РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 11.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 212 по описа за 2019 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Ловеч, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, против решение
№ 236 от 31.07.2019 година, постановено по наказателно административен характер
дело № 1231 по описа за 2018 година от трети наказателен състав на Ловешкият районен
съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 15-0000527
от 27.09.2018 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението
на РС е неправилно постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и
процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото
доказателства с
искане да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление потвърдено. Касационният жалбоподател излага, че при преценката на събраните доказателства за
условията на труд, инспекторът не се е позовал само на декларацията, а на всички доказателства, събрани в производството
обсъдени в тяхната съвкупност след което е приел, че
Машрумс БГ ЕООД гр. Угърчин е работодател на В.А.Р., не защото тя е попълнила
името на дружеството в съответното поле, а защото установените условия на
полагане на труд сочат на това. Сочи, че декларираната
от В.А.Р. информация е приета в смисъл, че на 14.07.2018 г. тя е извършвала
работа бране, почистване и сортиране на гъби в цех за преработка на диворастящи
гъби и тази работа е била възложена от Машрумс БГ ЕООД гр.Угърчин. Счита, че безспорно е установено
при проверката по работни
места и събраната документация относно полагането на труд от В.А.Р., че
условията при които лицето извършва работата изискват съществуване на трудово
правоотношение още от момента в който е допусната
до работа на 14.07.2018г. Твърди, че се касае за предоставяне на работна сила, като
работата се извършва на осигурено от работодателя работно помещение, с
материали на работодателя, под неговия контрол, разкриващи белезите на трудово правоотношение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба - „Машрумс БГ” ЕООД, гр. Угърчин –
редовно призован, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.
Участващият в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура - Ловеч дава становище
за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на постановения
съдебен акт, като неправилен.
Административен съд Ловеч, в настоящият касационен
състав, обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите на страните и като извърши
служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1
от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част и срещу
решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Изведените в жалбата касационни основания са за неправилно приложение на закона по
смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.
В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа
на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение, трети
наказателен състав на Районен съд Ловеч е отменил издаденото от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен въз основа на АУАН № 15-0000527 от 15.08.2018 г., Наказателно постановление /НП/№
15-0000527 от 27.09.2018 година, с което на
ответника в настоящото производство в качеството на работодател е наложено на основание чл.416 ал.5,
във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500
лева, за извършено нарушение на чл.1
ал.2 във вр. с чл.62 ал.1 от Кодекса на труда.
Административно наказателната отговорност е
била ангажирана с
оглед установеното при посочената проверка на представената от управителя на
дружеството документация относно проверявания обект цех за преработка на
диворастящи гъби, че работодателя е нарушил разпоредбите на трудовото
законодателство като е допуснал до работа като работник лицето В.А.Р. с ЕГН: ********** без отношенията между нея и
работодателя, да са уредени като трудовоправни-няма сключен трудов договор,
двустранно подписан в писмена форма.
За да направи своите изводи по фактите, първоинстанционният съд се е
позовал на събраните по делото доказателства, за което е провел съдебно
следствие по предвиденият в НПК процесуален ред, в рамките на което е допуснал
събиране на доказателства, установяващи проведеното административнонаказателно
производство. При
тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно постановление е приел,
че не е съставомерно нарушението което е внененото на дружеството, т.к. не
са налице основни елементи на трудовото правоотношение, както и че акта и
издаденото НП не съдържат съставомерните обстоятелства, довело до нарушаване на
чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в НП не е посочено и мястото, на което
е извършена проверката. С
оглед на това е направил извод, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Така постановеното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка в оспорената част, подробно изложена в мотивите на
решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло
от настоящият касационен
състав на съда.
За да е съставомерно вмененото на дружеството нарушение следва от
обективна страна да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са
налице основните елементи на трудово правоотношение, а именно: работно място, уговорено трудово
възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без
сключен трудов договор между страните по правоотношението. Събраните по делото писмени
и гласни доказателства не
установяват по безспорен и категоричен начин, че лицето Р. е престирало работна сила в полза на дружеството без
сключен писмен трудов договор между страните. Това се установява от декларацията, попълнена по време на проверката, в
която е посочено, че Р. работи като „берач на
гъби“, което не кореспондира с предмета
на дружеството „Предприятие за изкупуване и преработка на диворастящи гъби и
плодове”. Наред с установеното от показанията й, че
същата се е намирала на проверяваното от служителите на ДИТ Плевен място, но не
е била наета да полага труд срещу заплащане, а за да предаде диворастящите
гъби, които набрала същия ден и занесла да предаване на Т.М., който й казал, че следва да ги изчисти и едва тогава да ги
предаде, като проверяващите я заварили в момент, в който тя почиствала гъбите
си, за да може да ги предаде. От съдържанието на попълнената от св.Р. декларация, и от показанията й дадени в с.з. не се
установяват наличието на всички елементи на трудовото правоотношение, тъй като не
е определено: място на работа, конкретна длъжност, не е
определено трудово възнаграждение с постоянен характер, не е посочена периодичност на заплащането и не е определена продължителност на работния ден - по
аргумент от чл.66 от КТ, а само, че са вписани две страни /работодател и работник/.
Отделно, в представената от дружеството Добивна ведомост за изкупуване на диворастящи
плодове и гъби е записано, че
на 14.07.2018 г. Р. е продала на фирма „Машрумс БГ” ЕООД гр.
Угърчин
Доколкото от обективна страна не е безспорно установено с доказателствата по делото, че
работникът полага труд за работодателя с наличието на основните елементи на
трудово правоотношение, като работно място, уговорено трудово възнаграждение,
работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов
договор между страните по правоотношението, правилно и обосновано решаващият съд е приел, че лицето Р. не е престирало работна сила в полза на дружеството
без сключен писмен трудов договор между страните. След като наказващият орган не е установил по безспорен и
категоричен начин извършване на нарушението, за което е наложено
административно наказание, процесното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и правино е отменено от
решаващият съд.
С оглед изложените съображения, настоящият състав, при
извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице
касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила,
като правилно.
Мотивиран така и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 236 от 31.07.2019 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 1231 по описа за
2018 година на Районен съд-Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.