Решение по КНАХД №474/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ - гр. София, представлявана от председателя на управителния съвет, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против Решение № 140 от 20.07.2024 година, постановено от трети състав по наказателно административен характер дело № 474 по описа за 2024 година на Районен съд /РС/ - Ловеч с което е отменен Електронен фиш № ********** на АПИ, като незаконосъобразен.

В касационната жалба се твърди, че решението на РС е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, с искане да бъде отменено, а издаденият електронен фиш потвърден. Наведени са доводи, че неправилни са мотивите на районният съд, че не може да бъде издаван електронен фиш по чл. 179 ал.3б от ЗДвП, тъй като съгласно текста на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП при нарушение на чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Твърди се, че текстовете на чл. 189ж, ал.7 и чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП имплицитно сочат за възможността за органите на АПИ да издават електронни фишове и за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Твърди се още, че допълнителен аргумент за подобен извод налага и анализа на разпоредбата на чл. 187а ал.4 от ЗДвП, като в този смисъл са и разпоредбите на чл.167а ал.3 и ал.4 от ЗДвП. Посочва се, че въз основа на анализа на цитираните по –горе разпоредби могат да се направят най –малко два извода- налице е изрична правна уредба относно връчването и анулирането на електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал.3б от ЗДвП и е налице изрична правна уредба относно влизането в сила на електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал.3б от ЗДвП. В заключение, в касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и е релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В писмен отговор на касационната жалба, чрез упълномощен адвокат, ответникът „ГРУП ПЛЮС“ ООД оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила първоинстанционното съдебно решение, като се развиват подробни доводи по съществото на правния спор.

С Определение № 1971 от 31.10.2024г. съдът е спрял производството по делото до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 година.

С Определение № 1380/25.08.2025г. съдът е възобновил производството по делото след отпадане на причината за неговото спиране, а именно постановено от Съда на Европейския съюз Решение № ECLI:EU:C:2024:974 (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/2023 година.

В съдебно заседание касаторът- редовно призован, не изпраща представител, представя становище с вх.№ 3124/19.11.2025г. чрез упълномощен юрисконсулт, който излага подробни мотиви за основателност на подадената касационна жалба и моли съдът да отмени постановеното от РС-Ловеч решение, като прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - „ГРУП ПЛЮС“ ООД – редовно призован, не изпраща представител. В писмено становища с вх. № 3123/19.11.2025 г. по описа на АдмС Ловеч чрез упълномощен адвокат оспорва касационната жалба и излага аргументи по съществото на спора. Направено е и искане за присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно приложени договор за правна защита и съдействие и фактура.

Окръжна прокуратура – Ловеч, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Въз основа на редовно събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 28.08.2021 г. в 15:54 часа е констатирано нарушение № CB79417C22E002E6E05304F160AFBD7, с ППС ТЕМСА САФИР, с регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 2, без ремарке, в община Угърчин, за движение по път I-4 км 40+670, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, намиращо се на път I-4 км 40+670. За извършеното нарушение срещу „ГРУП ПЛЮС“ ООД, като собственик на регистрираното ППС, бил издаден обжалваният електронен фиш /ЕФ/ № **********, с който на дружеството е наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и е постановено да заплати и съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 49,00 лева.

При преценка на законосъобразността на обжалвания електронен фиш РС е приел, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, както и че е налице ясно описание по време и място на нарушението, но при описание на нарушението липсва яснота и категоричност в какво се изразява нарушението, приетото от наказващият орган- в липсата на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, водещо до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че в нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като в тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Според съда, в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Съдът е изложил също мотиви за неприложимост на разпоредбите на чл.34 от ЗАНН и е приел, че същите не следват да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронни фишове е посочено приложимостта на ЗАНН/ар. чл.189 ал.8 от ЗДвП/.

РС-Ловеч е приел и, че санкцията се явява в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети в предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

По тези съображения, подробно мотивирани, решаващият състав е приел че обжалвания пред него ЕФ е незаконосъобразен и го е отменил изцяло.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на първоинстанционният съд е извършена цялостна проверка на ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.

От установеното с доказателствата и анализа на приложимото право се налага извода, че към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация, поради което издаденият ЕФ е незаконосъобразен. Касационната инстанция споделя мотивите на РС, с които е отменен електронният фиш, тъй като към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Възможността да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното следва да е предвидено в закон, по аргумент от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението – 28.08.2021 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението – 28.08.2021 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, а именно по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а впоследствие да се издаде наказателно постановление /НП/, а не да се съставя електронен фиш. При това е нарушен процесуалният ред.

Към момента на извършване на нарушението не е била налице изрична регламентация, сочеща възможност да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то настоящият касационен състав намира за недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Последвалото изменение на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е допълнителен аргумент, в подкрепа на тезата за недопустимост на тълкуването в административно наказателното производство.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил и невъзможността за налагане на ЕФ за процесното нарушение, анализирайки текстовете на чл. 189ж, ал. 7, чл. 187а, ал. 4 и чл. 167а, ал. 2, т. 8 и ал.4 от ЗДвП, тъй като налагането на наказание по аналогия е недопустимо, които мотиви не следва да бъдат преповтаряни и се споделят изцяло от касационната инстанция.

Настоящият касационен състав споделя и изводите на решаващия съд, че наложената санкция е несъответна на извършеното нарушение, като следва да препрати към мотивите на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При съобразяване със задължителното тълкуване на съюзното законодателство, дадено с Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред съда електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност на наказанията, въведен с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. Европейския парламент и на Съвета относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури. Наложената с ЕФ санкция се явява в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директивата, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което е не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на електронния фиш.

От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

С оглед изложените съображения, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд –Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Представени са доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. с ДДС, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 42 от делото и фактура /л. 43/. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно е, че същото е определено в рамките на установения минимален размер съобразно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. § 2а от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Основателни са доводите на процесуалния представител на ответника по касация относно включване в размера на присъдените разноски на начисления върху адвокатския хонорар ДДС. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, поради което за платения адвокатски хонорар следва да се присъди и начисления ДДС. Видно от представената фактура на л. 43 от делото, сумата, която е заплатена от ответника за ползване на адвокатска услуга е 600,00 лв., от които 500,00 лв. – стойност без ДДС и 100,00 лв. – стойност на ДДС и тя следва да се възстанови, като разноски на страната във връзка с водене на делото. С оглед на това, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация общо сумата от 600,00 лв.

Предвид горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140 от 20.07.2024 година, постановено по наказателно административен характер дело № 474 по описа за 2024 година на Районен съд - Ловеч.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на „ГРУП ПЛЮС“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 600,00 /шестстотин/ лева.

Решението е окончателно.