ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48907
гр. София, 30.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110134585 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Г. Н. против срещу
ФИРМА, ЕИК ******** и ФИРМА, ЕИК *******, която отговаря на изискванията за
редовност, а предявените с нея искове са допустими.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от всеки един от
тях.
Съдът, след като констатира, че исковата молба и насрещната такава са редовни,
на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за
доклад по делото.
Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими, относими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Съдът намира, че за правилното изясняване въпрос, предмет на делото, е
необходимо служебно да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза на основание
чл. 195, ал. 1 ГПК, която да даде отговор на въпроса: Вземайки предвид размера на
отпуснатия кредит и използвайки нормативно установената формула в Приложение
№1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, вещото лице да посочи какъв е размерът на годишния
процент на разходите по процесния договор за паричен заем №******/19.02.2024 г., в
случай че към него бъде включена дължимата сума по договора за предоставяне на
гаранция №******/19.02.2024 г. в размер на 384,48 лева?
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Предявени са от Н. Г. Н. срещу ФИРМА обективно и субектно кумулативно
1
съединени искове, както следва:
1. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ****** от 19.02.2024 г.,
сключен между Н. Г. Н. и ФИРМА, поради противоречието му със закона и
2. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ****** от 19.02.2024 г.,
сключен между Н. Г. Н. и ФИРМА във връзка с Договор за паричен заем № ****** от
19.02.2024 г., като противоречащ на добрите нрави.
Ищецът Н. Г. Н. твърди, че на 19.02.2024 г. е сключил с ответното дружество
ФИРМА Договор за паричен заем № ******. Страните се уговорили отпуснатият заем
да е в размер на 1200 лева, при лихвен процент в размер на 40 %, ГПР в размер на
46,46 %, със срок на погасяване – 18 седмици, а общата дължима сума по заема била в
размер на 1289,52 лева. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват
заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова
гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният
размер на същото да е минимум 1000 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да
не са поръчители, да нямат неплатени осигуровки последните две години, да имат
чисто ЦКР или една година назад да е статус не по лош от „Редовен“. При
сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на
поръчителство № ****** с ФИРМА, по силата на който ищецът се задължил да
заплати допълнително възнаграждение в размер на 384,48 лева, което било разсрочено
на 18 равни вноски в размер на 21,36 лева, платими заедно с вноските по кредита.
Посочва, че в резултат на сключения договор предоставяне на гаранция общата сума,
която ищецът следвало да върне в полза на заемодателя била в размер на 1674 лева,
която сума била значително по-висока от първоначално уговорената такава в размер на
1289,52 лева. Сочи, че двете дружества са свързани лица, доколкото заемодателят бил
едноличен собственик на капитала на ФИРМА. Аргументира, че договорът за заем е
нищожен поради неточно посочен в него размер на ГПР, а договорът за предоставяне
на поръчителство е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, като развива
подробни съображения в тази насока. Излага, че възнаграждението по процесния
договор за поръчителство не е включено в размера на ГПР по кредита с цел да се
заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото ако същото се включи, то
размерът на ГПР би бил 102,55 %. Сочи, че посочването на по-нисък от действителния
ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика, която не позволявала на
потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство било дължимо
без насрещна престация, поради което същият бил нищожен като накърняващ добрите
нрави.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
ФИРМА, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при
спазване на законовите изисквания на ЗПК, респ. че същият е действителен, в това
число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Твърди, че не е налице
скрито завишаване на ГПР, доколкото същият, в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК,
включвал всички разходи по кредита и неговият размер е в съответствие с
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва и твърденията на ищеца за
недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Навежда, че
2
доколкото възнаграждението за дружеството – гарант е по второ облигационно
отношение, възникнало с друго юридическо лице, то същото не било част от заемното
правоотношение по договора за заем и не представлявало пряк разход, свързан с
кредита, като ищецът по собствена воля е решил да обезпечи задължението си по
договора за заем чрез поръчителство. Посочва, че ищецът е бил запознат
предварително с условията по процесния договор за заем, като в тази връзка оспорва
да е налице заблуждаваща практика.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
ФИРМА, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че
процесният договор за поръчителство е действителен и отговаря на изискванията на
закона, като валидно сключен от дружество, което е вписано в Регистъра на БНБ за
финансовите институции по смисъла на чл. 3а ЗКИ и в рамките на дейността, за която
е регистрирано, а именно сключване на гаранционни сделки (поръчителство) срещу
съответното възнаграждение. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички
законови изисквания и не страда от твърдяните пороци, за което излага подробни
съображения.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субектно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу ФИРМА е да докаже
сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща
заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения.
В доказателствена тежест на ответника ФИРМА е да докаже наличието на
валидно правоотношение по договор за заем, както и че клаузата, предвиждаща заемът
да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения е валидна, респ. че е
индивидуално уговорена.
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу ФИРМА е да докаже, че
между страните е сключен Договор за поръчителство № ****** от 19.02.2024 г. с
посоченото в исковата молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника ФИРМА е да докаже наличието на
валидно правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство, в това число и
наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на услугата, респ. че клаузата е индивидуално уговорена.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства: че между Н. Г. Н. и ФИРМА е сключен Договор за паричен
заем № ****** от 19.02.2024 г. със соченото от ищцата съдържание; че между А. И. П.
и ФИРМА е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ****** от
19.02.2024 г. със соченото от ищцата съдържание.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени към
исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.01.2025 от 11:00
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а
ищецът – с препис и от отговорите на исковата молба.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушване на съдебно-счетоводна
3
експертиза, която да отговори на въпроса, поставен от съда с настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 250 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4