Решение по дело №2349/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 555
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 17 юни 2019 г.)
Съдия: Вера Станиславова Чочкова
Дело: 20191100602349
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                      17. 06. 2019 год.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в публичното заседание на дванадесети юни,през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА ЧОЧКОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ТОНИ ГЕТОВ

                                                                           АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Ан.Василева, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. ч. д. № 2349 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

С определение от 16.05.2019г..постановено по н. ч. д. №11246/2018 год. Софийски районен съд, НК, 14 с – в е оставил молбата на осъдения К.Д.И. за групиране на наказания  по предходни осъждания без уважение.

            Против определението е постъпила жалба от осъдения.В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт.Прави се искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за кумулация.

В съдебно заседание,защитникът на осъдения поддържа жалбата си и изложените в нея доводи.

            Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна.

            Осъденият И. моли за приложение на чл.27 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт , намира за установено следното:

За да постанови обжалваното определение, районният съд е събрал по предвидения в НПК ред  писмени доказателства,касаещи съдебното минало на осъдения,въз основа на които се установява ,че И. е осъден както следва:

1.по нохд № 1869/04г. на СРС ,в сила от 27.04.02г.за деяние от 27.04.2002г..на наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца.

2.по нохд № 188/05г. на СРС ,в сила от 02.03.2007г.за деяние от 09.02.2004г. на наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

3.по нохд 7637/2008г. на СРС,в сила от 17.11.2008г. за деяние от 25.02.2008г.,като му е наложено наказание пробация.

 4.по нохд № 112/09г. на СГС ,в сила от 13.11.2009г.за деяние от 25.02.2008г.г.му е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от 14 години и 11 месеца..

5.по нохд № 21271/15г. на СРС, в сила от 03.12.2016г.за деяние извършено на 26.07.2015г..му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Със съдебни актове на РС-Тетевен и СГС спрямо осъдения е приложена разпоредбата на чл.25 от НК като са групирани осъжданията по т.1 и 2 и по т.3 и 4.

С определение на  СРС от 31.10.2017г. на осн.чл.27 ал.1 от НК е присъединено 1/2 от наказанието лишаване от свобода по т.5 към наказанието наложено по т.4.

С атакуваното определение,СРС е оставил без уважение молбата на осъдения за ново кумулиране на наложените му наказания,както и за приложението на чл.27 ал.2 от НК.

Изводите на СРС са правилни,поради което и следва да бъдат споделени.

След сравняване на времето на. извършване на престъпните деяния,извършени от осъдения И. с датите на влизане в сила на съдебните актове се установява, че в условията на съвкупност по смисъл на чл.25 ал.1 от НК са наложените наказания по т.1-4,които са групирани в две отделни групи-по т.1 и т.2 и по т.3 и т.4. Деянието по т.5 не попада в съвкупност с нито едно от останалите осъждания на И. ,поради което няма как да бъде кумулирано, а следва да се търпи отделно.

По отношение на осъдения И. е намерила приложение разпоредбата на чл.27 ал.1 от НК, като е присъединено отчасти наказанието по т.5 към наказанието по т.4,като първия съд се е съобразил с условието на чл.27 ал.2 от НК,което изисква наказанието по втората присъда да е повече от пет години лишаване от свобода, да извършено при повторност или опасен рецидив ,за да се присъедини изцяло.Нито едно от изискванията на чл.27 ал.2 от НК не е налице в случая при осъдения И..

            С оглед изложеното и като не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост , въззивният съд счита, че атакуваното определение,следва да бъде потвърдено ,поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334, ал.1 т. 6 от НПК Съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение  от 16.05.2019г.,постановено по   н. ч. д. № 11246/2018 год. на Софийски районен съд, НК, 14 с – в.,

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: