О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав,
в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.дело
№1093 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.248 ГПК, във връзка с вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба
с.д.№2795821.02.2022г. от адв.Т.С., процесуален представител на ищеца по делото
В.И.П. с искане за изменение на решение №113/09.02.2022г. постановено по адм.
дело №1093/2021г. по описа на Административен съд-Варна, в частта на
разноските, с което е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - град София да заплати на адв. Т.С. сумата в размер на 300
лева съставляваща адвокатски хонорар. В молбата се релевират доводи, че в
случая адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 360 лева с включен
ДДС, тъй като са представени по делото доказателства за регистрация на адвоката
по ДДС.
Ответникът, чрез
пълномощник изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че
ответната страна не дължи ДДС върху адвокатско възнаграждение, тъй като не е
извършван разход от страна на ищеца, нито са били запознати с доказателствата
за регистрацията на адв. Т.С. по ДДС. Прави възражение за прекомерност, тъй като
възнаграждението не съответства на фактическата и правна сложност на спора. Предвид
частичното отхвърляне на исковата претенция отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на
Административен съд – Варна, намира искането от адв.Т.С., процесуален
представител на ищеца по делото В.И.П. с искане за изменение на решение №113/09.02.2022г.
постановено по адм. дело №1093/2021г. по описа на Административен съд-Варна, в
частта на разноските за процесуално допустимо,
като подадено от надлежна страна, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК.
Разгледано по същество е основателно.
В мотивите на решението съдът е приел, че предвид изхода на спора и на основание чл. 286, ал. 3, изр. първо от ЗИНЗС
ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски за
оказаната безплатна адвокатска помощ от адв. С. и в нейна полза следва да се присъди адвокатско
възнаграждение - 300 лева определен по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, вр.
чл. 36 ал.2, вр. чл.8 ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Решението на
съда, с което се произнася относно възлагането на разноските, има характер на
определение. Съгласно чл.248 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските.
Видно от доказателствата
по делото процесуалният представител на ищеца е представил удостоверение за
регистрация от 19.09.2018г. издадено от НАП, актуализирано към 13.01.2022г. за
регистрация по ДДС. Съгласно
§ 2а от ДР на Наредба №1 от 01.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за
нерегистрираните по Закона за данъка върху
добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите
на Закона за данъка върху добавената стойност.
Предвид горното § 2а от ДР на този подзаконов
нормативен акт, предвижда начисленият ДДС се счита за неразделна част от дължимото
адвокатско възнаграждение.
При тези факти в настоящия случай, решението в частта на разноските следва да бъде
изменено, като Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" -
град София следва да бъде осъдена да заплати на адв. Т.С. вместо сумата в
размер на 300 лева, сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева съставляваща
адвокатски хонорар.
Претенцията на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение обективирана в писмено становище с.д.№3613/07.03.2022г. от
ст.юрисконсулт С., предвид частичното отхвърляне на исковата претенция е
неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС уреждат
отговорността за разноски на страните и се явяват специални по отношение на
разпоредбите на чл. 203, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. В тази връзка при частично отхвърляне на иска в полза на ответника не се
следва юрисконсултско възнаграждение. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска, не е празнота в правото, която да се
запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или ал. 8 от ГПК. Законодателят е
разграничил възнаграждението за един адвокат от разноските по производството в чл. 143, ал. 1 от АПК, както и в чл. 78, ал. 1 от ГПК. Стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 286, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС води до извода, че
законодателят прави разлика между разноски за производството и заплатено
възнаграждение за един адвокат, респективно юрисконсултско
възнаграждение. Последните, макар и да са разходи по делото, не са разноски по
производството. В ЗИНЗС не е предвидено изрично възстановяването на разхода за
ответника за юрисконсултско възнаграждение. В изложения смисъл е и определение № 8478 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 6118/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова.
С оглед на гореизложеното, Административен
съд – Варна,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ
решение №113/09.02.2022г. постановено по адм. дело №1093/2021г. по описа
на Административен съд-Варна в
частта на разноските, като вместо
„ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - град София да заплати на адв. Т.С.
сумата в размер на 300 лева съставляваща адвокатски хонорар.“ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" -
град София да заплати на адв. Т.С. сумата в размер на 360 лева съставляваща
адвокатски хонорар.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" обективирано в писмено становище с.д.№3613/07.03.2022г.
от ст.юрисконсулт С. за допълване на решение №113/09.02.2022г. постановено по адм.
дело №1093/2021г. по описа на Административен съд-Варна, чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД
"Изпълнение на наказанията".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред
тричленен състав на Административен съд – Варна.
СЪДИЯ: