№ 245
гр. Русе, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета А.а
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело №
20234500100576 по описа за 2023 година
Ищцата А. Я. Г. твърди, че с ответника И. Я. Б. са брат и сестра и заедно с другия им
брат Я. Я. Б. са наследници на М. Я.а Б.а, поч. на **.**.**** г. и на Я. Д. Б., поч. на
**.**.****г. Заявява, че родителите им оставили в наследство сграда с идентификатор
№ *****.*.****.*, с адрес : гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, ул. ***** ******** № ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ******.*.****, cъc зacтpoeнa плoщ от
1035 кв. м., на 3 етажа, представляваща еднофамилна жилищна сграда.
Ищцата твърди, че по отношение на този имот е водено дело за съдебна делба с
участието на страните в настоящото производство, за което било образувано гр. д. №
5149/2017 г., по което обаче искът по отношение на този имот е отхвърлен, тъй като
тази сграда представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ и подлежи на
премахване. Дори и обаче да се приеме, че сградата е в режим на търпимост по
смисъла на § 16, ал. 2 ДР на ЗУТ, то същата се приращава към терена – държавна
собственост и не подлежи на делба между страните. Заявява още, че по това
производство поискала от съда да прогласи нищожността на констативния нот. акт, с
който отв. И. Б. се афиширал като собственик на тази сграда. Липсва обаче такова
произнасяне, което възпрепятства ищцата спокойно да достъпи и полза сграда с
идентификатор ******.*.****.2, от която притежавала 7/16 ид. части, съгласно
влязлото в сила решение на съда за делбата й.
По отношение на оспорения от ищцата констативен нотариален акт са въведени
твърдения, че при издаването му пред нотариуса било представено удостоверение за
отказ от наследство, от което било видно, че ищцата се отказала от наследството на
покойния си баща. Оспорила тази декларация, тъй като не я била подписвала.
1
Депозирала жалба в РРП, за което било проведено наказателно производство, по което
на ответника били повдигнати обвинения за извършени две документни престъпления,
касаещи снабдяването му с нот. акт. По образуваното срещу него НОХД той се
признал за виновен за това, че на 20.10.2015 г. пред РРС в условията на опосредено
извършителство съзнателно се възползвал от неистински документ – нотариално
заверена декларация за отказ от наследство с рег. № **** от 20.05.2015 г. по описа на
нотариус Л.Ш., с район на действие РРС, на която й бил придаден вид, че е подписана
от А. Я. Г., за да се окаже, че А. Г. в качеството на наследник на покойния й баща Я. Б.,
поч. на **.**.**** г. се отказва от оставеното от него наследство, както и за това, че на
на 20.10.2015 г. пред РРС в условията на опосредено извършителство съзнателно се
възползвал от официален документ – нотариално удостоверяване на подпис в частен
документ – декларация за отказ от наследство с рег. № **** от 20.05.2015 г. по описа
на нотариус Л.Ш. с район на действие РРС, в който били удостоверени неверни
обстоятелства – че подписът в реквизита декларатор е изпълнен от А. Я. Г. от гр. Русе.
Правният си интерес от предявения иск ищцата обосновава с това, че
констативния нот. акт създава външна представа за наличието на признатите с него
права. Този акт е вписан в АВ и това му дава гласност по отношение на трети
добросъвестни лица. Намира, че с това се нарушава обществения интерес и се
застрашават интересите на всички потенциални участници в настоящите и бъдещите
вещни правоотношения по отношение на този имот.
Отделно от това обосновава правен интерес от предявяването на иска с
обстоятелството, че в хода на производството по съдебна делба се установило, че
теренът, върху който е посторена процесната сграда бил държавна собственост.
Същият е закупен от майката на страните М. Б.а с нот. акт от **** г., към който
момент била построена само сградата с идентификатор ******.*.****.2. С Решение №
3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС на Р България били обявени за
противоконституционни разпоредбите, предвиждащи спиране на придобивната
давност по отношение на имотите частна държавна и общинска собственост, влязло в
сила на 08.03.2022 г. Във връзка с това, според ищцата, е изтекла предвидената по
отношение на наследниците на М. Я.а придобивна давност. Процесната сграда с
идентификатор *****.*.****.* няма отстъпено право на строеж, нито друга строителна
документация, поради което по силата на приращението към настоящия момент
ищцата А. Г., ответникът И. Б. и брат им Я. Б. били собственици на незаконно
изградената постройка при 7/16 ид. части за първите двама и 2/16 ид. части за Я. Б..
Така обосновава допълнително правния си интерес от предявения иск. Претендира от
съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
нея, че ответникът И. Я. Б. не е собственик на 7/16 ид. части от сграда с
идентификатор *****.*.****.*, разположена в поземлен имот с идентификатор
******.*.**** в гр. Русе, ул. „***** ********" № ***, както и на основание чл. 537, ал.
2
2 ГПК съдът да отмени нот. акт № 50, том ІІІ, рег. № 5600, дело № 907 от 23.10.2015 г,
вписан в СВ Русе под акт № 14179, дело № 7358, дв. вх. рег. № 13961 по отношение на
тези 7/16 ид. части. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът взема становище, че сграда с идентификатор
*****.*.****.* е изцяло негова собственост и в тази част оспореният нот. акт е изцяло
законосъобразен и правилен, а претенцията на ищцата неоснователна и недопустима.
В хода на нот. производство нотариус Л.Ш. установил и констатирал правото му на
собственост върху тази сграда. Тя била построена изцяло за негова сметка и от него.
Не е част от наследството на родителите му. Била в режим на търпимост по смисъла на
параграф 16, ал. 2 ДР на ЗУТ и не подлежала на премахване. Твърди, че е едноличен
собственик на тази сграда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Страните не спорят относно това, че са брат и сестра, както и че те двамата и
брат им И. Я. Б. са наследници на М. Я.а Б.а, поч. на **.**.**** г. и на Я. Д. Б., поч. на
**.**.****г.
С влязло в сила решение № 660/19.04.2019 г., постановено по гр. д. №
660/19.04.2019 г. на РРС е отхвърлен искът за делба относно сграда с идентификатор
*****.*.****.*, предявен от ищцата против Я. Б. и И. Б., за който имот ищцата е
твърдяла, че страните са съсобственици по наследство от родителите им.
От приложение по делото нот. акт № 50, том ІІІ, рег. № 5600, дело № 907 от
23.10.2015 г., вписан в СВ Русе под акт № 14179, дело № 7358, дв. вх. рег. № 13961 се
установява, че отв. И. Б. е признат за собственик на процесния недв. имот- сграда с
идентификатор *****.*.****.*.
Приобщено към доказателствения материал е и влязло в законна сила на
17.02.2020 г. Споразумение, с което отв. И. Б. е признат за виновен за това, че в
условията на посредствено извършителство съзнателно се възползвал от неистински
документ – нотариално заверена декларация за отказ от наследство с рег. № **** от
20.05.2015 г. по описа на нотариус Л.Ш., с район на действие РРС, на която й бил
придаден вид, че е подписана от А. Я. Г., за да се окаже, че А. Г. в качеството на
наследник на покойния й баща Я. Б., поч. на **.**.**** г. се отказва от оставеното от
него наследство, както и за това, че на на 20.10.2015 г. пред РРС в условията на
посредствено извършителство съзнателно се възползвал от официален документ –
нотариално удостоверяване на подпис в частен документ – декларация за отказ от
наследство с рег. № **** от 20.05.2015 г. по описа на нотариус Л.Ш. с район на
действие РРС, в който били удостоверени неверни обстоятелства – че подписът в
реквизита декларатор е изпълнен от А. Я. Г. от гр. Русе.
3
Приложен е и договор от 28.08.**** г., с който Д.Х.Д. продава на М.А.А..ова една
къща по ул. ,,****** *******" № ***, състояща се от две стаи, антре, шапрон, клозет и
дворно място общо застроена и незастроена площ около 500 кв. м.
И двете страни са ангажирали гласни доказателства:
Св. Д. Х. А., свако на страните, дава показания, че много отдавна сестрата на
съпругата му М. и съпругът й Я. започнали да строят къща в дворното място, в което
живеели. Я. му споделил, че я прави за синовете си. Казал му също, че другата,
старата къща подарил на дъщеря си. Искал трите деца да имат имоти в един и същи
двор, да бъдат заедно, да не са разделени. Свидетелства, че помагал на Я. при
строителството на новата къща за 2-3 дена, при изграждането на втория етаж. Дава
още показания, че майсторът на къщата се казвал Д., не знае кой го е наел. Имало още
двама- трима работници. Доколкото знае парите идвали от И.. Свидетелства, че сега И.
живее в новата къща. Дава показания, че жената пред залата е съпругата на майстора,
нает за строителството на къщата - Д.. Турското й име е Д.. Свидетелства още, че за
последно виждал А. на погребението на майка й. Дава показания, че тя живеела по
него време в старата къща и не знае някога да е живяла в новата. След погребението не
я е виждал, тъй като тя много отдавна работи в чужбина и рядко се прибира.
Св. Р. Х. А. дава показания, че познава ищцата, в дома на която в гр. Русе правил
ремонт. Знае, че в дворното място, в което живеела А. има две къщи- малка и голяма.
Уточнява, че ремонт правил само в малката къща преди около 10-15 години. Дава още
показания, че познава бащата на А. и от него знае, че новата къща я строили – бащата
й и бай Д.. Я. му споделял, че има 3 деца и иска да ги осигури, но не му е казвал кой е
финансирал строителство. Свидетелства, че новата къща е строена преди 2000 г. и
когато ходил да прави ремонт в дома на А., тя била построена, а бащата на А. починал.
Св. З. Д. М. дава показания, че познава страните от квартала. Познавал и баща
им Я., чието турско име било Я.. Свидетелства, че работил в Полша около 12 години
заедно с И., който бил женен за полякиня. Там ответникът му споделил, че в имота в
България иска да построи нова къща. При връщането на свидетеля в Русе И. изпратил
по него 5000 марки на баща си, с когото след два дена заедно закупили тухли,
необходими за строежа на новата къща. Когато докарали тухлите в дворното място,
там имало вече излети колони и темели. С тези тухли, доведеният му баща Д. започнал
да строи къщата. При строителството му помагали момчета от махалата. След като
приключило изграждането на първи етаж, Д. поставил арматура. Свидетелят също
участвал в строителството. Изляли бетон и той се върнал обратно в Полша да работи.
След 5-6 месеца отново се прибрал в България и отново И. изпратил по него 4000
марки на баща си. Дава показания, че когато се прибрал в Русе, строежът по къщата
продължавал. Свидетелства, че докато се строяла къщата знаели, че се строи къщата
на И.. Не знае А. да има нещо общо с това строителство, не я е виждал. Дава
4
показания, че къщата била завършена някъде 1996-1997 г. В нея живее И., като
свидетелят не знае А. някога да е живяла там. Дава показания, че тя живяла отзад, в
старата къща. Свидетелства, че И. от време на време изпращал от чужбина пари на
баща си Я., с които той си купувал животни и така се прехранвал. В един момент
обаче не му стигнали парите да довърши къщата и се наложило да ги продаде. Дава
още показания, че при изграждането на втория етаж от къщата И. се прибрал в
България. Връщайки се обратно в Полша за последно пратил по свидетеля 3000 марки,
които да даде на баща си. Свидетелства, че по времето, когато двамата с И. били в
чужбина и А. работела извън страна.
Св. Ж. М. И. дава показания, че 40 години живяла на семейни начела с Д., който
бил строител. Познава страните от махалата, както и родителите им. Дава показания,
че ответникът наел съпруга й Д. да му построи къща и той платил строежа. Изградил
къща на 3 етажа от долу до горе. Помагали му синът й, самия И. и още две момчета,
на които ответника плащал. Свидетелства, че когато започнал строежа на къщата И.
бил в България, но после заминал. Като се прибирал директно плащал на мъжа й. Дава
още показания, че когато починала майката на страните, погребението й било в новата
къща на първия етаж, а къщата не била завършена до покрив. За живеене ставал само
първия етаж. Свидетелства, че още преди да започне строежа на къщата родителите на
страните живеели на вилата си на ул. ,,***** ***“. После Я. продължил да живее и на
вилата, и в къщата при сина си И.. Знае, че в построената от съпруга й къща сега
живее ответника. Не е виждала А. да влиза в нея. Тя живеела в нейната си къща,
малка, зад новата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК.
Съгласно т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК - правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника. В конкретния случай е налице първата хипотеза, а
именно ищецът навежда твърдение за притежавано от него право на собственост върху
имота, основано на наследство и давностно владение, а ответникът го оспорва предвид
издадения в негова полза КНА и твърденията за придобиване на имота по давност.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При
отрицателния установителен иск ищецът е длъжен да докаже само и единствено
материално-правната си легитимация по иска, а предмет на доказване е само правото
5
на собственост на ответника, който следва да изчерпи следва да изчерпи всички
основания, на които твърди, че е станал собственик.
Съобразно изготвяне от съда доклад и разпределената й доказателствена тежест,
ищцата следваше да установи, че сграда с идентификатор *****.*.****.* е построена в
имот държавна собственост, който М. Я.а – нейна майка е закупила с писмен договор
от **** г., както и че ищцата е наследник на М. Я.а.
От нейна страна по делото са ангажирани надлежни доказателства само досежно
последното обсотоятелство. Не са представени доказателства, че имотът, в който е
построена процесната къща е държавна собственост. Приобщения към делото писмен
договор по никакъв начин не установява това. От него не може да се направи извод за
идентичност на закупения през **** г. и сграда с идентификатор ******.*.****.2.
Отделно от това не е установено по надлежния ред, че М.А.А..ова и М. Я.а Б.а са едно
и също лице. Дори и това да е така обаче, не е представено влязло в сила решение или
друг документ, с който ищцата да е призната за собственик по давност и наследство на
идеални части от дворното място, върху което е построена процесната сграда. Поради
това не е налице нито една от посочените в ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г.,
постановено по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС хипотези.
Предвид изложеното и доколкото ищцата не установи в настоящото
производство материалноправната си легитимация по иска, същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Така мотивиран, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Я. Г., ЕГН ********** отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК против И. Я. Б., ЕГН ********** за признаване
на установено, че ответникът не е собственик на 7/16 ид. части от сграда с
идентификатор *****.*.****.*, разположена в поземлен имот с идентификатор
******.*.**** в гр. Русе, ул. „***** ********" № ***
като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6