О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ /15.06.2020
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на петнадесети
юни
през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ
СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА Д.
при секретаря
и с участието на
прокурора като изслуша докладваното
от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА ч.
гр.дело №367 по
описа
за 2020г.на ПОС и за да се произнесе,съобрази
следното:
Производство
по чл.413 ал.2 във вр.с чл.274 ал.1 ГПК .
С
определение на Плевенски Районен съд №939
от 06.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№1280/2020г. по описа на същия съд на
основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК е отхвърлено като неоснователно заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител „Т.Б. ”ЕАД,гр.София,ЕИК **** против
Л.Д.С., ЕГН **********, с настоящ адрес *** за заплащане на сумата от 482,62
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги.Със същото определение на ПРС на основание чл.415, ал.1,
т.3 от ГПК е указано на заявителя „Т.Б. ” ЕАД ,ЕИК ****, че може в ЕДНОМЕСЕЧЕН
срок от съобщението да предяви осъдителен иск за вземането си за сумата от
415,39 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги против длъжника Л.Д.С., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, като довнесе дължимата държавна такса по сметка на ПРС.
Срещу така постановеното определение на ПРС е постъпила частна жалба от „Т.Б. ”АД, гр.София чрез пълномощника на дружеството адвокат
В.Н. ,с която същото се обжалва като неправилно, незаконосъбразно и постановено
в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи,че ПРС неправилно е отхвърлил
заявлението за сумата 482,62лв., приемайки,че клаузата за неустойка е нищожна
на основание чл.26 ,ал.1,пр.3 и
неравноправна ,съгласно чл.143,т.5 ЗЗП.Твърди се,че на 11.01.2018г.между „Т.Б. ”ЕАД
и Комисията за защита на потребителите e сключена спогодба по гр.д.№15539/2014г. по описа
на СГС и по гр.д.№16476/2014г.по описа на СГС,съгласно която,считано от
12.01.2018г. страните са се споразумели за съществуващи клиенти-ФЛ,размерът на
дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за ползвания
абонаментен пакет ,да бъде в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичането
на уговорения срок,като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти.Изложени са доводи,че в конкретната
хипотеза се претендира неустойка по няколко договора и допълнителни
споразумения към тях в горепосочения размер-трикратен размер на стандартния
месечен абонамент, като жалбоподателят се позовава на съдебна практика в тази
насока-решения на различни районни съдилища.Твърди се ,че претендираната
неустойка не излиза от присъщите функции на неустойката, нито накърнява добрите
нрави,а редуцираният размер отговаря на основните принципи на справедливостта. Посочено
е,че съгласно ТР№1 от 15.06.2010г.по тълк.д.№1/2009г.на ОСТК на ВКС неустойката е нищожна,само ако единствената
цел ,за която тя е уговорена излиза извън присъщата й
обезпечителна,обезщетителна и санционна
функция.Жалбоподателят счита,че обезщетителната функция на процесната
неустойка цели компенсиране на претърпените от заявителя вреди за накърнения му
интерес под формата на пропуснати ползи за неосъщественото му правно очакване
да получи месечните плащания за периода,за който е сключен договора.Посочено
е,че процесните споразумения за мобилни услуги са сключени с определен
първоначален срок , поради факта,че стандартният месечен абонамент е на
по-ниска преференциална цена,че неустойката в размер на 3 месечни стандартни
абонамента цели да обезщети мобилния
оператор за горницата над месечните вноски ,които абонатът е заплащал на
по-ниски цени,каквито не биха били,ако договорът е бил безсрочен.Твърди се,че
размерът на неустойките е бил предварително определяем и потребителят е бил
наясно с начина на нейното изчисление и се е съгласил с него,че не е
справедливо спрямо мобилния оператор,абонатът да сключва срочен договор,да
използва услуги на преференциални цени,след което по негова вина по своя
преценка да преустановява плащанията,преди изтичане срока на договора.В
заключение дружеството жалбоподател моли Окръжния съд да отмени обжалваното
определение на ПРС и да разпореди РС Плевен да допълни заповедта за изпълнение
в частта за неустойките в общ размер на 482,62лв.
Окръжният съд като обсъди
оплакванията,направени в частната жалба и събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№1280/2020г.по
описа на ПРС е видно,че същото е образувано на основание подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ”Т.Б. ”ЕАД,гр.София
срещу длъжника Л.Д.С. ***. Заявлението частично е уважено от ПРС,като със
заповед №745 от 06.03. 2020г.по ч.гр.д.№1280/ 2020г.е разпоредено длъжникът Л.Д.С.
да заплати на кредитора ”Т.Б. ”ЕАД,гр.София
сумата 279,10лв,дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и сумата
2380,50лв.,незаплатени лизингови
вноски,ведно със законна лихва , считано от
датата на подаване на заявлението-05.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата,както
и деловодни разноски в размер на 62,84лв.за
ДТ и 407,98лв.за адвокатско възнаграждение.
За да постанови обжалваното определение,с което е постановен частичен отказ
за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата482,62лв.,претендирани неустойки
по договорите,ПРС е изложил съображения,че клаузата за неустойка във всички
приложени договори е нищожна,поради
накърняване на добрите нрави,за което съдът следи служебно.Първоинстанционният
съд се е позовал на т.3 от ТР№1/15.06.2010г.по тълк.д.№1/2009г.на ОСТК на ВКС и
е приел,че уговорената между страните неустойка при предсрочно прекратяване на
договора излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна,обезщетителна и
санкционна функция.Изложени са съображения,че по процесните договори мобилният
оператор се е задължил да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса ,а потребителят да я заплати ,но само срещу
предоставената му услуга.Съдът е приел,че клаузата за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора,съгласно която потребителят дължи неустойка в размер
на всички неплатени абонаментни вноски по договора до края на срока му е
предпоставка за неоснователно обогатяване на мобилния оператор по прекратения
договор,който ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер,какъвто би получил,ако договорът не беше прекратен,но без да предоставя
ползването на услугата.На това основание съдът е счел,че тези клаузи са нищожни като противоречащи на добрите
нрави на осн.чл.26 ал.1,пр.3 от ЗЗД и
неравноправни по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП,тъй като задължават потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.ПРС се е позовал и на константната практика на
ВКС,като са цитирани решения на ВКС в този смисъл.Тези правни доводи на ПРС са
правилни,законосъобразни и се споделят изцяло от въззивната инстанция.
Новата разпоредба на чл.411 ал.2,т.3 ГПК/ ДВ
бр.100/2019г./ предвижда,че съдът издава заповед за изпълнение ,освен когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това.Съгласно т.3 от
ТР на ОСТК №1/15.06.2010г.по тълк.д.№1/2009г.нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка,уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В конкретната хипотеза клаузата за
неустойка по процесните договори, предвиждаща при предсрочно прекратяване на
договора, потребителят да заплаща неустойка в размер
на сумата от стандартните месечни абонаментни такси до
края на срока на договора,действително излиза извън рамките на присъщата за
неустойката обезпечителна и санкционна функция.Клаузата
за неустойка няма обезпечителен характер,тъй като не обезпечава главното
задължение на потребителя на мобилни услуги да заплаща съответните абонаментни
такси за ползваните услуги,както и сумите по договорите за лизинг за закупените
телефонни апарати,нито има характера на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договорите от страна на потребителя или санкция за
поведението на последния.Обосновани са изводите на ПРС,че при така уговорената
клауза за неустойка при прекратяване на договора преди изтичане на срока
му,мобилният оператор ще се обогати неоснователно ,като ще получи дължимите
абонаментни такси за целия срок на договора,така сякаш същият не е прекратен и
без да е предоставил съответните мобилни услуги на потребителя за този период.Клаузата
за неустойка нарушава добрите нрави и принципа за справедливост,поради което е нищожна ,съгласно чл.26 ,ал.1,пр.3 от ЗЗД.Същата е и неравноправна по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП,тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Както в производството пред ПРС,така и с
частната жалба,жалбоподателят се позовава на постигнатата спогодба между
Комисията за защита на потребителите и „Т.Б. ”ЕАД гр.София по
гр.д.№15539/2014г.по описа на СГС,съгласно която страните са постигнали
договореност ,считано от 12.01.2018г.при
предсрочно прекратяване на договорите по вина или по инициатива на
потребителите-физически лица,максималният размер на дължимата от последните
неустойка да не надхвърля трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти.Именно този редуциран размер на
неустойката се претендира с подаденото заявление по чл.410 ГПК. С оглед
изложените съображения за изначална нищожност на клаузите за неустойка в
процесните договори ,не следва да се присъжда неустойка,дори и в редуцирания размер от 3 месечни
абонамента,доколкото претенцията се основава на нищожни клаузи.
Налице са предпоставките
на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и следва да бъде постановен отказ за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК в частта, относно претендираната
неустойка в размер на 482,62 лева ,общо за всички договори,поради констатираните
от съда нищожни и неравноправни клаузи в договор,сключен с потребител.Съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК кредиторът има
възможност да предяви осъдителен иск против длъжника за вземането си за неустойка в горепосочения размер,в който
смисъл са и дадените от ПРС указания.
Изводите на въззивната
инстанция съвпадат с тези на ПРС,поради което обжалваното определение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното , Окръжният
съд
О П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Плевенски Районен
съд,ІХ-ти гр.с.№939 от 06.03.2020г.,постановено по ч.гр.д. №1280/2020г.по описа
на същия съд.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :