Р Е Ш Е Н И Е
№ 1463/6.8.2020г.
Град Пловдив, 06.08.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на пети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 1353 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Ц.Д.Д. *** против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-000962 от
02.05.2020 г. на началника група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с която на жалбоподателя на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът в писмено становище оспорва жалбата и моли
тя се отхвърли като неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в срок, липсват неясноти, съдържа мотиви, а описаната
фактическа обстановка отговаря на истината.
Настоящият състав на Административен съд Пловдив
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни
интереси пряко се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок
от съобщаването й, извършено лично срещу подпис на жалбоподателя на 21.05.2020
г. Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на
обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена затова, че на 02.05.2020
г., около 9,56 часа, в град Пловдив, на ул. “Коматевско шосе“ – кръстовище с
бул. „Никола Вапцаров“, посока север-юг, жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил марка „Мерцедес 1840Л Актрос“, с рег.№ ******, собственост на „Марж“
ООД, с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство
„Дрегер алкотест 7510 С“, отчело 0,78 промила алкохол, с което виновно е нарушил
чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП.
На жалбоподателя е издаден талон за медицинско
изследване № 089053, връчен на 02.05.2020 г., в 10,15 часа. Според протокола на
химическата експертиза в изследваната проба кръв, взета от Ц.Д. доброволно, се
доказва етилов алкохол 0,72 промила.
Тези факти, макар формално да се
оспорват от жалбоподателя, се потвърждават по безспорен начин от събраните по
делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение,
който е подписан без възражения от жалбоподателя, и протокол за химическа
експертиза, и от липсата на други доказателства, които да ги оборят. При
доказателствена тежест за жалбоподателя да установи твърдението си за
опорочаване на процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози и как тези нарушения са повлияли върху законосъобразността на
оспорената заповед, такива доказателства не бяха събрани. От друга страна, всички възражения в тази насока са неотносими към предмета на настоящото
дело, доколкото спазването на процедурата по наредбата е въпрос, който би се
изследвал при евентуално оспорване на законосъобразността на наказателно
постановление. За настоящия казус е важно правилото на чл.189, ал.2 ЗДвП,
установяващо презумпцията за доказателствената сила на актовете за установяване
на административно нарушение, съставени по този закон.
Съдът намира, че в случая не е оборена материалната
доказателствена сила на официалните писмени документи, следователно
правнорелевантните факти са безспорно установени и спорът между страните е за
правилното приложение на закона.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
В случая са налице безспорни писмени доказателства за
извършено химическо лабораторно изследване на жалбоподателя, доказващо
концентрация на алкохол в кръвта от 0,72 промила, т.е., безспорно е доказано
наличието на предпоставките от хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП –
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с химическо лабораторно изследване. Разликата между теста с техническо
средство и лабораторното изследване е само 0,06 промила, нищожно малка и
пренебрежима, като и двете стойности – 0,78 и 0,72 – са над допустимата от
закона концентрация от 0,5 промила алкохол в кръвта.
Доколкото нормата на чл.171 ЗДвП е императивна,
административният орган няма право на преценка относно прилагането на
съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа
в условията на задължителна администрация и задължително следва да приложи
мярката, защото преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно
изброените осем принудителни административни мерки са направени от законодателя
при създаване на самата правна норма.
При извършената служебна проверка за законосъобразността
на оспорената заповед на всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391
от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в предвидената от закона форма
на писмена мотивирана заповед, съдържа
установените в закона задължителни реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Пълно и точно са изложени
фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка, и са посочени правните норми, представляващи основание
за издаване на заповедта. Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта
на закона – да се осигури безопасността на движението по пътищата, защита на
живота и здравето на всички участници в движението и да се преустановят
административните нарушения по ЗДвП.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Д.Д., ЕГН **********,***, против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-000962 от
02.05.2020 г. на началника група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен съдия: