Р Е Ш Е Н И Е
№ 3578/29.7.2020 г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 02.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6692 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов срещу ответника С.Х.ЕГН **********, с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
-
сумата в общ размер от 197,18 лв. , представляваща сбор от неплатените главници
за ползвани и незаплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер 61277, за периода от 27.02.2012 г. до
23.11.2017 г. за обект на потребление - магазин за промишлени стоки, находящ се
в ГР.В.БУЛ.Ч.№**,ВХ.*
- сумата в общ размер от 61,08 лв., представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху всяка от главниците, претендирани като цена на услуги за периода от падежа на всяко месечно задължение по съответната фактура до 19.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда – 27.09.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
7267/01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 14569/2018г. на Районен съд-гр.Варна, на която е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка с Определение № 5222/19.04.2019г.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по делото
съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че „В.и к." ООД, в качеството си на В
и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с
поел. изм.), предоставя В и К услуги на С.Х.ЕГН ********** за имот
на адрес ***, магазин за промишлени стоки който в качеството си на потребител
ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги
на този адрес се отчитат по партида с номер на платец 61277, чийто титуляр е
ответникът.
Излага се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В
и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
Излага се, че
ищецът е инициирал производство по реда на чл.410 от ,
като е издадена заповед за изпълнение. С оглед указанията на
съда е предявена и настоящата искова претенция.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по
предявената искова претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
С.Х.ЕГН **********, с адрес: *** , в срока
по чл. 131 от ГПК,
чрез назначения му особен процесуален представител, е депозирал
отговор на исковата молба , в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва се качеството на ответника на потребител на ВиК
услуги, като се твърди, че между ответникът
С.Х.и ВиК оператора не съществува валидна облигационна връзка, няма
подписан договор за предоставяне на ВиК услуги.
Оспорва се представената от ищеца справка за
недобора на частен абонат 61277 от 12.04.2019 год. за
периода от 31.10.2013 год. до 19.09.2018 год. по партидата, като изходящ от ищеца частен свидетелстващ
документ, който не е подписан от ответника и удостоверява единствено изгодни за
дружеството ищец факти.
Излага се, че исковата претенция е
неоснователна по размер, предвид изтеклият три годишен давностен срок, съгласно нормата на
чл. 111 ЗЗД, като се оспорва задължението за периода по
фактури до 25.01.2017г. вкл., поради
изтекла погасителна давност.
С оглед на гореизложеното
, се моли да се отхвърли така
предявения иск като неоснователен, необоснован и недоказан.
Досежно
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От приобщеното в настоящото
производство ч.гр.д. №
14569/2018г. на Районен съд-гр.Варна , се установява, че същото е
образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в
качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството
му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
депозирано в деловодството на съда на 27.09.2018 г. Въз основа на депозираното
заявление е издадена Заповед № 7267/01.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът С.Х.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
кредитора „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 197,18 лева, представляваща
незаплатена главница, дължима за периода от 27.02.2012 г. до 23.11.2017
г., за ползвани и неплатени В и К услуги
по партида с абонатен номер 61277, за които има издадени фактури за периода от
31.10.2013 г. до 28.11.2017 г., за обект – магазин за промишлени стоки, находящ
се в ГР.В.БУЛ.Ч.№**,ВХ.*сумата от 61,08 лева, представляващи лихва за забава за периода от 31.11.2013 г.
до 28.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 27.09.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените разноски в заповедното производство в общ
размер на 75 лева, представляващи 25 лв. – заплатена
държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 Наредба по ЗПП.
Посочено е , че вземането произтича от
следните обстоятелства: дължима
сума за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 61277,
за които има издадени фактури за периода от 31.10.2013 г. до 28.11.2017 г., за
обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Варна,
бул. Чаталджа, № 97, вх. Б.
Съдът е приел, че издадената в
заповедното производство заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 от , поради което е указал на
заявителя да заведе иск по реда на
чл.422 от ГПК. Заявителят
е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването
му за дадените от съда указания и е представил доказателства за заведената
искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е
допустимо и валидно учредено.
С Определение от № 5222/19.04.2019г. е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в Заповед № 7267/01.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение, постановена по ч.г.д. № 14569/2018 г. по описа на ВРС, като вместо „61.08 лв., представляваща лихва за забава за периода от
31.11.2013 г. до 28.11.2017 г.“, да се счита и чете:
„61.08 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.11.2013 г. до
19.09.2018 г.“. Посочено е , че определението се счита
за неразделна част от издадената Заповед № 7267/01.10.2018 г. за изпълнение на
парично задължение, постановена по ч.г.д. № 14569/2018 г. по описа на ВРС.
С оглед на гореизложеното и предвид
наличието на идентитет по отношение на вземанията ,
които са предмет на заповедното и исковото производство, съдът намира,че
настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото са
представени Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите
от В и К оператор „В.и к." ООД.
Приобщени са решение
№ ОУ-0Ц от 09.06.2006г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви,Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и F оператор „В.и к."
ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, ведно с два
броя обяви, Извадка от Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на КЕВР, ведно с два броя
обяви, Извадка от Решение № Ц-009 от 28.01.2013г. на ДКЕВР, ведно с два броя
обяви, Извадка от Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017г. на ДКЕВР, ведно с два броя
обяви, с които решения са одобрени общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите.
Видно от
приобщените към доказателствения материал обяви, Общите условия
за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к."
ООД са публикувани в два ежедневника.
Представена е справка за недобора на частен
абонат с клиентски № 61277 за издадени фактури на абоната С.Х.за периода от от
27.02.2012 г. до 23.11.2017 г.
Видно от представената
по делото Справка от Служба по вписванията-гр.Варна по партидата на ответника С.Х.,
последният е придобил собствеността върху процесния магазин, находящ се в гр. В.бул. Ч., № **,
вх.*, с И. Х., на основание покупко-продажба , обективирана
в Нотариален акт , вписан в СВ-Варна с вх.№ 121/15.08.2005г.
От изготвената
справка от НБД Население е видно ,че ответникът С.Х.е разведен с решение от
19.12.2011г.
По делото са
приобщени три броя карнетни листи на абонат № 61277, в които като потребител е
вписан ответникът С.Х.. Видно от карнетите в същите са положени подписи на
абоната при почти всички отчитания , с някои изключения, като са положени
подпис от страна на абоната при последните
отчитания, касаещи процесния период, което индицира ,че абонатът се е съгласил
с отчетените показания , касаещи процесния период.
От заключението на
вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните , както и от
изложеното от вещото лице в проведеното по делото открито съдебно заседание, се
установява след проверка в счетоводните документи, находящи се в ищеца, че общия
размер на месечните задължения за заплащане на ВиК услуги за периода от
27.02.2012 г. до 23.11.2017 г. на процесния абонатен номер е в размер на 197,18
лв. , а лихвата за забава върху всяко
едно от месечните задължения от падежа на всяко задължение до 19.09.2018 г. е в
размер на 61,11 лв. След справка в
счетоводството на ВиК - Варна ООД експертизата констатира, че не е налице
плащане по процесните фактури.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С оглед характера на предявения иск, с който
се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане
срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи
от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. В тежест на
ответника е да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
вземане.
Съгласно пар.1,т.2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на ищцовото
дружество.
Съдът намира, че ответникът притежава
качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД.
Видно от приетите по делото писмени
доказателства , ответникът е придобил собствеността върху процесния магазин ,
заедно със своята съпруга , с която се е развел през 2011г. , т.е. преди
процесния период от време. От представените карнетни листи е видно, че като
абонат е вписан единствено ответникът и същият е полагал подпис за процесния
период. Вследствие на изложеното съдебният състав намира, че няма пречка ищецът
да изисква пълния размер от ответника на незаплатената и консумирана ВиК
услуга, доколкото , за да бъде едно лице потребител на ВиК услуги , не се
изисква непременно да бъде собственик на имота, а може да бъде и ползвател на
имота. Видно от приобщените към доказателствения материал карнетни листи,
ответникът е вписан в последния от тях като абонат, като в него са положени
подписи при отчитанията, поради което съдът намира, че ответникът не е оспорил
дължимостта на отчетените количества вода.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че
между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги
за питейно - битови нужди до потребител на жилище.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 от Общите
условия, основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на
ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като при
неизпълнение в срок на това задължение, на основание чл.44 от Общите условия
потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. Съгласно
чл.22 от Общите условия, изразходваните количества питейна
вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение
от ВиК оператора. Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за потребители за
питейно-битови нужди, отчетът се извършва на 3 месеца. Според ал. 3 на чл. 23,
в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно
начислява количество изразходвана вода, определена въз основа на средния
месечен разход от предходните два отчета. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
Предвидено в ал. 4 на чл. 22 е, че отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен
достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице
на ВиК оператора.
Съдът, като съобрази представените по делото
писмени доказателства, констатира , че
за установяване на наличието на доставяне и реално потребяване на
отчетената вода, начислена за плащане с процесните фактури, ищецът е
представил карнет за извършени отчети на водомера на ответника, като последният
не е оспорил това писмено доказателство. При проверка на записванията в карнета
се констатира, че документът преимуществено носи подписи за абонат за по-голямата
част от отчитанията в процесния период. Липсват подписи за някои от
отчитанията. Налице е подпис за абоната при последните последователни
отчитания. При това положение, настоящият състав намира, че в рамките на
посочения период изцяло е удостоверено получаване на начисленото в този период
количество вода, тъй като подписвайки карнетът, абонатът се съгласява не само с
количеството консумирана вода за отделния месец, но и с показанието на водомера
и след като се е съгласил, че именно това е показанието, то оттам
се санират и предните отчети, които не са извършени в негово
присъствие или на представител , доколкото показанията съответстват на
предходно отчетените количества. От друга страна, това съответства и на
предвиждането на чл.23, ал.3 от Общите условия да се правят междинни отчети,
след което изравняване. В този смисъл и след като е налице подпис при
изравняването, то следва да се приеме и че начисленото на ответника до този
момент количество вода е потребено, следователно за процесния период карнетът
обективира изявление, че остойностеното количество вода е
доставено.
Предвид изложеното , съдът намира,че ищцовото
дружество е провело успешно доказване за дължимост на сумите,
начислени по фактури, издадени в периода от 27.02.2012 г. до 23.11.2017 г. на обща стойност в размер на 197,18 лв.,
установена по размер от заключението на вещото лице.
Ето защо и въз основа на изложените правни и
фактически констатации, съдебният състав приема, че в конкретния случай са
налице елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК, като искът е доказан по основание.
Втората претенция е за установяване
съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за
заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано
от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната
фактура. Съобразно заключението на вещото лице, обезщетението за забава за
периода възлиза на 61,11 лева.
Доколкото обезщетението за забава се
претендира в по нисък размер, то съдебният
състав намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване за дължимост на
претендираното обезщетение за забава в
общ размер от 61,08 лв.
Ето защо и въз основа на изложените правни и
фактически констатации, съдебният състав приема, че в конкретния случай са
налице елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК, като искът е доказан по основание.
Предвид обстоятелството, че съдът намира, че
процесните суми са дължими от страна на ответника, следва да бъде разгледано
възражението на последния за изтекла погасителна давност на вземането за
процесния период. Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111,
б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е
станало изискуемо, давността започва да тече.
С оглед въведеното от ответника в отговора на
исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията, предмет на иска, и при съобразяване с постановките на ТР №3 от
18.05.2012г. на ВКС по т.д.№3/2011г., ОСГТК, предвид датата на предявяване на
иска в съда – 27.09.2018г. / датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда, по арг. чл.422, ал.1 от ГПК/ и
началната дата на изискуемост на претендираното вземане, вземанията на
водоснабдителното дружеството са погасени по давност за периода, претендиран от
началната дата на заявената претенция до 30.01.2014 г., както и тази по фактура
№**********/29.09.2016 г., включваща периода от 30.01.2014 г. до 26.09.2016 г.
поради неяснота относно разпределението на консумацията през същия и реална
възможност отчетът да попада в периода, обхванат от погасителната давност на
вземането по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. / В този смисъл решение , постановено по въззивно
търговско дело №606 по описа за 2016г. на Окръжен съд-гр.Варна./. Отделно от
това съдебният състав отчита обстоятелството , че ищцовото дружество не е
изпълнило задължението си за ежемесечно отчитане на консумацията на вода за
този период, което се установява и от представените по делото карнети – при
отчитане на консумацията на 30.05.2014г.
, следващото отчитане е едва на 26.09.2016г. , т.е. след 16 месеца.
Когато
доставката на битово-комуналната услуга, за която се дължи плащане, е
непрекъсната, единственият коректен начин за отчитане и заплащане на същата е
през равни периоди от време. В случая, независимо че падежът на отделните
задължения на ответника е определен , считано от издаването на съответна
фактура, това не се отразява върху периодичния им характер. Отчитането
на потребената вода е задължение на В и К оператора, за което е предвиден
максимален едномесечен срок. Отчитането представлява
данъчно събитие, фактурата за което следва да бъде издадена в срок не по-късно
от 5 дни от неговото възникване. Доставчикът
съставя фактура за всяко месечно отчитане в срок 5 дни след неговото
възникване, поради което неизпълнението на това задължение на доставчика не
следва да бъде отнасяно в тежест на потребителя на ВиК услуги.
Вследствие на изложеното съдебният състав намира, че въпреки , че
фактура №********** е издадена на 29.09.2016 г., доколкото същата включва
задължения за периода от 30.01.2014 г. до 26.09.2016 г. , т.е. за период , предхождащ
с 19 месеца периода от три години преди датата на подаване на заявланието в
съда, то задължението по тази фактура следва да погасено по давност , поради
неяснота относно разпределението на консумацията през същия и реална възможност
отчетът да попада в периода, обхванат от погасителната давност на вземането по
чл.111, б.“в“ от ЗЗД, в какъвто смисъл са и твърденията на особения
представител на ответника.
Вследствие
на изложеното съдебният състав намира, че искът за главница е основателен и
следва да бъде уважен за сумите, начислени по фактури, издадени за ползвани и
незаплатени В и К услуги, за периода от 26.09.2016 г. до 23.11.2017 г. на обща
стойност от 8,09 лв., като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер като погасен по давност.
Предвид
своевременно направеното възражение от ответника за настъпила погасителна
давност съдът приема, че такава е настъпила по отношение на вземанията за лихва
за забава по отношение на горепосочените погасени вземания за главница.
Вследствие на изложеното и с оглед заключението на вещото лице по приобщената
по делото съдебно-счетоводна експертиза , искът за обезщетение за забава е
основателен и следва да бъде уважен за сумите, начислени по фактури, издадени
за ползвани и незаплатени В и К услуги, за периода от 26.09.2016 г. до
23.11.2017 г. на обща стойност от 0,95 лв., като бъде отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер като погасен по давност.
Основателно
е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното
производство разноски съответно на уважената част от исковете, съгласно
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , представен по делото
и доказателствата за реализирани разходи. По настоящото производство ищецът
претендира следните разноски: държавна такса в размер на 75,00 лв., депозит за
вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза-180,00 лв. , депозит за
особен представител – 300,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лв., от които ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно на уважената
част от исковете, сума в размер на 21,18
лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в заповедното производство. Разноските в
заповедното производство са 25,00 лв.- държавна такса и 50,00 лв.-
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното , на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за заповедното производство в общ размер от 72,06 лв. ,
съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника С.Х.ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
- сумата в общ размер от 8,09 лв. , представляваща сбор от неплатените главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги по партида с абонатен номер
61277 за периода от 26.09.2016
г. до 23.11.2017 г. за обект на потребление - магазин за промишлени стоки,
находящ се в гр. В, бул. Ч., № **, вх. Б, за което са издадени
фактури № **********/25.01.2017г., № **********/29.05.2017г. и № **********/28.11.2017г. ;
- сумата в общ размер от 0,95 лв., представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху всяка от главниците, претендирани като цена на услуги за периода от падежа на всяко месечно задължение по съответната фактура до 19.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 27.09.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 7267/01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14569/2018г. на Районен съд-гр.Варна, на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Определение № 5222/19.04.2019г., на основание чл. 422 ал.1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница - за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 197,18 лв. и за периода от 27.02.2012г. до 25.09.2016г. вкл. и иска за лихва за забава – за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 61,08 лв. , като погасени по давност.
ОСЪЖДА С.Х.ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на 2,62 лв. , представляваща съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д.
№ 14569/2018г. на Районен съд-гр.Варна, както и сумата от 21,18 лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковата претенция, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото,
ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: