РЕШЕНИЕ
№ 260384/01.03.2021 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, гражданско
отделение, LVI-ти граждански състав, в открито заседание на първи февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА АСЕНИКОВА
при
секретаря Милена Манолова, като разгледа докладваното от съдия Асеникова
гражданско дело № 10575 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Е.Т.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адвокат Н., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 86 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ
на ответника Община Бургас, ЕИК *********, с адрес: ул. „Александровска“
№ 26, представлявана от кмета Димитър Николов, да заплати на ищцата сумата от 10
000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от счупване на горния край на тибията (голям пищял) на левия
крак, и сумата от 1 780
лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени от ищцата
разходи за оперативно лечение, които вреди са настъпили в резултат от спъване и
падане поради дупка в уличната настилка, находяща се от източната страна на бл.
20 в ж. к. ,,Изгрев“, гр. Бургас, на 31.10.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
В
исковата молба са изложени твърдения, че на 31.10.2019 г., около 19:30 ч. – в тъмната част на денонощието, ищцата се
прибирала заедно със съпруга си към дома им, находящ се на адрес: гр. ***, като
минавали по пътеката от източната страна на блок 20, когато кракът на съпруга й
попаднал в дупка, той загубил равновесие и паднал върху ищцата. Твърди се, че
ищцата била приета в МБАЛ „БУРГАСМЕД“ ЕООД с диагноза „счупване на горния край
на тибията (голям пищял), закрито“. Посочва се, че на 04.11.2019 г. ищцата е
била подложена на две операции – при първата от хълбока й е взета кост, която
при втората е присадена на мястото на счупването, заедно със специална планка и
пирони – за което ищцата заплатила сумата от 1780 лева в полза на МБАЛ
„БУРГАСМЕД“ ЕООД. На 06.11.2019 г. ищцата била изписана, на 11.11.2019 г. посетила
лечебното заведение за смяна на превръзките, а на 18.11 – за премахване
на конците. Назначени са й контролни прегледи, изписани са й лекарства, в това
число и антибиотици. Отбелязва се, че ищцата е претърпяла значителни болки и
страдания, затруднения при обслужването и нарушен комфорт. Поддържа се, че причина
за инцидента и последвалата от него травма, съответно настъпилите имуществени и
неимуществени вреди, е бездействието на Община Бургас по предприемането на
необходимите действия и мероприятия за укрепване и поддръжка на уличната
настилка в междублоковото пространство.
В
срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Община
Бургас, чрез пълномощника юрисконсулт Алексиев, който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва се, че причина за настъпилите увреждания
е падане на пътеката от източната страна на блок 20 в ж.к. ,,Изгрев“, гр.
Бургас. Отрича се твърдените вреди да са настъпили в резултат от виновно
противоправно бездействие на лице, на което Община Бургас е възложила работа.
Поддържа се, че причинно-следствената връзка е прекъсната и опосредена от други
странични фактори – поведението на съпруга на ищцата. Излагат се доводи, че
вината за причиненото счупване е изцяло на ищцата или поне споделена с нейния
съпруг, тъй като те не са положили дължимите грижа и внимание при придвижването
си предвид това, че двамата ежедневно преминават оттам и е съществувала
обективна възможност всички евентуални неравности по уличната настилка да бъдат
забелязани от тях и съответно да бъдат избегнати при проявено обикновено
внимание. Навеждат се съображения, че Община Бургас е положила дължимата грижа
за безопасното придвижване на пешеходците в района, където се твърди, че е
настъпил инцидентът на 31.10.2019 г., включително чрез възлагане и извършване
на ремонт на междублоковото пространство на блок 20 в ж.к. ,,Изгрев“, гр.
Бургас, завършен през 2018 г. Счита размерът на претендираното обезщетение за
прекомерно завишен. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
По
делото са конституирани като трети лица-помагачи на страната на ответника „СМК Монтажи“ ЕАД, ЕИК102124298, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Шейново“ №3, представлявано от Н. А.
