№ 16418
гр. С, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110126466 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от А С А., с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу В. Й. А., ЕГН: **********, Р.
Н. А., ЕГН: **********, С. Н. А., ЕГН: ********** и Р. Н. А., ЕГН: ********** (в
качеството им на собственици въз основа на наследствено правоприемство от СВ А.,
съгласно уточнителна молба от 04.07.2024 г.), с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на
ответниците съществуването на следните вземания, в условията на разделна отговорност
при квоти от 3/6 за ответника В. Й. А. и по 1/6 за останалите ответници, като сумите се
разпределят както следва:
1. за В. Й. А., ЕГН: ********** - 3/6 от сумите, а именно: сума в общ размер на 1163,79
лв., от които сумата от 980,88 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „В-1“,
бл. 508, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № ***** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
сумата от 168,10 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г.,
сумата от 11,97 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 2,80 лв. - мораторна лихва за периода
от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите;
2. за Р. Н. А., ЕГН: ********** - 1/6 от сумите, а именно: сума в общ размер на 387,92
лв., от които сумата от 326,96 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „В-1“,
1
бл. 508, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № ***** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
сумата от 56,03 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г.,
сумата от 3,99 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 0,93 лв. - мораторна лихва за периода
от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите;
3. за С. Н. А., ЕГН: **********- 1/6 от сумите, а именно: сума в общ размер на 387,92
лв., от които сумата от 326,96 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „В-1“,
бл. 508, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № ***** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
сумата от 56,03 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г.,
сумата от 3,99 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 0,93 лв. - мораторна лихва за периода
от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите;
4. за Р. Н. А., ЕГН: ********** - 1/6 от сумите, а именно: сума в общ размер на 387,92
лв., от които сумата от 326,96 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „В-1“,
бл. 508, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № ***** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
сумата от 56,03 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г.,
сумата от 3,99 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 0,93 лв. - мораторна лихва за периода
от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
За горепосочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62940/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността
на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена
топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в
2
размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани. Поддържат, че не
е доказано откриване, промяна и закриване на партидата след придобиване правото на
собственост от ответниците на процесния имот. В тази връзка оспорват ищцовото
твърдение, че са потребители на топлинна енергия. Оспорват наличието на облигационна
връзка с ищеца за доставка на топлинна енергия, както и че за процесния период същият е
доставял такава в претендирания размер. Оспорват доставяната от ищеца топлинна енергия
да отговаря на БДС за топлопреносната мрежа към исковия период. Поддържат, че не било
доказано наличието на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия,
както и че от измерените показания на топломера са приспаднати нормативно обоснованите
технологични разходи на топлинна енергия за сметка на ищеца. Считат, че не са изпаднали в
забава, тъй като не са били надлежно уведомени от ищеца за дължимите от тях суми. Молят
за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 62940/2022 г. по описа на СРС, 118-ти състав
заявителят е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответниците. Издадена е Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл .410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414 ГПК са постъпили
възражения от длъжниците, поради което на заявителя са дадени указания да предяви
установителни искове за вземанията съгласно чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т.1 ГПК, което
последният е сторил предявявайки исковете, по които е образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
3
Установява се от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 25.111992 г., че СВ А. е придобила собствеността върху
недвижим имот, съставляващ апартамент 7 с адрес: гр. С, ж.к. Н V, бл. 508, вх. А, ет. 3.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 752 от 16.04.2025 г., изд. от СО, район В С В.
А. e починала на 19.10.2001 г. и е оставила наследници по закон ответниците В. Й. А. – син
и Н Й. А. – син, който е починал на 02.01.2022 г. и е наследен от ответниците Р. Н. А.-
дъщеря, С. Н. А., и Р. Н. А. – синове. Не се установяват разпореждания с имота, поради
което и съдът приема, че в рамките на процесния период ответниците са били
съсобственици на имота при квоти: за В. Й. А. – 1/2 ид. ч., а за Р. Н. А., С. Н. А., и Р. Н. А. –
по 1/6 ид.ч.
Предвид посоченото, доказано е, че ответниците са били клиенти на ТЕ по смисъла на
чл.153 ЗЕ в рамките на процесния период в качеството им на съсобственици на имота. По
силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответниците - потребители и топлопреносното
предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане, по отношение на
имот на адрес: гр. С, ж.к. „В-1“, бл. 508, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб.№***** /видно от писмо от СО,
р-н В ж.к. Н V е идентичен с ж.к. В 1/.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
От приетите по делото писмени доказателства от третото лице помагач и заключение
на съдебно-техническата експертиза се установява, че за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. стойността на ТЕ за имота е 2102,53 лева. Заключението на вещото лице е
пълно, обосновано и компетентно изготвено и съответства на останалия доказателствен
материал, като не е налице основание за поставяне под съмнение достигнатите от вещото
лице констатации и изводи. Поради това и съдът го кредитира изцяло.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и
изчислявано в съответствие с установените нормативни правила.
По тези съображения съдът намира за установено в производството, че в полза на
ищеца са възникнали вземания за стойност на топлинна енергия в претендираните от
ответниците размери, доколкото пълният размер на претенцията за ТЕ е по-нисък от
установеният размер на вземането за ТЕ за имота.
По изложените съображения исковете за установяване на вземания за топлинна енергия
следва да се уважат изцяло в претендирания размер от 980,88 лева срещу В. Й. А. и по
4
326,96 лева срещу останалите.
Всеки от ответниците дължи и припадащата му се според идеалните части в
съсобствеността стойност на извършената услуга за дялово разпределение, определена на
основание чл. 162 ГПК от съда. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца,
задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Установява се от изравнителните сметки и
заключението на вещото лице, че третото лице помагач действително е извършило услугите,
поради което и стойността на същите е дължима, като не са налице основания да се приеме,
че вземанията са погасени по давност или чрез плащане и са дължими. Предвид посоченото
и на основание чл. 162 ГПК приема за установена дължимостта на сумата от 11,97 лева от
ответника В. Й. А. и по 3,99 лева от останалите ответници.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Т С” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника
следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при
съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който
се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца.
По изложените мотиви исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
сторените разноски, съразмерно с уважената част от исковете спрямо всеки ответник.
Предвид посоченото ответникът В. Й. А. следва да заплати разноски в размер на 95,24 лева
за исковото и 15,26 лева за заповедното производството, а всеки от ответниците Р. Н. А., С.
5
Н. А. и Р. Н. А. – по 31,75 лева за исковото и по 5,09 лева за заповедното.
Ответниците не доказват да са сторили разноски, поради което и ищецът не им дължи
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че В. Й. А., с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. В -1, бл. 508, вх. А, ет. 3, ап. 7 дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК
******, с адрес гр. С, ул. Я, №23Б на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата
980,88 лв. - представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „В-1“, бл. 508, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № ***** за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата от 11,97 лв, дължима за услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 62940/2023 г. по описа на СРС, 118 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата 168,10 лв - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г. върху
вземането за стойност на топлинна енергия и за сумата от 2,80 лв. - мораторна лихва за
периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г. върху вземането за стойност на услугата дялово
разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Р. Н. А., ЕГН: **********
и адрес: гр. С, ж.к. В 1, бл. 508, вх. А, ет. 3, ап. 7 дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес
гр. С, ул. Я, №23Б на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 326,96 лв,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „В-1“, бл. 508, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № ***** за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 3,99 лв, дължима стойност на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 62940/2023 г. на СРС, 118 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 56,03 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г. и за сумата 0,93
лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. Н. А., ЕГН:
**********и адрес: гр. С, ул. КБ I №81, ет. 1, ап. 3 дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с
адрес гр. С, ул. Я, №23Б на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 326,96 лв,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „В-1“, бл. 508, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № ***** за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 3,99 лв, дължима стойност на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г ведно със законната лихва върху
6
двете главници, считано от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 62940/2023 г. на СРС, 118 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 56,03 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г. и за сумата 0,93
лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Р. Н. А., ЕГН: **********
и адрес: гр. С, ул. КБ I №81, ет. 1, ап. 3 дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. С, ул.
Я, №23Б на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 326,96 лв,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „В-1“, бл. 508, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № ***** за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 3,99 лв, дължима стойност на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 62940/2023 г. на СРС, 118-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 56,03 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г. и за сумата
0,93 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК В. Й. А., с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. В -1, бл. 508, вх. А, ет. 3, ап. 7 да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр.
С, ул. Я, №23Б сумата 95,24 лева – разноски за исковото производство и сумата 15,26 лева –
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 62940/2023 г. по описа на СРС, 118-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Р. Н. А., ЕГН: ********** и адрес: гр.
С, ж.к. В 1, бл. 508, вх. А, ет. 3, ап. 7 да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. С,
ул. Я, №23Б сумата 31,75 лева – разноски за производството и сумата 5,09 лева – разноски
за заповедното производство по ч. гр. д. № 62940/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК С. Н. А., ЕГН: **********и адрес: гр.
С, ул. КБ I №81, ет. 1, ап. 3 да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. С, ул. Я,
№23Б сумата 31,75 лева – разноски за производството и сумата 5,09 лева – разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 62940/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Р. Н. А., ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ул. КБ I №81, ет. 1, ап. 3 да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. С, ул. Я,
№23Б сумата 31,75 лева – разноски за производството и сумата 5,09 лева – разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 62940/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ООД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8