Решение по дело №431/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, вр. чл. 72, ал.4 от ЗДвП.

Образувано е по касационна жалба, подадена от РУ – Тополовград към ОД на МВР –Хасково, против Решение № 16 от 07.11.2024 г. по АНД № 34/2024 г. на Районен съд - Тополовград. Със съдебния акт е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 358зз-22 от 06.05.2024 г., издадена от Р. Д., заемащ длъжността „полицай“ при РУ – Тополовград, с която е разпоредено задържането на Д. Г. Д. от [населено място] за срок от 24 часа. С оглед изхода на спора в тежест на ОД на МВР – Хасково са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Обжалваното решение се счита за недопустимо поради конституиране на ненадлежна страна в производството. Сочи се в тази връзка, че вместо издателят на оспорения акт е конституирана ОД на МВР - Хасково в качеството на наказващ орган, което е неправилно предвид разписаното в чл. 72, ал. 4 от ЗМВР досежно обжалването на издадения административен акт и в чл. 153 и чл. 154, вр. чл. 15 от АПК относно страните в съдебното производство и конституирането им. Сочи се на следващо място неправилност на съдебния акт поради погрешни фактически и правни изводи. Оспорва се изводът на съда, че след приключване на огледа Д. бил задържан, като се сочи, че извършеният оглед на местопроизшествието не предхожда началния час на задържането на лицето, което обстоятелство се установява от вписванията в изготвения от служителя протокол за оглед на местопроизшествие, приложен към образуваното по случая НОХД, като се твърди, че към този момент лицето не е имало качеството „обвиняем“. Оспорва се и изводът на съда, че в конкретния случай не е следвало да бъде приложена нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а временното лишаване от свобода е трябвало да се осъществи по реда на НПК. Излагат се доводи за правилно приложение на сочената норма предвид обстоятелството, че при проверката е установено управление на МПС от задържаното лице след употреба на алкохол над нормативноустановения минимум, съставляващо престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК. По така изложените съображения се иска съдът на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да обезсили съдебното решение и да върне делото за ново разглеждане с указания за конституиране на надлежните страни. Алтернативно се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касацията - Д. Г. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, но се представлява от редовно упълномощен представител - адвокат С. М., който оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й като неоснователна. Счита изложените мотиви на съдебния акт за правилни и относими към казуса. Сочи, че не е следвало да бъде приложена установената в чл. 72 от ЗМВР процедура, а е било необходимо с оглед установените обстоятелства мерките по процесуална принуда да бъдат извършени по реда на НПК. Иска съдът да потвърди съдебния акт като правилен и законосъобразен и да присъди разноски за двете съдебни инстанции съобразно представения договор и списък за разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол изразява становище за основателност на касационната жалба и моли съдът да я уважи по изложените в нея съображения, които се споделят изцяло. Иска се отмяната на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

Административен съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба и след като на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и против съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 16 от 07.11.2024 г. по АНД № 34/2024 г. на Районен съд – Тополовград, с което е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 358зз-22 от 06.05.2024 г., издадена от Р. Д. на длъжност „полицай“ при РУ–Тополовград. Със заповедта е разпоредено задържането на Д. Г. Д. от [населено място] за срок от 24 часа. С оглед изхода на спора в тежест на ОД на МВР – Хасково са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдебното производство е проведено при участието на ненадлежна страна.

Първоинстанционното производство е образувано по жалба, подадена от Д. Г. Д. от [населено място] против Заповед за задържане на лице рег. № 358зз-22 от 06.05.2024 г., издадена от Р. Д., заемащ длъжността „полицай“ при РУ–Тополовград, с която е разпоредено задържането му за срок от 24 часа.

Жалбата с вх. № 524/4260-2/13.05.2024 г. е подадена директно до Районен съд–Тополовград, където на същата дата е образувано АНД № 34/2024 г. С Разпореждане № 41 от 16.05.2024 г. е изискана преписката по издаването на процесната заповед от ОДМВР - Хасково (представена с Писмо рег. № 308000-789/03.06.2024 г.), делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като е разпоредено и призоваването на страните за насроченото заседание, а именно – РП - Ямбол, ТО - Тополовград, жалбоподателя и наказващия орган. По делото са проведени общо три съдебни заседания преди произнасянето на съда с краен съдебен акт – на 20.06.2024 г., на 23.07.2024 г. и на 10.09.2024 г. Според приложените по делото списъци на призованите лица за датите на проведените съдебни заседания като уведомен за съдебното заседание е посочено РУ „Полиция“–Тополовград, на което са изпращани и призовки за страна като административнонаказващ орган. Първото по ред открито съдебно заседание е отложено поради непризоваване на издателя на акта, като е разпоредено призоваването на Р. Г. Д. – полицай в РУ - Тополовград, а от съдържащата се в кориците на делото призовка се установява, че същият е призован в качеството му на свидетел по делото, а не като издател на процесния акт. От съставените за проведените открити съдебни заседания протоколи е видно, че като жалбоподател в съдебното производството е взел участие адресата на оспорената заповед - Д. Г. Д., а като ответна страна – административнонаказващият орган РУ - Тополовград. Съобщението за постановеното по делото съдебно решение е изпратено също на РУП – Тополовград, при това отново като административно наказващ орган.

Към датата на подаване на жалбата и образуване на делото пред Районен съд - Тополовград действащ е текстът на чл. 72, ал. 4 (изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), разписващ възможността на задържаното лице да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа, който компетентен първоинстанционен съд се произнася по жалбата незабавно, а решението му подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд. По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, вр. чл. 73 от ЗМВР, на което основание е издадена оспорената заповед, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Такава заповед съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, и в този смисъл и в първоинстанционното, и в касационното производство приложими са правилата на АПК.

По дефиницията на чл. 15, ал. 1 от АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Според правилата за оспорване на административни актове по съдебен ред пред първата инстанция страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица (чл. 153, ал. 1 от АПК), като съобразно регламентацията на чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните служебно.

В случая, в хода на цялото съдебно производство е било призовавано РУ „Полиция“ –Тополовград, което не е имало качеството на административнонаказващ орган. Според съдържанието на оспорената заповед тя е издадена от призования в хода на развилото се пред първата инстанция съдебно производство в качеството му на свидетел, но не и на издател на процесния акт, Р. Г. Д. – полицай в РУП - Тополовград. Отделно от това крайният съдебен акт също е връчен на РУ „Полиция“–Тополовград.

Участието на надлежните страни в съдебното производство е една от предпоставките за процесуална законосъобразност на крайния съдебен акт. Като не е конституирал правилно органа, издал оспорената заповед в качеството му на ответник (не го е призовал като страна), съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В тези случаи касационният (административният) съд на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да обезсили порочния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който е допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и последиците от него – постановяване на недопустимо съдебно решение.

С оглед гарантиране правото на участие и защита на издалия спорния акт орган – Р. Г. Д. (полицай в РУП - Тополовград), районният съд следва да извърши всички процесуални действия по делото с негово участие след надлежното му конституиране като страна в процеса; връчване на препис от жалбата; призоваване за съдебните заседания и т.н. Крайният акт следва да бъде постановен по отношение на същия този орган, за да е спазена законовата регламентация. Относно акцесорните претенции и на двете страни, в хипотезата на чл. 226, ал. 3 АПК, районният съд следва да се произнесе за разноските за водене на делото и пред Административен съд - Ямбол.

В заключение, ЯАС в настоящия си състав формира извод за недопустимост на обжалваното съдебно решение и неговото обезсилване с връщане на делото на районния съд за правилно конституиране на ответника по жалбата и извършване на процесуалните действия с негово участие. Докато не бъде отстранено това съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационният съдебен състав не следва да извършва проверка за материалната законосъобразност на обжалваното решение. По искането за присъждане на разноски, както се посочи, следва да се произнесе съдът, на който делото е възложено за разглеждане.

Водим от горното, ЯАС, касационен състав

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 16 от 07.11.2024 г. по АНД № 34/2024 г. на Районен съд – Тополовград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени с настоящото решение.

Решението е окончателно.