РЕШЕНИЕ
№ 1229
гр. Бургас, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120104107 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.
Образувано е по предявен от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД срещу Й. Ф. Ф.
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 510,00 лева,
представляваща главница по Рамков договор № *** г. за издаване и ползване на национална
кредитна карта РайКАРТ+Dir.bg, сключен между ответника и „***“ ЕАД, вземането по
който е прехвърлено на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 07.12.2016г. и Конкретен договор за цесия от 02.10.2019г.; сумата от 43,60
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 04.10.2019г. до
11.12.2020г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г., ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 13.01.2021 г. до окончателното
заплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д.№ *** по описа на БРС.
Твърди се, че на 19.04.2011г. между *** (***) ЕАД, в качеството му на кредитодател
и Й. Ф. Ф., в качеството му на кредитополучател е сключен Рамков договор №*** за
издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/РайКарт+Dir.bg По силата на
Договора Банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 510,00
лева, който може да бъде използван чрез кредитна карта, представляваща средство за
отдалечен достъп по електронен път до обслужващата кредита банкова сметка и наличния
по същата кредитен лимит. Банката е изпълнила задължението си да предостави одобрения
лимит и да издаде и предаде на кредитополучателя кредитна карта.
Сочи се, че кредитополучателят е усвоил суми от одобрения кредитен лимит, в
резултат на което за същия е възникнало задължението да ги възстанови ведно с начислената
за срока на ползването им договорна възнаградителна лихва съгласно годишен лихвен
1
процент, посочен в Договора. Сочи се, че на основание чл. 93 от Договора
кредитополучателят има право по всяко време да погаси използвания кредитен лимит, но в
случай, че той не се възползва от тази възможност, то погасяването следва да стане чрез
заплащане на месечна база на минимални погасителни вноски (МПВ), като размерът на
месечната погасителна вноска/ дължима на 16-то число на месеца, за който е изготвено
извлечението/ е конкретно посочен в месечно извлечение, което се изпраща от Банката на
кредитополучателя по избран от същия начин.
Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнявал изцяло и в срок задължението си
за заплащане на минималната месечна погасителна вноска, като падежът на първата
изцяло/частично непогасена минимална /месечна вноска е настъпил на 17.12.2014г. Сочи се,
че се договорът се сключва за срок от 3 години, а в чл. 125 от Договора е уговорена
възможността срокът да бъде подновен еднократно за нов тригодишен период, което се е
случило и новият тригодишен период е изтекъл на 19.04.2017г. Твърди се, че считано от
следващия ден е настъпила изискуемостта на целия усвоен, но непогасен към онзи момент
кредитен лимит (главница), ведно с начислените възнаградителни лихви за периода на
действие на договора.
Твърди се, че *** (***) ЕАД прехвърля на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД
вземането си по процесния договор за кредит по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) на 07.12.2016г. и Конкретен договор за цесия (прехвърляне
на вземания) от 02.10.2019г. и Приложение 1А от 02.10.2019г. Направено е искане за
уважаване на предявения иск.
Към исковата молба е приложено уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от
ищеца ми в качеството му на пълномощник на цедента, връчено на ответника с исковата
молба.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея, е връчен на ответника, който в
законоустановения едномесечен срок не е депозирал писмен отговор. Своевременно с
депозираното възражение по чл. 414 от ГПК ответникът е навел възражение за погасяване на
вземанията по давност.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл.
415 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238 ал. 1 от ГПК намира, че са налице
предпоставките на чл. 239 ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, надлежно връчено на ответника са
указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му
в първото по делото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и ангажираните по
делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в исковата молба факти, следва да
бъде направен изводът, че предявения иск е вероятно основателен.
Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираната с исковата молба сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 13.01.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението. В съответствие с гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
2
Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
настоящото дело. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 125 лева
представляваща сторени в настоящото производство съдебно – деловодни разноски, от
които сумата от 25 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат разноски в заповедната процедура в размер на 385 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес
***, че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Л. Д., сумата от 510,00 лева /петстотин и десет лева/,
представляваща главница по Рамков договор №*** за издаване и ползване на национална
кредитна карта РайКАРТ/РайКарт+Dir.bg., сключен между ответника и „***“ ЕАД,
вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 07.12.2016г. и Конкретен договор за цесия от 02.10.2019г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
13.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 43,60 лева
/четиридесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 04.10.2019г. до 11.12.2020г., с изключение на периода от
13.03.2020г. до 13.07.2020г., на основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, за които суми е издадена
Заповед № 17 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.03.2021г.,
постановена по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Й. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „„ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 125
лева /сто двадесет и пет лева/, представляваща сторени в настоящото производство съдебно
– деловодни разноски, както и сумата от 385 лева, представляваща сторени в заповедното
производство съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3