РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Враца, 22.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, касационен състав, в публично заседание на 08.02.2022г. / осми февруари две
хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от
съдия КОЦЕВА КАД № 662/2021г. по описа на АдмС – Враца, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във вр.с чл.37в,
ал.5 от Закон за собствеността и ползването на
земеделските земи /ЗСПЗЗ /.
Образувано е по
касационна жалба на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ гр.Враца,
депозирана чрез процесуалния представител * Ц.Д. против РЕШЕНИЕ №260413/27.07.2021г.
на Районен съд Враца, постановено по гр.дело
№3560/2020г., с което е отменена
издадената от касатора ЗАПОВЕД №235/08.12.2020г., с която на основание
чл.37в, ал.12 ЗСПЗЗ са били одобрени масивите за ползване между собствениците
и/или ползватели на земеделски земи в землището
на ***, съгласно представено доброволно сключено споразумение за стопанската 2020/2021г.,
с дадени задължителни указания за финализиране на процедурата по чл.37в и сл.
ЗСПЗЗ с нова заповед по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ. С касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост
–касационно основание по чл.209,т.3 АПК. Излагат се съображения в тази насока и
се прави искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да бъде потвърден издадения адм.акт, като
правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева, съгласно чл.78, ал.8 ГПК.
В представено по делото писмено становище от * Д.
се подържа касационната жалба и изложените в нея съображения, както и се
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците - „Т.А.Б.“
ЕООД, „Е.Т.Г.“ ЕООД и „Ф.Е.“ ЕООД не
ангажират становище по делото.
Заинтересованите
страни, съгласно изготвен по делото списък не ангажират становище по делото.
Становище е постъпило единствено от заинтересованата страна - „К.и К.“ ООД ***,
в което се посочва, че оспореното решение е неправилно, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата
отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта. Не се излагат съображения.
Участващият в
касационното производство прокурор от ОП-Враца, прокурор Лалов дава заключение
за уважаване на касационната жалба, като споделя изложените
в нея мотиви.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и становищата на страните, и след извършване на
служебна проверка съгласно чл.218, ал.2 АПК, приема следното:
Касационната жалба против
решението е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Предмет на
разглеждане пред въззивния съд е Заповед №235/08.12.2020г. на Директора на
ОДЗ-Враца, с която на основание чл.37в, ал.12 ЗСПЗЗ са били одобрени масивите
за ползване между собствениците и/или ползватели на земеделски земи в землището на *** по ред и начин съгласно
представено доброволно сключено споразумение вх.№19/08.12.2020г., изготвено по
чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ. за стопанската 2020/2021г.
С решение №260413/27.07.2021г.
на Районен съд Враца, постановено по гр.дело №3560/2020г. е отменена издадената от касатора ЗАПОВЕД №235/08.12.2020г.,
с която на основание чл.37в, ал.12 ЗСПЗЗ са били одобрени масивите за ползване
между собствениците и/или ползватели на земеделски земи в землището на ***, съгласно представено
доброволно сключено споразумение за стопанската 2020/2021г., с дадени
задължителни указания за финализиране на процедурата по чл.37в и сл. ЗСПЗЗ с
нова заповед по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ. С решението е осъдена ОДЗ-Враца и на
разноски по делото в размер на 650.00 лева.
Решението е оспорено в настоящото производство и е предмет на делото.
Районният съд е
проявил процесуална активност и е събрал относимите писмени доказателства,
аргументирал е постановеният от него съдебен акт, като е изложил подробни
мотиви за незаконосъобразността на
оспорения акт, поради което същият се явява обоснован и при постановяването му
не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Касационната
инстанция намира, че първостепенният съд не е допуснал и нарушение на
материалния закон при постановяване на решението си.
Съдът е обсъдил
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с тях правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не
е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват
касационно основание за отмяна на решението. От правилно установените факти
съдът е направил правилен и обоснован извод за допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и противоречие с материално правни
разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ при издаване на заповедта. Тези изводи са правилни и се
споделят и от настоящата касационна инстанция. Правилно е прието, че комисията по чл. 37в ЗСПЗЗ функционира при стриктно регламентирани в чл.37в и сл. ЗСПЗЗ и чл. 72б
и сл. ППЗСПЗЗ правила, спазването на които е предпоставка за
законосъобразността на издаваните от нея актове и в крайна сметка на
финализиращия производството по чл.37в ЗСПЗЗ административен акт - заповедта на
директора на ОД "Земеделие" по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ, като същите в
случая не са спазени. Правилно е прието, че касаторът не е извършил предписаното от закона
разпределение на ползването на масивите в землището на *** и не е изпълнил
своето задължение по закон да разпредели всички масиви в землището на ***. Тълкуването
на разпоредбата на чл.37в, ал.4, изр. първо от ЗСПЗЗ налага извод, че
законодателят е предвидил с една заповед да се разпределят всички масиви в
съответното землище. Става въпрос за всички масиви в землището, а не само за
тези, които ползват земеделските производители, подписали споразумението. Видно
от заповедта адм.орган е извършил разпределение на масивите, съобразно доклада
на комисията и масивите обхванати от споразумението, като не е съобразил, че
информацията в съставения доклад на комисията е непълна и че липсва служебно разпределение
на масивите, необхванати от споразумението. Видно е от съдържанието на заповедта,
че същата няма предписаното от закона
съдържание и не съдържа в достатъчна пълнота изискуемите правни и фактически основания, както е приел и
въззивния съд. Правилно е постановено и административната преписка да се
изпрати на ОД „Земеделие”, гр.Враца със задължителни указания комисията да
извърши служебно разпределение на масивите, необхванати от споразумението, след
което да бъде финализирана процедурата по чл.37в и сл. ЗСПЗЗ с нова заповед по
чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. В тези насоки в
решението от въззивният съд са изложени подробни мотиви, които са правилни и се
подкрепят от доказателствата по делото и не е необходимо тяхното приповтаряне в настоящото
решение, поради което и на основание чл.221,ал.2 изр.2 АПК касационната
инстанция препраща към тях.
Възраженията на
касатора в касационната жалба са неоснователни и не се подкрепят
от събраните по делото доказателства. Не са представени и нови писмени доказателства които да
променят възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и да водят до други
правни изводи.
С оглед на горното и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му
поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон,
поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената
против него касационна жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора на касатора не следва да се присъждат разноски, а от другите страни в
производството не са претендирани разноски, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2
вр. чл.218 АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №260413/27.07.2021г. на Районен
съд - Враца, постановено по гр.дело №
3560 по описа на съда за 2020г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.