи
условия на енергийното предприятие - краен снабдител. Съобразно предвиденото в
разпоредбите на чл.94а, ал.1, във вр. с чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ, чл.98а ЗЕ и чл.15, ал.2 т.3 от
Правила за търговия с електрическа енергия носител на облигационното /договорното/
задължение за продажба на електрическа енергия на потребител - краен клиент по смисъла
на т. 27г ДРЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на
т. 28а , б.”а” ДРЗЕ. Разпоредбите на чл.50 - 56 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по
продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените
количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата
електрическа енергия по реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл.86, ал.3, т.2 ЗЕ
дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа
включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми,
които са преизчислени по реда на чл.50-56 ПИКЕ. Ето защо крайният клиент дължи
заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на
ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на
енергийна услуга по смисъла на т.41б, б.а ДРЗЕ.
5
Предвид изложеното, възраженията направени в жалбата са неоснователни.
Разрешението в поднормативния акт е съответно на установената нормативна уредба и
задължението на ответника, като оператор на електроразпределителната мрежа да поеме
загубите на електрическа енергия по мрежата, в които се включват и потребената, но
неотчетена, електрическа енергия по причина на промяна на схемата на свързване в
измервателните устройства - СТИ.
При всичко така изложено правилно и в точно съответствие на материалния закон
районния съд от събраните по делото писмени и гласни доказателствата, както и от
заключението на вещото лице се установил, че към датата на проверката е осъществен
нерегламентиран достъп и неотчитане на потребената ел. енергия, като в случая се касае за
неизмерващо СТИ. Процесните количества ел. енергия, предмет на извършеното
преизчисление, са изчислени математически вярно на база на 1/3 от пропускателната
способност на измервателната система, при ежедневно 8-часово ползване на ел. енергия от
клиента. Ето защо и доколкото е спазен предписаният в чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ процедурен и
формален ред за извършване на проверката, а преизчислението е извършено въз основа на
констатациите от нея, то правилно съдът е приел, че в случая са били налице елементите от
фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление. С оглед
трайно установената съдебна практика, че при неправомерно въздействие върху СТИ
потребителя, дължи заплащане на реално доставеното, но неотчетено количество
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния
му размер, доставената и неотчетена електроенергия за периода от 26.10.2021 г. до
25.01.2022 г. е в размер на 3385,60 кВтч, стойността на която е в размер на 783,50 лева. Тази
цена се дължи на основание чл. 104а, ал. 2, т. 5 б. а от ЗЕ вр. чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ/2019 г.
По изложените съображения и настоящия съдебният състав приема, че извършената от
ответника корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е
законосъобразна.
Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции, въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Предвид направеното искане и представени доказателства, на въззиваемата страна
следва да бъде присъдена сумата 100,00 лв. - разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение.

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169 от 05.12.2022 г., постановено по гр.д. № 430 по
описа за 2022 г. на Районен съд-Радомир.
ОСЪЖДА Д. И. Д. ЕГН********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, сумата 100,00 лв. /сто
лева/ - направени разноски във въззивното производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7