Н., и „ПЪТСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. ,,Веслец“ №11, представлявано от управителя Й. В.Б..
Приети
са за съвместно разглеждане субективно съединени евентуални обратни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, предявени от Община
Бургас, както следва: против „СМК Монтажи“ ЕАД – за присъждане на
сумата от 5100 лв., представляваща изплатено от Община Бургас в полза на
Е.Т.А. обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 907, 80 лв.,
представляваща изплатено от Община Бургас в полза на Е.Т.А. обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане; против „ПЪТСТРОЙ“ ООД – за присъждане на сумата от 4900
лв., представляваща изплатено от Община Бургас в полза на Е.Т.А. обезщетение за
неимуществени вреди, и сумата от 872, 20 лв., представляваща изплатено
от Община Бургас в полза на Е.Т.А. обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Претендират се и присъдените в полза на ищцата разноски по делото и заплатените
от Община Бургас разноски за производството.
В
обратната искова молба са изложени твърдения, че към датата на настъпване на
инцидента за процесния участък е действал договор рег.
№93-ОП18-96(62)/06.06.2019 г., по силата на който Община Бургас е възложила извършването
на дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане
на улиците, общинските пътища и техните съоръжения на Консорциум „ПЪТСТРОЙ П“
ДЗЗД, ЕИК *********, в което съдружници са „СМК Монтажи“ ЕАД с 51 % участие и
„ПЪТСТРОЙ“ ООД с 49 % участие. Поддържа се, че дружеството-изпълнител не е
изпълнило договорните си задължения да направи обход на процесния пътен участък
и при констатирано наличие на дупки, неравности или всякакви препятствия по
настилките да уведоми възложителя и да предприеме действия по ремонтирането им
след писмено възлагане от страна на възложителя, като неизпълнението на тези
задължения е довело до настъпване на твърдения инцидент и причинените на ищцата
травми.
В
срока по чл. 131 ГПК по делото не са постъпили отговори от третите лица-помагачи
на страната на ответника и ответници по обратните искове.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По главните искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 86 ЗЗД:
За да бъдат уважени предявените главни
искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, е необходимо да се установи,
че ищцата е понесла определени имуществени и
неимуществени вреди, причинени от лице, на което ответникът е възложил
определена работата, в резултат от негово противоправно деяние (действие или
бездействие) при или по повод на възложената работа. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Не се спори между страните, а и се
установява от представения договор
рег. № 93-ОП18-96(62)/06.06.2019 г., че към 31.10.2019 г. извършването на дейности по строителство,
основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, общинските пътища
и техните съоръжения в ж. к. „Изгрев“ е било възложено от Община Бургас на Консорциум
„ПЪТСТРОЙ П“ ДЗЗД, ЕИК *********, в което съдружници са „СМК Монтажи“ ЕАД и
„ПЪТСТРОЙ“ ООД.
По делото е прието неоспорено
заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и добросъвестно изготвено. На 11.12.2020 г., при
огледа на място в гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“, бл. 20, вещото лице е установило,
че пътната настилка в процесния участък е в лошо състояние, има разляти дупки с
дълбочина 5 – 6 см., не е споена, липсва й равнинност, нуждае се от основен
ремонт. Процесният участък е част от пешеходна зона по данни от ЗРП на ж .к. „Изгрев“,
гр. Бургас, с дължина от паркинга до блок 20 до улицата, но не е бил включен в
работния план за работа при последния основен ремонт на междублоковото
пространство на бл. 20, който е бил завършен на 20.03.2018 г. от ДЗЗД „ПСТ
Бетон“. Въз основа на това е направен
извод, че към датата на настъпване на процесния инцидент на 31.10.2019 г. състоянието на пътната
настилка е било такова, каквото е и към момента на огледа.
По делото е приложена Епикриза от
Отделение по Ортопедия и Травматология към МБАЛ „БУРГАСМЕД“ ЕООД на ищцата Е.Т.А., постъпила на 31.10.19
г. и изписана на 07.11.19 г., с вписани окончателна диагноза „счупване на горния край на тибията (голям пищял), закрито“ и оперативен протокол № ***/04.11.19г. за достигане на фрактурата на
проксималната тибия, извършване на открита репозиция и остеопластика с костен
шпан, взет от хълбочната кост и фиксиране на счупването с помощта на заключваща
плака. Представена е и фактура № ***/06.11.2019 г. с
издател МБАЛ „БУРГАСМЕД“ ЕООД и
получател ищцата, за предоставена услуга „закл. плака
проксимална тибия Meril”, на стойност 1780
лева.
От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, на което съдът дава вяра, се
установява, че ищцата
е
получила счупване на горния край на левия голям пищял /латералното плато/, като
травмата е
възможно да е получена по начина, описан в исковата молба по механизма на
торзия /усукване/ и огъване на подбедрицата в колянната става, или при падане
на сгънато коляно.
Обичайният възстановителен
период при този вид счупване е в рамките на 4 – 5 месеца след оперативното
лечение.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите А. К. А. (син на ищцата) и К. И. А. (съпруг на ищцата),
които съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, като прецени, че същите са
добросъвестно изложени, житейски логични и последователни. Свидетелят К. А.
разказва, че с ищцата се прибирали към дома им в гр. ***, около 19 ч., когато било вече тъмно и освен това валяло дъжд,
като вървели отстрани на блока, където имало дупки. Свидетелят обяснява, че
ищцата го държала подръка, когато той попаднал в дупка, спънал се и загубил
равновесие, при което повлякъл ищцата и двамата паднали на земята. Той станал и
бил невредим, но ищцата изпитала силна болка в крака. Заявява, че в тъмното дупките
не се виждат, тъй като мястото не е осветено, както и че при дъжд се пълнят с
вода. Посочва че, в този участък не е правен ремонт и дупките все още са там.
Обяснява, че с ищцата винаги минават оттам, за да влязат във входа, където
живеят, а единственият алтернативен маршрут, за да избегнат дупката, е да
направят пълна обиколка на целия блок. Свидетелят А. А. изяснява, че дупката, в
която се е спънал баща му, е голяма, винаги я е имало на това място, където не
е правен ремонт, и все още е там. Потвърждава, че когато вали дъжд, дупката се
пълни с вода и не се вижда колко е дълбока, а по тъмно въобще не се вижда,
защото лампата от другата страна на улицата не я осветява. Обяснява, че за да
се влезе във входа на блока, трябва да се заобиколи дупката, но това е трудно,
защото човек трябва да внимава да не се блъсне в преградата за климатиците, която
е твърде издадена напред.
Въз
основа на гореустановената фактическа обстановка съдът намира, че са налице
всички изискуеми материални предпоставки за пораждане на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната Община Бургас по чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД. Установява се по делото, че към 31.01.2019 г. съдружниците в Консорциум „ПЪТСТРОЙ
П“ ДЗЗД – „СМК Монтажи“ ЕАД и „ПЪТСТРОЙ“ ООД, не са изпълнили възложените им от
Община Бургас дейности по основен ремонт, рехабилитация и
текущо поддържане на процесния участък пред блок 20 в ж. к. „Изгрев“, където пътната настилка
е била в лошо състояние, с разляти дупки с дълбочина 5 – 6 см. Презумпцията за
вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД оставя неопровергана по делото, поради което
допуснатото бездействие е противоправно и виновно. Установява се още, че при
преминаване през процесния участък на 31.10.2019 г., около 19 ч., когато било тъмно и валяло дъжд, ищцата и съпругът й преминавали през процесния пешеходен
участък до блок 20 в. ж. к. „Изгрев“, хванати подръка, когато съпругът на
ищцата попаднал в дупка, спънал се и загубил равновесие, при което повлякъл
ищцата и двамата паднали на земята, в резултат от което ищцата е получила
счупване на горния край на левия голям пищял, станало причина за претърпени от
ищцата болки и страдания, както и за понасяне на разходи за извършване на
операция. При тези обстоятелства и съобразно теорията за адекватната причинна
връзка съдът приема, че претърпените от ищцата вреди не са настъпили по
изключение и случайност, а са закономерен и нормален резултат от допуснатото от
изпълнителя противоправно и виновно бездействие, което създава типични
предпоставки за увреждане на здравето на преминаващите през процесния участък
граждани – особено в тъмната част от денонощието и при дъжд, когато дупките не
могат да бъдат видяни поради липса на осветление и запълването им с вода. При
лошо състояние на пътната настилка и липсата на видимост поведението на съпруга
на ищцата, който е попаднал в дупка, спънал се е и е загубил равновесие,
повличайки със себе си на земята и хваналата го подръка ищца, не може да се
квалифицира нито като пряка и непосредствена причина за настъпване на
инцидента, нито като действие на трето лице, прекъсващо причинната връзка между
противоправното бездействие и настъпилите вреди. В този ред на мисли неоснователни
са и доводите на ответника за съпричиняване на вредите поради това, че ищцата и
съпругът й ежедневно преминавали край процесната дупка и че е съществувала
обективна възможност всички неравности по уличната настилка да бъдат забелязани
и съответно избегнати от тях при проявено обикновено внимание. Действително по
делото се установява, че ищцата и съпругът й са били наясно с лошото състояние
на уличната настилка пред блока, където живеят, но се установява още, че в
процесния случай при конкретните условия на видимост и достъп до входа избягването
на дупката не е било възможно при проява на обикновено или дори завишено
внимание. Не може да се приеме, че при преминаването си през осеяния с дупки участък
ищцата и съпругът й са предприели необосновано рисково поведение, доколкото се
установява, че това е единственият разумен начин за достигане до входа на
блока, където се намира домът им. С оглед на изложеното съдът намира, че
предявените главни искове са доказани по основание.
Въз основа на представените по
делото писмени доказателства за претърпяната от ищцата операция и заплатената за
нея сума съдът намира, че искът за имуществени вреди се явява доказан за сумата
от 1780 лева.
По
отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите А.
К. А. и К. И. А.. Те разказват за силната болка, която е изпитала ищцата от
травмата на крака. Прекарала е няколко месеца на легло, обгрижвана от
свидетелите. После й взели инвалидна количка и патерици от Община Бургас.
Обясняват, че и до момента ищцата не се е възстановила напълно – куца, изпитва
болки, взема лекарства, ходи на рехабилитация. Заявяват, че преди инцидента
ищцата не е имала проблеми с придвижването. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. 11 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Преценени
в тяхната съвкупност, всички обстоятелства по делото относно характера и
тежестта на телесното увреждане, интензитета и продължителността на
претърпените физически и психически болки и страдания, възрастта на
пострадалата и обществено-икономическите условия в страната дават основание да
се приеме, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди възлиза на 10 000 лева.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което
се явява основателно и искането за присъждане на законната лихва от датата на
увреждането – 31.10.2019 г.
По евентуалните субективно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД:
Предвид уважаването на предявените главни искове следва да бъдат разгледани и предявените евентуални искове. За уважаване им е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. Действително облигационно правоотношение между страните; 2. Виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника; 3. Претърпени от ищеца вреди – претърпени загуби и/или пропуснати ползи; 4. Пряка причинна връзка между неизпълнението на ответника и претърпените от ищеца вреди.
По силата на договор рег. № 93-ОП18-96(62)/06.06.2019г. към 31.10.2019 г. извършването на
дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на
улиците, общинските пътища и техните съоръжения в ж. к. „Изгрев“, е било
възложено от Община Бургас на Консорциум „ПЪТСТРОЙ П“ ДЗЗД, ЕИК *********, в
което съдружници са „СМК Монтажи“ ЕАД с 51 % участие и „ПЪТСТРОЙ“ ООД с 49 %
участие. Съгласно чл. 31 от договора изпълнителят е длъжен да извършва
регулярни обходи на територията, посочена в чл. 1 от договора (включваща ж. к.
„Изгрев“), като до всеки първи понеделник на месеца (или последващ работен ден)
да представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни ремонтни
дейности по смисъла на чл. 17, т. 2 от договора, а именно – действия по отстраняване на всички източници, създаващи
повишен риск за всички участници в движението и всяко препятствие на пътя по
смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, което е от характер и/или е в състояние да
предизвика вреди. По смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. Съдът приема, че процесната
дупка представлява източник, създаващ повишен риск за пешеходците в качеството
им на участници в движението, както и препятствие, което е от характер и е в
състояние да предизвика вреди. Този извод не се разколебава от обстоятелството,
че процесната дупка е била там години наред, тъй времето на появата й не
освобождава изпълнителя от задълженията му да извърши регулярен обход, да я
установи като източник на повишен риск и/или препятствие на пътя и да я
докладва на възложителя. По делото не се твърди, а и не се установява
изпълнителят да е изпълнил задълженията си да извърши регулярна проверка на уличната
настилка от източната страна на бл. 20 в ж. к. ,,Изгрев“, гр. Бургас, да
констатира наличието на намиращата се там дупка и необходимостта от извършване
на аварийни и неотложни ремонтни дейности, както и да представи на възложителя доклад
за това. При неизпълнение на посочените задължения от страна на изпълнителя
възложителят не е имал възможност да му възложи извършването на необходимите
дейности по електронната поща – без необходимост от изпращане на възлагателно
писмено съгласно чл. 17, т. 2 от договора. Поради това следва да се приеме че
настъпването на процесния инцидент на 31.10.2019 г., довел до претърпените от
ищцата имуществени и имуществени вреди, се дължи на виновно неизпълнение на
задълженията на изпълнителя по чл. 31 от договора от 06.06.2019г. С изплащането
на присъдените суми в полза на ищцата Община Бургас би понесла имуществени
вреди под формата на претърпени загуби, които са пряка и непосредствена
последица от виновното неизпълнение на задълженията на Консорциум „ПЪТСТРОЙ П“
ДЗЗД по чл. 31 от договора от 06.06.2019 г., поради което предявените обратни
искове против „СМК Монтажи“ ЕАД и „ПЪТСТРОЙ“ ООД се явяват основателни в пълния
им размер съобразно дяловото участие на ответниците като съдружници в „ПЪТСТРОЙ
П“ ДЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищцата има право на разноски, но тя не е сторила такива, доколкото е освободена
от такси и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и й е
предоставена безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната Община Бургас следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от общо 823, 20 лева, от която
471, 20 лева за държавна такса и 352 лева за възнаграждения за вещи лица. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответната Община Бургас следва да бъде осъдена да
заплати на адвокат И.Л.Н. от БАК, с адрес ***, сумата от 890 лева, представлява
дължимо адвокатско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 7, ал. 2, т.
4 НМРАВ. С изплащането на присъдените суми Община Бургас би понесла имуществени
вреди под формата на претърпени загуби, които също са пряка и непосредствена
последица от виновното неизпълнение на задълженията на Консорциум „ПЪТСТРОЙ П“
ДЗЗД по чл. 31 от договора от 06.06.2019 г., поради
което ответниците по обратните искове следва да бъдат осъдени да възстановят на
Община Бургас заплатените от нея разноски съобразно дяловото им участие като
съдружници в „ПЪТСТРОЙ П“ ДЗЗД, а именно сумата от 823, 20 лева, от която „СМК
Монтажи“ ЕАД – 419, 83 лева и „ПЪТСТРОЙ“ ООД – 403, 37 лева, както и сумата от
890 лева, от която „СМК Монтажи“ ЕАД – 453, 90 лева и „ПЪТСТРОЙ“ ООД – 436, 10
лева.
Предвид изхода на делото по
обратните искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Бургас има право на
разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените
доказателства за извършването им, а именно 500 лева за заплатена държавна такса
и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, или общо за сумата от 600 лева, от която 306 лева – дължими от „СМК
Монтажи“ ЕАД, и 294 лева – дължими от „ПЪТСТРОЙ“ ООД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр.
чл. 86 ЗЗД Община Бургас, ЕИК *********, с адрес: ул. „Александровска“ №
26, представлявана от кмета Димитър Николов, да заплати на Е.Т.А., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 10 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване
на горния край на тибията (голям пищял) на левия
крак, и сумата от 1 780
лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени от ищцата
разходи за оперативно лечение, които вреди са настъпили в резултат от спъване и
падане поради дупка в уличната настилка, находяща се от източната страна на бл.
20 в ж. к. ,,Изгрев“, гр. Бургас, на 31.10.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на увреждането на 31.10.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Община
Бургас, ЕИК *********, с адрес: ул. „Александровска“ № 26, представлявана
от кмета Димитър Николов, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от общо 823, 20 лева, представляваща такси разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Община
Бургас, ЕИК *********, с адрес: ул. „Александровска“ № 26, представлявана
от кмета Димитър Николов, да заплати на адвокат
И.Л.Н. от БАК, с адрес ***, сумата от 890
лева, представлява дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2
вр. чл. 82 ЗЗД „СМК Монтажи“ ЕАД,
ЕИК102124298, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Шейново“ № 3,
и „ПЪТСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. ,,Веслец“ № 11, да заплатят
на Община Бургас, ЕИК *********, с адрес: ул. „Александровска“ № 26,
представлявана от кмета Димитър Николов, разделно следните суми:
сумата
от общо 10 000 лева, от която „СМК
Монтажи“ ЕАД – 5 100 лева, и „ПЪТСТРОЙ“
ООД – 4 900 лева,
представляваща изплатено обезщетение в полза на Е.Т.А., с ЕГН: **********, за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането на 31.10.2019 г. до
окончателното изплащане; сумата от общо 1 780
лева, от която СМК Монтажи“ ЕАД – 907,
80 лева, и „ПЪТСТРОЙ“ ООД – 872, 20 лева,
представляваща изплатено обезщетение в полза на Е.Т.А., с ЕГН: **********, за претърпени имуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането на 31.10.2019 г. до окончателното
изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ че Община
Бургас заплати посочените суми в полза на Е.Т.А., с ЕГН: **********;
сумата
от общо 823, 20 лева, от която „СМК Монтажи“ ЕАД – 419, 83 лева и „ПЪТСТРОЙ“ ООД – 403, 37 лева, представляваща заплатени по сметка на Районен съд –
Бургас такси и разноски, ПРИ УСЛОВИЕ
че Община Бургас заплати посочената сума по сметка на Районен съд – Бургас;
сумата
от 890 лева, от която „СМК Монтажи“ ЕАД – 453,
90 лева и „ПЪТСТРОЙ“ ООД – 436, 10
лева, представляваща заплатено в полза на адвокат И.Л.Н. от БАК адвокатско
възнаграждение, ПРИ УСЛОВИЕ че
Община Бургас заплати посочената сума на адвокат И.Л.Н. от БАК.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СМК
Монтажи“ ЕАД, ЕИК102124298, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. ,,Шейново“ №3, и „ПЪТСТРОЙ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. ,,Веслец“
№ 11, да заплатят на Община Бургас, ЕИК *********, с адрес: ул.
„Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър Николов, разделно сумата
от 600 лева, от която „СМК Монтажи“ ЕАД –
306 лева, и „ПЪТСТРОЙ“ ООД – 294
лева, представляваща разноски в производството по уважените обратни искове.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