Решение по дело №818/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Т. И. Д., [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, чрез адвокат К. А. от АК – Бургас, против решение № 2251/11.03.2025 г., постановено по адм.д. № 855/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас.

С постановеното решение е отхвърлен иска на касатора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпени неимуществени вреди, произтекли от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора – Бургас, свързани с оставяне на осветлението в спалното помещение през цялата нощ, с цел репресия, надвишаваща неизбежното ниво на страдание, за периода 09.05.2024 г. – 23.05.2024 г.

С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, необосновано и поставено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че в хода на настоящото производство безспорно се е доказало бездействието на затворническата администрация относно всички посочени в исковата молба основания. Според него неправилен и необоснован е изводът на съда, че искът за присъждане на сумата в размер на 1 000 лева е неоснователен и недоказан. Сочи, че съдът не е взел предвид в пълнота всички събрани по делото доказателства. Иска се отмяна на решението изцяло и уважаване на иска.

В съдебно заседание, касаторът чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението и уважаване на иска.

Касационният ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, не изпраща представител. Чрез процесуален представител в представен отговор на касационната жалба, оспорва касационната жалба и счита решението за правилно и законосъобразно, като моли за оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Прокуратурата изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Бургас, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, съдът намира за установено следното:

Производството пред Административен съд – Бургас като първа инстанция се е развило по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по искова молба на Т. И. Д., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, [населено място]. С исковата молба ищеца Д. претендира заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас - оставяне на осветлението в спалното помещение през цялата нощ, с цел репресия, надвишаваща неизбежното ниво на страдание, за периода 09.05.2024 г. – 23.05.2024 г.

Съдът приел твърдението на ищеца, че през цялата нощ се оставя включено осветлението в спалното помещение за недоказано и напълно опровергано от доказателствата по делото. Предвид това счел, че в случая предпоставките, регламентирани с нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС не са осъществени, поради което е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът е формирал обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и същата препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.

Правилен е изводът в обжалваното решение, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от оставяне на осветлението в спалното помещение на Д. да свети през цялата нощ, с цел поставянето му в неблагоприятни условия, в нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, в периода предмет на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 43 ал. 5 от ЗИНЗС, степента на изкуственото осветление се определя с правилника за прилагане на закона. В Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) законодателят не е предвидил изрични норми относно изкуственото осветление в спалните помещения на лишените от свобода, като единствено в чл. 20 ал. 2 е предвидено, че степента на изкуственото осветление се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

Норми за проектиране на изкуствено осветление в сградите се съдържат в Наредба № 49 за изкуственото осветление на сградите, издадена на 23.01.1976 година от министъра на народното здраве (Наредбата). В раздел ІV от Наредбата се съдържат нормите за осветление на обществените и жилищните сгради, но в тях липсват изрични изисквания за спалните помещения в затворите. Предвид това, този тип помещения, съгласно разпоредбата на чл. 36 от Наредбата, могат да бъдат определени като помещения в обществени сгради от ІІІ група – помещения, в които се осъществява обзор на окръжаващото пространство, т.е. в помещението трябва да се създаде възможност за свободно ориентиране.

Съгласно чл. 4 от Наредбата, изкуственото осветление е два вида: работно и аварийно – за продължаване на работата и за евакуация на хора. В настоящият случай от представената по делото справка от инспектор Л. се установява, че обитаваното от Д. спално помещение № 129 в първа зона с повишена сигурност е оборудвано с два броя LED осветителни тела, които осигуряват необходимото ниво на изкуствено осветление през тъмната част на денонощието. От така изложеното може да се направи извод, че в спалното помещение е осигурено посоченото в чл. 4 от Наредбата работно осветление. От приложените по делото справки се установява, че в зоните с повишена сигурност е било изградено и въведено в експлоатация фоново осветление, което е с нисък интензитет, което да осигури видимост в помещенията на ареста и осветление в зоните за сигурност. Така изграденото и въведено в експлоатация фоново осветление може да се приеме като аварийно изкуствено осветление по чл. 4 от Наредбата. Същото дава възможност на надзирателите да осъществяват служебните си задължения по чл. 312 т. 5, 6 и 7 от ППЗИНЗС. Цитираните норми задължават надзирателите, независимо от поста, на който носят службата, да: наблюдават движението и поведението на лишените от свобода и задържаните под стража; вземат незабавно необходимите мерки при опасни или съмнителни действия на лишените от свобода и задържаните под стража или на други лица и да докладват на дежурния главен надзирател и на дежурния по арест; вземат мерки за предотвратяване на бягства, кражби, хазартни игри, покупко-продажби, саморазправа, хулиганства, употреба на спиртни напитки, пушене на забранени места и други нарушения и престъпления от лишените от свобода и задържаните под стража. Очевидно е, че в тъмната част на денонощието изпълнението на тези задължения може да се осъществи само при наличие на дежурно (аварийно) осветление в спалните помещения, за да може надзорно-охранителният състав да има видимост какво е положението в съответното спално помещение.

Наличието на фоново осветление в спалното помещение, даващо възможност за осъществяване на проверки от страна на надзорно-охранителния състав на затвора, е и с цел опазване живота и здравето на самите лишени от свобода, тъй като същото предоставя възможност да се реагира своевременно при всяка една ситуация, изискваща действия от охраната в тъмната част на денонощието, в това число и предотвратяване на самоувреждания на лишените от свобода или на посегателства върху служители. Това се налага и от изискванията на режима („специален режим“), при който е бил настанен ищецът през исковия период, а именно в постоянно заключено помещение при засилен надзор и охрана и затова изключва възможността осветлението да се регулира от самия Д..

След като служебните задължения на надзирателя включват извършването на периодични наблюдения на лишените от свобода в спалните помещения и през тъмната част от денонощието, с цел предотвратяване на самоубийства, наранявания и други посегателства върху живота и здравето, се налага извод, че фоновото осветление през нощта е необходимо от съображения за сигурност, а включването му не представлява незаконосъобразно действие. Законът не забранява поставянето на такова осветление в килиите, с оглед проверката на състоянието на настанените там, поради което съдът приема, че именно мотивирана от съображения за сигурност, ответната администрация е регулирала осветеността в спалните помещения на затвора.

По делото не е установено осветеността в спалното помещение през тъмната част от денонощието да е надхвърляла приемливите граници, над които става дразнеща. Действително от приложените справки и показанията на разпитаните свидетели става ясно, че осветлението в санитарното помещение е било постоянно включено през нощта, но от една страна същото е било с нисък интензитет, а от друга то е необходимо, за да може лишените от свобода безпрепятствено да използват санитарния възел в тъмната част на денонощието. Отделно, както е посочено и в приложените справки, за да бъде осъществяван контрол върху лицето, настанено в спалното помещение през тъмната част от денонощието, не е необходимо вратата на санитарния възел да бъде отворена. Доколкото по делото се установи, че осветлението през нощта в часовете за сън е с нисък интензитет, а не силно осветление, насочено директно към лишения от свобода, то не може да се приеме за доказан доводът му, че осветлението в спалното помещение е оставяно да свети през цялата нощ, с цел репресия на Д.. Не се установи и с включването на фоновото осветление да са били преследвани други цели, освен законоустановените по опазване живота и здравето на Д..

В обобщение, касационният състав приема, че съдът е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени в цялост, и не са допуснати релевираните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Поради изложеното Решението на Административен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Предвид изход на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника в отговора на касационната жалба, на основание чл. 286 ал. 2 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ, ищецът Т. Д. следва да заплати на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 2251 от 11.03.2025 година, постановено по адм. дело № 855 по описа за 2024 година на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Т. И. Д. с [ЕГН] да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София сумата от 80 (осемдесет) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.